РЕШЕНИЕ

№ 34

град Първомай, 05.11.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Атанаска гаджева,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 39 по описа на Съда за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16 – 1600472 на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, с което на „Хит – 08” ЕООД - Първомай с управител М.С.С. на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер 10000 (десет хиляди) лева за нарушение на чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „Хит – 08” ЕООД – Първомай с управител М.С., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. В жалбата се моли Съдът да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно по мотиви, изложени в нея.

Въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив чрез представителя си старши юрисконсулт Т.М. моли Съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като по отношение на размера на наказанието – предоставя на Съда, но изтъква доводи, че към момента на издаване на атакувания акт наложената имуществена санкция е в минимума на предвиденото в закона.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Свидетелят А.П. от 22.09.2008 година работи като продавач-консултант в „Китайски магазин” за дрехи, намиращ се в град Първомай на улица * № *, стопанисван през 2009 година от „Хит – 08” ЕООД – Първомай с управител и едноличен собственик на капитала М.С.С..

На 04.09.2009 година свидетелят А.П. напуща работа, поради нередовно изплащане на месечно възнаграждение. Когато подготвя документи, необходими за регистриране в „Бюро по труда” – Първомай, разбира, че през месец февруари 2009 година по ведомост е била в неплатен отпуск, без да е искала и без да е знаела за това, поради което на 07.10.2009 година депозира жалба в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив.

По този повод на 15.10.2010 година актосъставителят Н.И.Б., главен инспектор в Дирекцията, започва проверка в магазина на „Хит-08” ЕООД – Първомай. Там е продавачката, която извиква управителя, на когото инспекторът връчва лично призовка за представяне на документи за проверка в „Инспекция по труда”.

На 2 ноември М.С. представя в Дирекцията разчетно-платежна ведомост, от която Н.Б. установява, че лицето А.П. през месец февруари е било в неплатен отпуск за 20 дни, и изисква за проверка молба от нейна страна за разрешаване на този отпуск, но такава не му е представена.

За установеното нарушение в присъствието на Н.С. на 05.11.2009 година е съставен Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който на 07.12.2009 година е издадено атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели, които се кредитират като обективни и логични, от приетите писмени доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.

Въз основа на фактически установеното Съдът намира следното от правна страна:

Деянието на нарушителя правилно е квалифицирано по чл. 160, ал. 1 от Кодекса на труда, чийто текст предвижда, че Работодателят по искане на работника или служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на трудовия му стаж, т.е. редът за ползване на неплатения отпуск изисква изрично волеизявление от страна на работника (служителя), съдържащо желание за ползването на такъв вид отпуск, а видно от доказателствата по делото и по-специално от показанията на свидетеля А.П., тя не е искала от работодателя си такъв отпуск, нито е ползвала, за което са голословни твърденията в жалбата за желанието на сочения свидетел да ползва в качеството си на продавач-консултант неплатен отпуск през месец февруари 2009 година.

За установеното нарушение точно е посочена и санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от същия кодекс, която в редакцията си към датата на административното нарушение и издаването на Наказателното постановление (Държавен вестник, брой 108 от 2008 година) предвижда, че Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 10000 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 2500 до 10000 лв.

Наложената от административнонаказващия орган санкция е съобразена с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН – в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение и в съответствие с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН: За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.

Отчетена е липсата на други нарушения на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя, за което правилно е санкциониран в минимума на посоченото в чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда.

Но настоящата инстанция счита, че Наказателното постановление следва да се измени в частта относно размера на наложената имуществена санкция.

С измененията на Кодекса на труда (Държавен вестник, брой 58 от 2010 година, в сила от 30.07.2010 година) разпоредбата на чл. 414, ал. 1 предвижда размер на имуществената санкция (глобата) за работодателя от 1500 до 15000 лв., а съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, и по гореизложените мотиви наказанието следва да се определи в размер на 1500 лева.

И актът, и Наказателното постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там, т.е. същите са изправни от формална страна.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

Изменя Наказателно постановление № 16 – 1600472 на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, с което на „Хит - 08” ЕООД, БУЛСТАТ * със седалище и адрес на управление: *, представлявано от М.С.С., е наложена имуществена санкция на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда в размер на 10000 (десет хиляди) лева за нарушение по чл. 160, т. 1 от същия кодекс, като намаля размера на имуществената санкция на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Потвърждава Наказателно постановление № 16 – 1600472 на Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив в останалата му част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ