№ 32

град Първомай, 14.10.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

с участието на секретаря Атанаска гаджева

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 159 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 34 / 07.09.2010 година на Заместник-директора на „Държавно горско стопанство – Първомай” ДП, град Първомай, с което на В.Х.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложена глоба в размер 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 37 от същия закон, като вещите, послужили за извършване на нарушението (един брой въдица без марка, един брой макара МР 240, един брой парашут), са отнети в полза на държавата.

Жалбоподателят В.Х.А. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Държавно горско стопанство - Първомай чрез представителя си юрисконсулт Д.М.Б. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 04.08.2010 година горски стражари при Регионална дирекция по горите - Пловдив – П.Г.К. (актосъставител) и К.А.Н. извършват проверка по река Марица.

В землището на село Крушево забелязват на брега на реката лице в ръце с въдица, потопена във водата. Стражарите го наблюдават известно време и приближават. Представят се и изискват риболовен билет. Въдичарят заявява, че няма, дава въдицата на свидетеля П.К., който я изтегля от водата и вижда монтиран на нея маломерен мрежест уред за риболов - „парашут”.

Стражарите обясняват на жалбоподателя, че лови риба по забранен начин и със забранени средства и изискват документ за самоличност, които той не може да представи в момента. Придружават го до жилището му и след представяне на лична карта му съставят акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на констатациите в АУАН № 34 / 04.08.2010 година Заместник-директорът на Държавно горско стопанство – Първомай издава и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели по делото, от предявеното при разпита им веществено доказателство и от приложената по съответния процесуален ред административнонаказателна преписка.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 37 от Закона за рибарството и аквакултурите. Съгласно този законов текст Забранява се извършването на стопански и любителски риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 чрез косене (търмъчене). Обекти по чл. 3, ал. 1 от същия закон са рибностопански обекти: естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; … всички останали реки и стари речни корита, … и река Марица попада в посочената хипотеза, а т.нар „парашут”, видно от показанията на свидетелите и предявеното от въззиваемата страна веществено доказателство, е малоразмерен мрежест уред за риболов чрез косене (търмъчене), съгласно т. 15 от § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите.

Несъстоятелни са твърденията в Жалбата, че на инкриминираната дата В.А. не извършва риболов „още по-малко със забранени средства”, тъй като с вещите, изброени в Наказателното постановление, само се придвижва по пътя, по който е спрян от контролните органи – по безспорен начин по делото се установява, че на 04.08.2010 година жалбоподателят стои на брега с въдица, хвърлена във водата, а поставянето на уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми е риболов, съгласно т. 26 от § 1 на допълнителните разпоредби на Закона за рибарството и аквакултурите. Нещо повече - в съдебно заседание защитната версия на жалбоподателя търпи изменение: че не е рибар, че е намерил въдицата с мрежестия уред малко преди да бъде заловен от горските стражари и че ако е рибар, ще знае къде да хвърля „това”, а не в „някакви дърва”.

По отношение на довода на В.А., че е „хванат” без риба - фактът, че не е налице улов не влияе по никакъв начин на извършването на административното нарушение, защото това би значело да се постави изпълнителното деяние и административното нарушение в зависимост от неговия резултат.

За посоченото нарушение административнонаказващият орган точно ангажира отговорността на нарушителя по чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите, съгласно чийто текст „Който лови риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства, принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 3 - 6, чл. 36 и 37, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.” – размерът на глобата е в минимума и е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

С Наказателното постановление правилно са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението, тъй като по императива на чл. 90, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите „В случаите по чл. 56, 58, 60, 62, чл. 66, ал. 4 и 5, 70, 73 - 77, 81 и 86 уловената риба и другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с които те са уловени, се отнемат в полза на държавата”.

При съставяне на Акта и при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основания за отмяна на последното като незаконосъобразно.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Потвърждава Наказателно постановление № 34 / 07.09.2010 година на Заместник-директора на „Държавно горско стопанство – Първомай” ДП, град Първомай, с което на В.Х.А. с ЕГН ********** *** на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите е наложена глоба в размер 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 37 от същия закон, като вещите, послужили за извършване на нарушението (един брой въдица без марка, един брой макара МР 240, един брой парашут), са отнети в полза на държавата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ