№ 26

град Първомай, 06.08.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Таня петрова,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 75 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23 / 12.05.2010 година на Директора на ДП „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, област Пловдив, с което на Т.В.Я., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА)

· е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 70, ал. 1 от същия закон;

· са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 брой пръчка „Daiwa” и макара LR 100.

Жалбоподателят Т.Я. моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция. Алтернативно моли да се намали размерът на наложената глоба.

Въззиваемата страна ДП „Държавно горско стопанство - Първомай, град Първомай, област Пловдив чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.М.Б. моли Съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

На 25 април 2010 година горски стражари при Регионална дирекция по горите – Пловдив С.И.С. (актосъставител) и П.Г.К. извършват проверка за незаконен риболов в землището на село Драгойново, община Първомай, област Пловдив, когато в 10:25 часа забелязват на брега на река Каяклийка спрян лек автомобил с трима души до него, единият от които (жалбоподателят) с хвърлена в реката въдица със стръв.

Служителите обясняват, че по това време риболовът е забранен и на Т.Я. ще се състави акт за нарушението, на което той им отговаря, че не е знаел за забраната, че са тръгнали на разходка, а не са дошли специално, за да ловят риба.

По направената констатация в присъствието на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение и е задържана оборудваната с макара въдица.

Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител, от приобщените писмени доказателства и приложената административнонаказателна преписка, които се кредитират като обективни, взаимосвързани и логични.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

При спазване на императивните разпоредби на чл. 42, чл. 43, ал. 1 и ал. 5 и чл. 57 от ЗАНН са съставени и Актът, и Наказателното постановление, а голословните твърдения на жалбоподателя за незаконосъобразност и издаване в нарушение на изискванията на ЗАНН на последното са неоснователни.

За установеното деяние правилно е посочена нормата на чл. 32, ал. 1 от ЗРА. Съгласно този законов текст във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване, съгласно приложение № 1.

Водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия закон са естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата и река Каяклийка попада в посочената хипотеза.

Същевременно приложение № 1 на чл. 32, ал. 1 от ЗРА, уреждащо сроковете на забрана за улов на риба и други водни организми през периода на размножаване, в буква Б, т. 3 сочи, че за пролетно-лятно размножаващи се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби срокът на забраната е от 15.04. до 31.05. - времето, в което е извършено констатираното нарушение, а от показанията на горския стражар се установява, че такъв вид риба се развъжда в река Каяклийка на мястото, на което е установено нарушението – „...чаушан, кефал, каракуда...”.

Точно е посочено и следващото се за нарушението наказание по чл. 70, ал. 1 от ЗРА: Който лови риба и други водни организми в период на забраната по чл. 30, ал. 2, т. 1 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, като при условията на обвързана компетентност от административнонаказващия орган е приложена и разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от ЗРА, съгласно чийто текст В случаите по... чл. 70... уредите, средствата и приспособленията... се отнемат в полза на държавата.

Но според настоящия състав, при изпълнение на правомощията си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН Директорът на ДП „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, област Пловдив, не е следвало да ангажира административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, тъй като се касае за маловажен случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание, а по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (в случая административно нарушение) с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (административно нарушение) от съответния вид.

Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност (Решение от 30.04.2008 година на Административен съд – Добрич по КАД № 153 / 2008 година, Решение № 54 от 26.02.2010 година на Административен съд - Велико Търново по КНАХД № 10035 / 2010 година).

В случая е отчетено от наказващия орган, че няма уловена риба - като единствено основание това условие не е годно за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като соченото административно нарушение е формално и изпълнителното деяние не зависи от резултата. Но липсата на вредни последици, съвместно с другите обстоятелства: целта на посещението на Т.Я. на реката – разходка с приятели, за които се установява, че стоят отстрани и не ловуват; начинът на ловене на риба – с един брой любителска въдица; краткото време на осъществяване на нарушението – няколко минути до появата на служителите на РДГ – Пловдив; липсата на други нарушения от страна на жалбоподателя, свързани с ползването и опазването на рибните ресурси във водите на Република България (административнонаказващият орган не доказва други нарушения, въпреки предоставената процесуална възможност), и във връзка с целта на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани, - като се отчита младата възраст на Т.Я. и признаването на вината в съдебно заседание - се налага единственият възможен извод, че случаят е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид, т.е. деянието представлява маловажен случай и е приложима нормата на чл. 28, буква А от ЗАНН, за което наказателното постановление следва да се отмени, като същото се счете за писмено предупреждение към жалбоподателя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Отменя Наказателно постановление № 23 / 12.05.2010 година на Директора на ДП „Държавно горско стопанство – Първомай”, град Първомай, област Пловдив, с което на Т.В.Я., ЕГН **********,***, за нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закон за рибарството и аквакултурите е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл. 70, ал. 1 от същия закон и са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: 1 брой пръчка „Daiwa” и макара LR 100.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ