Р Е Ш Е Н И Е № 57

гр. Първомай, 01.07.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

с участието на прокурора Миглена Кирова

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 49 по описа на съда за 2010 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производство по реда на чл. 547 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 4 от ЗГР.

Молителят Г.А.М. твърди, че при раждането му на *** год. не е съобщено в селският съвет, тъй като бил в критично здравословно състояние и въпреки, че бил кръстен, за раждането му не било съобщено на длъжностното лице по гражданско състояние. След няколко месеца, когато здравословното му състояние се стабилизирало, било направено обявяване на раждането, но длъжностното лице записало дата за раждане датата на заявяването – 0***година, вместо действителната му дата на раждане. Моли съда да допусне поправка на грешката в акта му за раждане, като вместо датата, записана в регистрите за негова дата на раждане, да бъде записана действителната му дата на раждане – *** *** не се яви и не изрази становище по делото. С писмено становище единствено моли да не бъде взето предвид при решаване на делото съставено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, приложено към исковата молба.

Представител на РУСО Пловдив счита молбата неоснователна и недоказана, тъй като не са събрани достатъчно доказателства по делото, които да оборят доказателствената сила на приложеното удостоверение за раждане, представляващо официален свидетелстващ документ.

Районна прокуратура прие молбата за основателна и доказана.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Законът предвижда, че поправка на грешки в актовете за гражданско състояние се допуска по реда за установяване на факти с правно значение, когато законът не предвижда друг ред за поправянето им. Чл. 38 от ЗГР допуска поправка в акта при установяване на вписване на неверни данни в него, по съдебен ред. Поради това производството е допустимо.

Молителят Г.А.М. е записан в акта си за раждане, издаденото въз основа на него удостоверение за раждане, както и в документите си за самоличност, видно от представеното копие от лична карта, с дата на раждане *** год. Актът за раждане е издаден на двадесет и шести ноември хиляда деветстотин четиридесет и осма година. От представения акт за раждане и издадените въз основа на него удостоверения е видно, че майката на молителя е К. Г. Ж. по мъж А. М. и баща А. А. К. М.. В удостоверението за раждане майката е записана с фамилно име Ж. От издаденото удостоверение за идентичност на имена № *** год. на кметство с. Д. е видно че фамилиите Ж. и М. са имена на едно и също лице.

Представено е свидетелство за Свето кръщение, от което е видно, че синът на А. А. К. М. и Е. А., именуван Г. при Светото кръщение, е роден на *** година.

Представено е от ищеца и удостоверени за идентичност на лице с различни имена № *** год. на община П., в което е удостоверено, че К. Г. М., майка на молителя и Е. А., както е записана в свидетелството за кръщение, са имена на едно и също лице.

Разпитани по делото, свидетелите М. и К. заявиха, че при раждането си молителят е бил болно дете, за което лекарите не давали надежда за излекуване, поради което родителите му го записали в кметството след като се излекувал. Роден бил на *** година, според свидетелите, когато празнувал и рожденния си ден. Свидетелката К. към датата на раждане на молителя не е била навършила четиринадесет години.

По делото бе направено оспорване на истиннотстта на представените удостоверение за идентичност на лице с различни имена № *** год. на община П., с исковата молба, както и на представеното удостоверение за Свето кръщение, като молителят заяви, че ще се ползва от представените доказателства и съдът откри производство по оспорването им, на основание чл. 193 от ГПК. Съгласно същият текст в тежест на оспорващия е да докаже неистинността на представения официален документ. По отношение на представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена Община П., в становището си заявява, че не следва да бъде взето предвид представеното с исковата молба удостоверение, тъй като не е издадено въз основа на налични в регистрите данни. Общинската администрация по постоянен адрес на лицето, при необходимост, издава удостоверение за идентичност на лице с различни имена. С него се удостоверява, че промененото име на лицето и името, което то е имало до този момент, са имена на едно и също лице. Удостоверението следва да удостовери, че в регистъра, по постоянен адрес на лицето, същото фигурира с тези имена. Представеното по делото като доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена № *** год. на кметство с. Д. е видно, че К. Г. М., майка на молителя, е записана с име Ж. в акта за раждане на молителя, като е посочено съответно ЕГН на лицето.Не са посочени други имена на лицето. Така представеното доказателство е безспорно. Като взе предвид него, направените изявления от страните – на ищеца, че в свидетелството за свето кръщение не били изписани имената на майката, а била допусната грешка и били записани други имена – на кумата, и от изявлението на община П., че същото е издадено не по наличните в регистрите данни, а единствено след представяне на свидетелството за Свето кръщение, и с оглед факта, че длъжностното лице, издало оспореното удостоверение не е компетентно да го издаде, тъй като същото се издава по постоянен адрес на лицето, то съдът прие направеното оспорване за доказано. Поради изложеното изключва от доказателствата по делото представеното с исковата молба удостоверение за идентичност на лице с различни имена № *** год. на община П. Поради това, че препис от удостоверението е изпратен на РП Първомай, която като страна по делото получава и препис от решението, съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ГПК. Не се доказа неистинност на представеното свидетелство за свето кръщение. От представените по делото като доказателство копия от регистри на храма в с. Д., неоспорени от страните и сверени с оригиналната реигистърна книга, е видно, че данните, посочени в свидетелството, съответстват на тези, удостоверени и записани в съответните регистри на храма. Поради това съдът прие, че оспорването не е доказано и следва да цени представеното доказателство. Единствено свидетелката К. заяви, че свещенникът бил възрастен и било възможно да е объркал нещо в свидетелството, но тези показания съдът не може да приеме като доказателство за невярното съдържание на документа.

Актът за раждане е официален свидетелстващ документ. Същият има обвързваща съда доказателствена сила относно удостоверените в него факти, включително и относно удостоверенат дата на раждане на молителя. Допустимо е в настоящото производство да бъде оспорвана верността на акта за раждане с всички допустими по закон доказателства, включително и със свидетелски показания. За да се уважи молбата, е необходимо по несъмнен начин да се установи дата на раждане на молителя, различна от посочената в удостоверението за раждане, което се издава въз основа на акт за раждане, съдържащ данни от съобщението за раждане. Това доказване е в тежест на молителя и този факт той следва да установи по безпорен и несъмнен начин. Според настоящият състав не бе доказано по такъв категоричен начин факта, че молителят е роден на дата, различна от съобщената пред длъжностното лице, записана в акта за раждане и удостоверена в представеното удостоверение за раждане на молителя. В акта за раждане и в удостоверението за раждане е посочена дата на раждане на молителя 0***година. Предсатвеното свидетелство за свето кръщение съдът, въпреки, че цени като доказателство, не счита, че може да бъде ползвано за удостоверяване факта на светото кръщение на молителя, а и неговата действителна дата на раждане. В представеното свидетелство за майка е посочено лице, различно от майката на молителя. За кръстник е посочено лице, различно от това, посочено в акта за раждане като кръстник на детето – Т. С. Н. Свидетеля К. заяви също, че кръстника на молителя и кум на родителите му е бил Т. С. Н. Само от свидетелските показания на свидетеля К., че кумата се е казвала Е. и е била съпруга на С. Н., както и, че поради възрастта на свещенника може да е допуснал грешка, не може да се направи извод, че в свидетелството за свето кръщение е допусната грешка при изписване на имената на майката на молителя. В документа не са посочени нито други данни за родителите, нито за новокръстеното дете, поради което не може да се направи категоричен извод, че то удостоверява кръщението, съответно и съобщената дата на раждане, именно на молителя. Действително, от представените удостоверения за родствени връзки на К. Г. М., е видно, че А.А.М. е брат на молителя, а от представеното копие от страница на регистър – че той е кръстен в храма в с. Д. Видно от записванията в регистъра за родители на детето са записани А. А. М. и К. А., както са записани и имената на родителите на молителя в акта му за раждане. Поради това и представеното копие от регистъра съдът също не може да приеме като доказателство, че в представеното сидетелство е допусната грешка и същото се отнася до извършено кръщение именно на молителя. Ето защо и съдът не прие, че в представеното удостоверение за свето кръщение е записана действителната рожденна дата на молителя.

От разпита на свидетелите също не се установи по категоричен начин факта, че молителят е роден именно на твърдяната от него дата. Същите заявиха, че молителят е роден на *** година, но е записан в кметството по-късно, защото бил болен, като свидетеля М. твърди, че детето боледувало около месец, а свидетеля К., че “теглило” пет-шест месеца. Действително, от представения акт за раждане на молителя е видно, че за раждането му е съобщено по-късно и то толкова, колкото свидетеля М. заяви, че е траяло състоянието на детето, в което лекарите не са давали надежда за живота му, около месец. Не се доказват и твърденията, че в акта за раждане вместо датата на раждане на детето било погрешно изписано датата на заявяване на раждането, тъй като, видно от представеното копие от акта, заявяването, съответно съставянето на акта са направени на *** година. Поради това съдът не прие за безспорно установено със свидетелските показания обстоятелството, че молителя е роден на твърдяната от него дата, а не на тази, записана в акта. Това, че молителя празнува рожден ден на тази дата също не е факт, който е в състояние да обори доказателствената сила на представения официален документ.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи по безпорен начин, че молителят е роден на *** година, като при изписване на акта му за раждане е допусната грешка при посочване на дата на раждане *** година. Поради изложеното, съдът счита, че следва да отхвърли молбата като недоказана.

Водим от горните съображения, съдът:

Р Е Ш И:

Оставя без уважение молбата на Г.А.М., ЕГН: **********,***, за установяване по отношение на Община П. и Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, вписване на неверни данни в акта му за раждане при записване на датата на раждане, като е записана дата 0***год. вместо действителната му дата на раждане *** година и допускане на промяна в данните за гражданско състояние.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от него.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК