Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

гр. Първомай, 11.06.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди и десета година в състав:

Съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 30 по описа на съда за 2010 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 222, ал. 3 от КТ.

Ищеца моли да бъде осъден ответника да му заплати четири брутни работни заплати - 3500 лева, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, представляваща разликата между дължимото му обезщетение в размер на шест брутни работни заплати и изплатеното му такова в размер на две брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.02.2010 год. до окончателното изплащане на задължението. Претендира присъждане на разноски. Твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника, прекратено със заповед от 09.11.2009 год., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. При прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, ответника, въпреки неговата изрична молба, е изплатил обезщетение в размер на две брутни работни заплати, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, вместо претендираните шест от ищеца. Твърди, че тъй като е бил налице договор за наем между „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност) и ответника, с който е бил сключен договор за наем за част от производствен обект, то за него не е било налице прекратяване на правоотношението, съответно прекъсване на трудовия стаж. Счита, че заповедта за прекратяван на трудовото му правоотношение с наемодателя по взаимно съгласие не е произвело действие, поради противоречие с императивна норма на закона, а именно разпоредбата на чл. 123 от КТ. Поради това счита, че към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника са били налице изискуемите от закона десет години трудов стаж при работодателя, ведно с този, положен при наемодателя на ответника.

Ответника не признава наличие на задължения за заплащане на обезщетението в претендирания размер, поради което моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, тъй като не е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ (към 2001год.), поради което и не е налице непрекъснатост на трудовия стаж на ищеца. Твърди, че функциите, които е изпълнявал при предишния си работодател ищеца не се припокриват с тези, които е осъществявал при него, тъй като при първия си работодател не е изпълнявал трудовата си функция пряко и единствено спрямо наетата част от състава на производствен обект „Птицекланица” а спрямо цялостната счетоводна дейност на търговското дружество – наемодател, както и, че ищецът е продължил да изпълнява и функциите си на счетоводител при първия си работодател до 01.09.2005 година. Освен това твърди, че договорът за наем между ответника и предишния работодател на ищеца е действал до 2005 година, като след това трудовото правоотношение на ищеца не е преминало автоматично към първият работодател, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.123 от КТ на която се позовава ищеца.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорни по делото са фактите на наличие на трудово правоотношение на ищеца с „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност) от 23.06.1997 год., сключване на договор за наем от 10.10.2001 год. между последното дружество и ответника, нотариално заверен и вписан в СВ Първомай. За тези факти са представени и приети по делото, неоспорени от страните заверено копие от трудова книжка на ищеца и договор за наем, ведно с неразделна част приложение 1 – опис на наетото движимо и недвижимо имущество. Тъй като в самият договор е записано, че наетите вещи ще се ползват с предназначение за птицекланица, съдът приема, че се касае до наемане на обособена част от предприятието, и поради това, че ответникът не възразява по така направените твърдения на ищеца. Наемното правоотношение е прекратено на осн. чл. 11, т. 2 от Договора, поради продажба на наетите вещи, на осн. чл. 717 от ТЗ, с постановление от 22.08.2005 год. на ПОС, влязло в сила на 30.08.2005 год., приложено като доказателство по делото.

Не се оспорва и факта, че на 12.10.2001 год. ответникът е подписал заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност), по взаимно съгласие. Това обстоятелство е отразено в трудовата му книжка, нанесен е стажът, положен при работодателя, изплатено е и съответното обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ. За удостоверяването на този факт са приети като доказателства заповед № *** год. на „Птицекланница” ЕООД Първомай и заверено копие от трудовата книжка на ищеца, фиш за изплатено обезщетение (л. 34 от делото).

На 12.10.2001 год. ищецът е подписал трудов договор с ответника, въз основа на подадена от него молба на същата дата, видно от представените с отговора на исковата молба доказателства, както и от приложеното копие на трудовото досие на ответника. Ищецът е бил назначен на длъжност главен счетоводител при ответника с трудов договор № *** год. На същата дата ищецът е подал молба и до синдика на „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност), въз основа на която е назначен по външно съвместителство, на основание чл. 111 от КТ, на трудов договор с „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност) на длъжност главен счетоводител, считано от 12.11.2001 година, за неопределено време, срещу определено месечно трудово възнаграждение. Този трудов договор е прекратен със Заповед № *** год. на синдика на „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност), поради закриване на предприятието, с която са определени за изплащане и съответните обезщетения. Тези обстоятелства също не са спорни между страните и доказани с приетите по делото (л. 39 - 41) писмени доказателства – молба от ищеца до синдика на „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност), трудов договор № *** год. и цитираната заповед на синдика на „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност).

Безспорно са установени и факта на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответника, със заповед № *** год. на управителя на ответника, по взаимно съгласие на страните, както и факта на изплатено обезщетение, на осн. чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на две брутни работни заплати – сумата от 1562,40 лева, за което са приети и неоспорени като доказателства извлечение от ведомост за месец ноември 2009 год. и фиш за получено възнаграждение от ищеца за месец ноември 2009 година. От горното се установява, че брутното месечно възнаграждение на ищеца е в размер на 781,20 лева.

При така установената безспорно фактическа обстановка спорът между страните е дали е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ (ДВ бр. 25/16.03.2001 год.), действаща към датата на сключване на договора за наем между бившите работодатели на ищеца, съответно действащият към момента и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение текст на чл. 123а от КТ.

За да бъде налице защитната хипотеза на визираната норма от ищеца, то следва да бъде установено, че е бил налице сключен между бившите му работотодатели договор за наем на обособена част от предприятие, като трудовата му функция е била свързана с частта от предприятието, отдадено под наем, и същата е останала непроменена след промяната на работодателя, който след сключване на договора за наем се променя и е наемателя на частта от предприятието. Не се доказа на първо място, че трудовата функция на ищеца е била свързана именно с частта от предприятието на „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност), отдадено под наем на ответника. Отдадените под наем движими и недвижими вещи, които съдът прие, че представляват обособена част от предприятие, с оглед становищата на страните, са наети с цел да бъдат използвани за птицекланица. Ищецът е счетоводител и трудовата му функция, видно както от самата длъжност, така и от представените длъжностни характеристики, не е свързана пряко с предназначението на наетия обект, а с цялостната дейност на съответното юридическо лице. Действително, това не означава, че не е възможно ищецът единствено и само да осъществява длъжността си по отношение на наетата част от предприятието, но такива факти и обстоятелства не бяха доказани в производството по делото. Ето защо съдът прие, че не е налице хипотезата на чл. 123 от КТ. Нещо повече – установи се, че поради различната функция при двамата работодатели, ищецът е сключил с наемодателя по договора, първият си работодател, втори трудов договор по външно съвместителство. Във връзка с него са представени по делото и приети писмени документи, свързани със счетоводната отчетност на „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност), които ищецът е изготвял и подписвал във връзка с осъществяваната от него трудова функция при първия си работодател. Не се доказаха и твърденията на ищеца, че не е променяно и мястото, на което е продължил да осъществява трудовата си дейност, като това е останала администрацията на обект „Птицекланица”. Такъв обект не фигурира в представеното приложение към договора за наем, а следва да се има предвид и обстоятелството, че посочването в трудовия договор касае организационно обособяване, а мястото на полагане на труда е от значение най-вече при доказване на факта, че трудовата функция е останала непроменена, което в настоящия случай не бе установено по надлежния ред. Поради изложеното съдът прие, че не е налице запазване на трудовата функция в непроменен вид след възникване на трудовото правоотношение с ответника.

Освен изложеното, съгласно цитираната от ищеца разпоредба, трудовото му правоотношение би следвало да премине отново към наемодателя след прекратяване на договора за наем, на осн. чл. 11 от същия, през 2005 година, съответно към правоприемника му поради смяна на собственика на обособената част на предприятието. Това не се е случило и ищецът е продължил да изпълнява задълженията си по договора с ответника и след прекратяване на наемното правоотношение между работодателите му, като сключеният трудов договор по външно съвместителство с първия му работодател, наред с основния му трудов договор, е бил прекратен, поради закриване на предприятието на „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност), което е в следствие на спецификата на трудовата му функция и задължения при всеки един от работодателите.

Видно от представената трудова книжка, която е официален свидетелстващ документ и удостоверените в нея факти съдът е длъжен да приеме за истинни до доказване на противното, както и приетото трудово досие на ищеца, трудовото правоотношение на ищеца с „Птицекланница” ЕООД Първомай (в несъстоятелност) е било прекратено по взаимно съгласие на страните. Ищецът е предпочел да сключи трудов договор с ответника, което също е удостоверено в трудовата му книжка и видно от представените писмени документи по делото, като с първия си работодател е сключил допълнителен трудов договор по външно съвместителство. Действително нормата на чл. 123 от КТ има защитен за работника и служителя характер при изпълнение на визираните в нея хипотези и действително има императивен характер, но визира прекратяване на трудовото правоотношение, в конкретния случай, именно поради отдаване на предприятието под наем, като не изключва възможността страните по трудовото правоотношение да използват някои от другите дадени от същия закон права за прекратяване, съответно сключване на трудово правоотношение, именно защото има защитен характер, а не е забрана за прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание. Именно от това си право се е възползвал ищеца, видно от представените и приети по делото доказателства.

Поради изложеното съдът счита, че следва искът да бъде оставен без уважение, като недоказан и неоснователен.

С оглед оставяне без уважение на предявения иск, не е налице и основание за присъждане на разноски, съобразно искането на ищеца.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.С., с ЕГН: **********,***, срещу “***”ЕООД, ЕИК: 130517606, със седалище и адрес на управление гр. С., район С., ул. „***” № 1, представлявано от С. А. Я., иск за заплащане на обезщетение, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер на 3 500 лева - четири брутни месечни работни заплати, представляващи разлика между изплатеното му обезщетение в размер на две брутни месечни работни заплати и дължимото такова в общ размер на шест брутни месечни заплати, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК