О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Първомай, 20.12.2010 год.

Първомайски районен съд, първи състав, в закрито съдебно заседание на двадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

като разгледа докладваното от съдията Д ЧНД № 226 по описа на Районен съд Първомай за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК.

Обжалва се постановлението на Районна прокуратура Първомай от *** год. за прекратяване на наказателното производство по дознание № *** г. по описа на РУ “Полиция” гр. Първомай - образувано и водено срещу обв. И. И. Я. за престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 3, буква “а”, предложение 2, вр. с ал. 1, буква “б”, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, извършено на *** год. в гр. П.

С обжалваното постановление РП Първомай е приела, че липсват категорични доказателства, от които да се направи несъмнен извод за виновно поведение на обвиняемия Янков, довело до съставомерния резултат, поради което и на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 от НК е прекратила наказателното производство.

Недоволен от постановлението е останало пострадалото лице Д. Д., което обжалва постановлението на РП Първомай в срок, като желае същото да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и наказателното производство бъде върнато на РП Първомай със задължителни указания. Твърди, че обвинението срещу Я. е безспорно доказано, тъй като ескспертите дават възможност, при която да се приеме, че обвиняемия е причинил виновно телесните повреди на жалбоподателката. Твърди, че не са събрани всички възможни доказателства, както и не са взети предвид заинтересоваността на медицинския екип в болницата в гр. П., поради родствена връзка с обвиняемия.

Първомайски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, съгласно изискванията на чл. 243, ал. 3 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство на РП Първомай от 03.12.2010 год.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел фактическа обстановка, обоснована на част от събраните по делото доказателства. Не е посочено, при съществуващи противоречия между показанията на свидетелите и обвиняемия, защо при приемането за осъществени на едни факти са игнорирани свидетелските показания на свидетелите, присъствали непосредствено преди и след инцидента. По делото са назначени две автотехнически експертизи, по които са налице различия в част от заключенията. В назначената комплексна експертиза са повторени изводите от повторната автотехническа експертиза, като част от изводите са обосновани с вероятност, като скоростта на движение на автомобила, извода относно характера и механизма на счупване на подбедрицата, направен без да се изследват ренгенгеновите снимки, и най-вече предпочетения възможен вариант на механизъм на настъпване и развитие на ПТП. Липсват мотиви в постановлението, от които да е видно, защо, упражнявайки правото си на преценка, прокурорът е предпочел именно изводите на едната автотехническа експертиза.

В приетата в обжалваното постановление фактическа обстановка не е посочено кога според органа на досъдебното производство е настъпил удара между пострадалото лице и автомобила на обвиняемия и дали такъв е прието за установено, че е настъпил, както и от какво са били причинени нанесените травматични увреждания на пострадалата. Изводи в тази насока в постановлението не се съдържат, а е посочено, че липсват доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на обвиняемия. Посочено е още, че тъй като няма събрани други доказателства след отмяната на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 17.06.2010 год., то не може да се установи авторството на процесното деяние и участието на обвиняемия в него. След отмяна на постановлението за прекратяване на наказателно производство от 17.06.2010 год. е била назначена комплексна автотехническа и медицинска експертиза, на която е бил поставен и въпроса за наличие на причинно-следствена връзка между травмите на пострадалата и действията на водача на автомобила. Заключението на експертизата е категорично, че травмите на пострадалата са причинени от удара на пострадалото лице в автомобила, управляван от обвиняемия. Друг е въпроса доколко поведението му може да се приеме за виновно, което от своя страна зависи от това дали пешеходката е била на пътното платно и водачът е бил длъжен да я възприеме като опасност, да спре и да изчака да премине по пешеходната пътека тип зебра, и едва тогава да премине през кръстовището, или не е могъл и не е бил длъжен да възприеме пешеходката като опасност, тъй като след като е напуснала пътното платно тя вече не е представлявала такава, но поради подхлъзване е залитнала и е навлязла отново в пътното платно, като при това е попаднала дълбоко в опасната зона на водача и той не е бил в състояние, нито е бил длъжен, да предотврати възникналия удар. Такива фактически констатации и изводи за това кога е настъпила опасността за водача и за поведението му след възникване на опасността липсват в постановлението на прокурора.

В обжалваното постановление е посочено, че не е необходимо да се обосновават изводите за приетата фактическа обстановка, тъй като те се съдържат в отмененото от съда постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.06.2010 год., отменено от съда поради необоснованост, без съда да даде задължителни указания. При положение, че прокурорът не е използвал дадената му процесуална възможност да протестира съдебния акт, то същият е влязъл в сила, поради което е недопустимо прокурорът да замества част от необходимото съдържание на обжалваното в настоящото производство постановление с препращане към отменения акт, с изявлението, че в него „събраният доказателствен материал е анализиран и обсъден подробно, с изведените въз основа на него правни изводи, като е посочено изчерпателно за кои обстоятелства, свързани с предмета на доказване, кои от събраните доказателства се кредитират и защо при решаване на делото по същество”, който извод противоречи на този, направен от съда. Поради изложеното съдът счита постановлението за прекратяване на наказателното производство за необосновано. В него липсва необходимото обосноваване на приетите изводи за фактическа обстановка чрез анализ на доказателствата, липсва пълно посочване на релевантните за решаване на въпроса за отговорността обстоятелства в приетата фактическа обстановка, липсва мотивировка за приемане на изводите на една от назначените експертизи, която не дава еднозначни отговори на поставените въпроси, а от там и е направен извода за недоказаност на обвинението. Поради изложеното съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като необосновано.

Освен изложеното, от приетата комплексна експертиза е видно, че са налице доказателства, които биха били от значение за изясняване на фактическата обстановка, но не са направени опити да бъдат приобщени към материалите по делото и да бъдат предоставени на вниманието на експертите. Това са рентгеновите снимки, от които е възможно да се направи, с помощта на специални знания, еднозначен извод за механизма на причиняване на травмата на подбедрицата, а и на прешлените, с оглед вида на счупването на костта и точното място на удара, а от там и положението на тялото на пострадалата при съприкосновението и с автомобила и ако е възможно движението на тялото на пострадалата преди удара. Така е възможно да се даде категоричен и обоснован отговор на въпроса дали пострадалата се е подхлъзнала и паднала, или е била блъсната в крака от автомобила, преди да пресече пътното платно.

Съдържанието на постановлението на РП Първомай от 17.06.2010 год. е вън от предмета на проверка в настоящото производство. Същото е отменено като необосновано с влязло в сила определение на съда. Следва да се отбележи констатираната необоснованост на изводите на прокурора в постановлението от 17.06.2010 год., доколкото е направено препращане от обжалваното постановление към него, ако бъде прието, че е в състояние да замести необходимата обосновка на обжалваното постановление. За да игнорира изнесени факти в свидетелските показания на свидетелите Ч. и Г., прокурорът е приел, че в същите са констатирани съществени непълноти, тъй като, независимо от краткия времеви период на даване на показанията им, първите били “лаконични”, а при вторите се възпроизвеждали факти, относими към предмета на доказване. Следва да се има предвид, че именно съществуващите непълноти са били основание за повторния разпит на свидетелите и именно за относимите факти е следвало да бъдат задавани въпроси на свидетелите от разследващия орган, под надзора на наблюдаващия прокурор, за да се съберат достатъчно факти, които да обосноват пълното и всестранно изясняване на делото. Прокурора е приел и заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото, тъй като работели на едно място с пострадалата. От разпитите на свидетелите не е видно, че същите са в отношения с пострадалото лице, които да дадат повод за съмнение в безпристрастността им, или поне не повече от останалите свидетели, а и не е видно такива връзки да са били изследвани при разследването. Поради това съдът счита, че тези изводи на прокурора не са подкрепени със събрани по делото доказателства. От друга страна се дава вяра на показанията на втора група свидетели, част от които също работят в болницата в гр. П., но за тях това обстоятелство не е прието като съмнително по повод безпристрастността им, а е отбелязано, че са изпълнявали служебните си задължения, по повод които са им станали известни фактите, които са приети като безспорно установени. Следва да се отбележи, че втората група свидетели не са имали непосредствени впечатления от мястото на произшествието, а част от приетите като установени от тях обстоятелства са им станали известни от пострадалото лице, за което е установено, че е получило комоцио и което, в качеството си на свидетел, твърди, че ни си спомня нищо от произшествието.

Поради изложеното съдът приема, че постановлението на РП Първомай е необосновано, макар и не на изложените в жалбата основания. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че обвинението е безспорно доказано. Даденат възможност в експертизата по-скоро навежда на съмнение в доказаността на обвинението, а не обратното. Описаната фактическа обстановка в жалбата – заледена, заснежена пътна настилка, облекло, пречещо на пешеходеца да чува и се движи свободно, хлъзгава настилка на пътното платно, по никакъв начин не кореспондира със събрания доказателствен материал по делото. Не се посочват и основания, поради които възможната заинтересованост на посочените в жалбата лица, биха променили установената фактическа обстановка и с какво биха могли да повлияят върху разследването.

Действително обаче не са събрани всички възможни доказателства, които биха могли да обосноват категоричен извод за механизма на възникване на съприкосновението между жалбоподателката и управлявания от обнияемия автомобил, което е неизпълнение на задължението на прокурора, визирани в чл. 13 и 14 от НПК. Следва всички възможни доказателства от медицинската документация на пострадалото лице, рентгенови снимки и други документи, съдържащи данни за травмите и непосредствено след постъпване в болничното заведение, да бъдат предоставени на експертизата за обосноваване по възможност на категоричен и еднозначен отговор на поставените въпроси, които се предпоставя именно от наличието на достатъчно доказателствен материал, който да бъде проверен от експерта. Поради липсата и на обосновка защо прокурорът е приел точно описаната фактическа обстановка и въз основа на какви доказателства, следва постановлението да бъде отменено и върнато на прокурора, за изпълнение на задълженията си по чл. 199 от НПК и мотивиране на акта.

По изложените мотиви и на основание чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ постановление № *** от *** год. на Районна прокуратура Първомай, с което е прекратено наказателното производство по дознание № *** г. по описа на РУ “Полиция” гр. Първомай, срещу И. И. Я. за престъпление по чл. 343, ал.3, предл. 3, буква “а”, предложение 2, вр. с ал. 1, буква “б”, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, извършено на 26.01.2010 год. в гр. Първомай.

Определението е неокончателно и подлежи на протест от РП Първомай и жалба от обвиняемия И. И. Я. и пострадалата Д.Г. Д., в седмодневен срок от съобщаването му, пред ОС Пловдив.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК