№ 19

град Първомай, 12.07.2010 година

Първомайски районен съд, трети съдебен състав, в открито заседание на двадесети май две хиляди и десета година с

Председател Спасимир Здравчев

с участието на секретаря ТАня петрова,

като разгледа докладваното от Председателя НАХД № 81 по описа на Съда за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-22 / 08.04.2009 година на Началник-отдел „Рибарство и контрол” към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София, териториално звено - Пловдив, с което на Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закон за рибарството и аквакултурите (ЗРА)

o на основание чл. 74, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер 4000 (четири хиляди) лева;

o на основание чл. 90 ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението:

· съоръжение за електроулов „Samus-725M”;

· акумулатор „Monbat”;

· надуваема зелена лодка „У-22”;

· две дървени гребла;

· помпа;

· две щеки с кепче.

Жалбоподателят Н.Н.Н. чрез процесуалния си представител адвокат Х.А.Ю. *** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция.

Въззиваемата страна Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София, териториално звено - Пловдив, редовно уведомена, не изпраща представител за последното по делото заседание. Чрез представителя си старши юрисконсулт Б.Ц. депозира писмено становище, в което излага доводи за правилност и законосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и моли жалбата на Н.Н. да се отхвърли като неоснователна.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Около обяд на 02.04.2009 служители на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), териториално звено – Пловдив, В.Ц., В.П. и свидетелите Е.Т. и М.П. са на проверка в южната част на река Марица в близост до село Поповица, област Пловдив, когато от Началник-отдел „Рибарсто и контрол” им е съобщено да се отправят към района на село Добри дол, община Първомай, област Пловдив, тъй като е получен телефонен сигнал, че там се извършва електроулов на риба.

Уведомено и Териториално звено „Рибарство и аквакултури” – Хасково, защото районът, за който е подаден сигналът, е граничен със съседната област, и към мястото се отправя свидетелят Й.Л., главен специалист по риболовен контрол, със свои колеги – И.Ц. и К.Г.

Двете групи се движат една зад друга по течението на реката от дясната страна коритото, когато при наближаване към моста на пътя село Скобелево – град Чирпан, забелязват на отсрещния бряг спрян автомобил УАЗ и четирима души край него, дмата от които – жалбоподателят и свидетелят Д.К..

Служителите по контрол на рибарството и аквакултурите с помощта на бинокли наблюдават около 10-15 минути лицата срещу себе си. Установяват как жалбоподателят с другите трима първо обикалят и оглеждат мястото, вадят от уазката надуваема гумена лодка и я пускат на вода, започват да пренасят гребла и съоръжения – амперажен уред и кръгло кепче с дръжка и кабел – и да ги товарят в плавателния съд, като Н.Н. неколкократно се качва и слиза от лодката и топи кепчето във водата, за да го пробва. После двама от мъжете се качват в лодката, едният от които започва да гребе срещу течението, а другият държи потопеното във водата кепче.

След като се убеждават, че се извършва електроулов, инспекторите от териториалните звена на ИАРА тръгват със служебните автомобили към нарушителите. След около 10 минути първи на място пристигат свидетелите Е.Т. и М.П. с колегите си Ц. и П., а след около още 10 минути – и свидетелят Й.Л. с Ц. и Г.. На уазката, до която са само жалбоподателят и свидетелят Д.К., вратите са отворени и вътре се виждат гребло и обръч (кепче).

Актосъставителят пита нарушителя и свидетеля с него какво правят, на което лицата отговарят, че стоят. Отричат да ловят риба, а за греблото и кепчето с кабел в автомобила твърдят, че са ги намерили.

През това време И.Ц. и свидетелите М.П. и Й.Л. тръгват срещу течението на реката и на няколкостотин метра намират скритата във върбалак на брега лодка с греблата, а в нея – уредът за електроулов с акумулатор и кепчето с кабела.

Връщат се с вещите до колегите си и нарушителя, който отрича нещата да са негови, но е установено, че греблото и кепчето, намерени в уазката, са като тези в лодката.

Служителите по контрол на рибарството и аквакултурите искат документите на Н.Н. и свидетеля Д.К., но и двамата заявяват, че не ги носят, за което е потърсено съдействие от РПУ на МВР – Чирпан.

На място пристигат полицаи Н.Д., Д.Г. и И.Б., които установява самоличността на лицата чрез връзка с оперативния дежурен.

За извършеното деяние на Н.Н. на място е съставен акт за установяване на административно нарушение, с който са иззети лодката с греблата, съоръжението за електроулов с акумулатора и двете кепчета и помпа. Връчен е на жалбоподателя, но той отказва да го подпише, което е удостоверено с подписи на двама свидетели.

Междувременно свидетелят Д.К. телефонира на баща си – свидетеля К.И., който пристига на място с баджанака си, свидетеля Г.И., а при оглед около местонарушението полицаите намират в близост до реката скрита под върба десетлитрова пластмасова кофа с прясно уловена риба.

Нарушителят и свидетелят Д.К. са отведени в РПУ на МВР – Чирпан, където са представени документи за самоличност и за автомобила.

Въз основа на акта е издадено и атакуваното Наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е.Г.Т., Й.Р.Л., Н.Т.Д., И.С.Б., Д.Т.Г., М.К.П., частично от показанията на свидетелите Д.К.Й.(И.), К.П.И., Й.Ц.Т., Г.И.И. и от приложената по съответния процесуален ред административнонаказателна преписка.

По делото е изготвена и приета Съдебна техническа експертиза, от чието заключение е видно, че двама средностатистически мъже и товар (с обща маса до 220 кг) са имали техническа възможност да се движат срещу течението на река Марица (в района около село Добри дол), използвайки надуваема гумна лодка „У – 22”. Предвид разликите в скоростта на течението на водата в средата на коритото и в близост до брега придвижването в близост до брега (особено при плитки зони) не следва да е създавало затруднения.

При постановяване на решението Съдът не взема предвид приложените по делото фотоснимки. Същите не са описани в Акта, съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 10 от ЗАНН, за да се счете, че са изготвени по предвидения законов ред (чл. 125, ал. 1 и чл. 128 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН) и да се правят въз основа на тях обосновани правни изводи.

Не се вземат предвид от настоящата инстанция и представените от процесуалния представител на жалбоподателя амбулаторен лист № 006633 / 18.05.2010 година на Н.Н. и лична здравно-профилактична карта № 002864 / 08.03.2010 година на свидетеля Д.К.И. (Й.). Документите са депозирани с цел да се докаже, че поради общата си маса (147 кг за Н. и 105 кг за Д.К.) двамата не могат да плават с лодката по реката - в съдебно заседание експертът уточнява, че 220 кг товароносимост на лодка „У-22” е оптимална, но лодката би плавала и с по-голяма тежест, макар и с нарушена устойчивост, при установените скорост на вятъра и течението на реката към датата на деянието. И медицинските документи отразяват година след датата на нарушението теглото на жалбоподателя и на свидетеля с него – обективно не може да се приеме, че към 02.04.2009 година килограмите на двамата са същите, още по-малко на Д.К., който поради възрастта си е в активен растеж. На следващо място доказателствата са категорични, че при извършване на нарушението има още две лица (неустановени по делото), плаващи с лодката по реката, които при пристигането на служителите по контрол на рибарството и аквакултурите са успели да се укрият. И не на последно място в отговорност на нарушителя Н.Н. не е вменено движението с плавателен съд по река Марица.

Съдът кредитира думите на свидетелите Д.К.Й., К.П.И., Й.Ц.Т. в единствено в частта им, че се познават отпреди, а в останалата част показанията им са нелогични, противоречиви помежду си и на доказателствената съвкупност по делото и според настоящата инстанция са изказани с цел не само „да се услужи” на близък, за да избегне същият следващата му се административнонаказателна отговорност за неправомерното му поведение, а и „да се защити” непълнолетният придружител на жалбоподателя, за да не свърза личността му с противоправна дейност.

Буди съмнение за истинност версията на посочените свидетели, че жалбоподателят и Д.К. са с уазката на свидетеля К.И., за да превозят тор на свидетеля Й.Т. *** до дома й в село Добри дол. Непълнолетният свидетел твърди, че от Чирпан ги изпраща леля му Й., а в Добри дол ги посреща пак тя, тъй като си има собствена кола, с която идва и им казва къде да разтоварят. Свидетелят Й.Т. пък заявява, че не знае кога е натоварен торът в Чирпан, тъй като в къщата е 86-годишната й свекърва, която им отваря, а самата свидетелка само ги посреща в Добри дол, където разтоварват. От своя страна свидетелят К.И. твърди, че изпраща сина си с уазката, за да покаже пътя на Н.Н., тъй като момчето и друг път е ходило в къщата на Й.Т. в Добри дол.

Нелогично звучи и точната датировка на събитието от страна на свидетеля Й.Т. – същата твърди, че си спомня датата втори април 2009 година, защото като земеделски производител си записва точно кога какво прави, но същевременно не може да уточни какъв ден от седмицата е било.

На фона на горното и в противовес на доказателствата по делото е и сочената причина за прибирането по черния път по поречието на Марица: забравените документи на жалбоподателя. Несериозно звучи и твърдението на свидетеля Д.К. за случайно намерени по пътя и прибрани в уазката кепче и гребло (същите като тези в лодката!), за спирането до тоалетна и разговора на чичо му К. с избягалия при вида на джиповете на ИАРА въдичар – незабелязан от служителите по контрола нито по време на близо 20-минутното им наблюдение с бинокли от отсрещния бряг на реката, нито при пристигането им на местонарушението.

Като противопоставимо на кредитираните доказателства настоящият състав не приема и казаното от свидетеля Г.И., че от местонарушението не може да се види отсрещният бряг, поради наличието на „обрасъл с гъста растителност” остров. Тези думи са позиция, с която свидетелят цели да предпази племенника си - свидетелите Т., Л. и П. са категорични, че именно с наблюдение от отсрещния бряг установяват механизма на извършване на нарушението и нарушителя, вследствие на което отиват на място.

В останалата част Съдът приема гласните доказателства като обективни, взаимнодопълващи се и кореспондиращи на приобщената по надлежния ред административнонаказателна преписка, въз основа на което логическо единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Настоящата инстанция приема като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал съдебна техническа експертиза.

Несъстоятелни са доводите на защитника на жалбоподателя за необоснованост и съмнение за правилността на заключението, тъй като при изпълнение на поставената задача експертът се е съобразил с всички параметри (данни от БАН за средна скорост на течението на реката и скорост на вятъра, корито на реката, дълбочина, съпротивление, товар и др.), които влияят на движението на лодка „У – 22”.

При обсъждане на кредитираните доказателствени материали, сочени по-горе, настоящият състав не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Предвид всичко гореизложено неоснователна остава тезата на адвокат Х.Ю., че доверителят му не е извършил вмененото му в административнонаказателна отговорност нарушение.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗРА. Съгласно този законов текст се забранява стопанският и любителският риболов в обектите по чл. 3, ал. 1 с електрически ток и технически устройства и съоръжения за електроулов. Водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 от същия закон са естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите; вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските, крайдунавските и вътрешните езера и блата и река Марица попада в посочената хипотеза. Същевременно действията на жалбоподателя - нееднократното топене не електрифицираното кепче във водата на реката – представляват риболов по смисъла на § 1, т. 26 от Допълнителните разпоредби на закона за рибарството и аквакултурите.

Правилно е посочена и административнонаказателната разпоредба за нарушението – чл. 74, ал. 1 от ЗРА: Който лови риба и други водни организми с отровни, упойващи или взривни материали, вещества и средства в нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2, се наказва с глоба от 2000 до 4000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Размерът на глобата е в максимума на посоченото в закона, но този род нарушения в най-голяма степен застрашават устойчивото развитие на рибните ресурси, възстановяването и опазването на биологичното равновесие и свързаните с тях правила за отговорен риболов, а конкретното деяние е добре планирано и технически подсигурено, извършено е дни преди започване на размножителния период на пролетно-лятно размножаващите се риби, съгласно Приложение № 1 към чл. 32, ал. 1 от ЗРА, за което определеното наказание е в унисон с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

В съответствие с чл. 90, ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата техническите средства и съоръжения, послужили за извършване на нарушението.

При съставяне на Акта и при издаване на Наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основания за отмяна на последното като незаконосъобразно.

В тази връзка са несъстоятелни твърденията на адвокат Ю. за допуснати нарушения на нормите на чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И в акта, и в наказателното постановление датата и мястото на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е извършено, са конкретизирани в достатъчна степен, за да се счете, че поради неяснота или непълнота е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

Предвид безспорно установеното административно нарушение и участието на жалбоподателя в извършването му на основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК във връзка с чл. 83 от ЗАНН Н.Н. следва да заплати направените по делото разноски за изготвяне на съдебна техническа експертиза и за явяване на свидетели в съдебно заседание на 04.08.2009 година.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Районен съд – Първомай, трети съдебен състав

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 16-22 / 08.04.2009 година на Началник-отдел „Рибарство и контрол” към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – София, териториално звено - Пловдив, с което на Н.Н.Н. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закон за рибарството и аквакултурите

o на основание чл. 74, ал. 1 от същия закон е наложена глоба в размер 4000 (четири хиляди) лева;

o на основание чл. 90 ал. 1 от ЗРА са отнети в полза на държавата вещите, послужили за извършване на нарушението: съоръжение за електроулов „Samus-725M”, акумулатор „Monbat”, надуваема зелена лодка „У-22”, две дървени гребла, помпа, две щеки с кепче.

Осъжда Н.Н.Н. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 228,00 (двеста двадесет и осем) лева за деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Председател: (п)

СЗ / АГ