Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер    71                                      05.08. 2010 година                        Град  Първомай

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори  юли                                                                        Година 2010 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова               

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 103 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

 

Ищцата Н.Т. И., като майка и законен представител на малолетното дете Ф.З.Б., твърди в искова си молба, че по  с Решение № *** г., по гр.д. № *** г. на ПРС ответникът бил осъден да заплаща на малолетното им дете, чрез нея, като майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 25 лева. От определянето на увеличената издръжка към дата 28.06.2000 г., до подаване на настоящата искова молба, обстоятелствата относно нуждите на детето от по-висока по размер месечна издръжка се изменили трайно и съществено, тъй като оттогава е изминал дълъг период от време - повече от десет години. Към момента на определяне на тази издръжка детето било на 1 година, а сега на 10 години, като с нарастване на възрастта му – нараснала и нуждата му от по-висока по размер ежемесечна издръжка, което било достатъчно основание за увеличението й, независимо дали било налице и изменение във възможностите на ответника, с информация за което ищцата не разполагала към предявяване на иска. Детето учело в ОУ “Св.св. Кирил и Методий” гр.П., четвърти клас и имало увеличена нужда от дрехи, обувки и храна, както и от учебни помагала. Ищцата получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 700 лева, от трудово правоотношение осъществявано в Кралство Испания. Детето живеело при нейните родители, които полагали непосредствените грижи за него и я подпомагали финансово в издръжката му. Настъпилите през  последните десет години икономически промени и инфлация също не били за подценяване. Искането е да се увеличи размера на определената по посоченото дело издръжка на малолетното дете на страните, като се осъди ответникът да му заплаща чрез ищцата, като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски.

          Ответникът З.Б.А., чрез назначения си особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, адвокат И.Д., редовно и своевременно призован, не е подал писмен отговор, не се явява, като не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Не взема становище по предявения иск.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

          Малолетното дете Ф.З.Б.  е родено на  *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене е на възраст 9 години и 7 месеца, видно от представеното по делото удостоверение за неговото раждане.  Неговите родители са страните по делото. Между тях не е спорно, а се установява и от Решение № *** г., по гр.д. № *** г., по описа на ПРС, че детето е родено от родители страните по делото. По силата на горецитирането съдебно решение, ответникът е осъден да заплаща на Н.Т. Иванова, като майка и законен представител на малолетното дете Ф.З.Б.  издръжка в размер на 25 лв, считано от 28.06.2000 г. (л. 5).

 

          От присъждането на тази издръжка до приключване на съдебното дирене е изминал значителен период от време от около десет години. Ноторно известно е, че за същият икономическата обстановка в страната  се е променил значително, доказателство, за което е и увеличението на размера на минималната работна заплата, която към момента на определяне на издръжката на малолетното дете е била в размер 75 лева (ПМС № 12/14.02.2000 г.), а към датата на приключване на съдебното дирене е в размер на 240 лева (ПМС № 326/30.12.2009 г.). За посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете на страните несъмнено е нараснала трайно и съществено и с нарастването на възрастта му. Тези обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената му издръжка е доказан частично в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е настоящият случай, или пък на възможностите на дължащия издръжка (р. VIII от мотивите на ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата на малолетното дете на страните от издръжка съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за тях, като взе предвид и възрастта им, тъй като по делото липсват доказателства детето да има изключителни нужди от издръжка. От друга страна не е без значение и факта, че получаваната към датата на подаване на исковата молба издръжка е под законно установения минимум от 60 лв. 

 

          По делото липсват доказателства ищцата и ответникът да имат и други ненавършили пълнолетие деца, на които също да са задължени да осигуряват издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). От представената от ищцата декларация, се установява, че същата работи в чужбина и получава доходи от 7 200 лв годишно, като не получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари.

          Не са представени доказателства за притежавани недвижими имоти, от които ищцата да получава доходи.

Ответникът не е представил по делото доказателства какви доходи получава и какво имущество притежава. По делото обаче липсват и доказателства същият да е неработоспособен или с намалена работоспособност. При това положение съдът намира, че той разполага с минимални за страната възможности да осигурява издръжка на своето малолетно дете, тъй като е работоспособен (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете на страните Ф.З.Б., с оглед възрастта му, правилното му отглеждане, развитие и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 140 лева месечно. От същата ответникът, с оглед обстоятелството, че е работоспособен, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в размер на 70 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за това дете общо 140 лева месечно, следва да се поемат от ищцата, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

 При това положение предявеният иск за увеличение размера на присъдената ежемесечна издръжка на малолетното дете Ф.З.Б., съдът намери за основателен и доказан частично, поради това следва да бъде и уважен частично.  Увеличението на издръжката на детето Ф. с посочената сума следва да се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска (така р. VIII от ППВС № 5/1970 г.; чл. 150 и 146, ал. 1 от СК).   

 

Тъй като ищцата не дължи държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК) дължимата се такава в размер на четири процента върху увеличения размер на издръжката, в размер на 64,80 лв следва да бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение (чл. 78, ал. 6 от ГПК). Същия следва за заплати и изплатеното от бюджета да съда, възнаграждение на назначения му особен представител. При този изход на делото сторените от ищцата разноски, представляващи заплатено от нея възнаграждение на представляващия я по делото адвокат, следва да се възложат в тежест на ответника  (чл. 78, ал. 1 от ГПК), но тъй като не са представени доказателства за изплатено възнаграждение по договор за правна помощ, съдът не уважа искането за присъждане на разноски. В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 05.08.2010 г., от която дата тече и срокът за обжалването му (чл. 315, ал. 2 от ГПК).

Воден от горните мотиви Първомайският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гражданско дело № 103 по описа за 2008 г. на Първомайски районен съд, като:

 

ОСЪЖДА З.Б.А. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете Ф.З.Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Н.Т. И., с ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 70 лв (седемдесет лева) считано от 14.04.2010 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като отхвърля иска в останала му част до 100 лв (сто лева), като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Т. И., с ЕГН **********,*** за присъждане на направените от нея раноски – възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената част на иска, като неоснователно и недоказано.

ОСЪЖДА З.Б.А. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Първомайски районен съд, сумата от  164,80 лева (сто шестдесет и четири  лева и осемдесет стотинки), представляваща дължима се държавна такса за производството върху увеличения размер на издръжката и възнаграждение на назначения особен представител.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от 05.08.2010 г.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/

 

МЗ/НК