29

 

град Първомай, 06.10.2010 година

 

 

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на седми септември две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 63 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № 920 / 26.10.2009 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на С.Д.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. С Постановлението на основание Наредба Із-1959 / 07 година на МВР са отнети три контролни точки.

Жалбоподателят С.Д.И. моли да се отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата. Редовно призован на адреса си: град *, същият не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна РУ „Полиция” - Първомай чрез Началника си В.И.Н. не поддържа Наказателното постановление по съображения, изложени в съдебно заседание.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

На 20.10.2010 година свидетелят Р.И.А., полицай при РУ „Полиция” – Първомай изпълнява служебните си задължения на улица „Княз Борис Първи” до дом № 84. В 8:17 часа сутринта спира за превишена скорост лек автомобил „Мерцедес” с ДК № *, управляван от жалбоподателя. Водачът е запознат с показанията на техническото средство, съставен му е акт за установяване на административно нарушение № 920 (бланка № 093560) от 20.10.2009 година, който подписва без възражения.

Въз основа на акта е издадено атакуваното Наказателно постановление, с което на С.Д.И. е наложено цитираното по-горе административно наказание за това, че в град Първомай (населено място) при ограничение 50 км/ч управлява лек автомобил „Мерцедес” с ДК № * със скорост 76 км/ч.

От приетите по надлежния ред писмени доказателства е видно, че скоростта на движение на автомобила е 96 км/ч, засечена на 20.10.2009 година в 8:17 часа с радарен скоростомер ТR-4 с фабричен № 185 / 1999 (успешно преминал последваща проверка на 05.03.2009 година със срок на валидност 12 месеца). Същевременно в съдебно заседание на въззивната инстанция от показанията на актосъставителя, кредитирани като обективни и логични, се установява, че в акта за установяване на административно нарушение е направена поправка върху изписаната първа цифра на числото за скоростта на движение на лекия автомобил и първата цифра на числото за скоростта над ограничението.

С оглед на горното Наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.

Актът за установяване на административно нарушение е официален свидетелстващ документ, тъй като с него се материализира удостоверително изявление на орган на държавна власт относно съществуването на определен факт. За да е валиден официалният удостоверителен документ, той трябва да е издаден от длъжностно лице - орган на държавна власт - в кръга на службата му (в рамките на неговата компетентност) по установените ред и форма - съобразно правилата на предвиденото от закона производство за издаване на съответния документ.

Създаден при изпълнение на трите условия, официалният удостоверителен документ освен формална доказателствена сила, отнасяща се до обстоятелството на писменото изявление и авторството, притежава и материална доказателствена сила - доказва, че фактите са осъществени както се твърди в документа.

От доказателствата съвкупност по делото се установява, че АУАН № 920 / 20.10.2009 година е подправен в частта за скоростта на движение на лек автомобил „Мерцедес” с ДК № * и скоростта над ограничението, което го прави неверен за удостовереното с него фактическо положение, т.е. неотговарящ на императивната разпоредба на чл. 42, т. 4 от ЗАНН. От друга страна, изявлението на актосъставителя в съдебно заседание: „Виждам в акта някакви поправки, но такива поправки не съм правил аз” създава основателно съмнение у Съда за неавтентичност на документа, а неавтентичният документ се приравнява на липса на документ.

В случая щом липсва документът, с който започва административнонаказателното производство по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се издава и Наказателното постановление, с което да се вмени в отговорност на нарушителя извършено административно нарушение и да му се наложи съответната санкция.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

 

 

Отменя Наказателно постановление № 920 / 26.10.2009 година на Началника на РУ „Полиция” - Първомай, с което на С.Д.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон и на основание Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат на министъра на вътрешните работи са отнети 3 контролни точки.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ