Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. Първомай, 17.11.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав в открито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 127 по описа на съда за 2010 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАН.

Обжалва се наказателно постановление № 20 / 08.07.2010 год. на Ангел Папазов, кмет на Община Първомай, с което на П.И.Д.,***, на основание чл. 44 и чл. 40, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е наложено наказание глоба в размер на 150 лева за това, че на 28.04.2010 год., около 17,00 часа, в землището на с. Д., обл. П., в местността „Къралийките”, след като веднъж има съставен акт за установяване на административно нарушение за същото нарушение, отново пуща стадото си във въпросната угар и допуска да бъде отъпкана част от нивата, без да има разрешение от собственика и, с което повторно е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като моли същото да бъде отменено от съда, тъй като не е извършил нарушението, за което е съставено наказателното постановление. Твърди, че актът за установяване на аминистративно нарушение не му е бил връчен, нарушението не е повторно, тъй като първият акт за такова нарушение е бил отменени и на посочената дата в акта изобщо не е бил в местността, освен това в местността има собствена земя, която е взел под наем, за да ползва като пасище.

Административнонаказващият орган моли да бъде отхвърлена жалбата и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е основателна.

На 29.04.2010 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свидетеля Б.Р.. Актосъставителят съставил акта за нарушение, извършено на 28.04.2010 год. от жалбоподателя, по сигнал на свидетеля Б. или М. по телефона. Когато актосъставителят отишъл на място, свидетеля Б. също бил там, а овцете на жалбоподателя били извън изораните земи, заедно с овцете на друг овчар, и пасели на затревено място в същата местност. В акта свидетеля Г.М. е бил посочен за свидетел на нарушението, а свидетеля Б. за свидетел на съставянето на акта. Актосъставителят заяви, че когато отишъл на място, жалбоподателят бил с още двама души извън изораните ниви. Нивата не била засадена. Имало и други овчари в тази местност, но тях не ги бил питал нищо. Масива се обработвал от фирмата, в която работили свидетелите, посочени в акта. Част от нивата, в единият край, се използвала като пасище и не се обработвала от никого.

Разпитани по делото свидетелите Б. и М. заявиха, че работят в ЗП „Иван Мекушин”, която фирма обработвала, въз основа на договори за аренда, земеделски земи в землището на с. Д. и други съседни села. Твърдят, че са видели жалбоподателя да пасе стадото си с овце в нивите, които обработват, като отказал да напусне, след като го предупредили, което довело до няколко последователни обаждания на кмета на селото, полицията, полската охрана към общината, за да отстранят жалбоподателя от земите, които обработват. Не могат да определят на коя дата какво са констатирали, тъй като случаите били няколко. Обясниха, че имат спорове с жалбоподателя във връзка с ползване на нивите, които предхождат съставянето на акта.

Свидетелят Г., доведен от жалбоподателя, заяви, че на датата, която е посочена в акта, не е бил заедно с жалбоподатля. Твърди категорично, че когато са били заедно, на 22.04.2010 год., не са влизали в нивите, които се обработват, а в пасището в същата местност. Заяви, че на 22.04.2010 год. в нивите не е имало нищо посято, бил е извикан „пъдарина”, т.е. полската охрана при селото и свидетеля Г.. Свидетеля Г. също свидетелства за случай, при който е бил извикан за съдействие, поради това, че жалбоподателя влизал със стадото си в обработваните от кооперацията земи, но това е било на дата, различна от посочената в акта.

Актосъставителя, въз основа на свидетелските показания, съставил акта за установяване на административно нарушение, в което описал, че на 28.04.2010 год., около 17,00 часа, в землището на с. Д., обл. П., в местността „Къралийките” жалбоподателя е пуснал на воля стадо овце в угар, без да има разрешение от собственика на нивата. Посочил е нарушена разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Записал е в акта, че има имуществени щети от отъпкване на нивата от около 450 дка.

Актът е съставен в отсъствието на нарушителя. Това е нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като няма данни да е бил поканен жалбоподателя за съставяне на акта и да не се е явил. Актът е предявен на жалбоподателя, като последният е отказал да го подпише и е написал възраженията си. Отказът на жалбоподателя е удостоверен с подписа на един свидетел, както изисква закона, като свидетеля Г. установи и тези обстоятелства при разпита си.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е съставено и обжалваното наказателно постановление. Същите са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено на основание чл. 44 и чл. 40, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество за това, че на 28.04.2010 год., около 17,00 часа, в землището на с. Д., обл. П., в местността „Къралийките”, след като веднъж има съставен акт за установяване на административно нарушение за същото нарушение, отново пуща стадото си във въпросната угар и допуска да бъде отъпкана част от нивата, без да има разрешение от собственика и, с което повторно е нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Не е посочен акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е счетено, че нарушението е повторно.

Описаното в акта и наказателното постановление нарушение, извършено от жалбоподателя не е съставомерно по посочени текст. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ се наказва с глоба от 100 до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, този, който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. Посочено е, че жалбоподателя е пуснал животни в селскостопански земи. Същите земи обаче не са конкретизирани, което пречи да бъде проверено както кой е собственика, така и дали жалбоподателя има право на това, с оглед твърдението му, че е ползвател на правно основание на нива в местността, посочена в акта, за което свидетелства и представената заповед от 14.10.2010 год. на кмета на община Първомай, в която е описано това обстоятелство. За да бъде съставомерно нарушението по посочената норма е необходимо да са причинени вреди на посеви, трайни или цветни насаждения. Безспорно се установи в производството, че в местността, в земите, които са обработвани от фирмата, в която работят свидетелите, не е имало никакви посеви. За пълнота следва да се отбележи, че нарушението изисква да има констатирани към момента на извършване на нарушението щети на посеви или насаждения, и в какво точно се изразяват те, а в акта такива не са посочени, като е посочено, че щетите се изразяват в отъпкване на нива от 450 дка. Тази липса на конкретизация се явява нарушение както на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, така и на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, водещо до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, който не е в състояние да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, както и невъзможност на съда да провери дали такова действително е било извършено от него.

Съгласно параграф 1б от допълнителните разпоредби към Закона за опазване на селскостопанското имущество, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. Не е налице повторност при описаното в наказателното постановление деяние, тъй като не са налице условията на цитираната норма. Посочено е само, че има съставен акт за установяване на административно нарушение, без да е посочен номер и дата на акта, като изобщо не е посочено въз основа на него да има издадено и влязло в сила и то преди не повече от година, наказателно постановление за такова деяние.

Освен това, в тежест на административно наказващия орган е, да установи по безспорен и категоричен начин, в съдебното производство, извършеното нарушение от жалбоподателя. В настоящото производство не се доказа, че е извършено от жалбоподателя, описаното в акта за установяване на административно нарушение и последвалото го наказателно постановление деяние. Свидетелите – актосъставителя и свидетели на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение не установиха категорично мястото на нарушението. Освен това се установи, че на мястото е имало и други овчари със стада, поради което и не е безспорно установено, констатираното отъпкване на угарта дали е в следствие на поведение на жалбоподателя или не. Не е установен категорично факта, че на посочената дата в акта за установяване на административно нарушение жалбоподателят е бил в изораните ниви, което е прието като нарушение, тъй като само и единствено актосъставителя заяви, че помни датата на нарушението, но не е видял жалбоподателя със стадото си в изораните ниви, а останалите свидетели – очевидец и при съставяне на акта, записани в акта, заявиха, че не си спомнят датата на нарушението, тъй като това ставало неколкократно. Не е установено и дали същият е имал право да влиза в нивите, тъй като е посочена само местност, а не и конкретизирано място на нарушението, без да се изследва собственост на земята, а е прието, че жалбоподателя не разполага с разрешение на собственика.

Констатираните нарушения представляват формална предпоставка за отмяна на процесното наказателно постановление, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност. Освен това посоченото деяние не съставлява нарушение по посочената като нарушена правна норма, а и не се установи извършване на описаното деяние в настоящото производство, което е в тежест на доказване на административнонаказващият орган.

Ето защо, при наличие на така констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, ккто и поради липса на посочено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, съдът следва да отменени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 / 08.07.2010 год. на Ангел Атанасов Папазов, кмет на Община Първомай, с което на П.И.Д.,***, на основание чл. 44 и чл. 40, ал. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е наложено наказание глоба в размер на 150 лева за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пловдивски административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК