по НОХД № 102 / 2009 година

Производството е по реда на Глава двадесета от НПК.

Районна прокуратура - Димитровград първоначално повдига обвинение против обвиняемия З.В.Д. за това, че през периода от 04.01.2008 година до 31.01.2009 година в Димитровград при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у Я.З.Д. (във връзка с връщането на дадените й от него на 04.01.2008 година и на 18.01.2008 година два парични заема, съответно 800 и 2000 лева) и с това му причинила имотна вреда в размер на общо 2800 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание на 12.10.2010 година на основание чл. 287 от НПК въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства представителят на Районна прокуратура - Първомай внася изменение на обвинението за това, че подсъдимата през периода от средата на месец декември 2007 година до началото на месец февруари 2008 година в град Димитровград, област Хасково, в условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Я.З.Д. и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 2800 лева, както следва: на 03.01.2008 година в размер на 800 лева и в началото на месец февруари 2008 година в размер на 2000 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото ново обвинение и изтъква подробни доводи защо счита, че по делото безспорно е установено подсъдимата да е осъществила състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 от НК.

Намира, че извършеното от подсъдимата следва да се преценява при отегчаващи отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на престъплението, времето, начинът и интензитетът на извършване на измамливите действия с цел лично облагодетелстване, довело до грубото незачитане правата и интересите на гражданите и на установения в страната ред, наложеното й наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление от общ характер, както и наличието на други висящи съдебни и досъдебни производства срещу подсъдимата за деяния по чл. 206 и по чл. 209 от НК.

Прокурорът изразява становище да се наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК – лишаване от свобода в размер към средата на предвиденото в закона, като счита, че целите на чл. 36 от НК биха се постигнали и с условно осъждане на основание чл. 66 от НК, но със завишен изпитателен срок.

Моли още подсъдимата З.Д. да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски.

Пострадалият свидетел Я.З.Д., конституиран по делото като частен обвинител, и служебният му повереник адвокат И.Д. се присъединяват изцяло към представителя на Прокуратурата.

Защитникът на подсъдимата, адвокат Д.Г.Р., пледира, че от събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателствени средства не се доказва извършване на престъпление от неговата подзащитна, както и изначален умисъл от нейна страна за извършване на измамливи действия по отношение на свидетеля Д.. Излага доводи, че неуредените отношения между Д. и частния обвинител имат гражданскоправен характер.

Подсъдимата се присъединява към защитника си и обръща внимание на обстоятелството, че и двата парични заема, дадени й от Я.З., са по негова инициатива – той й предлага помощта си, а тя приема, без дори да го е търсила втория път. Заявява, че се счита за достатъчно коректна да се обвърже с договор, има възможност да погаси задължението, но е обидена от оказването на натиск. Моли да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимата З.В.Д. е родена на *** ***, ЕГН **********, българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, с висше юридическо образование, адвокат към Адвокатска колегия - *, живуща ***

На същата с Решение № 341 / 13.07.2006 година, влязло в сила на 21.12.2006 година, по НАХД № 356 / 2006 година по описа на Районен съд – Димитровград, за престъпление по чл. 311, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, извършено на 30.05.2005 година, на основание чл. 78а от НК е наложено административно наказание глоба в размер на 900 лева, за което в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е образувано изпълнително дело и към 29.09.2010 година задължението не е изплатено.

Подсъдимата З.Д. и частният обвинител Я.Д. се познават от 10-15 години – между 1992 година и 1997 година работят заедно в училище „Л.К.” в град Димитровград, тя като начална учителка, а той като електротехник.

Откакто подсъдимата напуска учебното заведение и започва работа като адвокат, не поддържа връзка с Д..

Между 2004 и 2006 година частният обвинител се свързва с нея за осъществяване на правна помощ във връзка с повдигнато му обвинение за шофиране в нетрезво състояние. След приключване на делото той не плаща адвокатски хонорар и отново връзката между двамата приключва.

През 2007 година З.Д. разбира от общ за двамата познат, че Я.Д. работи на постоянен договор в „Симат” АД – Димитровград, научава къде живее и през месец декември отива в дома му. Разплаква се, че й трябват пари, и го моли да изтегли за нея от „Пощенска банка” или Райфайзен банк” сумата от 10000 лева, като първите години тя ще покрива плащанията на месечните вноски. Предлага му 2000 лева да останат за него, за да си посрещне текущи нужди, тъй като има 500 лева неплатени сметки към електроразпределителното дружество, а когато той „си стъпи на краката”, да започне да изплаща на банката своята част от задължението. Д. обещава, че ще подготви документите за кандидатстване за кредит и му обяснява, че тъй като няма постоянен приход, не й разрешават да изтегли заем, а парите са й необходими за такси за обучение на децата й студенти, тъй като ако не ги плати, те ще прекъснат следването си. Д. не приема предложението и обяснява, че финансовото му състояние е тежко. Подсъдимата си тръгва.

След повече от седмица около 20:00 часа Я.Д. отива в дома на подсъдимата и свидетеля П.Б., с когото тя живее на съпружески начала. Частният обвинител споделя с двамата опасенията си за тежкото време и пита дали подсъдимата може да му помогне да изтегли кредит.

Тъй като З.Д. е убедена, че Я.Д. ще й даде възможност да ползва кредита, подготвя документи за кандидатстване пред две банки, в които според изискванията за трето лице по кредита вписва имената и стационарния телефон на своя баща, познат на Я.Д., тъй като са работили заедно в училище „Л.К.”. З.Д. заплаща и таксите за обработване на документите за кредита, които Д. подписва.

Междувременно се оказва, че частният обвинител има задължение към „Джет Кеш” и подсъдимата му помага да бъде погасено, тъй като е важно да няма финансови задължения, които да се отразят при разглеждане на документите от банката.

Докато тече оформянето на документите, З.Д. и Я.Д. често се срещат, а когато документите за кредита вече са подадени, спират.

На 03.01.2008 година на частния обвинител от „Юробанк И Еф Джи България” АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД) – София, е разрешен кредит в размер на 8300 лева, който е усвоен на същата дата по силата на Договор № FL342449 / 2007 година с начало на издължаване 03.02.2008 година, край на издължаване 03.01.2014 година и месечна вноска 173,03 лева.

Подсъдимата разбира от своите родители за разрешения заем, а в телефонен разговор с нея и самият Д. го потвърждава.

Около 22:00 часа на 3 януари 2008 година тя отива в дома му и иска пари. Изглежда развълнувана. Обяснява, че е притеснена финансово, че не са платени три семестриални вноски на дъщеря й и зет й във Варненския свободен университет. Моли Д. да й помогне, като през плач заявява, че това е въпрос „на живот и смърт”.

Първоначално частният обвинител й отказва каквато и да е сума, защото е премислил, че ако тя умре, няма кой да му плати. Д. му обяснява, че парите, които е дала да покрие неговите задължения към момента, не са малко. Той пресмята, че попълнените в два екземпляра документи за заем не могат да струват повече от 100 лева и й дава две банкноти по 100 лева, за да се покрият и разноските по делото за употреба на алкохол. Подсъдимата взема парите и си тръгва, а частният обвинител я изпраща до външната врата.

По стълбите тя се обръща назад и пак със сълзи на очи и „жална физиономия” го моли да й даде още поне 800 лева. Казва, че много й трябват хиляда лева и обещава да ги върне. Д. й дава още 800 лева и й казва, че първите 200 лева са й подарък, но за 800-те иска документ, че й ги е дал.

Още на следващия ден З.Д. занася в дома на Я.Д. изготвен от нея в два екземпляра договор за заем и на място ръчно попълва дължимата сума и датите на сключване на договора (04.01.2008 година) и за връщане на парите (01.03.2008 година). В документа предварително са вписани личните данни и че за обезпечаване на вземането заемоискателят учредява в полза на заемодателя особен залог - собствен лек автомобил „Смарт” без право на разпореждане по време на действие на договора.

Пострадалият изразява притеснение да подпише договора, но З.Д. го уверява, че безпроблемно ще внесе 800 лева до първи март, когато има рожден ден, защото дневната й надница е не по-малко от 240 лева на дело. Той си помисля, че адвокатите получават д. хонорари и че е възможно парите му да бъдат върнати в срок. Още повече, че след внимателно прочитане на текста на договора преценя, че ако подсъдимата не изпълни задълженията си ежемесечно да покрива погасителните вноски към банката до датата на изтичане на договора, която тя самата е определила, той ще има правото да вземе талона и ключовете на автомобила и да разполага с него както намери за добре.

Д. предлага договорът да бъде нотариално заверен, но подсъдимата го уверява, че ще даде излишни пари.

Двамата преустановяват контактите помежду си до края на месец януари – началото на месец февруари 2008 година, когато Д. решава да помогне на подсъдимата. Приготвя 20 банкноти по 100 лева и й телефонира да дойде в дома му, без да й казва причината. Подсъдимата спира колата си пред входа на жилището на Д.. Той се качва в автомобила, казва й, че има „радост за нея” и изважда парите. Започват да броят банкнотите и подсъдимата разбира, че сумата, която получава, е 2000 лева.

След тази среща подсъдимата и пострадалият прекъсват за известно време отношенията си.

Я.Д. е сигурен, че З.Д. редовно ще погасява вноските по заема, но през месец април от „Юробанк И Еф Джи България” АД започват да изпращат документи и да му се обаждат за забавяния по плащанията. Пострадалият работи във фирма за поставяне на неръждаеми парапети и често е в командировка на морето, но притеснен заради закъсненията към банката, защото е финансово затруднен, неколкократно телефонира и ходи при подсъдимата, за да я пита защо тя не се издължава според уговорката им. З.Д. обещава да плаща, но прави единствено две частични погасявания на ръка по кредита – на 13.06.2008 година за сумата от 40,00 лева и на 06.07.2008 година за сумата от 50,00 лева.

През месец август 2008 година пострадалият моли подсъдимата да изготви документ, удостоверяващ получените 2000 лева и на 28.08.2008 година двамата подписват Споразумение, по чиято сила З.Д. получава от Я.Д. 2000 лева, които следва да върне най-късно до края на месец януари 2009 година, като подсъдимата обяснява на пострадалия, че ще се издължава „според случая” – в зависимост от приходите си ще плаща на Я.Д. на ръка или ще внася пари в банката за погасяване на кредита.

Тъй като няма постъпления на парични суми в кредитното учреждение от страна З.Д., пострадалият отново започва да я търси. Иска си поне 800-те лева, които й е дал, за да ги внесе в банката и да е по-спокоен, но пак получава само обещания от подсъдимата.

През месец октомври 2008 година Я.Д. е убеден, че са голословни думите на Д. за връщането на парите, тъй като при едно от посещенията в офиса й подсъдимата заявява да престане да я безпокои, при отиване в дома й с договора от 04.01.2008 година и искане да получи талона и ключовете на оставения в залог лек автомобил З.Д. му затръшва вратата, а при последната им среща му е заявено да се махне. Тогава пострадалият сезира Районна прокуратура - Димитровград.

Образувано е досъдебно производство по случая, по време на което подсъдимата изпраща писмена покана до пострадалия, съгласно чийто текст иска да върне получената сума от 800 лева и да се прекрати сключеният между тях договор на 04.01.2008 година, но когато Я.З.Д. отива, З.Д. го увещава, че ако оттегли жалбата си до полицията, ще започне да погасява задълженията по кредита. Пострадалият си тръгва.

След това се среща още веднъж до подсъдимата и я пита кога ще му върне парите, защото умира от глад, но получава единствено 20 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена частично от дадените в хода на съдебното следствие обяснения на подсъдимата, частично от показанията на свидетеля Я.З.Д., от показанията на свидетелите М.С.З., А.Т.Т., П.П.Б. и Е.Я.Д. и от приобщените по съответния ред писмени доказателства: заверено копие от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 30.04.2009 година на Районна прокуратура – Димитровград (л. 43 от делото); заверени копия от вносни бележки към ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ от 13.06.2008 година и 16.07.2008 година от името на Я.З.Д. (л. 44 от делото); заверено копие от кариран лист със заглавие „Сряда 03.09.2008” (л. 45 от делото); заверено копие от Договор за заем от 04.01.2008 година (л. 66 от делото); заверено копие от Споразумение от 28.08.2008 година (л. 67 от делото); заверено копие от Регистрационна карта на името на Я.З.Д., регистриран в дирекция „Бюро по труда” под № 20957 / 31.07.2009 година (л. 68 от делото); Декларация за семейно положение и имотно състояние(л. 68 от делото); Писмо изх. № 1512 / 24.11.2009 година на Районен съд – Стара Загора (л. 104 от делото); Писмо изх. № 217 / 24.11.2009 година на Районен съд – Кърджали (л. 106 от делото); Писма изх. № ВхК-12134 / 2 / 01.12.2009 година на Директора на ТД на НАП – Хасково ведно със заверени копия на Годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 и 2008 година на З.В.Д. (л. 108 – л. 130 от делото); Писмо пр. вх. № 797 / 2008 / 01.12.2009 година на Районна прокуратура – Димитровград с приложени заверени копия от постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.04.2009 година, Постановление от 05.11.2009 година на Апелативна прокуратура – Пловдив, Постановление от 11.11.2009 година на Районна прокуратура – Димитровград (л. 132 – л. 137 от делото); Писмо изх. № 242-065 / 12.05.2010 година от „Юробанк И Еф Джи България” АД, клон Димитровград с приложени погасителен план по кредитната сделка и извлечение от сметка (л. 191 – л. 195 от делото); Писмо изх. № L – 0264 – vvl/sdd от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – София (л. 225 от делото); Писмо изх. № 339 / 19.08.2010 година от Декана на юридическия факултет при Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”, ведно с Разпечатка от 26.08.2010 година от информация за студент (ID=25816) А.П. Д., дубликат от Фактура № 0000113551 / 29.08.2007 година, дубликат от Фактура № 0000062205 / 04.02.2008 година, незаверено копие от две страници (І и VІ) от личен картон на А.П. Д., Разпечатка от 26.08.2010 година от информация за студент (ID=26367) К.Г.П., дубликат от Фактура № 0000062204 / 04.02.2008 година, незаверено копие от две страници (І и VІ) от личен картон на К.Г.П. (л. 227 – л. 237 от делото); Справка за съдимост рег. № 271 / 14.09.2010 година (л. 239 от делото); Писмо изх. № 0098 / 2005 / 000033 / 29.09.2010 година от публичен изпълнител при Териториална дирекция на НАП – Пловдив, офис Хасково (л. 248 от делото); Жалба от частния обвинител до Районна прокуратура – Димитровград относно датата на сезиране на Районна прокуратура – Димитровград (л. 8 от дознанието); Писмо рег. № 8014 / 04.11.2008 година на ОД на МВР – Хасково, сектор ПП, ведно с разпечатки (л. 13 – л. 15 от дознанието); Писмо изх. № 2 / 13.01.2009 година на Нотариус № 081 с район на действие Районен съд – Хасково с приложена преписка за покупко-продажба на МПС с рег. № Х 7530 АН (л. 33 – л. 39 от дознанието); Писмо рег. № 29 / 19.01.2009 година на Дирекция ФСД, отдел „Приходи” при Община Димитровград с приложени справка и заверени копия от Декларация по чл. 54 от ЗМДТ и Митническа декларация (л. 41 – л. 45 от дознанието); Протокол за доброволно предаване от 03.09.2009 година ведно със заверени копия от предадени от частния обвинител документи (л. 46 – л. 57 от дознанието); заверени копия от Покана за плащане и Пощенска разписка (л. 58 от дознанието); Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимата (л. 70 от дознанието); Характеристична справка (л. 71 от дознанието).

Не се кредитират от настоящия състав показанията на пострадалия свидетел в частта, в която заявява, че за периода от предоставяне на заема до получаване на първите суми от подсъдимата (200 лева и 800 лева) тя го търси неколкократно, за да пита изтеглил ли е парите, както и че времето, за което премисля дали да ги даде на З.Д., е 24 часа, защото договорът за заем от 04.01.2008 година е подписан в деня, следващ даването на парите, а видно от банковите документи сумата от 8300 лева е усвоена на 03.01.2008 година. Съдът счита тези изявления на Я.Д. за грешка с оглед на отдалечеността на събитията, за които разказва, но тези твърдения по никакъв начин не опровергават наличието на измамливи действия от страна на подсъдимата спрямо него.

Настоящата инстанция не приема обясненията на З.Д. в частта, в която твърди, че няколко пъти дава пари на Я.Д. - както до датата на отпускане на кредита, така и след това; че предварително прави три варианта на договор за заем със собствените си и на пострадалия лични данни, като първият вариант е за обикновен договор, вторият – с гаранция лек автомобил „Ситроен” на нейния приятел, а третият – с нейната собствена кола „Смарт”, като не знае за наложения от АДВ запор върху нея; че при подписване на споразумението от 28.08.2008 година Я.З. се съгласява, че дадените 800 лева през месец януари не му се дължат; че след образуване на досъдебното производство пострадалият се опитва да й окаже натиск, като поставя условие, че ако му се върнат дадените пари, ще оттегли жалбата си и че на изпратената от нея писмена покана той не се отзовава.

Тези обяснения на подсъдимата според настоящия състав са свързани с изграждане на лична защитна позиция, целяща да прикрие противоправното й поведение, за да избегне следващата се за него наказателна отговорност. Тази позиция е в противовес на останалата доказателствена съвкупност по делото, на която се базира горната фактическа обстановка.

В тази връзка не може и въз основа на приетото писмено доказателство - заверено копие от кариран лист със заглавие „Сряда 03.09.2008” (л. 45 от делото) – да се направи обоснован извод, че на 03.09.2008 година на частния обвинител са дадени 200 лева – информацията изхожда от З.Д., свързана е с изгодни за нея обстоятелства, които обаче се отричат от показанията на пострадалия.

В останалата им част Съдът възприема гласните доказателства като обективни, логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи на събраните по надлежния ред писмени доказателства. Доколкото между кредитираните доказателства има противоречия, те са несъществени и не касаят обстоятелства, свързани с предмета на доказване.

Обясненията на подсъдимата за времето, мястото и начина на получаване на сумите от 800 лева и 2000 лева се припокриват с показанията на свидетеля Я.Д. – в тази част думите на всеки един от тях, пречупени през призмата на собственото му възприятие, са логически единни и последователни и разкриват по различен начин едни и същи обстоятелства, но в стимулирането на пострадалия на 03.01.2008 година да даде на подсъдимата 800 лева и в свързаните с това предварителни обещания за връщането на парите се състои нейната измама, която се обективира и от следващите й действия спрямо Я.З..

За наличието на измама по смисъла на НК е необходимо деецът с конкретни действия да въведе в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, но без намерение да изпълни ангажимента, чието поемане е свързано с пряк умисъл с користната цел, а резултатът е мотивировката на пострадалия да извърши имуществено разпореждане в полза на дееца.

Още през месец декември 2007 година подсъдимата уверява Я.Д., че заемът й е необходим за такси за обучение на децата й студенти, тъй като, ако не ги плати, те ще трябва да прекъснат следването си, а конкретният тласък за Я.Д. да достигне до имуществено разпореждане в нейна полза, като й даде исканите 800 лева, са действията й, свързани с посещението в неговия дом късно вечерта на 03.01.2008 година, когато, видимо развълнувана, му обяснява как е притеснена финансово, как не са платени три семестриални вноски на дъщеря й и зет й във Варненския свободен университет и разплакана заявява, че това е въпрос „на живот и смърт”, като на излизане от входната врата на апартамента се обръща назад и отново със сълзи на очи и „жална физиономия” моли за 800 лева освен дадените й 200 лева.

Но заявените от подсъдимата пред пострадалия „финансови притеснения” към инкриминирания период се опровергават от една страна от годишните й данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 година и 2008 година, а от друга – от изпратените с Писмо изх. № 339 / 19.08.2010 година от Декана на юридическия факултет при Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” справки. За 2007 година З.Д. декларира доходи в размер на 27100 лева, а за 2008 година – в размер на 25000 лева – и в двата случая над сбора от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година (1400 лева за 2007 година и 2000 лева за 2008 година), а през учебната 2007 / 2008 година, както и в предходните години на следването, таксите за обучение във Варненския свободен университет на А.П. Д. и К.Г.П. (дъщеря и зет на подсъдимата) се заплащат в срок.

Липсата на намерение у З.Д. да изпълни поетия ангажимент се обективира и от действията й спрямо частния обвинител след получаването на парите.

По негово искане да бъде подписан документ за дадените 800 лева още на следващия ден договорът е факт, както и уверенията, че сумата ще бъде върната в срок до 01.03.2008 година, тъй като дневната надница на подсъдимата като адвокат е не по-малко от 240 лева на дело, което у Д. затвърждава убеждението, че ще бъдат извършвани месечните плащания по кредитното му задължение. Но учреденият в полза на пострадалия особен залог, което също го убеждава, че е защитен от невръщане на дълга, е за лек автомобил, запориран още през 2006 година от Агенцията за държавни вземания за неплатени данъци от З.Д..

Законът не поставя ограничение за учредяване на залог върху обременени с тежести вещи, но целта на договора за залог е създаването на възможност за надеждно обезпечение на кредитора чрез предпочтително удовлетворяване от цената на заложена вещ за вземане по неизпълнен основен договор. Едва ли с конкретната вещ се гарантира вземането на частния обвинител, предвид дължимото на държавата, за което е запориран автомобилът, и правото на предпочтително удовлетворение, съгласно разпоредбите на чл. 136 от ЗЗД - още повече, че датата на сключване на договора следва налагането на запора и залогът е непротивопоставим от страна на заложния кредитор по аргумент от чл. 156, ал. 2 от ЗЗД и чл. 218 от ДОПК. От друга страна, в договора между подсъдимата и пострадалия от 04.01.2008 година изрично е записано, че върху лекия автомобил „Смарт” се учредява особен залог, т.е. по силата на чл. 8 от ЗОЗ З.Д. запазва държането на заложеното имущество с право да го ползва, включително и да се разпорежда с него, но не изпълнява задължението си по чл. 9, ал.1, т. 3 от същия Закон да уведоми заложния кредитор за всички производства, засягащи това имущество. В тази връзка са голословни твърденията й, че научава за запора едва при извършена й впоследствие данъчна ревизия – от показанията на свидетеля М.З. безспорно се установява, че същият иска разваляне на сключения между него и подсъдимата на 19.06.2006 година нотариално заверен договор за покупко-продажба на въпросния автомобил „Смарт” именно поради проблеми с пререгистрацията - заради наложената от АДВ тежест, и й връща колата срещу парите, които е дал (друг е въпросът доколко е налице законово разваляне на договора, тъй като съгласно текста чл. 144, ал. 1 от ЗДП собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а по аргумент от чл. 87, ал. 1 от ЗЗД писмен договор се разваля писмено).

Липсата на намерение у З.Д. да изпълни поетия ангажимент се илюстрира и от обстоятелствата, че когато Я.Д. установява, че няма постъпления на парични суми в банката, търси подсъдимата и си иска 800-те лева, за да ги внесе, но получава само обещания, че многократно я посещава, за да му бъдат върнати парите, но подсъдимата му казва да престане да я безпокои, а когато на 04.01.2008 година той иска ключовете от лекия автомобил „Смарт”, тя му затръшва вратата.

В тази връзка според настоящия състав двете плащания от страна на подсъдимата към „Юробанк И Еф Джи България” АД не са действия за погасяване на дълга й от 03.01.2008 година към пострадалия – тя знае размера на месечната вноска, но прави частични плащания, а в обясненията си в съдебно заседание неколкократно заявява обещанието си пред Д. да погасява целия кредит до момента, в който той ще „стъпи на крака”, за да поеме плащането на своята част.

Същевременно Д. изпраща до частния обвинител Покана за плащане от нейна страна на сумата от 800 лева, но в съдебно заседание обяснява: „Тази покана беше по-скоро да дойде да се разберем какво точно иска…” и твърди, че Я.Д. не отива на срещата.

С оглед на изложеното Съдът намира, че с измамливите си действия през периода от средата на месец декември 2007 година до 03.01.2008 година подсъдимата З.Д. стимулира частния обвинител Я.Д. да й даде сумата от 800 лева, без намерението да му се издължи.

Не стои така въпросът с дадената от пострадалия на подсъдимата в периода края на месец януари - началото на месец февруари 2008 година втора сума. Колкото и укоримо да е поведението на Д. заради невръщането на дължимите 2000 лева до момента, получаването им от пострадалия не е свързано с измама. Според съдебната практика действията на въвеждане в заблуждение трябва да са конкретни и да предхождат имущественото разпореждане в полза на дееца от страна на пострадалия, а при поддържане на заблуждението деецът е активен, за да утвърди невярна представа.

Измамливи действия от страна на Д. липсват преди получаването на 2000 лева от частния обвинител. Самият той заявява: „Една вечер се реших наистина да й помогна”, разказва как й се обажда по джиесема, че ще й помогне, без да й каже за сумата, която е решил да й даде, и едва в паркираната пред блока му кола Д. разбира, че получава 2000 лева, т.е частният обвинител сам стига до идеята и прави имуществено разпореждане в нейна полза. Липсва активност от страна на подсъдимата и за поддържане на заблуждение, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че след подписването на договора за сумата от 800 лева до датата на даването на сумата от 2000 лева отношенията между двамата са прекъснати.

С оглед на горното настоящият състав намира, че възникналите отношения между подсъдимата и частния обвинител за сумата от 2000 лева са гражданскоправни и следва да се уредят по силата на чл. 240 и следващите от ЗЗД с предвидените в ГПК способи, което е извън предмета на настоящото дело, но във връзка с предмета на доказване (чл. 102, т. 2 от НПК) Съдът намира за голословно твърдението на З.Д., че при подписване на споразумението от 28.08.2008 година е налице договорка между нея и пострадалия сумата от 800 лева да не се дължи – този факт се отрича от Я.Д., липсва и в самото споразумение, съставено от юрист. И логично възниква въпросът, ако има такава договорка, защо няколко месеца по-късно подсъдимата писмено кани пострадалия в кантората си в Димитровград на 20.02.2009 година да му върне сумата от 800 лева и да прекратят договора за заем от 04.01.2008 година.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимата З.В.Д. осъществява обективните и субективни признаци на престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като от средата на месец декември 2007 година до началото на месец януари 2008 година в град Димитровград, област Хасково, с цел да набави за себе си имотна облага възбужда заблуждение у Я.З.Д. *** и с това на 03.01.2008 година му причинява имотна вреда в размер на 800 лева.

От обективна страна. С поведението си подсъдимата реализира обективните признаци от състава на горепосоченото престъпление, тъй като с цел личното си имотно облагодетелстване възбужда заблуда у пострадалия Я.Д., че са й необходими пари за такси за обучение на децата й студенти, тъй като ако не ги плати, те ще прекъснат следването си и с тези измамливи действия мотивира пострадалия да извърши разпоредителни действия с имущество си, като й даде 800 лева, в резултат на които за частния обвинител настъпва съставомерна имотна вреда.

От субективна страна. Подсъдимата извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността й, с пряк умисъл и с користно целени и настъпили обществено опасни последици, като съзнава обществено опасния характер на стореното от нея, предвижда и иска настъпването на обществено опасните му последици.

Що се отнася до обвинението за продължавано престъпление до началото на месец февруари 2008 година, когато поради поддържане на заблуждение у пострадалия е причинена имотна вреда в размер на 2000 лева, и общият размер на имотната вреда е в размер на 2800 лева, на основание чл. 304 от НПК З.Д. следва да бъде призната за невинна и да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение в тази му част, тъй като още при отговора на първия въпрос по чл. 301, ал. 1 от НПК не се установява виновно извършено от подсъдимата деяние.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимата Д. престъпление, за да определи наказанието, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54 от НК, Съдът намира следното:

За подсъдимата като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчитат трудовата и семейната й ангажираност.

За отегчаващо отговорността обстоятелство от настоящата инстанция се възприема предишно ангажиране на отговорност, макар и по чл. 78а, за документно престъпление.

Не се вземат предвид данните за висящи срещу подсъдимата производства за деяния по чл. 206 и по чл. 209 от НК, тъй като към датата на постановяване на присъдата същите не са приключили с влязъл в сила съдебен акт.

Така при преценка горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че за конкретното престъпление с висока степен на обществена опасност най-справедливо е на подсъдимата като лице със средна към ниска степен на обществена опасност да се наложи наказание към минимума на предвиденото в закона, но над него с приложение на разпоредбата на чл. 2 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година.

Тъй като към периода на извършване на престъплението Д. следва да се счита неосъждана, настоящата инстанция намира, че за постигане на целите на наложеното наказание, предвид размера му и преди всичко с цел поправянето на подсъдимата, не е наложително да бъде търпяно реално, а изпълнението му може да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, като най-подходящ е срокът от три години, като на основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК следва да се възложи полагане на възпитателни грижи през изпитателния срок на условното осъждане на съответния полицейски инспектор от РУ „Полиция” – Димитровград по местоживеене на З.Д..

Това наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновната, на семейното и на имотното й състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същата.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов ред, осигуряващ упражняването на правото на собственост върху движими вещи и правото на свободно имуществено разпореждане чрез самостоятелно взето решение.

Подбуди – користни, изразяващи се в стремеж за лично облагодетелстване по незаконен начин.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимата З.В.Д. следва да заплати по сметка на Районен съд - Първомай сумата от 41,00 (четиридесет и един) лева разноски за пътни на частния обвинител и свидетел, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

Председател: (п)

СЗ / АГ