Р Е Ш Е Н И Е

 79

гр. Първомай, 27.09.2010 год.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

            Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и десета година в състав:

                                                                        Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 133 по описа на съда за 2010г.

за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 от КТ.

            Ищецът моли да бъде признато уволнението му за незаконно и се отмени заповед № 1/18.03.2010 год. на Изпълнителния директор на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, да бъде възстановен на заеманата длъжност преди уволнението, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно сумата от 600 лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, за това, че е останал без работа за два месеца, в следствие на незаконното уволнение. Претендира присъждане на разноски. Твърди, че не е извършвал описаното в заповедта дисциплинарно нарушение неявяване на работа, за което, на осн. Чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. С чл. 190, във вр. С чл. 188, т. 3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Твърди, че не той не се е явил на работа, а ответникът не го е допускал, а със заповедта, която му е била връчена за заемане на длъжността му е даден двуседмичен срок за явяване за започване на работа, който не е бил изтекъл когато му е било връчена обжалваната заповед.

            Ответникът “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай оспорва изцяло предявените искове от ищеца. Твърди, че са спазени всички изисквания за провеждане на дисциплинарното производство, в следствие на което е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, поради безспорно установено нарушение на трудовата дисциплина от него, подробно описано в заповедта. Претендира разноски.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

            Ищецът е работил в ответното дружество като е заемал длъжността “пазач въоръжена охрана”, по трудов договор, сключен за неопределено време, видно от приложеното копие на лично трудово досие на ищеца. Със заповед № 22 от 17.10.2007 год. на Изпълнителния директор на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, трудовото правоотношение на ищеца с ответника - работодател е прекратено. Заповедта и законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение е оспорвана от ищеца, като с решение № 39/11.07.2008 год. на РС Първомай, изменено с решение № 312/24.02.2009 год. на ПОС, заповедта е отменена като незаконосъобразна, признато е уволнението за незаконосъобразно и е възстановен ищецът на заеманата преди уволнението длъжност “пазач въоръжена охрана” в “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай. На 01.02.2010 год., на осн. чл. 345, ал. 1 от КТ за горното решение на ищеца е изпратено съобщение, като му е указана възможността да се яви за заемане на длъжността в двуседмичен срок. Няма представени доказателства и твърдения от ищеца кога е получил съобщението, но това е могло да стане най-рано на 02.02.2010 год. На 12.02.2010 год. ищецът отишъл при ответника за заемане на длъжността, но тъй като не намерил изпълнителния директор, нито завеждащ кадри, то никой не приел молбата му за заемане на длъжността, а бил посъветван от служители при ответника да подаде молбата си по пощата. Поради това и молбата си ищецът изпратил по пощата, като с писмо от 09.03.2010 год. бил уведомен, че заповедта за възстановяване на работа е изготвена и следва да се яви в тридневен срок за заемане на длъжността. На 12.03.2010 год. ищецът се явил в предприятието на ответника, където подписал заповед № 10/09.03.2010 год. на директора на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, в която е указано, че следва да се яви на работа в двуседмичен срок от получаването на препис от заповедта.

            На 16.03.2010 год. на ищеца били поискани обяснения за извършено дисциплинарно нарушение – неявяване на работа на следните последователни дни: 12.03 дневна смяна, 13.03. нощна смяна и 16.03. дневна смяна.

            На 18.03.2010 год. ищецът лично се явил в предприятието на ответника и депозирал представените по делото писмени обяснения, след което му била връчена обжалваната заповед.

            По горните обстоятелства не се спори. Не се оспорва явяването на ищеца за заемане на длъжността, на която е възстановен със съдебно решение в срока, посочен в чл. 345 от КТ. Това се установи и със свидетелските показания на свидетеля Д., дадени в съдебно заседание на 23.08.2010 год. Не се спори и по останалите обстоятелства, установен с писмени доказателства, приложени по делото. Не се оспорват и обстоятелствата, че ищецът не се е явил на работа, на посочените в оспорваната заповед дати. Не се оспорва и редовността на проведеното дисциплинарно производство. Спорен е факта налице ли е дисциплинарно нарушение, извършено от ищеца, с неявяването му на посочените дати на работа.

            Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Приложената към делото и личното трудово досие на ищеца заповед № 10/09.03.2010 год. на директора на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай съдържа всички необходими реквизити и е мотивирана. В същата обаче се обсъжда и нарушение на трудовата дисциплина, за което не са поискани и взети обяснение – неявяване на работа на 17.03.2010 год., което е и посочено като основание за налагане на дисциплинарното наказание. Видно от заповедта са поискани и обсъдени писмени обяснения на работника за извършено от него дисциплинарно нарушение неявяване на работа на следните последователни дни: 12.03 дневна смяна, 13.03. нощна смяна и 16.03. дневна смяна, което е видно и от самото писмо до ищеца. За неявяване на работа на 17.03.2010 год., за което му е наложено дисциплинарно наказание, не са били искани обяснения от ищеца. От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение е видно, че работодателят е бил мотивиран да наложи това наказание поради неявяване на работника на работа за датите 12,13,16 и 17 март, а не само за неявяване на работа за датите, за които е поискано обяснение за причините от работника.

            Не се доказаха по делото твърденията на ищеца, че не е бил допускан до робота от работодателя, което е било причината за неявяването му на работа. От свидетелските показания на свидетеля Д. се установи, че на датата, на която ищецът е поискал да входира молбата си за заемане на длъжността, на която е възстановен със съдебно решение, не е имало служител, който да я приеме и да даде входящ номер на документа. След подписване на заповедта, с която е дадено право на ищеца да заеме длъжността си в двуседмичен срок от получаване на препис от нея, не се твърди и не е установено да са създавани някакви пречки на работника за започване на работа.

            Съгласно чл. 186 от КТ „виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина” Следователно, за да има дисциплинарно нарушение следва да са налице три елемента на фактическия състав – деяние, изразяващо се в действие или бездействие, противоправност и вина. В случая се твърди бездействие на работника на 12,13,16 и 17 март 2010 год. с неявяването му на работа. Това обстоятелство е безспорно. За да бъде противоправно действието е необходимо от обективна страна да не са изпълнени задължения, визирани в правна норма, или са осъществени действия, забранени с правна норма, каквото безспорно е неявяването на работа, съгласно КТ. За да бъде неявяването на работа дисциплинарно нарушение обаче, е необходимо същото да е извършено виновно – умишлено или непредпазливо. Това обстоятелство, в тежест на ответника за установяване, не бе доказано в настоящото производство. Не се доказаха твърденията в отговора на исковата молба, а и в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, че ищецът е бил запознат с изготвен график за работа на охраната за месец март 2010 год. В заповедта е посочено, че ищецът е бил запознат с графика при подписване на заповед № 10/09.03.2010 год. на изпълнителния директор на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай. От свидетелските показания на доведените от ответника свидетели Т. – завеждащ кадри и Р. – заместник началник производство, се установи, че графикът е изготвен след подписване на заповедта от ищеца, което е станало на 12.03.2010 год., следователно към момента на подписване от него на цитираната заповед все още не е бил включен във вече изготвения график за дежурствата за месец март. От показанията на свидетеля Т., връчила заповедта за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност, става ясно, че не е запознала ищеца с графика, защото не било нейна работа, тъй като той сам следвало да стори това съгласно вътрешните правила на фирмата, с което бил наясно като работник на фирмата, а и към момента на подписване на заповедта, съгласно нейните показания, дадени в съдебно заседание, все още графикът, във вида, приложен по делото, не е бил изготвен, защото свидетелят Р. не е бил уведомен да включи ищеца в него. Свидетелят Р., чието задължение било да изготвя графика за дежурства, направил корекция в него на 12.03.2010 год. сутринта, около десет часа, след като бил уведомен от свидетеля Т. да включи ищеца в него от 12.03.2010 год.. Графикът бил резюлиран от началник производството и от директора. След това било оставено копие на портала при пазачите, каквато била практиката в дружеството. Ищецът бил включен дневна смяна същият ден – на 12.03.2010 год., която започвала от осем часа, независимо, че графикът бил коригиран след десет. И свидетелят Р. не бил уведомявал ищеца за включването му в графика от същата дата, за което смятал, че е уведомен от свидетеля Т..

            Поради изложеното се установи, че ищецът не е бил уведомяван за включването му в графика за дежурства за месец март от 12 дата, както и изобщо за дата, на която следва да се яви на работа за изпълнение на служебните си задължения.

            Ответникът твърди, че съгласно практиката в предприятието е следвало ищецът сам да се осведоми за датите, на които е дежурен. Такова задължение обаче липсва посочено в трудовия му договор или в длъжностна характеристика, каквато няма приложена към трудовото му досие. Такова задължение не се установи да има и съгласно норма от акт за вътрешния ред на предприятието. Нещо повече – в заповедта, която нарочно е изготвена от работодателя е посочено задължение за явяване в двуседмичен срок от връчване на заповедта, а не съгласно утвърден график за дежурства или посочена изрично дата. В тежест на ответника е да установи по безспорен и категоричен начин твърдението си, че е запознал ищеца със задължението му да започне работа, съгласно график за дежурства за месец март 2010 год., както и, че работникът е имал задължение да се запознае с този график при охраната. Тези факти не бяха установени от ответника и съдът не ги прие за осъществени. „Вменената от закона доказателствена тежест задължава работодателят да установи твърдението, че са налице виновни (умишлени или непредпазливи) действия на наказаното лице във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, т. е., че работникът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на закона. Нарушението на трудовата дисциплина, което работодателят свързва с негативния резултат, трябва да е доказано по несъмнен начин. Всеки пропуск в доказването ползва работника или служителя, защото такива са правилата на санкционните производства - дисциплинарно, административно или наказателно. (Решение № 1158 от 26.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2002 г.)”

Съгласно така събраните доказателства, съдът не прие, че неявяването на ищеца на работа, съгласно график за дежурства, за който не е бил уведомен и не е бил длъжен, по силата на вменено му задължение по трудов договор, длъжностна характеристика или норма от вътрешния ред на предприятието, да знае, е било виновно извършено. С подписаната от него заповед, му е било дадено правото да се яви за заемане на длъжността в двуседмичен срок от получаването и, който не е бил изтекъл към датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Поради това и съдът счете, че не е налице доказано нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, поради което и обжалваната заповед се явява незаконосъобразна. Освен това в нея е наложено наказание за дисциплинарно нарушение – неявяване на работа на 17.03.2010 год., за когато не са били поискани обяснения от работника за причините за извършване на деянието. А според закона, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя, или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество. Тъй като в заповедта са обсъдени и други нарушения, съдът счете необходимо да го разгледа, въпреки, че от мотивите към обжалваната заповед не е ясно дали би било наложено същото наказание, без да е извършено и описаното, според работодателя, нарушение на трудовата дисциплина от работника, на 17.03.2010 год.

Искът по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ следва да се уважи като основателен и доказан, на описаните основания, съдът да отмени обжалваната заповед за уволнение като незаконосъобразна и признае уволнението на ищеца за незаконно.

            Следва да се уважи и искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ, като основателен, поради обусловеността му от главния иск за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение, като следва ищеца бъде възстановен на заеманата преди уволнението от него длъжност.

            Осъдителният иск за заплащане на обезщетение по чл. 225 от КТ от две брутни работни заплати, общо в размер на 600 лева, за времето от връчване на заповедта 18.03.2010 год. до датата на молбата за уточняване на искането - 18.05.2010 год., следва да бъде отхвърлен като недоказан. Отменянето на заповедта за незаконното уволнение не във всички случаи е основание за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.  То се дължи само тогава, когато вследствие на незаконното уволнение работникът е претърпял вреди от оставането му без работа, които са в причинна връзка с незаконното уволнение. Тежестта да докаже размера, както и периода за който следва да се присъди обезщетение е на ищеца. Доказателства в тази насока - че ищеца е останал без работа в следствие на незаконното уволнение, както и периода за който е останал без работа, като трудова книжка, удостоверение от бюро по труда или каквито и да било други, допустими съгласно ГПК -  по делото не бяха представени. От заключението на вещото лице, прието в съдебно заседание е видно какъв е размерът на брутното месечно възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ уволнението – месец септември 2007 год., но не може да се приеме за доказателство, че последният е претърпял вреди в следствие на уволнението.

            С оглед изхода на спора и признаване на уволнението за незаконно ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 300 лева за адвокатска защита, както и да заплати по сметка на Районнен съд гр. Първомай  направени деловодни разноски за вещо лице в размер на 107,00 лева, както и държавна такса в размер на 50 лева, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Признава за незаконно уволнението на И.П.Б., с ЕГН: **********,***, извършено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 188, т. 3 от КТ, и ОТМЕНЯ заповед № 1/18.03.2010 год. на Изпълнителния директор Д.Й.Т. на “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, с която е извършено.

Възстановява И.П.Б. на заеманата преди уволнението длъжност “пазач въоръжена охрана” в “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай.

Отхвърля иска на И.П.Б., с ЕГН: **********,***, срещу “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, със седалище гр. ***, ЕИК ***, за заплащане на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ  в размер на две брутни работни заплати, общо в размер на 600 лева, за времето от 18.03.2010 год. до 18.05.2010 год.

Осъжда “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, ЕИК ***, да заплати на И.П.Б. направените деловодни разноски в размер на 300 лева.

Осъжда “Чугунолеене - Първомай” АД гр. Първомай, ЕИК ***, да заплати по сметка на РС Първомай деловодни разноски в размер на 107 лева и държавна такса в размер на 50 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 27.09.2010 година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

          ЕК/ВК                                                                  Районен съдия:/п/