Р Е Ш Е Н И Е

№ 41

гр. Първомай, 23.12.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Първомай, първи съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията нахд № 183 по описа на съда за 2010 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Обжалва се наказателно постановление № *** год. Директора на РИОСВ – Пловдив, с което на Д.И.Н., в качеството му на кмет на с. И., общ. П., на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 92 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание глоба в размер на 1 400 лева за това, че на *** год. на територията и в землището на с. В., обл. П., не е осъщестил контрол на дейностите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на отпадъци, формирани от жизнената дейност на жителите на с. И., общ. П., а именно: допуснал е нерагламентирано замърсяване със смесени битови отпадъци на следните терени: - на терена между канала, който преминава през селото и бившия керамичен цех; - по пътя за село П., срещу тракторна база и по пътя за село Н., местност “Ямите”.

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като моли, чрез процесуалния си представител адв. Д., същото да бъде отменено от съда поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. На първо място твърди, че не оправомощен да изпълнява тези задължения и не следва да носи административнонаказателна отговорност, а отговорно лице е кмета на общината. Твърди, че в обстоятелствената част на наказателното постановление са описани две нарушения, като не е ясно за кое е наложено наказание – за нарушение на чл. 92 от ЗОУ, или нарушение на чл. 16, ал. 3, т. 8 от ЗОУ, което нарушава правото на защита на жалбоподателя. Твърди, че не е посочена дата на нарушението, което също е съществено процесуално нарушение, тъй като пречи на жалбоподателя да организира защитата си и да бъде проверен срокът на чл. 34 от ЗАНН.

Административнонаказващият счита наказателното простановление правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е основателна.

С наказателно постановление № *** год. Директора на РИОСВ – Пловдив е наложил наказание глоба в размер на 1 400 лева на Д.И.Н., в качеството му на кмет на с. И., общ. П., за това, че на *** год. на територията и в землището на с. И., обл. П., не е осъществил контрол на дейностите по събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на отпадъци, формирани от жизнената дейност на жителите на с. И., общ. П., а именно е допуснал нерагламентирано замърсяване със смесени битови отпадъци на терена между канала, който преминава през селото и бившия керамичен цех, по пътя за село П., срещу тракторна база и по пътя за село Н., местност “Ямите”.

Нарушението е констатирано от актосъставителя при извършена проверка на *** год., при която, в присъствието на жалбоподателя и представител на община П. е направена обиколка на населеното място и са констатирани нерегламентирани замърсявания на територията му.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение, в който е описаната горната фактическа обстановка и е посочена като нарушена норма на закона чл. 92 във вр. с чл. 16 от ЗУО. Актът е съставен срещу жалбоподателя, тъй като е прието, че той е упълномощено лице, по силата на Заповед № РД – *** год. и Заповед № РД – *** год. на кмета на община П. Това е било заявено от представителя на община П., който е посочил цитираните заповеди. Със съдържанието на акта е бил запознат жалбоподателя, който е отказал да подпише акта, което не засяга редовността на връчването.

Административнонаказващият орган, след като взел предвид, че е съставен акт за установяване на административно нарушение на *** год. издал обжалваното наказателно постановление, като определил санкция на осн. чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО при същата фактическа обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение.

Фактическата обстановка, отразена в наказателното постановление и акта за установяване на административно нарушение, се установява и от разпитания в съдебно заседание в качеството на свидетел актосъставител, чиито показания съдът кредитира като обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същият е поел и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и няма индиция за неговата заинтересованост. В хода на производството не се посочиха и събраха доказателства, от които да се направи друг извод относно приетите за осъществени фикти.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентен орган, видно от представената заповед № РД – *** год. на Министъра на околната среда и водите. Наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съдът счита, че наказателното постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила.

Актът и наказателното постановление са издадени срещу лице, което не е било оправомощено да носи отговорност, съгласно чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО, който определя наказателноотговорното лице като длъжностно лице, неосъществило контрола по управление на отпадъците, съгласно чл. 92 от ЗУО. Чл. 92 от ЗУО указва, че кметът на общината, или друго оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци. Посочените в акта и наказателното постановление заповеди на кмета на община П. Заповед № РД – *** год. и Заповед № РД – *** год., не съдържат изрично оправомощаване на длъжностни лица за посочените дейности, или с други думи не е налице прехвърляне на задължения да осъществяват така посочения контрол. Не може да се търси отговорност от едно лице за неизпълнение на задължения, които не са му възложени нито по силата на закона, нито изрично по силата на нарочен административен акт, какъвто е заповедта за делегиране на правомощия, респективно на задължения. Упълномощаването на жалбоподателя да съставя актове за установяване на извършени нарушения по наредбата за управление на отпадъците на територията на община П. и наредбата за чистотата и обществения ред на територията на община П., каквото е съдържанието на цитираните в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление заповеди, не са административен акт, който прехвърля задължения за осъществяване на контрол върху дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, оползотворяване и обезвреждане на битови и строителни отпадъци, каквото изрично оправомощаване изисква чл. 92 от ЗУО, за да може жалбоподателя по силата му да носи административнонаказателна отговорност за неизпълнение на тези точно задължения. В представената заповед от 27.07.2010 на кмета на община П. също няма изрично такова оправомощаване. Та е издадена след като е било констатирано нарушението и съставен акта за установяване на административно нарушение. Същата няма как да е била сведена до знанието на жалбоподателя преди констатиране на административното нарушение, за да може да се приеме, макар и в нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, че жалбоподателят е бил оправомощен към датата на извършване на нарушението за осъществяване на контрол по дейността на управление на отпадъците. От представеното писмо на община П. до кметство с. И. е видно, че заповедта е изпратена за сведение и изпълнение след извършената проверка, като е получена в кметството на 26.08.2010 год. Поради това и жалбоподателя, тъй като няма представени доказателства за оправомощаването му по чл. 92 от ЗОУ от кмета на община Първомай, не е администратовнонаказателно отговорно лице за извършено нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО, за което деяние е наложеното наказание.

Съдът споделя и становището на жалбоподателя, че в наказателното постановление са изписани съставите на две различни административни нарушения, като словом, така и цифром, като е наложено едно наказание. Съставите на нарушенията на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗУО и на чл. 16, ал. 3, т. 8 от ЗУО са различни. Разпоредбата на чл. 16, ал. 3, т. 8 от ЗУО вменява задължение на кмета на общината да предотвратява изхвърляне на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища. Санкцията за неизпълнение на цитираната норма e регламентирана в чл. 116, ал. 2, т. 5 от ЗУО, поради което за констатирано такова нарушение не е допустимо да се налага наказание по чл. 116, ал. 1, т. 4 от ЗУО, който визира друг състав на административно нарушение. Именно такова нарушение – допускане на нерегламентирано замърсяване, е описано в акта за установяване на административно нарушение, както и след това в обжалваното наказателно постановление. Действително, извършване на това конкретно нарушение предпоставя и неосъществяване на достатъчен контрол от длъжностното лице, но при положение, че съществува специална разпоредба, в която е посочено това изпълнително деяние като административно нарушение, за същото не може да се налага санкция, предвидена за друго, макар по-общо формулирано нарушение. За това нарушение е важно да бъде посочена датата на извършването му - датата на възникване на нерегламентираното сметище, с оглед осъществяване правото на защита на жалбоподателя и спазване на имтеративната разпоредба на чл. 57, т. 5 от ЗАНН. Възможно е същото да е било осъществено в един по-ранен момент, когато изобщо жалбоподателя да не е имал качеството на длъжностно лице, поради срочността на длъжността му, а и да са изтекли сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съставът на чл. 92 от ЗУО се изпълнява с неосъществяване на контрол при дейностите на управление на отпадъците, като следва да бъде конкретизирано точно в какво се изразява бездействието на длъжностното лице, при което, като продължено административно нарушение, осъществено чрез бездействие, може да се приеме, че датата на установяването му е и дата на извършване на нарушението. Такава конкретизация няма направена в наказателното постановление, а посочването съставомерно нарушение по чл. 116, ал. 2, т. 5 от ЗУО не може да се приеме от настоящия състав като такава конкретизация. Това е още едно нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Поради изложеното съдът счита, че наказателното постанолвление следва да бъде отменено изцяло, без съдът да се произнася по същество, поради наличието на съществени процесуални нарушения при издаването му.

Воден от посочените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** год. Директора на РИОСВ – Пловдив, с което на Д.И.Н., в качеството му на кмет на с. И., общ. П., на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 92 от Закона за управление на отпадъците е наложено административно наказание глоба в размер на 1 400 лева за това.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК