О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Първомай, 25.10.2010 год.

Първомайски районен съд, първи състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

като разгледа докладваното от съдията Д ЧНД № 178 по описа на Районен съд Първомай за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК.

Обжалва се постановлението на Районна прокуратура П. от *** год. за прекратяване на наказателното производство по дознание № *** г. по описа на РУ „Полиция” Първомай - образувано и водено срещу Т. Б. Е., за престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, за това, че на *** год. в гр. П., обл. П., при управление на МПС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на С. С. И. (9 год.) от гр. П.

С обжалваното постановление РП П. е прекратила наказателното производство, като е приела, че не са установени нарушения на правилата за движение от Т. Е., (на когото не е било повдигнато обвинение, а е разпитан като свидетел) а е налице несъставомерно деяние по чл. 343, ал.1, б. Б, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, или е прието от РП, че е налице случайно деяние по чл. 15 от НК, както е указано в обстоятелствената част на Определение № *** от *** год. по ВЧНД *** год. на Окръжен съд П.

Недоволен от постановлението е останал законният представител на пострадалото малолетно дете – С.Ч.И., който обжалва постановлението на РП П. в срок, като желае същото да бъде отменено като необосновано и наказателното производство бъде върнато на РП П. с указания за събиране на доказателства за изясняване на делото и обсъждане на обосноваността на приетата експертиза, в която, според жалбоподателя, не е определен правилно момента, в който е възникнала опасността, както и скоростта, с която обвинямият е следвало да се движи, за да бъде избегнат удара.

Районен съд П., като разгледа постъпилата жалба, съгласно изискванията на чл. 243, ал. 3 от НПК и по повод и в рамките на направените в нея оплаквания, приема за установено следното:

В настоящото производство, съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК и задължителните указания на ПОС, съдът се произнася относно обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

От събраните в хода на производството доказателства, се установява безспорно, че на 01.05.2010 год. е настъпило ПТП, при което Т. Е. е ударил с преден десен край на предна броня на управлявания от него автомобил „Тойота Ланд Круизер” малолетния С. И. – на девет години. Ударът бил на прав участък от ул. “***” в гр. П., на кръстовището с ул. “***”, при сухо, слънчево време. Пострадалият С. И. пресичал пътното платно тичайки от ул. “***” до кръстовището на ул. „***” и ул. „***”, бягал е по пътното платно на ул. „***”, след което тичешком се е върнал и е искал да пресече пътното платно на ул. „***”, без да спира, за се огледа, но е бил блъснат от автомобила. Свидетелят Е. не видял детето, а само струпали се хора отляво на пътното платно, малко преди кръстовището, като намалил скоростта. Задействал спирачките на автомобила след като настъпил удара между автомобила и детето. В следствие на удара на детето била причинена средна телесна повреда. Вида на телесната повреда е установен със СМЕ, която е обоснована и категорична.

При приемане на установената фактическа обстановка от РП П. са възприети изцяло изводите на изготвената съдебна автотехническа експертиза, като не са обсъдени всички доказателства по делото, най-вече свидетелските показания на свидетеля А., което е довело и до непълнота на доказателствата, тъй като не е изяснен въпроса кога обективно детето е могло да бъде възприето от шофьора на лекия автомобил.

В досъдебното производство са били събрани гласни доказателства от разпит на свидетели – служители на РУП П., лицата, пътуващи в автомобила, причинил ПТП, майката и лелята на пострадалото лице и свидетеля А., присъствали на курбан в деня на инцидента и на свидетеля Н. А., който няма данни да е заинтересован от изхода на производството и единствен е възприел удара между автомобила и детето. От свидетелските му показания е видно, че детето първо е пресякло пътното платно, по което се е движил автомобила, идвайки от ул. „***”, отивайки на кръстовището на ул. „***” и ул. „***”, бягало е по пътното платно на ул. „***”, като не е уточнено в каква посока, след което се е върнало и е искало да пресече пътното платно на ул. „***”, но е било блъснато от автомобила. Тези показания не противоречат на останалия доказателствен материал, логични са и са последователни, като възпроизвеждат непосредствени възприятия на свидетеля от инцидента. Тези показания не са обсъдени в постановлението на РП П.

Не е установено къде, спрямо произшествието, се намира пресечката, за която говори свидетеля – “ул. ***”. Не е зададен и въпроса колко време приблизително след пресичане на „главния път” детето отново е пресякло ул. „***”, в каква посока е бягало по улица “***”. Поради това не е даден отговор и на въпроса кога детето е могъло да бъде възприето от шофьора – при пресичането на пътното платно, тръгвайки от ул. „***”, или в по-късен момент, който отговор може да бъде даден след като се установи на какво разстояние се намира пресечката – ул. „***”, за която говори свидетеля, колко време приблизително след пресичане на „главния път” детето отново е пресякло ул. „***” и на колко метра от кръстовището обективно е възможно да бъде възприето присъствието на детето. Горното е от изключителна важност, тъй като е от значение не кога свидетелят А. е възприел автомобила, а кога шофьорът на автомобила е бил в състояние, с оглед състоянието на пътя и участъка на пътя – прав участък от пътното платно, да възприеме това поведение на детето. Кога е възникнала опасността за водача на автомобила е чисто правен въпрос и решаването му е от компетентността на решаващия орган, в случая РП П., въз осова на преценка на всички събрани доказателства по делото.

Свидетелят Е. не е дал отговор на въпросите на колко метра преди кръстовището е намалил скоростта, с каква скорост и на каква предавка се е движил след това и докога, колко време след това е последвал удара с детето.

В заключението на СТЕ е прието, а и изводите са възприети изцяло от РП П., без да са обсъждани, че Е. е управлявал автомобила със скорост около 36,87 км.ч, когато внезапно, тичайки, на кръстовище на улиците „***” и „***”, на платното за движение на автомобила изскочил пострадалият, като свидетелят Е. не могъл да реагира и го ударил косо с предната дясна част на автомобила, като детето се приплъзнало по автомобила и паднало на пътната настилка. Възприето е изцяло и заключението на СТЕ, която е възприела наличието на корона на дърво като препятствие да бъде възприето детето, като не е обсъдено доколко това, с оглед височината на детето и височината, на която започва короната на дървото, пречи да бъде възприето то, като съмнения в тази насока навеждат приложените снимки към албума за посетено местопроизшествие. Не е посочено кои доказателства от делото обосновават този извод. Освен това е прието в цитираното експертно заключение, че удърът е настъпил на повече от девет метра след дървото, по-близо до средата на кръстовището, което, с оглед приетата скорост на движение на автомобила, означава, че детето е могло да бъде възприето при навлизане в кръстовището, малко по-малко от секунда преди удара, ако пречката да бъде възприето детето е била короната на дървото. Свидетелят А. обаче в показанията си заявява, че удара на детето е бил “в началото на южния тротоар на ул. “***”. От събраните по делото доказателства е видно, че не е имало насрещно движещ се автомобил, което пък поставя въпроса доколко обоснован е извода на експерта за липса на техническа възможност за избягване на удара. Горното може и да е следствие на наличната непълнота на събраните доказателства, поради което обосноваността на експертизата следва да бъде преценяна след пълна преценка и събиране на всички относими и необходими доказателства по делото.

Съдът счита, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не е обосновано. Не са посочени събраните по делото доказателства, въз основа на които е възприета фактическата обстановка, а само са приети изводите на назначените експертизи. Не са събрани всички възможни и необходими доказателства. Не е установено къде спрямо местопроизшествието се намира улица “***”, могло ли е да бъде възприето навлизането на детето от улица “***” на пътното платно на ул. “***”, от какво разстояние е могло да бъде възприето, в каква посока е бягало преди да се върне да пресича пътното платно на ул. “***”, колко време приблизително е траяело това движение на детето. Не е установено на колко метра преди кръстовището сидетея Е. е намалил скоростта, с каква скорост се е движил приблизително след това и докога, колко време след това е последвал удара с детето.

Всичко изложено е във връзка с липсата на прието обосновано заключение в постановлението кога за водача на автомобила е възникнала опасност, а това, с оглед на разпоредбата на чл. 117 от ЗДП е момента, в който за водача обективно е била налице възможност да възприеме дете на пътя, или в близост до пътя. Именно този момент – на обективна възможност да бъде възприето детето е момента на възникване на опасността за шофьора на автомобила, която обуславя задължението му да намали скоростта до безопасна такава или да преустанови движението на автомобила, за да избегне опасността от настъпване на ПТП. Едва след като бъде даден обоснован отговор на този въпрос, въз основа на събрани и обсъдени всички възможни доказателства, които са от значение за изясняването му, зависят и отговорите на последващите въпроси била ли е съобразена скоростта на щофьора с пътната обстановка и дали той е бил длъжен да предвиди и избегне опасността и дали е направил необходимото за предотвратяване на ПТП – чрез спиране или друга спасителна маневра.

При възникване на опасността за водача на автомобила възниква и засилената отговорност и задължението да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, визирано в чл. 117 от ЗДП /тълкувателно решение № *** от *** г. по н. д. № *** г., ОСНК, Постановления и тълкувателни решения на ВС на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 487/ Това задължение е частен случай на общото задължение на водача на моторното превозно средство да съобрази скоростта на движение с всички конкретни фактори, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътно-транспортни произшествия, по чл. 20, ал.2 от ЗДП.

Чл. 15 НК може да намери приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДП, ако са налице условия за това. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно нейното проявяване. Едва когато водачът на пътното превозно средство е направил всичко зависещо от него и е изпълнил изискванията на закона и правилника и въпреки това са настъпили общественоопасни последици, той не следва да носи отговорност /цитираното тълкувателно решение на ОСНК/.

В конкретния случай не е установен момента, в който водачът е могъл да възприеме присъствието на детето на пътя, поради непълнота на доказателставата и от там необосноваността на извода, че в момента, в който е възприето, детето е навлязло дълбоко в опасната зона на спиране на автомобила и водачът му не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици, поради което и за него деецът не следва да носи отговорност.

Горното навежда на извода, че разследващите органи не са извършили всичко необходимо и не са взели всички мерки, в пределите на своите правомощия, за разкриване на обективната истина по делото. Проверката за обоснованост и законосъобразност на акта на РП П. включва и преценката дали разследването на досъдебната фаза е извършено въз основа всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както постановява чл. 14, ал. 1 от НК. Без така извършено разследване не е в състояние да се спази принципът на разкриване на обективната истина, което е законосъобразното развитие на производството. Това отклонение налага задължението на съда да отмени постановлението на РП П. за прекратяване на наказателното производство и да укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени, с оглед преценката, че събраните на досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса. С оглед изложеното следва да бъде установено от разследващите органи на колко метра преди кръстовището, на което е възникнало ПТП, свидетелят Е. е намалил скоростта, с каква скорост се е движил приблизително след това и докога, колко време след това е последвал удара с детето, чрез повторен разпит. Следва да бъдат изяснени и обстоятелствата колко време след пресичане на „главния път” детето отново е пресякло ул. „***”, в каква посока е бягало по улица “***”, чрез повторен разпит на свидетеля А. Следва да бъде установено и къде, спрямо произшествието, се намира пресечката на ул. “***” с “ул. ***”, на колко метра преди тази пресечка обективно е възможно да се възприеме присъствието на детето, чрез назначаване на техническа експертиза, като се прецени и необходимостта за назначаване на повторна автотехническа експертиза, в съответствие с обосноваността на изводите и с така събраните гласни доказателства.

По изложените мотиви и на основание чл. 243, ал. 4 и 5 от НПК, съдът:

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ постановление № *** от *** год. на Районна прокуратура гр. П., за прекратяване на наказателното производство по дознание № *** г. по описа на РУ „Полиция” Първомай - образувано и водено срещу Т. Б. Е., за престъпление по чл. 343, ал.1, б. Б, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

ВРЪЩА досъдебното производство по дознание дознание № *** г. по описа на РУ „Полиция” Първомай на РП П., за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на определението.

Определението е неокончателно и подлежи на протест от РП Първомай и жалба от С.Ч.И. и Т. Б. Е., в седмодневен срок от съобщаването му, пред ОС Пловдив.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК