В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова.

като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 270 по описа за 2010 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Молба на осн. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.

Молителите Л.П.С. и К.Б.С., със съгласието на майка си, молят за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, срещу Б.К.С. – съпруг на молителката и баща на непълнолетния молител. В съдебно заседание молителите заявяват, че не поддържат искането по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.

Молителите твърдят, че ответникът им е нанесъл побой на 28.08.2010 год., с което е осъществил акт на домашно насилие срещу тях. Твърдят, че са им били причинени болки, страдания и леки телесни повреди.

Ответникът Б.К.С. не изразява становище по молбата.

Съдът като взе предвид молбата и приложените към нея писмени доказателства, приема за установено следното:

Молителите са майка и син. Ответникът е съпруг на молителката, видно от представеното копие от удостоверение за граждански брак № 7/28.02.1993 год. на община Първомай и баща на непълнолетния молител, видно от приложеното и прието като доказателство удостоверение за раждане на молителя, издадено въз основа на акт за раждане № 179/05.08.1993 год. на община Първомай. Страните към 28.08.2010 год. са живели в едно жилище в гр. Първомай, обл. Пловдивска, ул. “***” № **. На посочената дата ответникът нанесъл побой над сина си и над съпругата си, в следствие на което на молителите били причинени травматични увреждания, удостоверени в представените медицински удостоверения от 24.08.2010 год. Ответникът опъвал за косата молителката и я блъскал по стълбите, поради което тя се принудила да избяга през оградата до съседите, а синът си ударил с юмрук в лицето, стискал го по врата и блъскал по стълбите.

Горното съдът прие въз основа на приложените писмени доказателства и свидетелски показания на свидетеля П. При преценката на свидетелските показания съдът взе предвид близката родствена връзка на молителите със свидетеля, както и естеството на фактите – от личния и интимен живот на страните, поради което кредитира свидетелските показания изцяло.

В подкрепа на твърденията си в молбата за защита от извършено домашно насилие молителите са представили медицински удостоверения от д-р Ж. – специалист хирург, в което се описват нанесените телесни повреди и диагноза на състоянието на молителя, в следствие на посочените данни от молителите за нанесен побой и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, с която се удостоверяват гореописаните факти. Не се оспори съдържанието на представените декларации и медицински удостоверения, въз основа на които и на основание чл.13, ал. 3 от ЗЗДН съдът прие за безспорно доказана описаната фактическа обстановка.

Домашно насилие е всеки отделен акт на физическо насилие, спрямо лица, които са в семейна или родствена връзка /чл. 2 ЗЗДН/. Следователно всяко едно посегателство каквото е доказаното в настоящото производство нанасяне на удари, са акт на домашно насилие, които дават основание на съда да постанови защита на пострадалото лице. По делото бе установено, че ответникът е нанесъл побой на съпругата си и на сина си. Това съдът прие за осъществен акт на домашно насилие.

Като мярка за закрила съдът счита, че следва да се приложат поисканите по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите за срок от дванадесет месеца. Този срок съдът счита необходим с оглед приетото като доказателство по делото съдебно решение, с което ответникът е бил осъден да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката. Поради това и съдът счита, че забраната следва да обхваща по-дълъг срок. Съдът счита, че следва да остави без уважение искането за отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище, тъй като от данните по делото – приложеният социален доклад, а и от изявленията на страните в съдебно заседание, се установи, че същите не живеят в жилището на ответника и не желаят да се връщат да живеят при него. Следва на ответника да бъда наложена и поисканата от молителите мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3, като му се забрани да доближава жилището на молителите за срок от три месеца, както и местоработата на молителката и училището на молителя. При определяне на горната забрана, както и нейният срок, съдът отчете и факта, че молителят е непълнолетен, неговата възраст, емоционалното му състояние и фактът, че не следва да бъде прекратявана връзката между баща и син за по-дълъг срок, което да попречи на подобряване на отношенията им за вбъдеще, а и наложената забрана за въздържане от извършване на домашно насилие за по-дълъг срок ще постигне целите на закона, без да е необходимо налагане на мерки и по т. 3 за срок, по-дълъг от минимално предвидения. За да бъде определена тази мярка в този размер съдът взе предвид и изготвения и представен социален доклад, назначен за изясняване на отношенията между бащата и сина и с оглед така поисканата мярка.

Не следва да бъде налагана забрана за доближаване от ответника на местата за социални контакти и отдих на молителите, тъй като не са уточнени кои са те и къде се намират и налагане на мярка, определена по този начин, би довело до неоснователно ограничаване на свободата на придвижване на ответника, а и би могло да го постави във всеки един момент в нарушение на забраната, без да е умишлено, поради нейната неопределеност.

Наред с тези мерки, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗСДН, на ответника следва да се наложи глоба от 200 до 1000 лв. Следва наказанието да бъде определено над минималният размер, независимо, че страните не ангажираха доказателства за доходи на ответника, тъй като актът за извършено домашно насилие не е първият такъв от ответника спрямо молителката, поради което едно минимално наказание, което веднъж вече е било наложено, съдът не счита, че ще бъде достатъчно за да повлияе на нарушителя. Съдът счита, че глоба от 500 лева би била ефективно и достатъчно наказание с оглед извършеното. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителите направените по делото разноски – 200 лева адвокатски хонорар, за който има представен договор за правна защита и съдействие, както и държавна такса по сметка на съда.

Мотивиран от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ЗАДЪЛЖАВА Б.К.С., с ЕГН ********** ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Л.П.С., с ЕГН **********, и К.Б.С., с ЕГН: **********, и двамата с настоящ адрес ***, на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца.

ЗАБРАНЯВА на Б.К.С., с ЕГН ********** ***, да приближава жилището на Л.П.С., с ЕГН **********, и К.Б.С., с ЕГН: **********,***, местоработата на Л.П.С., с ЕГН ********** – денонощен магазин за цигари и алкохол на фирма „ММ АРТ” ЕООД, находящ се на ул. „***” в гр. Първомай и училището на К.Б.С., с ЕГН: ********** ***, за срок от три месеца.

ОСТАВЯ без уважение молбата в частта и за налагане на мярка за закрила по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗСДН - отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище в гр. Първомай, ул. „***” № ** и по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗСДН – за забрана на ответника да посещава местата за социални контакти и отдих на молителя.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

Налага на Б.К.С., с ЕГН ********** ***, глоба в размер на 500 лв., на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.

Осъжда Б.К.С., с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС Първомай държавна такса в размер на 25 лева.

Осъжда Б.К.С., с ЕГН ********** ***, да заплати на Л.П.С., с ЕГН ********** и на К.Б.С., с ЕГН: **********, със съгласието на майка му Л.П.С., сумата от 200 лева разноски в производството.

Копия от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Първомай, на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, чрез РС Първомай, в 7 дневен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:/П/

ЕК/ВК

З А П О В Е Д З А З А Щ И ТА

гр. Първомай, 20.09.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Първомай, първи съдебен състав, на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за защита срещу домашното насилие, в изпълнение на решение от 20.09.2010 г., постановено по гр. д. № 270/2010 г. подлежи на изпълнение, разпореди да се издаде следната

З А П О В Е Д:

ЗАБРАНЯВА на Б.К.С., с ЕГН ********** ***, да приближава жилището на Л.П.С., с ЕГН **********, и К.Б.С., с ЕГН: **********,***, местоработата на Л.П.С., с ЕГН ********** – денонощен магазин за цигари и алкохол на фирма „ММ АРТ” ЕООД, находящ се на ул. „Орфей” в гр. Първомай и училището на К.Б.С., с ЕГН: ********** ***, за срок от три месеца.

При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, съгласно чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

КОПИЯ от заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Първомай за изпълнение.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта и същата подлежи на изпълнение, съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН.

Районен съдия:…………………..

/ Е. Калпачка/