№ 21

град Първомай, 14.07.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесети май две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

при секретаря Таня Петрова,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 212 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 939 / 04.11.2009 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, с което на Г.И.В., ЕГН **********,***, за нарушения по чл. 103, чл. 5, ал. 2, т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за движение по пътищата са наложени наказания: глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон; глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца на основание чл. 174, ал. 3 от същия закон; глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон; глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от същия закон; глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Жалбоподателят Г.И.В. чрез процесуалния си представител адвокат Г.И.С. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна РУ на МВР – Първомай, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

На 24.10.2009 година свидетелите Р.И.А. (актосъставител) и Ж.Б.М., служители при РУ на МВР – Първомай, са редовна смяна на работа от 06:00 часа до 18:00 часа.

Към 16:00 часа двамата полицаи посещават „Бърза помощ” в град Първомай заради здравословен проблем на свидетеля Р.А.. На входа ги посрещат шофьор на линейка и медицинска сестра, които се оплакват, че лице във видимо нетрезво състояние, водач на товарен мерцедес, ги псува и заплашва.

Служителите на реда виждат жалбоподателят да се качва в товарен автомобил „Мерцедес 307 Д” с ДК № * и свидетелят Р.А. му извиква да спре, но Г. ***. Полицаите включват светлинната сигнализация на патрулния автомобил и тръгват след него. На около 100 метра се изравняват и свидетелят М. подава стоп-палка, но мерцедесът продължава движението си, криволичейки в двете платна по пътя.

Г.В. прекосява платното за насрещно движение, като намаля скоростта заради идващ отсреща бетоновоз, и спира на тротоара пред дома си на улица „Княз Борис Първи” № *. Зад него спират полицаите.

Актосъставителят се приближава до шофьорското място на товарния автомобил, все още с работещ двигател, и неколкократно кани водача да слезе, но той отказва. Отказва да представи документи за управление, за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, свидетелството за регистрация на превозното средство.

Свидетелят Р.А. се опитва да издърпа ключовете, но водачът го псува, заплашва, прави опит да го удари и се държи за волана, а в това време двигателят на автомобила изгасва. Полицаите с дърпане и бутане успяват да извадят Г.В. от мерцедеса и заради продължаваща съпротива го отвеждат зад буса, избутват го на земята и му поставят белезници.

В това време от къщата излиза разплакано момиче на около 15-годишна възраст, което несвързано обяснява, че със синът на Г.В. са пили алкохол. Полицай М. влиза в дома на жалбоподателя и в преддверието намира проснато по гръб момче, което едва успява да каже, че му е много лошо. Около детето има счупени бутилки от алкохол, стъкла от врата, следи от повръщане. Извикана е „Бърза помощ” и момчето е транспортирано.

Жалбоподателят във видимо нетрезво състояние – лъхащ на алкохол, с неясен говор, замъглен поглед, нестабилна походка - е отведен в полицейското управление, където е установено, че притежава необходимите документи, но той отново отказва да ги представи. Отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.

За установените нарушения на Г.В. е съставен Акт, като му е издаден и Талон за медицинско изследване. Жалбоподателят отказва да подпише документите, удостоверено в Акта с подпис на свидетел, като заявява на актосъставителя, че ще го съди, че това, което пише, не е вярно и че нищо не може да се докаже. През цялото време обижда и псува.

Въпреки отказа да подпише, жалбоподателят взема акта и талона и на излизане от сградата на РУ на МВР – Първомай демонстративно ги скъсва и изхвърля в градската градина.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетели Р.И.А., Ж.Б.М., частично от показанията на свидетелите С. Г. Х. и П.И.Р. и от приложената административнонаказателна преписка.

Не се кредитират от настоящата инстанция показанията на посочените свидетели, разпитани по направено от жалбоподателя искане, в частта им, в която твърдят, че когато жалбоподателят е повален на земята зад товарния автомобил, единият от полицейските служители го рита. Тези техни думи са позиция, целяща оправдаване на противоправното поведение на познат. Нещо повече - самият свидетел П.Р. си противоречи при разпита: „Не мога да кажа дали сам е паднал, или е бутнат, защото не се виждаше много. Не мога да кажа точно къде го ритна или къде е замахнал да го ритне” и в следващото изречение твърди: „Видях как го ритна някъде в областта тука (показва си лявата ръка в областта на рамото)…”.

Свидетелят Р. е противоречив и в показанията си относно действията на полицаите по изваждането на Г.В. от автомобила, без да разговарят с него: на въпрос от страна на защитника дали е изминало някакво време за разговор между полицаите и жалбоподателя, свидетелят отговаря: „Не е изминало никакво време направо отиде и го извади”, а малко по-рано твърди: „Той е далече и не се вижда много, ръкомахаха нещо и какво са казвали, не знам”. По тази причина Съдът не кредитира думите на свидетеля и в тази им част.

Във връзка с горното са несъстоятелни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че полицейските служители въобще не търсят документите на доверителя му, поради краткото време от спирането на товарния автомобил до изваждане на водача от него. Нещо повече – от показанията на полицейските служители, възприети от Съда като последователни и безпристрастни, се установява, че е налице отказ от страна на Г.В. да предостави документите си и след отвеждането му в РУ на МВР – Първомай, където се установява самоличността му и се правят справки, за да му бъде съставен акта.

В останалата част Съдът приема гласните доказателства като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщената по надлежния ред административнонаказателна преписка, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждане на кредитираните доказателствени материали, сочени по-горе, настоящият състав не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Въз основа на така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира, че наказващият орган правилно ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя:

o по чл. 103 от Закона за движение по пътищата: При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Правилно определя и следващата се за нарушението административнонаказателна норма по чл. 175, ал. 1, т. 4 от същия закон: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението;

o чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за движение по пътищата: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява (…); документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, (…), като точно са определени и наказанията по чл. 183, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон: Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство; не носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (…).

Относно вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата настоящият състав споделя становището на адвокат Г.С., че то не е установено по предвидения в закона ред. Посоченият текст от ЗДП предвижда задължение на водачите на пътно превозно средство да не управляват под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, а съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства: Употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.

Поради отказа на Г.В. да бъде изпробван с техническо средство и да изпълни издадения му талон за медицинско изследване, не може обективно да се установи, че на 24.10.2009 година управлява товарен автомобил „Мерцедес 307 Д” с ДК № * след употреба на алкохол, т.е. в нарушение на нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от ЗДП и наказателното постановление в тази част следва да се отмени.

Но посочването на този законов текст в акта и в наказателното постановление според Съда не води до незаконосъобразност на последното, тъй като не е процесуално нарушение от рода на съществените и не накърнява правото на защита на жалбоподателя.

За нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата се предвижда наказание по чл. 174, ал. 1: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 1 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв., който управлява моторно превозно средство (…) с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух (…).

Но с постановлението такова наказание не е наложено на жалбоподателя, а е ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, чийто текст инкорпорира в себе си както задължителната норма на поведение, така и следващата се за неизпълнението й санкция: Водач на моторно превозно средство (…), който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство (…) за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв.

Същевременно в съответствие с разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и в Акта и в Наказателното постановление е описан правопораждащият юридически факт, при чието наличие настъпват последиците, предвидени в диспозицията на правната норма (чл. 147, ал. 3 от ЗДП) – „Отказва да бъде изпробван с Алкомер 931 с № 0249601, отказва да изпълни талон за мед. изследване с № 232484”.

В тази връзка са неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че отказът на доверителя му не е оформен по предвидения законов ред.

Изречение последно на чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства предвижда: Отказът да се получи талон за медицинско изследване се установява с подписа на един свидетел, но липсва законово изискване този свидетел да удостовери изрично само това неправомерно действие - в акта за установяване на административно нарушение, със съставянето на който започва административнонаказателното производство (чл. 36, ал. 1 от ЗАНН), отказът на Г.В. да бъде изпробван с техническо средство (самостоятелно правно основание за налагане на санкция по чл. 174, ал. 3 от ЗДП) и да получи издадения му на 24.10.2009 година талон за медицинско изследване е отразен и удостоверен с подписите на двама свидетели – Ж.М. (по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН) и Янчо Давчев (по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН).

Нарушенията са описани в АУАН и Наказателното постановление, конкретизирани са по време, място, извършител и са в съответствие с всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН.

Наложените наказания са в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН (за всяко нарушение е наложено отделно наказание) и всички са границите на посоченото в закона, съгласно нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, като за нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДП санкцията е конкретно определена и административнонаказващият орган не може да преценя размера й.

При определяне размера на наказанията по чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 174, ал. 3 от ЗДП административнонаказващият орган отчита отегчаващите вината обстоятелства – при нарушението по чл. 103 са взети предвид изключително арогантното поведение и действия на жалбоподателя - несъобразяването с разпореждане на униформен полицейски служител още пред „Бърза помощ”, последвалата гонитба до квартал Дебър, необходимостта от използване на помощни средства за усмиряване на Г.В., който през цялото време обижда органите на реда, - а при нарушението по чл. 174, ал. 3 от същия закон - фактът, че попада и в двете алтернативни хипотези на законовия текст – и отказ на проверка с техническо средство, и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. Не е съобразена обаче липсата на други нарушения на правилата за движение по пътищата (въпреки предоставената процесуална възможност, в съдебно заседание въззиваемата страна не представя доказателства за наличие на такива).

При баланс на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства Съдът е на мнение, че е най-справедливо наложените на жалбоподателя наказания по чл. 174, ал. 3 и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП да са към средата на предвиденото в закона.

За нарушението по чл. 103 от ЗДП от административнонаказващия орган е определен такъв размер на наказанието глоба, но наказанието лишаване от право да се управлява МПС е в максимума и следва да се намали. По изложените мотиви следва да се намали и размерът на лишаване от право да се управлява МПС по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, но наложената в минимума глоба за това нарушение не може да бъде увеличена до средата на предвидения размер, тъй като е недопустимо да се утежнява положението на нарушителя по инициирано от него съдебно производство по обжалване.

При безспорно установеното обстоятелство, че жалбоподателят извършва всяко от нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за движение по пътищата и в съответствие с размера на правилно наложените за всяко глоби от по 10 лева на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 и т. 2 от същия закон по силата на чл. 189, ал. 5 от ЗДП, чийто текст визира: Не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително, Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е влязло в сила в тази част и настоящата инстанция не следва да се произнася.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, буква А от ЗАНН, Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Изменя Наказателно постановление № 939 / 04.11.2009 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, в частта, в която на Г.И.В., ЕГН **********,***,

Ø на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 103 от същия закон е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като намаля срока на лишаването от права на три месеца;

Ø на основание чл. 174, ал. 3 за нарушение на същия текст от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осемнадесет месеца, като намаля срока на лишаването от права на петнадесет месеца.

Отменя Наказателно постановление № 939 / 04.11.2009 година на Началника на РУ на МВР - Първомай, в частта, в която на Г.И.В., ЕГН **********,***, е вменено нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата.

Влязло в сила е Наказателно постановление № 939 / 04.11.2009 година на Началника на РУ на МВР – Първомай, в частта, в която на Г.И.В., ЕГН **********,***,

Ø на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева;

Ø на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева;

Ø на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 3 от същия закон е наложена глоба в размер на 10 (десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ