Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 82 30.09.2010 година Град Първомай
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети септември Година 2010
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов
Секретар: Таня Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Златанов гражданско дело номер 148 по описа за 2010 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от “***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., район “***”, ж.к. “***”, Бизнес Парк
С., бл.***, чрез адвокат Н. Х., ПАК, съдебен адрес: гр.П., бул. “***” № ***,
ет.***, офис *** против А.К.Д., ЕГН **********,***, в която се твърди, че на
основание Заявление по чл.410 от ГПК, депозирано от “***” ЕАД срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС.
Твърди се, че ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение. Твърди се, че на 12.12.2008г. между ищцовото дружество и
ответника е сключен Договор за потребителски
паричен кредит CASH-***, съгласно който /чл.3/ "***" ЕАД се
задължила да предостави на ответника паричен заем - кредит в размер 1 100.00
лв.,
предоставяйки ги като наличност
по банковата сметка на кредитополучателя. Твърди се, че ищцовата страна
предоставила заема на ответника, с което за
същата възникнало задължението да
заплати на ищцовото дружество 30 равни месечни погасителни вноски в размер на
57.00 лв. всяка, като се навеждат подробни доводи в обстоятелствената част на
исковата молба. Твърди, че ответникът е преустановил напълно плащанията на 12.12.2008 г. и не е
погасил задължението си в договорения срок, включително и към момента на
депозирането на исковата молба в съда.
Съдът е сезиран с искане
да постанови решение, с което да
признае за установено, че "***"
ЕАД има срещу ответника валидно и изискумо
вземане в размер на: 1 539,00 лв, представляваща дължимата главница по предоставения
кредит ведно с договорената възнаградителна
лихва за периода на действие на договора; сумата 128.01 лв, представляваща обезщетение за забава от 16.01.2009г. до
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК; Законна лихва върху дължимите суми,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор.
В
о.с.з. ищцовото дружество не се представлява, но е депозирана молба от адв.
Христев, с която е направено искане за постановяване на неприсъствено
решение.
В първото по делото о.с.з. ответникът се явява и заявява, че не оспорва иска по
основание и размер. В случая е налице пречка за постановяване на
неприсъствено решение.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ *** год. по описа на ПРС се установява, че
съдът е издал Заповед за изпълнение срещу ответника за сумите, посочени
по-горе, вкл. и за направените в заповедното производство разноски, като е
оставил без уважение искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат.
По делото е представен договор за предоставен кредит на ответника /л.4 от делото/, неоспорен от ответната
страна.Ответникът признава,че дължи главницата, договорената възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, присъдена в заповедното производство. Вземането
е доказано и искът следва да бъде уважен, с оглед направеното признание
от страна на ответника, преценено в съвкупност и с писмените доказателствени
средства по делото.
Направените в заповедното производство разноски внесена
държавна такса са присъдени с издадената заповед за изпълнение и за същите ще
бъде издаден изпълнителен лист въз основа на тази заповед, след влизане в сила
на настоящето решение, с което се установява претендираното от ищеца вземане.
Относно искането за присъждане на възнаграждение за един адвокат е налице
произнасяне на съда по частното гражданско производство, поради което настоящия
състав, счита, че не следва да се произнася по него.
При
този изход на производството и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски в исковото
производствов размер 33, 34 лв - внесена държавна такса. По отношение
претендирания адвокатски хонорар доказателства за изплащане на адвокатско възнаграждение не са представени,
поради което такова не следва да се присъжда.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ал.1 от ГПК, че А.К.Д.,
ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „***” ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление
гр. С., район „***”, ж. к. „***” 4, Бизнес парк С., бл. ***, съдебен адрес:
гр.П., бул. “***” № ***, ет.***, офис ***, сумите, както следва: *** лв (хиляда
петстотин тридесет и девет лева),
представляваща дължимата главница по предоставения
кредит ведно с договорената възнаградителна
лихва за периода на действие на договора 12.12.2008 г. до 09.01.2009 г., сумата
от *** лв (сто двадесет и осем лева и една стотинка), представляваща обезщетение за забава от 16.01.2009
г. до датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***
год. по описа на Първомайски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А.К.Д.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., район „***”, ж. к. „***” 4, Бизнес парк С., бл. *** чрез
адв.К.Г.М., съдебен адрес: гр.П., бул. “***” № ***, ет.***, офис ***, сумата 33,34 лв (тридесет и три лева и
тридесет и четири стотинки), представляваща направени в исковото производство
разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му чрез Първомайски районен пред Пловдивски окръжен
съд.
районен съдия: /П/
МЗ/НК