по НОХД № 181 / 2009 година

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия С.Д.Г. ***, за това, че на 21.07.2009 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство лек автомобил „ВАЗ 2103” с ДК № *, собственост на П.Д.С. и Я.А.С. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,06 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкомер 931 с № 0249601, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК - престъпление по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Намира, че извършеното от него следва да се преценява при отегчаващи отговорността обстоятелства –предишни му осъждания за престъпления от общ характер, висока степен на обществена опасност на деяния от подобен характер, настъпило причинено от подсъдимия ПТП, както и лична обществена опасност на дееца – недобри характеристични данни, висока концентрация на алкохол в кръвта му – повече от два пъти над криминализираната, показана упоритост и системност при осъществяване на поредното извършено от него деяние – управление на МПС без правоспособност, в пияно състояние, констатирано три пъти за период от време в рамките на три месеца – от 17.04.2009 година до 21.07.2009 година. Предлага да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер към средата на предвиденото в посочения текст, което да се изтърпи от подсъдимия реално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, а с оглед на това, че настоящото производство е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от НК, моли Съдът да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК отмени условното осъждане по НОХД № 61 / 2009 година на Районен съд – Първомай по отношение на осъдения С.Г., като наказанието в размер на три месеца лишаване от свобода, определено му по същото, да се изтърпи отделно и изцяло при първоначален общ режим от наказанието, определено му по настоящото НОХД № 181 / 2009 година на Районен съд – Първомай.

Моля подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 60,00 лева.

Защитникът на подсъдимия - адвокат Ж.З. - моли Съдът да признае подзащитния й С.Г. за невинен, поради неустановен по безспорен начин извършител на престъплението.

Намира, че обвинението няма нито едно годно доказателство за вината му, тъй като от самото начало разследването е изключително опорочено - разследващите органи са си позволили да действат, ръководени не от професионализма си и не водени от нуждата за разкриване на обективната истина, а изцяло подвластни на своята предубеденост, поради което са допуснати съществени процесуални нарушения.

Подсъдимият твърди, че не е карал колата и че за предишните два пъти е признал вината си, за което се извинява.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият С.Д.Г. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, осъждан, без образование (неграмотен), неработещ, живущ ***.

На същия до момента е ангажирана отговорност по съдебен ред, както следва:

1. С Присъда № 1 / 22.01.2009 година по НОХД № 240 / 2008 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 07.02.2009 година, на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева за престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1, във връзка с ал. 1 от НК, извършено през месец май 2006 година.

Видно от Писмо изх. № 5840-000007 / 16.12.2009 година на АДВ, Регионална дирекция – Пловдив, по образувано изпълнително дело № 5840 / 2009 година глобата към16.12.2009 година не е изплатена.

2. Със Споразумение № 22 / 28.04.2009 година по НОХД № 61 / 2009 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 28.04.2009 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 17.04.2009 година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години.

3. Със Споразумение № 32 / 27.05.2009 година по НОХД № 74 / 2009 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 27.05.2009 година, му е определено наказание пробация, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години; безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 300 часа за срок от три поредни години (по сто часа годишно), глоба в размер на сто лева.

Видно от Писмо рег. № СП – 19040 / 11.12.2009 година на Началник ОС „Изпълнение на наказанията” подсъдимият е започнал да търпи наказанието на 10.06.2009 година.

На 21.07.2010 година подсъдимият С.Д.Г. и чичо му – свидетелят А.С.Г., отиват с лек автомобил „ВАЗ 2103” с ДК № * (собственост П.Д.С. и Я.А.С. ***) в село Поройна на гости на свои роднини, където се почерпват с бира.

Вечерта с автомобила, управляван от подсъдимия, си тръгват за село Брягово и към 20:30 часа, когато минават през квартал Дебър на град Първомай, на улица „Менделеев” се блъскат в дърво до дом № 2. След удара и двамата слизат от ладата и застават до шофьорската врата.

В същото време свидетелят Я.К., живееща на № 6 на същата улица, внася жито в двора си, вижда инцидента и започва да се ядосва на глас, че в къщата има глуха и сляпа жена, която, ако е била на пътя, са щели да я ударят, когато покрай нея с личния си автомобил минава свидетелят Д.М.,***. Спира до подсъдимия и чичо му, които служебно познава заради криминални прояви. Отива до тях. Установява, че лъхат на алкохол. Пита ги кой е управлявал ладата преди инцидента. Всеки от двамата твърди, че другият е управлявал, докато свидетелят М. не изважда мобилния си телефон, за да се обади на дежурния в РУ на МВР – Първомай. Тогава подсъдимият Г. започва да се моли да не звъни в полицията, защото ще влезе в затвора, тъй като той е карал колата.

Няколко минути след обаждането на свидетеля М. по разпореждане на оперативния дежурен на място пристигат свидетелите П.П., Г.М. и Х.Н., полицейски автопатрул.

Пред тях подсъдимият също заявява, че е управлявал ладата преди инцидента, което свидетелят А.Г. потвърждава.

Извикан е и свидетелят Р.А., дежурен по КАТ. И пред него С.Г. заявява: „Аз карах”. Подсъдимият е проверен за употреба на алкохол с Алкомер 931 с № 0249601, при което техническото средство отчита наличие на алкохол в кръвта от 1,06 на хиляда.

Подсъдимият е отведен в РУ на МВР – Първомай, където е установено, че същият е неправоспособен водач и му е съставен акт за установяване на административно нарушение. Издаден му е и талон за изпращане на медицинско изследване, но С.Г. отказва да даде кръв, което сам вписва в акта.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание показания на свидетелите П.К.П., Г.Й.М., Х.Н.Н., Д.Х.М., Р.И.А., Я.А.К., частично от показанията на свидетеля А.С.Г. и обясненията на подсъдимия С.Д.Г. и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Писмо рег. № СП-19040 / 11.12.2009 година на Началник ОС „Изпълнение на наказанията” (л. 42 от делото), Писмо изх. № 5840-000007 / 16.12.2009 година на АДВ, Регионална дирекция – Пловдив (л. 43 от делото), Справка за съдимост рег. № 133 / 04.05.2010 година ведно с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 60 – л. 64 от делото), Акт за установяване на административно нарушение № 690 / 21.07.2009 година (л. 17 от дознанието), Талон за изпращане на медицинско изследване № 232442 / 21.07.2009 година (л. 18 от дознанието), Писмо рег. № ИЯ / КАТ – 6080 / 10.08.2009 година, ведно със Справка за нарушител от региона (л. 44 – л. 45 от дознанието), Справка от масивите на АИС – КАТ (л. 46 от дознанието), копия от документи, касаещи процесния автомобил (л. 54 – л. 56 от дознанието), копия от Акт за установяване на административно нарушение № 392 / 17.04.2009 година и Наказателно постановление № 392 / 27.04.2009 година, Акт за установяване на административно нарушение № 448 / 05.05.2009 година и Резолюция № 448 / 11.05.2009 година на РУ на МВР – Първомай (л. 58 – л. 61 от дознанието), Характеристична справка (л. 65 от дознанието).

По делото е представена съдебнопсихиатрична експертиза (л. 48 – л. 52 от дознанието), която се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания доказателствен материал.

Видно от заключението на същата подсъдимият С.Г. не се води на диспансерен учет и не страда от психично заболяване; към датата на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, така че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – не се установява заболяване, представляващо продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието на Г. и същият може да участва във всички фази на наказателния процес, като може правилно да възприема обстоятелствата и фактите, от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае.

Не се възприемат от настоящата инстанция показанията на свидетеля А.Г. в частта им, в която същият заявява, че той е управлявал процесния автомобил, че племенникът му е бит от полицаите и че от страх да не бъде бит и той, е казал на органите на реда, че С. е управлявал ладата.

Тази позиция Съдът намира за създадена след инцидента и изразена с цел да се оневини противоправното поведение на подсъдимия, тъй като същият вече е наказван двукратно за управление на МПС в нетрезво състояние, а и свидетелят Г. и подсъдимият Г. се намират в роднинска връзка.

По същите мотиви Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия, че ладата е управлявана от чичо му и че е самият той е бит от полицаите и че от страх е признал, че е управлявал автомобила.

Необоснованата версия да се обвинят органите на реда в неправомерни действия според настоящата инстанция е създадена, за да се опровергае признанието пред тях, направено на инкриминираната дата, че подсъдимият е управлявал автомобила – всички доказателства сочат като извършител на деянието подсъдимия С.Г..

Съдът отчита обстоятелството, че никой от полицаите не е пряк очевидец на престъплението, предмет на делото, но в показанията им, обсъдени поотделно и анализирани с цялата доказателствена съвкупност, съществува хармонично единство, за да се направи единственият възможен и несъмнен извод, че не свидетелят А.Г., а подсъдимият С.Г. на 21.07.2009 година управлява МПС под въздействието на алкохол.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият С.Д.Г. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК за това, че на 21.07.2009 година в град Първомай, област Пловдив, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, управлява моторно превозно средство лек автомобил „ВАЗ 2103” с ДК № * с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,06 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкомер 931” с № 0249601.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, тъй като на инкриминираната дата след употреба на алкохол (установена с техническо средство „Алкомер 931”, като съдържанието на алкохол в кръвта надвишава инкриминираната граница от 0,5 на хиляда - 1,06 на хиляда) и след като е осъден за същото деяние с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 61 / 2009 година и НОХД № 74 / 2009 година – и двете на Районен съд – Първомай, - управлява посоченото моторно превозно средство.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от НК, Съдът отчете следното:

За подсъдимия не могат да се посочат смекчаващи отговорността обстоятелства, а като отегчаващи следва да се имат предвид трикратното ангажиране на отговорност по съдебен ред за престъпления от общ характер, две от които с влязъл в сила съдебен акт за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, всяко от които квалифициращо престъплението по настоящото дело по ал. 2 на посочения законов текст; системност в поведението на подсъдимия да управлява моторно превозно средство без правоспособност и под въздействието на алкохол – три пъти за периода 17.04.2009 година - 21.07.2009 година; причиненото при последното престъпление пътнотранспортно произшествие; високата концентрация на алкохол в кръвта на водача – над два пъти над инкриминирания минимум от 0,5 на хиляда.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с висока степен на обществена опасност с трайни престъпни навици, като се отчита и че управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението, а в случая – и реално съществуваща такава за пътника в автомобила на подсъдимия.

При съвкупна преценка на горното настоящата инстанция е на мнение, че е най-справедливо на подсъдимия за престъплението му по чл. 343б, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер над средата към максимума на предвиденото в закона, а именно една година и седем месеца, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Това наказание е най-справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и е в състояние да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от НК когато до изтичане на определения от Съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание.

За подсъдимия С.Д.Г. са налице тези условия, тъй като деянието, предмет на настоящото дело, е извършено от виновния в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 61 / 2009 година на Районен съд – Първомай, по което са му наложени три месеца лишаване от свобода и той следва да ги изтърпи изцяло и отделно от наказанието, наложено с настоящата присъда. Това наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, тъй като макар и осъждането на подсъдимия по НОХД № 61 / 2009 година да е първо за него с наложено наказание лишаване от свобода, деянието, предмет на настоящото дело, го прави ефективно изпълнимо.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият С.Д.Г. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 60,00 (шестдесет) лева за съдебнопсихиатрична експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ