Р Е Ш Е Н И Е

  88

гр. Първомай, 13.10.2010 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                                                 Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова  

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 180 по описа на съда за 2010 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на осн. - чл. 422 от ГПК от ТЗ.

Ищецът моли да бъде признато по съществуването на задължение в размер на 4 260,95 лева, на ответника Т.Г.Г., към датата на издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № *** год. по описа на РС Първомай – *** година. Моли присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските. Твърди, че въз основа на запис на заповед от *** год., ответникът му дължи сумата от 4 260,95 лева. След издаване на заповедта за изпълнение са направени частични плащания, описани в исковата молба, а преди това – сумата от 2000 лева. След поискване на остатъка не е изплатено доброволно задължението, поради което е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение, след уважаване на което е постъпило възражение от ответника, което поражда правният интерес от водене на установителен иск за съществуване на вземането

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, съдържащ необходимите реквизити по чл. 131 ал.1, 2 и 3, чл. 132 т. 2 и чл. 133 от ГПК. Не се е явил в съдебно заседание. Не е изразил становище по иска. Подадена е молба за възстановяване на срока на отговор, която съдът е приел за подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 64, ал. 3 от ГПК, поради което е оставена без разглеждане.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено следното:

Искът е допустим. Касае се за оспорване на задължение, за което е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на изпълнително основание – заповед за изпълнение по ч.гр. дело № *** год. по описа на РС Първомай – *** година. Правният интерес на ищеца произтича от невъзможността да продължи принудителното събиране на признатото от съда задължение, поради оспорването му по съответния ред от ищеца. Именно поради това оспорване, съгласно закона, ищецът следва да докаже в исково производство наличие на задължението към момента на получаване на изпълнителното основание, в обема, посочен в него, за да бъде потвърдена и основателността на действията, извършени след момента на издаване на изпълнителния лист в хода на принудителното изпълнение. Поради това и наличието на извършени плащания, което се твърди от ищеца, след релевантния за производството момент – издаването на заповед за изпълнение, не влияе на правния интерес от установяване на задължението към този момент, тъй като се касае до установителен иск за наличие на задължение към минал момент, съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК.

Пълномощникът на ищеца, в съдебно заседание на 13.10.2010 год. е формулирал искане по чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че това искане следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките за това.

На първо място е налице пасивното поведение на ответника, което законът определя като предпоставка за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, в предоставения по чл. 131 ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Препис от исковата молба и доказателства към нея, е получен лично от ответника, видно от приложеното съобщение, а в последствие определението на съда за насрочване на делото е връчена на пълнолетно лице от домашните му, което се е съгласило да я предаде – видно от приложената призовка, в която са указани последиците по чл. 133 от ГПК, но въпреки редовното призоваване ответника не е представил писмено становище по иска.

Ответникът не се е явил в съдебно заседание, за което е бил редовно призован,  видно от приложената призовка, получена на 30.08.2010 год. Не е изпратил представител. Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

На второ място е налице направено искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение.

Налице е необходимото уведомяване на страните за възможността за постановяване на неприсъствено решение. На страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание – тази информация се съдържа в текста на съобщението до ответника, досежно последиците от неподаване на писмен отговор на исковата молба и в призовката за съдебно заседание, получена на 30.08.2010 год., досежно последици от неявяване в съдебно заседание.

И на последно място - налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.

Ето защо искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 490,22 лева, съгласно представения списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.

Така произнесеното решение не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА съществуването на задължение на Т.Г.Г., с ЕГН: **********,***, към „*** - ПЪРВОМАЙ”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” № 16, представлявана от Н.М.С. – управител, в размер на 4 260,95 лв. /четири хиляди двеста и шестдесет лева и деветдесет и пет стотинки/, към датата на издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № *** год. по описа на РС Първомай – *** година, на основание чл. 422 от ГПК.

ОСЪЖДА Т.Г.Г., с ЕГН: **********,***, да заплати на „*** - ПЪРВОМАЙ”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***” № 16, представлявана от Н.М.С. – управител, направените по делото разноски в размер на 490,22 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.

                                                                   Районен съдия:  /П/

 

ЕК/НК