Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70

гр. Първомай, 30.07.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Районен съд Първомай, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и десета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 48 по описа на съда за 2010 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск за заплащане на трудово възнаграждение.

Ищецът, С. ***, чрез адв. С.С.,***, пл. „***” № 1б, моли да бъде осъден ответника да му заплати неизплатено трудово възнаграждение в размер на 1826 лева, за периода от 10.08.2009 год. - месец декември 2009 год., съгласно приетото заключение на вещото лице, като в останалата предявена част и за сумата от 414.99 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец януари 2010 год. и сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща част от трудово възнаграждение за месец септември 2009 година, делото е прекратено с протоколно определение от 23.06.2010 год., влязло в сила на 30.06.2010 год. Претендира и законна лихва от датата на завеждане на иска – 25.02.2010 год. до окончателното и изплащане. Моли да бъде осъден ответника да заплати направените по делото разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение по делото, съгласно представен списък на разноските. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, прекратено от ответника със заповед от 19.12.2009 год., поради завършване на определената работа, получена от него на 29.01.2010 год, както и, че е изпълнявал трудовите си задължения.

Становището на ответника е, че исковете са неоснователни, тъй като строително-монтажните работи на обекта, на който ищецът е следвало да полага труда си, са били преустановени на 30.09.2009 год., като моли, ако съдът приеме претенциите за основателни да бъдат уважени до тази дата. Претендира разноски по съразмерност.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно е по делото, че ищеца е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, сключен на 10.08.2009 год., за срок от шест месеца. Това е видно както от приложеното заверено копие от договора от ищеца, така и от приложеното лично трудово досие на ищеца. Видно от приложената по делото заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 63/19.12.2009 година по делото, трудовото правоотношение между страните е прекратено, като заповедта е получена от ищеца на 29.01.2010 година, видно от приложената обратна разписка в личното му трудово досие. Заповедта не е обжалвана.

Размерът на брутното трудовото възнаграждение на ищеца, за периода, за който се претендира, е в размер на 1976,15 лева, видно от приетото без възражение на страните в съдебно заседание от 23.06.2010 год., заключение на вещото лице С., а именно 316,19 лева за месец август и по 414,99 лева за месеците от септември до декември включително. Начисленото нетно трудово възнаграждение на ищеца, съгласно ведомостите на ответника е в размер на 513,80 лв., за месец август и десет работни дни от месец септември 2009 год. За останалото време, до прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът се е водил в неплатен отпуск.

Видно от представеното трудово досие и разходен касов ордер, както и от заключението на вещото лице С., прието в съдебно заседание на 16.06.2010 год., за месец септември е бил изплатен аванс на ищеца в размер на 150 лева.

Строителните работи на обекта, за изпълнение на който ищецът е сключил трудовия си договор с ответника, са преустановени на 30.09.2009 год. Доведения от ищеца свидетел в съдебно заседание, за установяване на факта на изпълнение на трудовите си задължения, заяви, че майсторите, какъвто бил и ищецът, работели до Коледа горе-долу, но той бил на работа по трудово правоотношение около месец след като започнал работа – на 15-16 август, след това ходил да види жена си в болницата и от там знаел. От приетите в съдебно заседание на 26.07.2010 год. писмени доказателства, неоспорени от страните, е видно, че в обекта, за чието изпълнение е бил нает на трудов договор ищеца, е преустановено извършване на строително монтажни работи, поради спиране на финансирането и неизплащане на извършени СМР, на 30.09.2009 година. Съдът кредитира представените писмени доказателства от ответника, а свидетелските показания прие за некатегорични и противоречиви на останалия доказателствен материал, неоспорен от страните.

Спорът между страните е дължи ли се възнаграждение на ищеца след спиране на строителните работи на обекта, за чието изпълнение е нает по трудово възнаграждение. Действително, трудовият договор е двустранен възмезден договор и всяка страна дължи изпълнение при положение, че другата е изпълнила съответно задълженията си по договора, или с други думи се дължи възнаграждение на ищеца само при положение, че същият в изпълнение на задълженията си по договора е престирал добросъвестно труд. От друга страна следва да се държи сметка на специалната уредба на кодекса на труда на този вид договори.

Съгласно приетото заключение на вещото лице, за част от месец септември и за останалия исков период, ищецът е бил в неплатен отпуск. Не бяха представени доказателства за поискване на такъв, а съгласно разпоредбата на чл. 160 от КТ това е право на работника и се осъществява след негово изрично искане и уважаване от работодателя. Няма законова възможност и право работодателят да разреши неплатен отпуск без искане на работника. Ето защо съдът не приема, че за този период работникът е бил в неплатен отпуск.

Доказа се обаче, че работникът не е осъществявал трудова дейност, не е престирал работна сила за периода след 30.09.2009 година, тъй като на обекта, на който е работил ищеца, работата е била преустановена, поради неплащане от страна на възложителя на работодателя. Съгласно нормата на чл. 267, ал. 1 от КТ за времето на престой, не по вина на работника, той има право да получи брутното си трудово възнаграждение. По смисъла на закона именно спиране на работата означава престой на работника – състояние при което работникът не изпълнява задълженията си по сключения трудов договор – да престира работна сила. Съгласно представените доказателства по делото престоят е по икономически причини, тъй като е спряно заплащането от страна на съконтрагетните на работодателя, той е преустановил работата на обекта. Този престой не е бил по вина на работника. Работодателят е имал възможности, дадени му от закона - да промени едностранно мястото или характера на работата на работника докато трае престоя - чл. 120 КТ ; да даде на работниците да ползват платения си годишен отпуск без тяхно съгласие - чл. 173, ал. 4 КТ ; да предложи на работниците да ползват неплатен отпуск по чл. 160 КТ ; да прекрати трудовото правоотношение на работниците по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, когато престоят е бил повече от 30 календарни дни. (Решение № 169 от 2.06.1997 г. на ВКС по гр. д. № 130/1997 г.) Нито една от тези възможности не е използвал работодателя, поради което и по силата на цитираната разпоредба на ищеца се дължи изплащане на брутното му трудово възнаграждение за срока на действие на договора. Договора се прекратява с връчване на заповедта, което е станало след изтичане на исковия период. Не се твърди изплащан на трудово възнаграждение, нито се представят доказателства за това.

С оглед изложеното съдът счита, че исковете за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца са доказани по основание – ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника от 10.08.2009 год., в състояние на престой след 30.09.2009 год. до месец декември включително, трудово възнаграждение не е получил за този период, поради което му се дължи брутното такова. Размерът е доказан с приетото и неоспорено от страните допълнително заключение на вещото лице С.. Съгласно направеното изменение на иска размерът на претенцията обхваща периода от 10.08.2009 год. до месец декември 2009 година включително и е в размер на 1826 лева, съгласно заключението на вещото лице, а именно 316,19 лв. за месец август, 264,99 лв. за месец септември, с оглед направения частичен отказ от иска за авансово получената сума от 150 лева и по 414,99 лева за останалите месеци – октомври, ноември и декември. Ето защо съдът счита, че следва да уважи предявените искове като основателни и доказани. Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковете – 05.02.2010 година, до окончателното и изплащане.

Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът да постанови предварително изпълнение на решението.

Държавната такса в размер на 73,04 лева следва да се заплати по сметка на РС Първомай от ответника. Следва същият да заплати и направените разходи от бюджета на съда в размер на 130 лева.

Направените разходи от ищеца по делото за адвокатска защита в размер на 400 лева също следва да му бъдат заплетени от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***” № 25, ЕИК: ***, представлявано от Р.А.Д. – управител, да заплати на С.И.С., с ЕГН: **********,***, със съдебен адрес гр. П., пл. ***, № 1б, сумата от 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шест/ лева, представляващи неизплатено брутно месечно трудово възнаграждение за периода от 10.08.2009 година до месец декември 2009 година включително, ведно със законната лихва от 25.02.2010 година до окончателното и изплащане.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***” № 25, ЕИК: ***, представлявано от Р.А.Д. – управител, да заплати по сметката на РС Първомай държавна такса в размер на 73,04 лева и разноски по делото в размер на 130 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 30.07.2010 година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК