МОТИВИ

към присъда от 05.05.2010 по НОХД № 76/2010 год. по описа на РС Първомай

 

На подсъдимия Б.А.А.,***, с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, за това, че на 22.02.1997 год. в с. Бяла река, обл. Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, повторно е отнел чужди движими вещи – 2 бр. свещници на обща стойност 1 120 000 хиляди неденоминирани лева и един брой меден казан на стойност 40 000 лева, всичко на обща стойност 1 160 000 неденоминирани лева от владението на православен храм с. Бала река, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.

В производството са конституирани Б.А.А. като подсъдим с назначен от съда служебен защитник адв. С.С. ***, на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК, тъй като същият е бил назначен на досъдебното производство за защитник на подсъдимия.

Граждански иск в съдебното производство не бе предявен от упълномощения представител на пострадалото юридическо лице.

Районна прокуратура счита обвинението безспорно доказано, от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като поддържа описаната фактическа обстановка в обвинителния акт. Извършеното от подсъдимия Районна прокуратура счита, че следва да се преценя при смекчаващи отговорността обстоятелства, като такива следва да се имат предвид – самопризнанията му и оказаното съдействие в хода на досъдебното производство. Становището на прокуратурата е на подсъдимия да му бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК – „лишаване от свобода” в размер около минимума на предвиденото в посочения текст на НК, като наказанието да бъде изтърпяно от подсъдимия реално, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и при първоначален „строг” режим. Освен това държавното обвинение счита, че деянието, за което е образувано настоящото производство е извършено в изпитателния срок по НОХД № 2 / 1996 год. и са налице основанията за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК за отмяна на условното осъждане и изтърпяване на наказанието в размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода” по НОХД № 2 / 1996 год., отделно и изцяло от наказанието, което бъде определено по настоящото. Моли да бъде осъден подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Защитата счита обвинението за недоказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, поради липса на доказателства, които да доказват участието на подсъдимия в престъплението, както и размерът на причинените от деянието вреди, за което е повдигнато обвинение от РП Първомай. Пледира за оправдателна присъда. Алтернативно моли да бъде оправдан подсъдимия досежно квалифициращия признак „големи размери”, тъй като, съгласно приетата по делото експертиза в частта й по пункт 2, се посочва, че стойността на откраднатите вещи е 903,00 лева.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

На 23.02.1997 год. в РПУ на МВР Първомай М.Р.Т., починала на 02.07.2005 год., е съобщила за извършено престъпление – взломна кражба на два броя свещници и един бакър – калайдисан, от черквата в с. Бяла река. Била е извършен оглед и направен фотоалбум по образувана преписка, след което, на 09.04.1997 год. е образувано дознание № 107/1997 год., с постановление на РП Първомай, срещу подсъдимия Б.И.П., който, видно от приложеното по дознанието на лист 63 удостоверение за идентичност на лице с различни имена се именува Б.А.А..

По делото бяха събрани по надлежния ред самопризнания на подсъдимия, дадени на досъдебното производство пред съдия, прочетени в съдебно заседание на 29.06.2009 год., по реда на чл. 279, ал. 1, т. 2 от НПК. От така прочетения протокол се установи, че подсъдимият е признал, че е извършил деянието, предмет на обвинителния акт, в съучастие със свидетеля Й.И ., два броя свещници и един бакърен казан.

От разпита на свидетеля Й.И.Й. в съдебно заседание се установи, че знаел за кражбата от подсъдимия, който му бил казал за нея, но не знаел какво всъщност е откраднато, тъй като изобщо не го бил видял. Отрича категорично да е знаел за кражбата преди извършването и, както и да е участвал в нея, или да е бил заедно с подсъдимия при укриване на вещите или при опитите да бъдат продадени.

Разпитан по делото бе и свидетеля на обвинението В.Ж., който към датата на извършване на деянието е бил квартален инспектор при РПУ Първомай в с. Бяла река. Същият заяви, че си спомня, че извършителят на кражбата в храма в с. Бяла река бил разкрит, след като свидетелят Й. свидетелствал, че е бил с подсъдимия при укриване на откраднатите вещи, както и при опитите да бъдат продадени. След това подсъдимият направил пълни самопризнания пред полицията и по този начин установили, че извършителят на кражбата е именно подсъдимият. Не си спомня точно какво е било откраднато от църквата – спомня си за свещник, кръст, бронзово саханче и казанче.

Разпитана пред съда свидетелката И.А., майка на подсъдимия, доведена от защитата, също заяви, че синът и си е признал пред нея, че е влизал в църквата, заедно със свидетеля Й.Й.. Казал и, че всичко, което са взели са си върнали, но не знае точно какво са взели. Не можа да уточни датата, за която говори, че е била кражбата, нито да установи за кражба на какви вещи става дума. При извършената очна ставка между свидетелите Й. и А. всеки поддържаше своята версия.

От приетата по делото съдебна културно-художествена експертиза в съдебно заседание на 29.06.2009 год. изготвена от вещото лице С., се установи, че отнетите вещи не са движими паметници на културата, има вероятност те да бъдат определени като вещи с историческа стойност, но категорично такова становище не бе дадено. Цената на вещите към датата на отнемането им е била определена с тази експертиза, която е взета предвид при повдигане на обвинението. Поради това в съдебно заседание бе назначена съдебна стоково-оценъчна експертиза, която да даде заключение за стойността на предмета на обвинението като движими вещи, а като на вещи с историческа или художествена стойност. Прието без възражение от страните бе заключението на вещото лице С., която даде заключение в два варианта, съобразно големината на свещниците, тъй като определената от нея цена е в зависимост от големината им, като се е съобразила с наличните свещници в църквата в с. Бяла река, които тя не определя като големи, както е формулирано обвинението. Заключението съдът възприе изцяло.

За изясняване на предмета на извършената кражба от храма бяха разпитани като свидетели М.П. ***. Същата заяви, че не знае какво е било откраднато от храма. Свидетелят Г.Т. заяви, че е научил за извършената кражба и нейният предмет от органите на разследването, където се е запознал с материалите и установил, че били откраднати два броя свещника и един меден казан. Разпитани в качеството на свидетели бяха и установените лица, които са били сътрудници или работили в храма за предходни периоди, а именно свидетелите М., Й., Д. и Х., които също заявиха, че не знаят за кражба или изчезване на свещници от храма, като заявиха, че в храма има три свещника, като единият е подарен скоро от една жена, а останалите са били в храма от 1998 година, като са високи около метър и десет – метър и тридесет.

При така събраните доказателства съдът прие за установено безспорно по делото, че към датата на съобщението - 23.02.1997 год. е било извършено отнемане на църковни вещи от храма в село Бяла река, обл. Пловдивска – свещници и казан, но за характеристиките на вещите не бяха открити и събрани доказателства. Раследващите органи разпитали свидетеля Й., който посочил като извършител подсъдимия, който отричал, но впоследствие направил пълни самопризнания пред свидетеля Ж., а по-късно и пред съда. Според свидетелските показания на свидетелите Й. и А. такива бил направил и пред тях. Отнетите вещи били върнати в храма, от неустановени лица.

Съдът прие така установената фактическа обстановка, на базата на прочетените на основание чл. 281 от НПК писмени доказателства по делото, прочетения протокол за разпит на подсъдимия пред съдия и свидетелските показания, изслушани от съда. Противоречия съдът констатира в свидетелските показания на свидетеля Й. и свидетеля А. относно факта дали свидетелят Й. е участвал в извършване на отнемане на вещите от храма. Свидетелските показания на свидетеля Й. са непоследователни и противоречат на тези, дадени от свидетеля Ж., относно отношенията му с подсъдимия, за които той разбрал от свидетеля Й.. Същият и в съдебно заседание първо заяви, че заедно с подсъдимия са търсили пазар на отнетите вещи, а в последствие заяви, че това му било само предложено, но той отказал, като нито бил виждал вещите, като знаел за тях единствено от думите на подсъдимия, а в търсенето на пазар се отказал да участва, въпреки, че подсъдимият му предложил пари. Въпреки извършената очна ставка тези противоречия не се изясниха, тъй като свидетелят А. не можа да изясни за какво деяние, което са били извършили свидетелят и синът и, и в кой период от време, говори. Поради това не прие участие на свидетеля в извършване на отнемането на вещите, предмет на обвинението, за което и не са налични други доказателства по делото. Поради липса на доказателства за противното, прие, че свидетелят Й. е научил за извършената кражба на свещници и казан от думите на подсъдимия, а свидетелските показания на свидетелката А. не достатъчно категорични точно за деянието, описано в обвинителния акт.

Поради това и съдът кредитира свидетелските показания в останалата им част изцяло, като съобрази и дългият период от време, изминал от извършване на деянието, описано в обвинителния акт, до съдебното дирене. Същите са логически свързани и кореспондират както помежду си, така и с прочетените писмени доказателства по делото.

Съдът прие изцяло и приетото без възражения на страните, в съдебно заседание, заключение на съдебната стоково-оценъчна експертиза и заключението на съдебно културно-художествена експертиза, съобразно компетентността на вещото лице, а именно, че описаните вещи, предмет на обвинението, няма категорични доказателства да са с художествена или историческа стойност.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Доказателства за участието на подсъдимия в осъществяване на деянието, предмет на обвинителния акт, съответното на задължението си по чл. 103, ал. 1 от НПК, РП Първомай не представи. От свидетелските показания на свидетелите Й. и Ж., както и от прочетените обяснения на подсъдимия, дадени пред съдия в хода на досъдебното производство, бе безспорно установено, че подсъдимият е направил самопризнания за извършеното деяние пред свидетелите, преди да му бъде повдигнато обвинение пред органа на полицията, а след това и пред съда в хода на досъдебното производство пред разследващия орган и съда. Други доказателства за участието на подсъдимия в извършеното деяние не бяха събрани по делото. Съгласно чл. 116, ал. 1 от НПК присъдата не може да се основава само на самопризнанието на обвиняемия. Всички събрани по делото гласни доказателства, във връзка с изясняване на участието на подсъдимия в извършване на деянието, установиха факта на  направено самопризнание на подсъдимия, но не и други факти, които да са възприети от свидетелите, във връзка с участието му в извършването на деянието и изясняващи това участие. Свидетелите възпроизведоха единствено изявления на подсъдимия, направени преди разглеждане на делото. Съгласно трайната практика на ВКС свидетелските показания, установяващи самопризнания, дори да съвпадат с обясненията на обвиняемия, дадени по време на процеса, не могат да обусловят осъдителна присъда, ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други доказателства, тъй като законът не прави разлика между съдебно и извънсъдебно признание (в този смисъл Решение № 55 от 24.01.2003 год. на ВКС по н.д. № 74/2002 г.). Въпреки положените усилия не бяха открити други доказателства, в подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание, най-вероятно поради изминали дълъг период от време от извършване на деянието до разглеждане на делото от съда. Поради изложеното и съдът не прие безспорно установено по делото участието на подсъдимия в извършване на описаното в обвинителния акт деяние.

Не се установи по категоричен и безспорен начин и предмета на откраднатото от храма имущество. Твърди се, че са били откраднати два броя свещници и меден казан, както е записано в съобщението за извършено престъпление, дало законен повод за образуване на досъдебното производство. С оглед смъртта на лицето, съобщило за извършената кражба и неустановяване на други лица, които да имат лични възприятия от периода на извършеното отнемане, не се установи по категоричен начин с помощта на събрани посредством установените способи за доказване в процесуалния закон доказателства вида на отнетото имущество.

Събраните по делото доказателства не са в състояние да формират един единствен непротиворечив извод относно авторството на деянието и начина на извършването му, в които да не се породят съмнения у съда, че именно подсъдимият е осъществил описаното в обвинителния акт деяние. В конкретния случай събраните от съда улики не съставляват в своята съвкупност система от факти, които да водят до извод, който е единствено възможен и изключващ всички останали. Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива и на предположения. Съдът следва и да обоснове изводите си по въпросите по чл. 301 от НПК единствено на събраните по делото доказателства, по надлежния, описан в НПК, ред.

При липса на годни доказателства да обосноват единствен и непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в извършване на деянието, както е посочено от обвинението, не може да се формира извод, че подсъдимият е осъществил квалифицираната кражба и това е доказано по несъмнен начин, така както изисква чл. 303, ал. 2 НПК.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подсъдимият Б.А.А.,***, не е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като не се доказа по несъмнен и категоричен начин подсъдимият да е отнел описаните в обвинителния акт вещи.

Ето защо съдът прие, че не е установено, както от обективна, така и от субективна страна подсъдимия да е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен.

За личността на подсъдимия Б.А.А. се установи, че е ***, *** гражданин, с *** образование, ***, ***.

Тъй като подсъдимият се призна от съда за невинен по обвинението, по което са направени необходимите разноски, то на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът намери, че тези направени разноски следва да останат за сметка на държавата.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

 

Районен съдия: (п)

 

 

ЕК / МЗ