Р Е
Ш Е Н И Е
№
73 20.08.2010 година град Първомай
Първомайски районен съд втори граждански състав
На седемнадесети август две хиляди и девета година
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Матей Златанов Секретар: Мария
Запрянова
Прокурор: Миглена Кирова
Като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 107 по описа на съда
за 2010 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 СК, вр. чл.75, ал.1, т.2 СК (отм). Алтернативно е предявен иск с правно основание чл.123, ал.2 от СК, във връзка с чл.76, т.9 от Закона за бълтарските лични документи.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Н.Т.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете Ф.З.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.*** – чрез адв.С.К., против З.Б.А. с ЕГН **********,***, с която се иска от съда на основание чл.132, ал.1, т.2 СК, вр. чл.75, ал.1, т.2 СК (отм.) да лиши ответника от родителски права по отношение на непълнолетното дете на страните Ф.З.Б., родена на *** г. Алтернативно, в случай, че не бъде уважен първия иск, моли на осн. чл.123, ал.2 от СК, във връзка с чл.76, т.9 от Закона за бълтарските лични документи, съдът да даде разрешение за издаване на международен паспорт и за напускане на страната.
Ищцата твърди, че от съмвестното съжителство с ответника имат родено едно
дете Ф.З.Б., родена на *** г. Двамата били във фактическа раздяла от 10 години,
като оттогава ответникът се дезинтересирал от детето си и не полагал никакви
грижи за него, като това състояние не се е променило и след като с Решение №
87/16.08.2001 г., по гр.д. № 257/2001 г., по описа на съда, ответника бил
осъден да заплаща издръжка в размер на 25 лв. Той продължил да се държи така,
все едно, че дъщеря им не съществувала, не направил никакъв опит да се свърже и
да се види с детето, въобще не се интересувал от Ф., поради което и тя не го
познавала. Ищцата твърди, че ответникът без основателна причина трайно не
полагал грижи за детето, като не давал и определената издръжка, поради което
моли съда да го лиши от родителски права. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи.
Ангажирани са писмени и гласни доказателства. Претендират се направените по
делото съдебни разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника, чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6
ГПК. В съдебно заседание, особеният представител на ответника заявява, че с
оглед на събраните по делото доказателства са налице основанията за лишаване на
ответника от родителски права, като се моли съда при постановяване на решението
да определи подходящ режим на лични отношения между бащата и детето.
Дирекция “Социално подпомагане” – гр.Първомай не изпраща представител в
съдебно заседание. Представен е социален доклад, с който се взема отношение по
предявения иск и се моли съда да постанови решение с оглед интересите на
детето.
Представителят на Районна прокуратура Първомай изразява становище за
основателност на предявения иск, тъй като ответникът трайно не полага грижи за
детето си и не дава определената от съда издръжка. С оглед на това, се моли съда
да лиши ответника от родителски права, като се определи подходящ режим на лични
отношения с детето.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на
акт за раждане № 0221/22.10.1999 г. на Община Първомай е видно, че детето Ф.З.Б.
е родена на *** г. от майка Н.Т.И. и баща З.Б.А..
Безспорно е по делото, че с Решение № 87/16.08.2001 г., по гр.д. № 257/2001
г., по описа на ПРС е определена месечна
издръжка, която следва ответникът да заплаща за дъщеря си.
По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане”
гр.Бургас, от който е видно, че към момента на проучването малолетното дете Ф.
живее заедно с майка си и нейните родители. През учебната 2009/2010 г. Ф. е
ученичка в ІV клас на ОУ “Св.Св. Кирил и Методий” гр.Първомай. Пред социалния работник
детето е заявило, че не познава биологичния си баща, тъй като до настоящия
момент не е имало възможност да се срещне с него. От социалното проучване е
установено, че ответникът се е дезинтересирал от детето си още, когато то е
било на едногодишна възраст, като до настоящия момент не се е интересувал от
нуждите и потребностите му, не се е възползвал от предоставената му възможност
да упражнява родителските си права спрямо Ф., както и не е заплащал
определената му от съда месечна издръжка за детето.
Непълнолетното дете Ф.Б., изслушано в съдебно заседание по реда на чл.138
СК, вр. чл.15, ал.1 ЗЗД, в присъствието на социален работник Д. К., заявява
пред съда, че не познава баща си, виждала го е веднъж, същият никога не й се е обаждал и не правил
никакъв опит да се свърже с нея, не познава и неговите родители, които също не
са търсили контакт с нея. От показанията на разпитания по делото свидетел Т.Г.И.
(баща на ищцата и дядо на Ф.) се установява, че откакто страните са разделени,
ответникът не се е интересувал от детето, не са имали и контакти по телефона,
не плащал и месечната издръжка, като наблюденията на свидетеля са вследствие на
ежедневните му контакти с ищцата и малолетното й дете.
Съгласно чл.133, ал.2 СК, съдът е задължен служебно при заведено дело за
лишаване на родител от права да изслуша този родител. В настоящия случай,
обаче, съдът не би могъл да изпълни това задължение, тъй като, видно от
събраните по делото доказателства, ответникът, чието лишаване от родителски
права се иска, не може да бъде намерен на регистрирания от него адрес, поради
което същият се представлява в процеса чрез назначен от съда особен
представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. Предвид това, не е възможно ответникът
да изрази пред съда своето лично становище по отношение на искането за
лишаването му от родителски права.
С оглед на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.132, ал.1, т.2 СК.
Съгласно чл.132, ал.1, т.2 СК родителят може да бъде лишен от родителски
права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето си и не
дава издръжка. Лишаването от родителски права константно се възприема от
съдилищата като крайна мярка за защита на децата, която следва да се прилага
при доказана нужда. Трайното не полагане на грижи за детето и липсата на
финансов принос за отглеждането му сочи на противоправно поведение на родителя,
създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето. В разглеждания случай
съдът приема, че е налице именно такова поведение от страна на ответника. С
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано
твърдението на ищцата, че от фактическата им раздяла с бащата на детето, през
1999 г., ответникът не участва в отглеждането на детето Ф., не плаща
определената му с решение издръжка,
трайно не полага грижи за дъщеря си и по никакъв начин не се интересува от
детето. Доказателствата установяват по безспорен начин, че след раздялата с майката,
бащата не е търсил и не е създал контакт с детето си, не се е интересувал от
това как то се отглежда и какви нужди има, не е предоставял и средства за
отглеждането му, а също така не е предприел и никакви действия, за да узнае
детето за неговото съществуване след като то е достигнало психическа зрялост, в
която може да осъществява социален контакт. С оглед
разпределянето на доказателствената тежест в процеса, не се ангажираха
доказателства за наличието на основателна причина, поради която бащата не е
изпълнявал родителските си задължения спрямо непълнолетното дете на страните.
Предвид това, съдът намира за безспорно доказано, че З.Б.А. действително трайно
не полага грижи за детето Ф. и не й дава средства за издръжка без основателна
причина, като това му поведение е в продължение на дълъг период от време –
около 10 години. Нещо повече, самото дете заявява пред съда, че не познава
биологичния си баща и не го възприема като такъв, като не изпитва и потребност
да общува с него. Ето защо, съдът намира, че в случая претендираните с исковата
молба мерки за лишаване на бащата от родителски права са в интерес на детето,
поради което искът следва да се уважи, налице са условията на чл.132, ал.1, т.2
СК и ответникът З.А. следва да бъде лишен от родителски права по отношение на
детето Ф..
Съгласно разпоредбата на чл.134, т.2 СК, във всички случаи на лишаване от
родителски права съдът следва да определи и мерките относно личните отношения
между родителя и детето. Поради което и независимо от обстоятелството, че по
делото се събраха категорични доказателства за това, че ответникът се е
дезинтересирал от детето си от дълго време (от 10 години) и въпреки негова
незаинтересованост, бащата трябва да има възможност да осъществява и поддържа
контакти с детето. С оглед на това, следва да бъде определен режим на лични
отношения между бащата З.А. и
непълнолетното дете Ф., като предвид възрастта на детето съдът намира, че
подходящ в случая е следният режим: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа
до 17.00 часа.
Предвид изхода от първия предявен иск, съдът, счита, че не следва да се
произнася по втория алтернативно предявен иск с правно основание чл.123, ал.2
от СК, във връзка с чл.76, т.9 от Закона за бълтарските лични документи.
Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК основателна е и
претенцията на ищцата за заплащане на направените от нея съдебни разноски в
настоящото производство, които са в размер на 175 лв. – държавна такса и
възнаграждение за назначения особен представител на ответника.
На основание чл.136 СК, след влизане в сила на настоящото решение,
съобщение за същото следва да се изпрати до общината по постоянния адрес на
ответника за вписване на лишаването от родителски права на ответника по
отношение на детето Ф..
Мотивиран от горното и на основание чл.132, ал.1, т.2 СК, съдът,
Р Е Ш И:
ЛИШАВА бащата З.Б.А. с ЕГН **********,*** от родителски права по отношение на детето Ф.З.Б.,
родена на *** г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата З.Б.А. с ЕГН **********,*** и детето Ф.З.Б., родена на *** г., ЕГН **********,
както следва: всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа.
ОСЪЖДА З.Б.А. с ЕГН **********,*** , да заплати на Н.Т.И., с ЕГН **********,***,
сумата от 175.00 лв. (сто седемдесет и пет лева), представляваща направените от
нея съдебно- деловодни разноски.
След влизане в сила на настоящото решение, препис от същото да се изпрати на Община Първомай за вписване на лишаването от родителски права на ответника З.Б.А. с ЕГН **********,*** по отношение на детето Ф.З.Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
МЗ/ВК