МОТИВИ

 

по НОХД № 169 / 2009 година

 

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимите:

Ø                 Д.Т.К. за това, че на 21.01.2009 година в град Първомай, село Бяла река и село Драгойново, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - след предварително сговаряне в немаловажен случай с И.И.Н. и Е.М.И.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използването на моторно превозно средство и техническо средство щанга, в условията на продължавано престъпление

§              в село Бяла река прави опит да отнеме чужди движими вещи: пари – сумата от 77,85 лева от владението на ВК „Съгласие” - Първомай, като деянието остава недовършено по независещи от него причини;

§              в град Първомай отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 39,00 лева от владението на „Дивна” ООД - Първомай;

§              в село Драгойново отнема чужди движим вещи: пари – сумата от 35,00 лева от владението на ЕТ „С.Г.”*** (със собственик и управител С.П.Г. ***)

- без съгласие на ръководствата на ощетените юридически лица и собственика и управителя на едноличния търговец, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имуществото, предмет на кражбата, е 151,85 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Ø                 И.И.Н. за това, че на 21.01.2009 година в град Първомай, село Бяла река и село Драгойново, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Т.К. ***, и Е. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използването на моторно превозно средство и техническо средство щанга, в условията на продължавано престъпление

§              в село Бяла река прави опит да отнеме чужди движими вещи: пари – сумата от 77,85 лева от владението на ВК „Съгласие” - Първомай, като деянието остава недовършено по независещи от него причини;

§              в град Първомай отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 39,00 лева от владението на „Дивна” ООД - Първомай;

§              в село Драгойново отнема чужди движим вещи: пари – сумата от 35,00 лева от владението на ЕТ „С.Г.”*** (със собственик и управител С.П.Г. ***)

- без съгласие на ръководствата на ощетените юридически лица и собственика и управителя на едноличния търговец, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имуществото, предмет на кражбата, е 151,85 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

Ø                 Е.М.И. за това, че на 21.01.2009 година в град Първомай, село Бяла река и село Драгойново, област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, повторно, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Т.К. ***, и И.И. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използването на моторно превозно средство и техническо средство щанга, в условията на продължавано престъпление

§              в село Бяла река прави опит да отнеме чужди движими вещи: пари – сумата от 77,85 лева от владението на ВК „Съгласие” - Първомай, като деянието остава недовършено по независещи от него причини;

§              в град Първомай отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 39,00 лева от владението на „Дивна” ООД - Първомай;

§              в село Драгойново отнема чужди движим вещи: пари – сумата от 35,00 лева от владението на ЕТ „С.Г.”*** (със собственик и управител С.П.Г. ***)

- без съгласие на ръководствата на ощетените юридически лица и собственика и управителя на едноличния търговец, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имуществото, предмет на кражбата, е 151,85 лева (сто петдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите на подсъдимите обвинения и счита за безспорно установено от доказателствата по делото всеки от тях да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи признаци. Счита, че при преценка на извършените от подсъдимите Д.К. и Е.И. деяния като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се има предвид сравнително ниската стойност на отнетото имущество, а деянието на И.Н. да се преценя при многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: самопризнанието му, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, доброволното и пълно възстановяване на причинените от престъплението вреди, сравнително ниската стойност на отнетото имущество. В тази връзка предлага

§                    на подсъдимия Д.К. да бъде наложено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка  с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода, в размер между минимума и средата на съответно предвиденото с реално изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим;

§                    на подсъдимия И.Н. да бъде наложено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - лишаване от свобода, в размер под минимума на съответно предвиденото с реално изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим;

§                    на подсъдимия Е.И. да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер между минимума и средата на съответно предвиденото с отлагане на изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в размер между минимума и средата на съответно предвидения и с възлагане на възпитателните грижи на основание чл. 67, ал. 2 от НК през изпитателния срок на полицейски инспектор при РУ на МВР - Димитровград, отговарящ за района по местоживеене на подсъдимия.

Намира, че по отношение на подсъдимите И.Н. и Д.К. са налице основанията за приложение на чл. 25 във връзка с чл. 23 от НК, но това може да стане в отделно производство, предвид недостатъчните данни по делото за всичките им осъждания, тъй като, видно от справките на Началника на Затвора – Стара Загора, докладвани в последното съдебно заседание, за подсъдимия Д.К. има още един влязъл в сила съдебен акт на 26.11.2009 година по НОХД № 203 / 2009 година по описа на Районен съд – Чирпан, а за подсъдимия И.Н. – на 26.11.2009 година и 18.02.2010 година – два влезли в сила съдебни акта, съответно по НОХД № 203 / 2009 година на Районен съд – Чирпан и НОХД № 745 / 2009 година на Районен съд - Димитровград.

Счита, че веществените доказателства, приложени по делото, следва да се унищожат като вещи без стойност и моли да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Адвокат С.М., служебен защитник на подсъдимия Д.Т.К., моли да бъде постановена присъда, с която подзащитният й да бъде признат за невинен. Счита, че обвинението, предмет на настоящото дело, не е доказано по несъмнен начин и че по делото не са събрани безспорни доказателства за участието на подсъдимия К. в извършване на деянието, за което е обвинен в настоящото наказателно дело.

Подсъдимия Д.Т.К. се присъединява към адвоката си и заявява, че няма повече какво да каже.

Адвокат С.С., служебен защитник на подсъдимия И.И.Н., се присъединява към изложеното от представителя на Държавното обвинение и счита, че обвинението е доказано по категоричен и безспорен начин. Моли при постановяване на присъдата и определяне на наказанието, касаещо неговия подзащитен, да се има предвид обстоятелството, че същият в рамките на досъдебното производство и в съдебното следствие се признава за виновен, като подробно описва механизма на извършените деяния и авторството на същите, като в този смисъл оказва пълно съдействие за разкриване на обективната истина по делото, а и сам доброволно възстановява напълно причинените на пострадалите юридически лица и търговец вреди. Съгласява се със становището на Прокуратурата на подсъдимия И.Н. да бъде наложено наказание под определения в закона минимум.

Подсъдимият И.И.Н. се присъединява се към казаното от адвоката си. Моли да му бъде определено едно общо наказание. Изразява съжаление за случилото се.

Адвокат И.И., защитник на подсъдимия Е.М.И., счита, че на подзащитния му е повдигнато обвинение за квалифицирана кражба в условията на повторност и продължавано престъпление без нито едно пряко или косвено доказателство, което същото се гради единствено на показанията на другия подсъдим И.Н., ядосан от факта, че подсъдимият Е.И. е споделил с органите на полицията какво му е казал, решен да му отмъсти, заявявайки, че и той е бил с него. Намира, че твърденията на подсъдимия Н. категорично се опровергават от събраните по делото доказателства и изтъква аргументи в подкрепа на тезата си, че колата на подзащитния му няма газова уредба, а освен това от 2-3 години не е в движение, поради което с тази кола не е възможно да бъдат извършени кражбите; че при гледане записите на камерите при една от кражбите е констатирана фигурата единствено на подсъдимия И.Н. по походката, но не и на подсъдимия Е.И.; че в изготвените дактилоскопни експертизи на иззетите следи от местопроизшествията няма нито една следа на неговия подзащитен; че по време на извършване на деянията подсъдимият Е.И. е бил в компанията на свидетелите Д., П. и П..

В тази връзка моли да бъде постановена присъда, с която неговият подзащитен да бъде признат за невиновен.

Подсъдимият Е.М.И. се присъединява изцяло към адвоката си и заявява, че е напълно невинен.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Подсъдимият Д.Т.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, неработещ, живущ ***, понастоящем в Затвора – Стара Загора.

Същият до момента е осъждан с осем влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. С Присъда № 316 / 09.10.1997 година по НОХД № 140 / 1997 година на Районен съд - Хасково, влязла в сила на 23.10.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на осем месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено през периода 23 – 26.11.1996 година, като на основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от две години.

2. С Присъда № 11 / 09.02.1998 година по НОХД № 143 / 1997 година на Окръжен съд - Хасково, влязла в сила на 23.02.1998 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на пет години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 116, т. 3, предложение 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК, извършено на 08.03.1997 година, като с присъдата е зачетено предварителното му задържане, считано от 10.03.1997 година.

Видно от писмо от 20.10.2009 година на Затвора – Стара Загора, подсъдимият търпи това наказание в Поправителен дом – Бойчиновци и Затвора – Стара Загора от 10.03.1997 година до 21.06.2000 година когато е предсрочно условно освободен.

3. С Присъда № 517 / 13.12.2002 година по НОХД № 372 / 2002 година на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 13.04.2004 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три години при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение 1, т. 4, предложение 1 и 2 и т. 7 от НК, извършено на 06.05.2002 година.

4. С Присъда № 4 / 12.01.2006 година по НОХД № 774 / 2004 година на Окръжен съд - Хасково, влязла в сила на 27.01.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален общ режим за престъпление по чл. 198, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода 03 - 06.10.2002 година, като с присъдата на основание чл. 59, ал. 1 от НК на подсъдимия е зачетено предварителното задържане, считано от 16.10.2002 година.

С Определение от 19.07.2006 година по ЧНД № 340 / 2006 година на Окръжен съд - Хасково, влязло в сила на 03.08.2006 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 372 / 2002 година на Районен съд - Димитровград и НОХД № 774 / 2004 година на Окръжен съд - Хасково, като му е наложено едно общо наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим и е зачетена изтърпяната част от наказанието по НОХД № 372 / 2002 година, считано от 29.04.2004 година.

Видно от писмото от 20.10.2009 година на Затвора – Стара Загора, наказанието е изтърпяно в Затвора – Пазарджик в периода 2002 – 2006 година.

5. С Присъда № 433 / 28.05.2008 година по НОХД № 406 / 2008 година на Районен съд - Хасково, влязла в сила на 12.06.2008 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А, извършено на 28.05.2007 година. Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1 от НК на подсъдимия е приспаднато предварителното задържане от 12.07.2007 година.

Съгласно писмото от 20.10.2009 година на Затвора – Стара Загора, наказанието е изтърпяно в Затвора – Пазарджик от 2007 до 2008 година.

6. С Присъда № 419 / 08.10.2009 година по НОХД № 419 / 2009 година на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 24.10.2009 година, е осъден на пробация, с пробационни мерки за срок от десет месеца - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност три път седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител - за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, извършено на 12.03.2009 година.

7. С Присъда № 20 / 10.08.2009 година по НОХД № 201 / 2009 година на Районен съд - Чирпан, влязла в сила на 28.10.2009 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение 1, т. 4, предложения 1 и 2 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 14.02.2009 година.

Съгласно писма от 30.11.2009 година и 30.12.2009 година на Затвора – Стара Загора

§                    с присъда по НОХД № 203 / 2009 година на Районен съд – Чирпан, влязла в сила на 26.11.2009 година, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 195 от НК, извършено на 17.01.2009 година;

§                    със същата присъда на основание чл. 25 от НК е определено едно общо наказание по НОХД № 419 / 2009 година, НОХД № 201 / 2009 година и НОХД № 203 / 2009 година в размер на две години и три месеца лишаване от свобода;

§                    подсъдимият постъпва в Затвора – Стара Загора на 09.10.2009 година с начало на изтърпяване на общото наказание от 08.10.2009 година и към 15.04.2010 година ще е изтърпял шест месеца и седем дни с остатък – една година, осем месеца и двадесет и три дни.

 

Подсъдимият И.И.Н. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно специално образование, неработещ, живущ ***, понастоящем в Затвора – Стара Загора.

Същият до момента е осъждан с единадесет влезли в сила съдебни акта, както следва:

1. Със Споразумение от 02.05.2001 година по НОХД № 370 / 2001 година на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 02.05.2001 година, му е определено наказание глоба в размер на 300 (триста) лева за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 17 / 18.02.2001 година.

2. Със Споразумение от 22.06.2001 година по НОХД № 535 / 2001 година на Районен съд – Хасково, влязло в сила на 22.06.2001 година, му е определено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 22.02.2001 година.

3. С Присъда № 197 / 18.04.2002 година по НОХД № 116 / 2002 година на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 21.05.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 08.10.2001 година. Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1 от НК на подсъдимия е приспаднато предварителното задържане от 08.10.2001 година.

4. С Присъда № 210 / 23.04.2002 година по НОХД № 768 / 2001 година на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 28.05.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо и т. 7 от НК, извършено на 25.08.2001 година.

5. С Присъда № 63 / 11.02.2002 година по НОХД № 796 / 2001 година на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 02.08.2002 година, е осъден на лишаване от свобода за две престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършени на 08 / 09.09.2001 година и 17 / 18.09.2001 година, като на основание чл. 23, ал. 1, предложение 2 от НК му е определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца при първоначален общ режим.

С Определение № 443 / 28.10.2002 година по същото дело, влязло в сила на 13.11.2002 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 116 / 2002 година на Районен съд – Димитровград, НОХД № 768 / 2001 година на Районен съд – Димитровград и НОХД № 796 / 2001 година на Районен съд - Димитровград, като му е наложено едно общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и е зачетена изтърпяната част от общото наказание от 08.10.2001 година до 28.10.2002 година.

6. С Присъда № 298 / 05.06.2003 година по НОХД № 286 / 2003 година на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 10.03.2005 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 от НК, извършено на 01.09.2001 година, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното му задържане, считано от 04.04.2003 година.

С Определение № 211 / 12.04.2005 година по ЧНД № 219 / 2005 година на Районен съд - Димитровград, влязло в сила на 28.04.2005 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията му по НОХД № 286 / 2003 година, НОХД № 116 / 2002 година, НОХД № 768 / 2001 година и НОХД № 796 / 2001 година, всички на Районен съд - Димитровград, като му е наложено едно общо, най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода при първоначален строг режим и на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца, считано от 08.10.2001 година до 29.04.2003 година и от 29.04.2003 година за времето, през което е бил задържан под стража по НОХД № 286 / 2003 година на Районен съд – Димитровград.

7. С Присъда № 211 / 30.04.2004 година по НОХД № 1 / 2004 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 26.04.2005 година, е осъден поотделно на лишаване от свобода за двадесет и две престъпление по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършени през периода 05.09.1997 година – 19.04.1999 година, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание лишаване от свобода в размер на три години при първоначален общ режим и на основание чл. 59, ал. 1от НК е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража.

С Определение № 268 / 13.05.2005 година по ЧНД № 306 / 2005 година на Районен съд - Димитровград, влязло в сила на 28.05.2005 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията му по НОХД № 768 / 2001 година, НОХД № 796 / 2001 година, НОХД № 116 / 2002 година, НОХД № 286 / 2003 година и НОХД № 1 / 2004 година, всички на Районен съд - Димитровград, като му е наложено едно най-тежко наказание от четири години лишаване от свобода, увеличено на основание чл. 24 от НК на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим, и на основание чл. 25, ал.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е търпял наказание лишаване от свобода и е упражнявана мярка за процесуална принуда задържане под стража по което и да е от посочените осъждания.

Видно от писмо от писмо ЗД № 375 / 2009 година от 20.10.2009 година на Затвора – Стара Загора и заверено копие от писмо зд № 402 / 2004 година от 24.06.2005 година на Затвора – Пазарджик подсъдимият е изтърпял определеното общо наказание в пенитенциарните заведения за времето от 08.10.2001 година до 22.06.2005 година.

8. С Присъда № 256 / 02.06.2009 година по НОХД № 171 / 2009 година на Районен съд - Димитровград, влязла в сила на 18.06.2009 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на четири месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 343в, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 14.02.2009 година.

От писмо от 29.10.2009 година на Затвора – Стара Загора се установява, че подсъдимият постъпва в заведението на 30.06.2009 година, като посоченото наказание е изтърпяно за времето от 30.05.2009 година до 09.09.2009 година, от когато се привежда в изпълнение мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД № 364 / 2009 година.

9. С Присъда № 20 / 10.08.2009 година по НОХД № 201 / 2009 година на Районен съд - Чирпан, влязла в сила на 28.10.2009 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение 1 и т. 4, предложения 1 и 2 във връзка с чл. 20, ал. 2, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено на 14.02.2009 година. Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията му по НОХД № 171 / 2009 година и НОХД № 201 / 2009 и му е определено едно общо, най-тежко наказание от две години лишаване от свобода при първоначален строг режим и на основание чл. 25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по НОХД № 171 /2009 година, считано от 30.06.2009 година.

Съгласно писма от 30.11.2009 година, 14.01.2010 година и 07.04.2010 година на Затвора – Стара Загора

§                    с присъда по НОХД № 203 / 2009 година на Районен съд – Чирпан, влязла в сила на 26.11.2009 година, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 196 от НК, извършено на 17.01.2009 година;

§                    със същата присъда на основание чл. 25, чл. 24 от НК е определено едно общо наказание по НОХД № 171 / 2009 година, НОХД № 201 / 2009 година и НОХД № 203 / 2009 година в размер на две години и три месеца лишаване от свобода;

§                    с присъда по НОХД № 745 / 2009 година на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 18.02.2010 година, на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца за престъпление, извършено на 19.02.2009 година;

§                    на основание чл. 25, чл. 24 от НК е определено едно общо наказание по НОХД № 171 / 2009 година, НОХД № 201 / 2009 година, НОХД № 203 / 2009 и НОХД № 745 / 2009 година в размер на две години и три месеца лишаване от свобода;

§                    подсъдимият постъпва в Затвора – Стара Загора на 30.06.2009 година с начало на наказанието от 30.05.2009 година и към 15.04.2010 година ще е изтърпял десет месеца и петнадесет дни с остатък – една година, три месеца и двадесет и четири дни.

 

Подсъдимият Е.М.И. е роден на *** ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, строителен работник, живущ ***.

Същият до момента е осъждан с Присъда № 533 / 19.12.2007 година по НОХД № 534 / 2008 година по описа на Районен съд – Димитровград, влязла в сила на 22.02. 2008 година на пробация, както следва:

§                    задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца;

§                    задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца;

§                    безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от по 200 часа на година за две поредни години

за престъпление по чл. 197, т. 3 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, извършено на 27.05.2007 година.

Съгласно справка изх. № Д–1086–381 / 23.10.2009 година на Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Хасково, наказанието започва да се търпи от 18.03.2008 година до 24.03.2009 година, когато е прекратено с влязло в сила Определение № 41 / 17.03.2009 година по ЧНД № 4 / 2009 година на Окръжен съд – Хасково.

 

Подсъдимите Д.Т.К., И.И.Н. и Е.М.И. се познават от град Димитровград, област Хасково.

Около 22-23 часа на 20.01.2009 година тримата подсъдими се срещат в заведение „Протон” в града. Подсъдимият Д.К. е без средства и моли другите двама да извършат кражба с него. Нямат предварителна идея точно какво и откъде ще откраднат, но тъй като подсъдимият К. *** и познава градовете Първомай, Пловдив и Пазарджик, се уговарят да тръгнат в тази посока, а Д.К. *** и да видят дали там могат да измислят нещо.

Решават да се придвижат с лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № * (собственост на Т.П.Е. от град Димитровград, баба на подсъдимия Е.И., но ползван от него и дядо му - свидетеля Е.В.Е.), тъй като „колата е на газ и гори по-евтино”.

С опела, управляван от Е.И., тримата подсъдими първо отиват до блока, в който живее И.Н. и до който е паркиран автомобилът му, и вземат червена метална щанга, която да използват при кражбата, след което тръгват за град Първомай, област Пловдив.

Пристигат след полунощ на 21.01.2009 година, спират автомобила на улица в централната част на града и слизат от него. Подсъдимият Е.И. остава до колата, а подсъдимите Д.К. и И.Н. обикалят из центъра и оглеждат къде да извършат кражбата. Набелязват книжарница „Офис 2000” (собственост на „Дивна” ООД – Първомай), която е с дървена врата и без охранителна система, връщат се до подсъдимия Е.И. и решават да извършат кражбата от там.

Отиват обратно до книжарницата и след като се уверяват, че наоколо няма хора, подсъдимият И.Н. кърти с лоста бравата на вратата и остава да пази, а подсъдимите Д.К. и Е.И. влизат вътре, вземат от незаключено чекмедже под щанда монетник със стотинки общо в размер на 30,00 лева, излизат и тримата се връщат до автомобила си.

Тръгват за село Бяла река, община Първомай, област Пловдив, като по пътя подсъдимият Е.И. изхвърля празния монетник, който предварително избърсва с фланелката си, за да не останат отпечатъци, и заявява, че ще задържи сумата за гориво, а ще направят „друго нещо – нещо повече”.

След 04:00 часа подсъдимите спират до хранителен магазин в село Бяла река, собственост на ВК „Съгласие” - Първомай, и решават да извършат кражба от него. Подсъдимият Е.И. оставя колата със запален двигател и иска той да пробва да отвори магазина. С щангата успява да взломи вратите на преддверието и северния вход и да влезе в помещението. Отваря касата, в която има 50,00 лева в дребни банкноти и стотинки, но се задейства алармата на охранителната система и подсъдимият бърза да излезе, като не взема нищо.

От там тримата потеглят за село Драгойново, община Първомай, област Пловдив и спират автомобила отново до хранителен магазин, собственост на ЕТ „С.Г.”***. Този път подсъдимият Д.К. отваря с помощта на щангата вратата на южния вход на магазина и докато другите двама подсъдими чакат в опела, Д.К. влиза вътре и взема от стелаж сума от 35,00 лева. Връща се при останалите и тримата се прибират в град Димитровград, като по пътя си разделят парите.

Към 04:20 - 04:30 часа на 21.01.2009 година сигналът от алармената система на хранителния магазин на ВК „Съгласие” в село Бяла река е получен в охранителна фирма „3S СОТ” – Първомай и няколко минути по-късно на мястото пристига неин служител - свидетелят Т.Я.. Без да влиза в обекта, охранителят констатира, че една от вратите е леко отворена, касовият апарат е разбит и на пода са разпилени стотинки. Сигнализира на дежурния в полицията и на магазинера – свидетеля Ж.Г. (МОЛ на обекта) – и изчаква идването й.

Към 07:00 часа местопроизшествието е посетено от дежурна група при РУ на МВР – Първомай и е извършен оглед.

Около 05:00 часа на посочената дата автопатрул при РУ на МВР – Първомай с полицаи М., М. и свидетеля И.Б. са на обход в централата част на град Първомай и забелязват разбитата врата на книжарница „Офис 2000”. Незабавно сигнализират дежурния в полицейското управление и свидетеля А.К., единия от управителите „Дивна” ООД – Първомай.

От 06:15 до 06:43 часа е извършен оглед на местопроизшествието, при който са констатирани следи от червена боя по насрещника на бравата от входната врата и същият е иззет.

Към 06:30 часа на 21.01.2009 година съпругата на едноличния търговец С.Г. отива да отвори семейния магазин в село Драгойново и установява, че задната врата е „раздута и отворена – с изкъртена ключалка”. Уведомява мъжа си и кварталния полицай и при извършения между 08:20 – 08:52 часа оглед на местопроизшествието са констатирани и иззети следи от червена боя по насрещника на бравата на разбитата врата.

Вечерта на 22.01.2009 година подсъдимите отново се срещат в заведение „Протон” в град Димитровград. Е.И. е със същия автомобил – „Опел Вектра” с ДК № *. Тримата решават да се върнат в град Първомай за нови кражби, но по предложение на Е.И. първо отиват до дома на И.Н. и вземат голям сак. При отваряне на багажника на опела подсъдимият И. забелязва поставени там арматурна ножица, метална щанга, тип „кози крак”, гумени ръкавици, черна качулка (шапка с изрязани процепи за очите), отвертка и други вещи, които подсъдимите скриват на различни места в купето, за да не се видят при евентуална полицейска проверка.

Около 02:00 – 02:30 часа на 23.01.2009 година тримата подсъдими спират с автомобила, управляван от Е.И., пред хранителен магазин „При Божко” в центъра на град Първомай. По същото време автопатрул при РУ на МВР – Първомай с полицаи Г.Г., И.П. и свидетеля Т.В. са на установъчен пункт на улица „Димитър Благоев” в централната градска част. Органите на реда виждат как от колата с хасковска регистрация слиза подсъдимият Д.К., но той също ги забелязва, качва се обратно и тримата потеглят. Предвид късния час в делничен ден, когато няма много хора, и не местната регистрация на автомобила полицаите решават, че има нещо съмнително, тръгват след опела и го спират.

Започват проверка. При отваряне на задния капак установяват празния черен сак на подсъдимия И.Н., но виждат в краката на подсъдимия Д.К., който стои на задната седалка, кашон с ножицата за арматурно желязо в него, черната качулка (маска) и черни ръкавици. Веднага сигнализират дежурния по управление, който идва на място, и подсъдимите са отведени с автомобила им в полицията.

Там Д.К., И.Н. и Е.И. и са задържани на основание чл. 63, ал. 1 , т. 1 от ЗМВР, а на „Опел Вектра” с ДК № * е извършено претърсване, при което за иззети: 24-сантиметрова червена метална щанга с черен гумен накрайник и ширина на плоската част (острието) 2,1 см със страничен надпис „BEAST”, намерена на предна дясна седалка; чифт розови гумени ръкавици в запечатан найлонов плик, намерени на пода в купето; 13-сантиметрово черно сгъваемо ножче с дължина на острието 10,5 см, намерено до лоста за ръчната спирачка; 11-сантиметрово черно фенерче с надпис „POLICE”, намерено до скоростния лост; 20-сантиметрови метални клещи с гумен син накрайник, намерени на пода до предна лява седалка на автомобила; 60-сантиметрова червена арматурна ножица в кафяв кашон, две черни вълнени ръкавици и черна вълнена шапка с процепи за очите, сгъната пътна карта на България и 22-сантиметрова отвертка с черен гумен накрайник, намерени на задната седалка; 43,5-сантиметрова оранжева метална щанга, тип „кози крак” и две зацапани с кал оранжеви гумени ръкавици, намерени под покривало на задната седалка; 80-сантиметров отворен празен черен сак, намерен на задната кора на претърсвания автомобил.

От изготвената в досъдебното производство трасологическа експертиза (л. 60 – л. 63, том І от дознанието) се установява:

1.            Фиксираните при оглед на местопроизшествията следи върху вратите на магазините в град Първомай и селата Бяла река и Драгойново са оставени в резултат от взломяване с посока отвън - навътре за вратите на магазините в селата Бяла река и Драгойново и най-вероятно същата посока за вратата на магазина в град Първомай.

2.            Механизмът на образуване на следите е следният - вследствие на целенасочено механично въздействие върху преградите (следовъзприемащи обекти) посредством използване на твърд инструмент (оръдие, следообразуващ обект), конфигурацията на контактната повърхност на инструмента (по-твърдия от обектите) се отпечатва върху преградите.

3.            Възможно е следите, намиращи се върху вратите на трите магазина, да са оставени от представената за изследване метална щанга „BEAST”.

От представената от досъдебното производство химическа експертиза (л. 66, том І от дознанието) се установява, че отделената боя от 24-сантиметрова метална щанга с надпис „BEAST” (ВД № 1) е еднослойна, сигналночервена и е сходна по цвят, плътност и отнасяне към разтворители с люспите боя, отделени от касовата планка (насрещник на бравата) от вратата на магазин „Офис 2000” в град Първомай и от вратата на хранителния магазин в село Драгойново.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от обясненията на подсъдимия И.И.Н., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК (л. 108 – л. 109, том І от дознанието), частично от обясненията на подсъдимите Д.Т.К. и Е.М.И., от показанията на свидетелите Н.М.С., Ж.А.Г., С.П.Г., Т.З.Я., К.Г.Ч., Т.В.В., И.М.Б., частично от показанията на свидетелите Е.В.Е., К.Б.Б., И.Д.Д., Н.М.И., Д.Я.Г., М.З.Г., от приложените по делото писмени доказателства: справки за съдимост, преписи от бюлетините за предишните осъждания и справки за правното положение на подсъдимите (л. 54 – л. 55, л. 58 – л. 59, л. 63 – л. 70, л. 72 – л. 73, л. 75, л. 77, л. 82 – л. 89, л. 123 – л. 135, л. 137 – л. 145, л. 147, л. 149, л. 180, л. 182, л. 197, л. 199 от делото), протоколи за оглед на местопроизшествие с приложените към тях фотоалбуми (л. 2 – л. 25, том І от дознанието), одобрен протокол за претърсване и изземване с приложения фотоалбум (л. 31 – л. 43, том І от дознанието), заверено копие от Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство (л. 76, том І от дознанието), писмо изх. № 39 / 29.11.2009 година на Интернационал Асет Банк (л. 78, том І от дознанието), препис-извлечение от Протокол от проведено отчетно-изборно събрание на пълномощниците на ВК „Съгласие” – Първомай (л. 79 – л. 80, том І от дознанието), заверено копие от Удостоверение изх. № 20090113165252 / 13.01.2009 година (л. 81 – л. 82, том І от дознанието), постановления за връщане на веществени доказателства (л. 83 – л. 84, том І от дознанието), приемо-предавателен протокол № 35 / 19.03.2009 година (л. 85, том І от дознанието), характеристични справки (л. 136 – л. 138, том І от дознанието), писмо рег. № 589 / 21.05.2009 година от „Неохим” АД – Димитровград (л. 15, том ІІ от дознанието), заповеди за задържане на лице (л. 55 – л. 57, том ІІ от дознанието), приемо-предавателен протокол № 42 / 04.09.2009 година (л. 60, том ІІ от дознанието) и от приобщените веществени доказателства.

При постановяване на решението Съдът не взема предвид молбата от подсъдимия Д.Т.К. (л. 120 от делото), експертните справки за извършени изследвания на дактилоскопни следи (л. 68 - л. 75, том І от дознанието) и показанията на свидетеля Г.З.Г..

По направените с молбата искания съдебният състав се е произнесъл в открито заседание на 18.12.2009 година, а за изложеното в нея по същество - относно участието и виновността на подсъдимия К. в извършване на престъплението, предмет на делото – на лицето е дадена възможност да упражни правото си на защита при условията на чл. 18 – чл. 20 от НПК и по реда на чл. 276 – чл. 277 от НПК, като заявеното от К. Съдът ще обсъди по-долу в мотивите си при преценка на събраните доказателства.

Експертните справки не са доказателствени средства, нито способ за доказване, съгласно разпоредбите на чл. 114 – чл. 136 от НПК, за да могат въз основа на тях да се правят правнообосновани изводи.

Свидетелят Г.Г., младши разузнавач в сектор Криминална полиция при РУ на МВР – Първомай, е разпитван във връзка разпознаване на извършителите на деянието на 21.01.2009 година в град Първомай, защото в близост до книжарница „Офис 2000” се намира клон на „Интернационал Асет Банк” АД с монтирани от външната страна на сградата охранителни камери и на Г.Г., по повод проведените оперативно-издирвателни мероприятия, е предоставен достъп в офиса на банката до записите, а съгласно писмо изх. № 39 / 29.11.2009 година (л. 78, том І от дознанието) устройството на охранителните камери е капсуловано и записите могат само да бъдат преглеждани, тъй като технически не е възможно копиране и презаписване.

В съдебно заседание свидетелят Г. заявява, че на записите се виждат фигурите на двама души – „единият, едър и здрав мъж, а другият – малко по-дребен и слабичък”, но не се виждат лицата им. Същевременно свидетелят твърди, че според него едрата фигура е на И.Н., поради специфика в походката, която счита, че И.Н. има – „леко накуцва с единия крак, странна походка, леко патешка”. Но настоящият състав при лични впечатления от присъствието на подсъдимия Н. в съдебна зала не открива в походката му специфичен белег, който да се явява основание за приобщаване към делото на записите като доказателствен материал (по реда на чл. 155 – чл. 156 във връзка с чл. 125, ал. 1 от НПК), въз основа на който да се правят правнообосновани изводи за участието на подсъдимия Н. в извършено в началото на 2009 година престъпление.

Във връзка с обстоятелствата, предмет на доказване, Съдът кредитира обясненията на подсъдимите К. и И. единствено в частта им, в която потвърждават, че на 22.01.2009 година вечерта се срещат с подсъдимия Н. ***. В частта, в която отричат да са участвали в кражбата на 21.01.2009 година и срещата преди това на 20.01.2009 година, като всеки излага версия за пребиваване на различни от местопроизшествията места, настоящата инстанция счита обясненията им за защитна позиция, целяща избягване на наказателна отговорност за извършеното престъпление.

Думите им, че на предната и на инкриминираната дата Д.К. *** у свидетелите К.Б. и М.Г. и че Е.И. на 20-и вечерта е бил със свидетелите И.Д., Н.И. и Д.Г. ***, а на 21-и – на работа през деня, а вечерта със свидетелите Д. и И. в апартамента на дядо си (свидетеля Е.Е.) са в противоречие със заявеното от подсъдимия И.Н. и с останалите доказателства по делото.

Съдът отчита обстоятелството, че в качеството на подсъдим И.Н. може да упражнява правото си на защита в наказателното производство, като дава обяснения без задължение за достоверност, но думите му, от които в подробности се установяват времето, мястото, механизмът на извършеното престъпление и участието на всеки от подсъдимите в отделните деяния, са последователни, логически свързани и се подкрепят от останалия обективен доказателствен материал – показанията на свидетелите С., Г., Г., Я., Ч., В., Б., огледите на местопроизшествие, претърсването на автомобила и местата, на които са намерени приобщените веществени доказателства, експертните заключения.

Същевременно буди съмнение за истинност категоричното твърдение на свидетелите Б. и Г., че подсъдимият К. им идва на гости в средата на месец януари 2009 година и стои у тях около две седмици, без изобщо да напуска града – най-малко за времето от 05:40 часа до 15:50 часа Д.К. ***, защото е задържан на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в РПУ на МВР – Първомай.

Затова Съдът не приема показанията на сочените свидетели в тази част, а ги намира за изказани с цел да се „услужи” на приятел, за да не се свърже личността му с престъпното посегателство и да не се търси наказателна отговорност за неправомерното му поведение.

По същите мотиви настоящата инстанция не кредитира и показанията на приятелите на подсъдимия Е.И. (свидетелите Д., И. и Г.) в частта им за алибито му на 20-и и 21-и. Думите им са противоречиви както помежду си, така и с обясненията на самия Е.И..

И тримата свидетели твърдят, че късно вечерта на 20 срещу 21 януари 2009 година са празнували годишнина по повод приятелството между Н. и Е., докато подсъдимият И. заявява в обясненията си, че са празнували рожден ден у познати на Д.Г. ***. От своя страна свидетелят Г. потвърждава, че са ходили в село Ябълково, но у познати на Н. и Е., които той не познава, а свидетелят Д. в показанията си изобщо не споменава на посочената дата да е бил с останалите извън Димитровград. За вечерта на 21 януари 2009 година свидетелите Д. и И. твърдят, че са били до късно „на купон” в апартамента на бабата и дядото на Е. ***, като И. си е тръгнал, а Н. е останала, но на въпрос от страна на съда дали не са пречели на живеещите в апартамента, свидетелят Д. отговаря, че бабата и дядото не са били в жилището, а свидетелят И. казва, че лицата са били в съседната стая. А заявеното от свидетеля И., че приятелият й през деня на 21-и е бил на работа, остава голословносъгласно писмото от „Неохим” АД – Димитровград, от направена в пропускната система справка подсъдимият Е.И. не е бил на територията на предприятието за периода от 20.01.2009 година до 21.09.2009 година.

Като противопоставимо на кредитираните доказателства настоящият състав не приема и казаното от свидетеля Е.Е., че „някъде седмица и повече” преди 22 януари 2009 година не е давал лекия автомобил „Опел Вектра” с ДК № * на подсъдимия Е.И., а намира показанията му за позиция, целяща да оневини престъпното поведение на внука си, за го предпази от следващите се законови последици.

В останалата част Съдът приема гласните доказателства като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщените по надлежния ред писмени и веществени доказателства, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Настоящата инстанция приема като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал заключенията по трасологическата и химическата експертизи.

При обсъждане на кредитираните доказателствени материали, сочени по-горе, настоящият състав не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Предвид всичко гореизложено неоснователни остават тезите на адвокати С.М. и И.И. за невинност на подзащитните им, поради неучастие в престъплението, предмет на делото.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си всеки от подсъдимите осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно:

Ø                 подсъдимият Д.Т.К.чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, тъй като на 21.01.2009 година в град Първомай, село Бяла река и село Драгойново, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК - след предварително сговаряне в немаловажен случай с И.И.Н. и Е.М.И.,***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използването на моторно превозно средство и техническо средство щанга, в условията на продължавано престъпление

§              в село Бяла река прави опит да отнеме чужди движими вещи: пари – сумата от 50,00 лева от владението на ВК „Съгласие” - Първомай, като деяние остава недовършено по независещи от него причини;

§              в град Първомай отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 30,00 лева от владението на „Дивна” ООД - Първомай;

§              в село Драгойново отнема чужди движим вещи: пари – сумата от 30,00 лева от владението на ЕТ „С.Г.”*** (със собственик и управител С.П.Г. ***)

- без съгласие на ръководствата на ощетените юридически лица и собственика и управителя на едноличния търговец, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имуществото, предмет на кражбата, е 110,00 (сто и десет) лева

 

Ø                 подсъдимият И.И.Н.чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А от НК, тъй като на 21.01.2009 година в град Първомай, село Бяла река и село Драгойново, област Пловдив, в условията на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Т.К. ***, и Е. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използването на моторно превозно средство и техническо средство щанга, в условията на продължавано престъпление

§              в село Бяла река прави опит да отнеме чужди движими вещи: пари – сумата от 50,00 лева от владението на ВК „Съгласие” - Първомай, като деяние остава недовършено по независещи от него причини;

§              в град Първомай отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 30,00 лева от владението на „Дивна” ООД - Първомай;

§              в село Драгойново отнема чужди движим вещи: пари – сумата от 30,00 лева от владението на ЕТ „С.Г.”*** (със собственик и управител С.П.Г. ***)

- без съгласие на ръководствата на ощетените юридически лица и собственика и управителя на едноличния търговец, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имуществото, предмет на кражбата, е 110,00 (сто и десет) лева.

 

Ø                 подсъдимият Е.М.И.чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 21.01.2009 година в град Първомай, село Бяла река и село Драгойново, област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, повторно, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Д.Т.К. ***, и И.И. ***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използването на моторно превозно средство и техническо средство щанга, в условията на продължавано престъпление

§              в село Бяла река прави опит да отнеме чужди движими вещи: пари – сумата от 50,00 лева от владението на ВК „Съгласие” - Първомай, като деяние остава недовършено по независещи от него причини;

§              в град Първомай отнема чужди движими вещи: пари – сумата от 30,00 лева от владението на „Дивна” ООД - Първомай;

§              в село Драгойново отнема чужди движим вещи: пари – сумата от 30,00 лева от владението на ЕТ „С.Г.”*** (със собственик и управител С.П.Г. ***)

- без съгласие на ръководствата на ощетените юридически лица и собственика и управителя на едноличния търговец, с намерението противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имуществото, предмет на кражбата, е 110,00 (сто и десет) лева.

 

От обективна страна. С действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените суми пари (движими вещи) от ощетените юридически лица и едноличния търговец, без съгласието на ръководствата, като прекъсва владението им върху тях и успява да установи своя фактическа власт. Престъплението за всички се квалифицира с признаците на предварително сговаряне в немаловажен случай и тези на използване на моторно превозно средство и на техническо средство за осъществяването му, тъй като, от една страна, подсъдимите вземат решението за извършване на неправомерното посегателство предварително в сравнително спокойна обстановка, предхождаща по време самото изпълнение, придвижват се с автомобил до всеки от обектите, в които проникват чрез взломяване на вратите им с щанга, за да вземат инкриминираните вещи, а от друга страна, с оглед на предишните им осъждания, не са налице предпоставките, визирани в чл. 93, т. 9 от НК.

Особеност в случая е, че престъплението е реализирано с три деяния през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, като всяко следващо от обективна страна се явява продължение на предшестващото го, т.е. осъществено при условията на чл. 26 от НК, и останалият недовършен по независещи от виновните причини опит за кражба от хранителния магазин в село Бяла река не се отразява върху характера на цялата довършена престъпна дейност.

Друга особеност от обективна страна е, че кражбата съставлява и опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК за подсъдимия Д.Т.К., опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК за И.И.Н. и повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК за подсъдимия Е.М.И..

За подсъдимия Д.Т.К. влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 372 / 2002 година на Районен съд – Димитровград и НОХД № 774 / 2004 година на Окръжен съд – Хасково, за които е определено едно общо наказание, от изтърпяването на което които не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, са за тежки умишлени престъпления, по които на подсъдимия е налагано наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и не е било отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно тези съдебните актове и присъдата по НОХД № 406 / 2008 година на Районен съд – Хасково (от изтърпяването на наложеното с нея наказание също не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК), касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наложеното наказание, включително и общото, не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение и разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

За подсъдимия И.И.Н. от влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 768 / 2001 година, НОХД № 796 / 2001 година, НОХД № 116 / 2002 година, НОХД № 286 / 2003 година и НОХД № 1 / 2004 година, всички на Районен съд - Димитровград, по които е определено общо наказание, не са изтекли 5 години от изтърпяването му по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК. Те са за тежки умишлени престъпления, по които на подсъдимия е налагано наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и което не е било отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

За подсъдимия Е.М.И. от влизане в сила съдебния акт и започване на изпълнение на наказанието по НОХД № 534 / 2008 година на Районен съд – Димитровград не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, касае същото по вид престъпление - кражба, поради което този подсъдим е подведен под отговорност и по настоящото дело и заради факта, че престъплението е извършено с три деяния, то не може да се определи като маловажен случай съгласно чл. 93, т. 9 от НК.

От показанията на представителите на ощетените юридически лица, едноличния търговец и магазинерите на взломените обекти на 21.01.2009 година в село Бяла река, село Драгойново и град Първомай се установява, че инкриминираните суми възлизат общо в размер на 110,00 лева, съответно:

§              50,00 лева от хранителен магазин на ВК „Съгласие” – Първомай;

§              30,00 лева от хранителен магазин на ЕТ „С.Г.”***;

§              30,00 лева от книжарница на „Дивна” ООД – Първомай

и не може в отговорност на подсъдимите да се вмени разликата от 41,85 лева, за което и на основание чл. 304 от НПК всеки от тях следва да бъде признат за невинен

§              в село Бяла река да е направил опит да отнеме сумата от 77,85 лева от владението на ВК „Съгласие” - Първомай;

§              в град Първомай да е отнел сумата от 39,00 лева от владението на „Дивна” ООД - Първомай;

§              в село Драгойново да е отнел сумата от 35,00 лева от владението на ЕТ „С.Г.”*** (със собственик и управител С.П.Г. ***),

като общата стойност на отнетото имуществото, предмет на кражбата, да е 151,85 лева, и да бъде оправдан по първоначално повдигнатото обвинение в тази част.

От субективна страна. Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с общност на умисъла и с целени и настъпили обществено опасни последици. Всеки от тях съзнава обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици, като знае, че и другият с него действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат. Деянията, включени в състава на престъплението, за което на всеки е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност на вината, като всяко следващо деяние от субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимите Д.Т.К., И.И.Н. и Е.М.И., за да определи наказанието на всеки от тях, предвид целите му по чл. 36 от НК, Съдът намира следното:

И за тримата подсъдими като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчете ниската стойност на общата противозаконно отнета сума (под минималната работна заплата за страната в размер на 240 лева към датата на инкриминираното деяние) и че парите са възстановени до приключване на делото.

За подсъдимия Н. като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат и признаването вината, съдействието за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, както факта, че именно той възстановява противозаконно отнетите пари на „Дивна” ООД - Първомай и ЕТ „С.Г.”***.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства от настоящата инстанция се отчитат предишните осъждания – едно за подсъдимия Е.М.И., осем за подсъдимия Д.Т.К. и единадесет за подсъдимия И.И.Н. (макар че три за подсъдимия К. и четири за подсъдимия Н. са след извършване на престъплението, предмет на настоящото дело), които, въпреки реалното изтърпяване, не са изпълнили своята поправяща и превъзпитаваща роля. Отегчаващо отговорността обстоятелство е и фактът, че престъплението е извършено с няколко деяния, а за подсъдимия Д.К. се отчита и обстоятелството, че престъплението му попада и в двете хипотези на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 от НК.

При преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест за всеки един от подсъдимите, Съдът е на мнение за Д.К. и Е.И. наказанието да се определи при условията на чл. 54 от НК, а за И.Н. - при условията на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства при него се явяват многобройни и предвиденото в закона най-леко наказание за извършеното престъпление се явява несъразмерно тежко.

С оглед на горното според настоящата инстанция най-справедливо би било да се наложат следните наказания:

Ø                 за подсъдимия Д.Т.К. – по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер на три години и шест месеца, което наказание на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Ø                 за подсъдимия И.И.Н. – по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А от НК във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което наказание на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Ø                 за подсъдимия Е.М.И. – по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложение 1 и предложение 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК - лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

На подсъдимия Е.И. не е налагано наказание лишаване от свобода по предишното осъждане, поради което Съдът е на мнение, че определеното по настоящото дело наказание не е необходимо да се търпи реално, а за постигане на целите му и преди всичко за поправянето на осъдения на основание чл. 66, ал. 1 от НК то може да бъде отложено с минимален изпитателен срок от три години, като на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК следва да се възложи полагането на възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане на полицейски инспектор по местоживеене на подсъдимия.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на деянието и на виновните, на семейното им и на имотното им състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същите.

Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.

За подсъдимите Д.К. и И.Н. са налице тези условия за наказанията им по настоящото дело и определените им по НОХД № 419 / 2009 година, НОХД № 201 / 2009 година и НОХД № 203 / 2009 година за К. и НОХД № 171 / 2009 година, НОХД № 201 / 2009 година, НОХД № 203 / 2009 година и НОХД № 745 / 2009 година за Н., но предвид динамиката на престъпната дейност на подсъдимите К. и Н. по делото липсват достатъчно данни за осъжданията по НОХД № 203 / 2009 година и НОХД № 745 / 2009 година, а за да се спази принципа за най-благоприятното за дееца съчетание при определяне на общото най-тежко наказание, настоящият състав намира, че следва да се произнесе в отделно производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди – користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимите Д.Т.К., И.И.Н. и Е.М.И. следва да заплатят по сметка на Районен съд – Първомай всеки от тях по една трета от сумата от 65,00 (шестдесет и пет) лева за трасологическа и химическа експертизи на досъдебното производство и по пет лева всеки за служебно издаване на изпълнителен лист

Веществените доказателства - един брой насрещник на брава, един брой метална щанга с червен цвят и черен гумен накрайник с дължина 24 см и ширина на плоската част (острието) 2,1 см със страничен надпис „BEAST”, един брой запечатан найлонов плик с чифт розови гумени ръкавици в него, един брой сгъваемо ножче с черна облицовка с дължина в сгънато положение 13 см и дължина на острието 10,5 см, един брой черно фенерче с надпис „POLICE” с дължина 11 см, един брой метални клещи със син гумен накрайник и дължина 20 см, един брой кафяв кашон с размери дължина 70 см и ширина 16,5 см, в който има червена арматурна ножица с дължина 60 см, два броя черни вълнени ръкавици и един брой черна вълнена шапка с изрязани процепи за очи, един брой пътна карта на България, един брой отвертка с черен гумен накрайник и с дължина 22 см, един брой метална щанга, тип „кози крак”, оранжева на цвят, с дължина 43,5 см, два броя оранжеви гумени ръкавици, един брой черен сак с дължина 80 см и ширина 30 см - следва да се унищожат като вещи без стойност.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ