О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Първомай, 25.06.2010 год.

Първомайски районен съд, първи състав, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и десета осма година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 161 по описа на съда за 2007г.

за да се произнесе, взе предвид:

Предявен е иск с посочено правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Ищецът Т.Н.Т., заместен в процеса от наследниците си В.Т., З.Т. и Н.Т., конституирани като ищци, поради настъпилото правоприемство в процеса, молят да бъде установено спрямо ответниците, че наследодателят им Т.П.К., към момента на внасяне в ТКЗС е бил собственик на нива от 5,5 дка в землището на с. Крушево, а сега в землището на с. Градина, Пловдивска област, в местността “Джамала”, който имот в кадастралния план на село Крушево от 1929 година е бил заснет като имот с кадастрален № 217, при граници: река Омуровска, нива на Г.Н., нива на И.Р. и нива на Т.П., който имот е възстановен в стари реални граници в с. Градина като имоти с № 007099, № 007100 и № 007101.

Ответниците В.В. и М.Г., чрез процесуалния си представител адв. З., заедно с ответника А.Д., чрез процесуалния си представител адв. С., молят делото да бъде прекратено, тъй като поради невъзможността да бъде инициирано или продължено производство по чл. 14, ал. от 1 до 3 от ЗСПЗЗ, искът е лишен от правен интерес. Молят присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, установи следното:

С решение по гр. дело 22/2004 год. по описа на РС Първомай, влязло в законна сила на 06.01.2005 год., на Т.Н.Т. е било признато правото на възстановяване на описаната в исковата молба земя. От представения по делото заверен препис от решение № 103998/06.01.2006 год. е видно, че е постановен по същество отказ да бъде възстановена в съществуващи стари реални граници описаната в исковата молба нива. Няма данни решението да е било обжалвано в законоустановения срок от съобщаването му. Неколкократно бе изисквано решението със съответното отбелязване на датата на влизането му в сила от ОСЗ Първомай, но бе отговорено, че преписка няма образувана, тъй като решението е издадено служебно, въз основа на влязло в сила съдебно решение, а всички налични документи в службата са изпратени за прилагане към делото. Ето защо, с оглед наличните доказателства, представени от ищеца – копие от решение на ОСЗГ Първомай, представено по делото от ищеца с исковата молба, подадена в съда на 18.09.2007 год. и неговите твърдения, съдът приема, че е решение № 10399/2006 година, с което е отказано възстановяване на собствеността на ищеца в стари реални граници, въпреки, че е признато правото му на собственост, е влязло в законна сила, тъй като не е било обжалвано в срок.

От приетата в съдебно заседание, на двадесет и шести май две хиляди и десета година, експертиза, без възражения на страните, е видно, че така описаният имот в исковата молба не е възстановен във вида му, в който се претендира и в който е съществувал към 1929 год. По плана на земеразделяне е възстановена собственост на други лица, като само части от други три имота, по картата на възстановената собственост в землището на с. Градина, попадат в границите на така описания имот в исковата молба. Планът за земеразделяне на с. Градина е влязъл в сила на 20.09.1994 година.

Предпоставка за предявяване на установителния иск за собственост към минал момент по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е наличието на правен интерес от предявяването му, а той се обуславя от наличието на правен спор относно въпроса кому да се възстанови конкретен имот и от възможността при успешно доказване и уважаване на иска, ищецът, комуто е отказано възстановяване на правото на собственост да иска изменение на решението относно лицата, в чиято полза е възстановена собствеността на основание чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ. Само в исково производство може да се разреши възникнал спор на кого принадлежи правото на възстановяване на собствеността. Конститутивното действие на решението на административния орган се свързва с това, че то определя предмета на реституция в съществуващи, респективно възстановими реални граници или с план за земеразделяне, но не и относно лицата. По отношение на лицата, в чиято полза, или вреда е постановено решение от ОСЗГ, тя може по искане на заинтересованите лица да го изменя въз основа на влязло в сила съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7а от ЗСПЗЗ. За тази възможност, законодателят не е определил срок, тъй като се препраща към реда и условията на ал. 7 от чл. 14, но не и към визирания в нея срок. За предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ законодателят не е предвидил краен срок. За да е допустимо предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е необходимо да е признато правото на възстановяване на собствеността за имота на една от страните, или правото на собственост върху него да е вече възстановено. Не съставлява пречка за предявяване на иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ обаче това, че административното производство е приключило за ищеца с влязъл в сила отказ, когато обаче същия имот е възстановен на друго лице, тъй като този административен акт не създава сила на присъдено нещо относно правата на ищеца и относно това кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността. В случая обаче се установи, че имотът не е заявяван и не е възстановяван на никой от ответниците в претендирания вид. В този случай действително за ищците не е възможно да осъществят правата си по едно евентуално благоприятно решение на съда по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, тъй като за тях не би било възможно да инициират нова административна процедура за възстановяване на собствеността върху описания в исковата молба имот, тъй като сроковете за заявяване за възстановяване на земеделски земи са изтекли, както и срокът за обжалване на постановения отказ за възстановяване на описания в исковата молба земеделски имот е влязъл в сила по отношение на ищците. Поради това и съгласно тълкувателно решение № 1/ 1997 год. на ВКС, липсва правен интерес от воденето на настоящия иск. Съгласно цитираното тълкувателно решение “такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 106 от ЗСПЗЗ”.

За наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка съдът служебно следи по всяко време на производството. Тъй като правният интерес не е налице, следва ходът по същество на делото да бъде отменен, а производството по делото прекратено, като недопустимо.

На основание чл. 64, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК, ищецът дължи заплащане на направените от ответниците разноски по делото при прекратяването му. Следва на ответниците В.В. и М.Г. да бъдат заплатени от ищеца направените от тях разноски в производството за процесуален представител, заплатен адвокатски хонорар в размер на 240 лева и 50 лева заплатени за вещо лице, на ответника А.Д., следва да бъде заплатена от ищеца сумата от 410 лева, от които сумата от 240 лева заплатен адвокатски хонорар на процесуалния представител адв. С., останалите заплатени за вещо лице.

Поради изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определението от двадесет и шести май две хиляди и десета година за даване ход на съдебните прения.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 161/2007 год. по описа на РС Първомай.

ОСЪЖДА В.Д.Т., с ЕГН: ********** ***, Н.Т.Т., с ЕГН: ********** ***, и З.Т.Т., с ЕГН: **********,*** да заплатят на А.П.Д., с ЕГН: **********,***, сумата от 410 лева направени разноски по делото и на В.Ж.В., с ЕГН: **********,*** и М.Ж.Г., с ЕГН: **********,***, сумата от 290 лева направени разноски по делото, на осн. чл. 64, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр. с пар. 2 от ПЗР на ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: (п)

ЕК / МЗ