№ 30

град Първомай, 08.10.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на девети септември две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 138 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № I-Б-215 / 14.07.2010 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на ЕТ „Гергана – 94 – З.Д.”***, представлявано от З.Ж.Д.,***, на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.

Жалбоподателят З.Д. чрез процесуалния си представител адвокат Я.С.Т.моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РИОКОЗ - Пловдив чрез процесуалния си представител адвокат А.Г. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 01.07.2010 година младши инспектор при РИОКОЗ – Пловдив, отдел „Контрол на хранителни обекти и стоки” към Дирекция „Здравен контрол” Е.П.М., актосъставител, извършва проверка по текущ здравен контрол в магазин за хранителни стоки в град Първомай, област Пловдив, улица *, стопанисван от ЕТ „Гергана – 94 – З.Д. ***. На проверката присъства и собственикът на търговеца З.Д.

Установява се, че в обекта се продават негодни за консумация храни с изтекъл срок на годност, за което здравният инспектор съставя Доклад за извършена инспекция.

На жалбоподателката е връчена покана за явяване на следващия ден (02.07.2010 година) в приемната на РИОКОЗ, клон Първомай, когато в нейно и в присъствието на двама свидетели при хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0000002789 І-Б-215.

По-късно същия ден (02.07.2010 година) в процесния обект от актосъставителя е извършена повторна проверка по повод съставянето на Акта, на която присъства и здравен инспектор Г.А.Т. (свидетел по акта), при която са иззети една опаковка дребни сладки „Микс” с отбелязан върху етикета срок на годност до 30.03.2010 година.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства, от приложеното веществено доказателство и от административнонаказателната преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Деянието на нарушителя правилно е санкционирано по посочения законов текст – чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните, чийто текст гласи: Не се разрешава пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората, защото от доказателствената съвкупност по делото безспорно се установява, че към 01.07.2010 година в магазина, стопанисван от търговеца жалбоподател за продажба се предлагат храни с изтекъл срок на годност.

За посоченото нарушение наказващият орган точно ангажира административнонаказателната отговорност на едноличния търговец по чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, който визира, че за нарушение на разпоредбите на този закон или на наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 – чл. 47, на „…юридическо лице или едноличен търговец се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.,…”.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи за нарушено право на защита на жалбоподателя, поради непосочване в обжалваното Наказателно постановление от страна на административнонаказващия орган на доказателства, които да потвърждават извършването на описаното нарушение, с което се нарушава императивната норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Атакуваното Наказателно постановление, видно от отразеното в него, е издадено „…въз основа на данните, изложени в акта за установяване на административни нарушения № 0000002789, съставен на 02.07.2010 год.”

Актът за установяване на административно нарушение е официален свидетелстващ документ, тъй като с него се материализира удостоверително изявление на служител при орган на държавния здравен контрол относно съществуването на определени факти. Документът, с който по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН започва административнонаказателното производство, предмет на делото, е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма, освен формална доказателствена сила, отнасяща се до обстоятелството на писменото изявление и авторството, той притежава и материална доказателствена сила.

И докато Съдът не може да счете за установени до доказване на противното отразените в акта обстоятелства и административнонаказателното обвинение следва да ги аргументира при съдебно обжалване с допустимите от закона доказателства (Постановление № 10 / 28.09.1973 година на Пленума на ВС), то за административнонаказващия орган при проверка на Акта за законосъобразност и обоснованост направените в него фактически констатации са достатъчни да се издаде Наказателно постановление (аргумент от чл. 52, ал. 4 от ЗАНН).

Несъстоятелни са и твърденията в Жалбата, че свидетелите по Акта се подписват впоследствие, без да са присъствали при съставянето му и без да са се запознали със съдържанието му, тъй като това категорично се опровергава от показанията на свидетеля Г.Т., кредитирани от Съда: „Актът беше написан пред нас за продукти с изтекъл срок на годност…” и който на въпрос от страна на процесуалния представител на жалбоподателя дали се е запознал подробно с акта, преди да го подпише, отговаря утвърдително.

Що се отнася до представеното в съдебно заседание веществено доказателство – тарелка със сладки с изтекъл срок на годност, – същото не е част от административнонаказателната преписка, защото е иззето след съставянето на акта за установяване на административното нарушение и явно не е взето предвид от административнонаказващия орган с оглед на правомощията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е описано при издаване на Наказателното постановление.

Но иззетата на 02.07.2010 година тарелка със сладки с изтекъл срок на годност е доказателство, че в процесния магазин се предлагат негодни за консумация храни и подкрепя показанията на разпитаните свидетели за констатациите при извършената на 01.07.2010 година проверка.

Противоречията между показанията на актосъставителя и свидетеля по акта - относно мястото в магазина, на което се е намирала иззетата тарелка със сладки, и действията на търговеца по представянето й на проверяващите - не са от рода на съществените и не са годни да повлияят на изградените по вътрешно убеждение въз основа на доказателствената съвкупност по делото правно обосновани изводи за административното нарушение на търговеца.

За установените на 01.07.2010 година четиринадесет опаковки негодни за консумация храни (сравнително малко на брой) не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28, буква А от ЗАНН, тъй като, от една страна, се касае за регулиране на обществени отношения, пряко свързани със здравето на хората, а от друга са налице данни за друго нарушение по Закона за храните, за което ЕТ „Гергана – 94 – З.Д.”*** е писмено предупредена (Решение № 41 / 30.10.2009 година по НАХД № 143 / 2009 година по описа на Районен съд – Първомай, потвърдено с Решение № 116 / 29.01.2010 година по КНАХД № 2072 / 2009 година по описа на Административен съд – Пловдив).

И Актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна, а наложеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, тъй като е в границите на предвиденото в Закона за храните за това нарушение.

След влизане на Решението в сила вещественото доказателство следва да се унищожи като вещ без стойност.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Първомай, трети съдебен състав, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

Потвърждава Наказателно постановление № I-Б-215 / 14.07.2010 година на Директора на РИОКОЗ - Пловдив, с което на ЕТ „Гергана – 94 – З.Д.”***, представлявано от З.Ж.Д.,***, на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните.

Да се унижожи като вещ без стойност тарелка със сладки, производство на „Универсалстрой” ООД – Силистра, с надпис върху етикета: „Дребни сладки „Микс” рег. № 529, 53, 50 по ТС … най-добър до: 30.03.2010 година”.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ