Р Е Ш Е Н И Е

 33

гр. Първомай, 29.10.2010 год.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Първомайският районен съд, първи съдебен състав в открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и десета година, в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 83 по описа на съда за 2010 год.

за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 59 от ЗАН.

Обжалва се наказателно постановление № *** год. на А. П., кмет на Община П., с което на П.И.Д.,***, на основание чл. 44 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за това, че на 22.04.2010 год., около 15,20 часа, в землището на с. Д., обл. П., в местността „Къралийките” е пуснал стадо овце в угар и е допуснал да бъде отъпкана част от нивата, без да има разрешение от собственика и, с което виновно нарушил разпоредбите на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Недоволен от издаденото наказателно постановление нарушителят го обжалва, като моли същото да бъде отменено от съда, тъй като не е извършил нарушението, за което е съставено наказателното постановление. Твърди, че нарушението не е било констатирано от актосъставителя, а свидетелите не говорят истината.

Административнонаказващият орган моли да бъде отхвърлена жалбата и наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество същата е основателна.

На 29.04.2010 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение от свидетеля Б.Р.. Актосъставителят съставил акта за нарушение, извършено на 22.04.2010 год. от жалбоподателя, по показанията на свидетелите Б. и М., като единият бил посочен за свидетел на нарушението, а другият за свидетел на съставянето на акта. Актосъставителят заяви, че не могъл да отиде на място, затова се доверил на свидетелите. Не си спомня на коя дата е било извършено нарушението. Не може да конкретизира мястото на нарушението, твърди, че в акта е записал нива от 450 дка, което преценил на око, а само част от нивата била отъпкана, в единия край. Нивата не била засадена. Имало и други овчари в нивата единият ден, но вторият ден нямало. Собственици на земята в тази местност били много различни хора, но свидетелят не е установявал в чия нива е бил жалбоподателя. Масива се обработвал от фирмата, в която работили свидетелите, посочени в акта. Част от нивата, в единият край, се използвала като пасище и не се обработвала от никого.

Разпитани по делото свидетелите Б. и М. заявиха, че работят в ЗП „Иван Мекушин”, която фирма обработвала, въз основа на договори за аренда, земеделски земи в землището на с. Д. и други съседни села. Твърдят, че са видели жалбоподателя да пасе стадото си с овце в нивите, които обработват, като отказал да напусне, след като го предупредили, което довело до няколко последователни обаждания на кмета на селото, полицията, полската охрана към общината, за да отстранят жалбоподателя от земите, които обработват. Не могат да определят на коя дата какво са констатирали, тъй като случаите били няколко. Обясниха, че имат спорове с жалбоподателя във връзка с ползване на нивите, които предхождат съставянето на акта.

Свидетелят Г., доведен от жалбоподателя, заяви, че на датата, която е посочена в акта, бил заедно с жалбоподатля, тъй като и двамата са овчари. Твърди категорично, че не са влизали в нивите, които се обработват, а в пасището в същата местност. Заяви, че на 22.04.2010 год. в нивите не е имало нищо посято, а нивите са започнали да ги обработват на следващия ден, като са започнали сеитба на слънчоглед.

Актосъставителя, въз основа на свидетелските показания, съставил акта за установяване на административно нарушение, в което описал, че на 22.04.2010 год., около 15,20 часа, в землището на с. Д., обл. П., в местността „Къралийките” жалбоподателя е пуснал на воля стадо овце в угар, без да има разрешение от собственика на нивата. Посочил е нарушена разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество. Записал е в акта, че има имуществени щети от отъпкване на нивата от около 450 дка.

Актът е съставен в отсъствието на нарушителя. Това е нарушение на чл. 40 от ЗАНН, като няма данни да е бил поканен жалбоподателя за съставяне на акта и да не се е явил. Актът е предявен на жалбоподателя, като последният е отказал да го подпише и е написал възраженията си.

Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е съставено и обжалваното наказателно постановление. Същите са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Описаното в акта и наказателното постановление нарушение, извършено от жалбоподателя не е съставомерно по посочени текст. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ се наказва с глоба от 100 до 500 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, този, който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопанско имущество. Посочено е, че жалбоподателя е пуснал животни в селскостопански земи. Същите земи обаче не са конкретизирани, което пречи да бъде проверено както кой е собственика, така и дали жалбоподателя има право на това, с оглед наличието на писмени доказателства – договор за аренда на земеделска земя в същата местност, видно от представената скица. За да бъде съставомерно нарушението по посочената норма е необходимо да са причинени вреди на посеви, трайни или цветни насаждения. Безспорно се установи в производството, че в местността, в земите, които са обработвани от фирмата, в която работят свидетелите, не е имало никакви посеви. За пълнота следва да се отбележи, че нарушението изисква да има констатирани към момента на извършване на нарушението щети на посеви или насаждения, и в какво точно се изразяват те, а в акта такива не са посочени, като е посочено, че щетите се изразяват в отъпкване на нива от 450 дка, което и се установи, че не отговаря на истината. В наказателното постановление е посочено, че е отъпкана част от нивата, като не е посочена къде и каква част. Тази липса на конкретизация се явява нарушение както на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, така и на чл. 57, т. 5 от ЗАНН, водещо до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, който не е в състояние да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, както и невъзможност на съда да провери дали такова действително е било извършено от него.

Освен това, в тежест на административно наказващия орган е, да установи по безспорен и категоричен начин, в съдебното производство, извършеното нарушение от жалбоподателя. В настоящото производство не се доказа, че е извършено от жалбоподателя, описаното в акта за установяване на административно нарушение и последвалото го наказателно постановление деяние. Свидетелите – актосъставителя и свидетели на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение не установиха нито датата на твърдяното нарушение, нито мястото на нарушението. Освен това се установи, че на мястото е имало и други овчари със стада, поради което и не е безспорно установено, констатираното отъпкване на угарта дали е в следствие на поведение на жалбоподателя или не. Не е установено и дали същият е имал право да влиза в нивите, тъй като е посочена само местност, а не и конкретизирано място на нарушението, без да се изследва собственост на земята, а е прието, че жалбоподателя не разполага с разрешение на собственика. Освен това се установи, че на посочената дата жалбоподателя, със свидетеля Г. са били в местността, но в пасище, не в ниви, както е посочено в акта.

Констатираните нарушения представляват формална предпоставка за отмяна на процесното наказателно постановление, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност. Освен това посоченото деяние не съставлява нарушение по посочената като нарушена правна норма, а и не се установи извършване на описаното деяние в настоящото производство, което е в тежест на доказване на административнонаказващият орган.

Ето защо, при наличие на така констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, ккто и поради липса на посочено нарушение по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗОСИ, съдът следва да отменени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** год. на А. А. П., кмет на Община П., с което на П.И.Д.,***, на основание чл. 44 от Закона за опазване на селскостопанското имущество е наложено наказание глоба в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пловдивски административен съд в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

                                                                                   

Районен съдия:  /П/

ЕК/НК