Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер  101                             16.12.2010 година                        Град  Първомай

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети ноември                                                                       Година 2010 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова               

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 110 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. “***” № 37, чрез юрисконсулт С. Г. П. против КПЗК “***”, ЕИК 825223638, със седалище и адрес на управление с.Т., обл.П., представлявано от Д.Й.П., в която се твърди, че на основание Заявление по чл.410 от ГПК, депозирано от ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № ***г. по описа на ПРС. Твърди се, че ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Твърди се, че ищцовото дружество е снабдявало ответника с електроенергия по партида с клиентски номер 1001045361. Твърди се, че ищцовата страна доставила на ответника ел. енергия на стойност 5 590,36 лв, с което за същата възникнало задължението да заплати на ищцовото дружество главницата  ведно със законната лихва за забава, като навежда подробни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че ответникът е преустановил напълно плащанията и не е погасил задължението си в договорения срок, включително и към момента на депозирането на исковата молба в съда.

               Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца има срещу ответника валидно и изискумо вземане в размер на: 5 590,36 лв, представляваща дължимата главница по доставената ел. енергия ведно със законната лихва за забава за периода от 23.06.2008 г. до 18.02.2010 г. в размер на 676,86 лв, или общо вземане в размер на 6 267,22 лв, към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № *** г., по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху вземането до   окончателното   му изплащане.

    Претендират се и направените по делото разноски.

    Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 30.04.2010 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът е подал писмен отговор, като  е взел становище по допустимостта и основателността на иска, като прилага писмени доказателства в подкрепа на възраженията си.

              В съдебно заседание ищецът не се явява, без да е посочил уважителни причини за това. Последният не е взел становище и по отговора на исковата молба. Липсва и документ, с който същият да е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

               Ответникът – редовно призован се явява в първото съдебно заседание и е депозирал искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.Съдът, след като обсъди искането на ответника за постановяване на неприсъствено решение с оглед на представените по делото доказателства, го намира за основателно.

           Срещу ищеца неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е взел становище по отговора на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно неоснователен с оглед направените възражения от ответника и подкрепящите ги доказателства.  

                За да се постанови неприсъствено решение трябва ищецът да е предупреден за последиците ако не се яви в с.з. и не направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В случая с призовката, с която е изпратено на ищеца препис от определението по чл. 140 от ГПК, проект за доклада по делото и препис от отговора на ответника, получена от него на 19.07.2010 г., последният е предупреден за риска от постановяване на неприсъствено решение срещу него.

                По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ищеца в първото заседание по делото, невземане на становище по отговора на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.

                По делото са представени и писмени доказателства от ответника в съответствие с втората от изискуемите предпоставки на чл. 239 ал. 1 т.2 от ГПК. Доказателствата създават у съда убеждението за вероятната неоснователност на предявените искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.

               Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ищеца, с което да бъдат отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че  ищеца има срещу ответника валидно и изискумо вземане в размер на: 5 590,36 лв, представляваща дължимата главница по доставената ел. енергия ведно със законната лихва за забава за периода от 23.06.2008 г. до 18.02.2010 г. в размер на 676,86 лв, или общо вземане в размер на 6 267,22 лв, към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № *** г., по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху вземането до   окончателното   му изплащане.

      С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат възложени на осн. чл.78, ал.1 от ГПК  направените от ответника разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

               Съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната неоснователност на исковете. Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл. 240 ал. 1 от ГПК, както и  страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

         Водим от гореизложеното съдът, 

                                              Р  Е  Ш  И  : 

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. “***” № 37, чрез юрисконсулт С. Г. П.  ПРОТИВ КПЗК “***”, ЕИК 825223638, със седалище и адрес на управление с.Т., обл.П., представлявано от Д.Й.П., за признаване за установено, че ищеца има срещу ответника валидно и изискумо вземане в размер на: 5 590,36 лв, представляваща дължимата главница по доставената ел. енергия ведно със законната лихва за забава за периода от 23.06.2008 г. до 18.02.2010 г. в размер на 676,86 лв, или общо вземане в размер на 6 267,22 лв, към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № *** г., по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху вземането до   окончателното   му изплащане.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК “ЕВН България Електроснабдяване” АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.П., ул. “***” № 37 ДА ЗАПЛАТИ на КПЗК “***”, ЕИК 825223638, със седалище и адрес на управление с.Т., обл.П., представлявано от Д.Й.П.,  сумата 675,00 лв (шестстотин седемдесет и пет лева), представляваща направени в исковото производство разноски по делото.

         Решението не подлежи на обжалване.

 

                                     

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

МЗ/НК