Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр. Първомай, 17.05.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди и десета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 23 по описа на съда за 2010г.

за да се произнесе, взе предвид:

Обективно съединени искове по чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и по чл. 79, във вр. с чл. 266 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен устен договор за покупко-продажба с ответника му е доставил 11510 кг. семе за посев – пшеница, по договорена цена по 0,45 лв. за килограм, или общо 5179,50 лв. без ДДС, по който е изпълнил задълженията си, като ответникът не е платил уговорената цена. Твърди също, че въз основа на устен договор за изработка с ответника, е изпълнил сеитба на 495 дка рапица, с уговорена цена по 6,00 лева на декар, като ответникът не е платил уговорената цена за услугата в размер на 2970 лева без ДДС. За дължимото от ответника по двата договора била издадена фактура № *** год. на стойност 8149,50 лева без ДДС, съответно 9779,40 лева с ДДС, получена и подписана от ответника. Моли да бъде осъден ответника да заплати сумата от 3564 лв. по сключения договор за изработка – извършена сеитба, каквото уточнение бе направено и прието в съдебно заседание, ведно с 500 лева мораторна лихва от 25.03.2009 год. до 03.02.2010 год., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 6215,40 лева възнаграждение по договора за покупко-продажба, съгласно допуснатото уточнение на основанието, посочено в петитума на исковата молба, ведно със сумата от 1000 лева, съставляваща мораторна лихва от 25.03.2009 год. до 03.02.2010 год., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

Ответникът, призован по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК не се яви в съдебно заседание и не взе становище по иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В края на лятото – началото на есента на 2008 година страните сключили устен договор за покупко-продажба на семе за посев – пшеница, като ищецът се задължил да предаде на ответника 11510 кг. семе за посев, срещу уговорена цена по 0,45 лв. за килограм. Свидетелят Й. А. в съдебно заседание заяви, че е присъствал при предаване на пшеницата в края на лятото – началото на есента на 2008 година. В склада на ищеца дошъл шофьор на ответника с трактор с две ремаркета, натоварили семето с помощта на свидетеля, след това претеглили житото в присъствието на шофьора.

Пак есента на 2008 година страните се уговорили, устно, ищецът да извърши сеитба на рапица на 495 дка на ответника, срещу уговорена цена по 6,00 лева на декар. Въз основа на така сключения договор за изработка с ответника, ищецът възложил на свидетеля М. А. Х., който работил при него като тракторист, да изпълни сеитбата. Свидетелят отишъл на уговореното място в с. Д., където ответникът обработвал земя и извършил сеитбата на около 500 дка рапица. Ответникът присъствал при започване на работата, като осъществявал периодичен контрол, при извършване на работата през цялото време присъствали и представители на ответника. На свидетеля не били направени никакви забележки за работата, която свършил за три дни.

Свидетелят С. заяви в съдебно заседание, под страх от наказателна отговорност, заяви, че уговорките за постигане на съгласие и по двата договора се извършили по телефона между двамата търговци – страни по делото, като били уточнени цени и начин на изпълнение на договорите.

На 25.03.2009 година била съставена фактура № *** год., в която били вписани задълженията за заплащане на цената, съответно възнаграждението по двата договора, на стойност 8149,50 лева без ДДС, съответно 9779,40 лева с ДДС. Фактурата била съставена от свидетеля С., пълномощник на ищеца, която заяви в съдебно заседание, че я съставила лично пред ответника, който продиктувал данните на фирмата си и подписал фактурата без възражения. От представеното по делото писмено доказателство фактура № *** год. се установява, че е възникнала валидна облигационна връзка между търговците по повод сключването на двата търговски договора. И двата договора, са неформални – договорът за покупко-продажба е реален, а договорът за изработка – консенсуален, но и двата договора е допустимо да бъдат сключени устно. Фактурата съдържа подписа на ответника в графа получател. Същата е частен свидетелстващ документ и доколкото не е оспорена от ответника, се ползва с доказателствена сила за удостоверените в нея факти – сключване на договорите, техният предмет и уговорената за тях цена, тъй като съдържа всички тези елементи на договорите удостоверени в нея и е подписана от страните.

С договора за търговска продажба купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, а продавачът се задължава да предаде стоката. Установи се по делото, че стоката е била предадена, поради което и получателят дължи заплащането на цената на продавача. Доказателства за заплащане на цена не бяха представени, поради което и съдът прие основателен иска за осъждане на ответника да заплати изцяло уговорената цена в размер на 6215,40 лева, записана в представената по делото фактура, за основателен.

Предявена е претенция по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 1 000 лева, за периода от 25.03.2009 год. – датата на издаване на фактурата, до 03.02.2010 год. – датата на подаване на исковата молба в съда. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът по неизпълнен договор освен реално изпълнение на задължението може да иска и обезщетение за забава. Нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сочи, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При договор за покупко-продажба цената се дължи при предаване на стоката или на документите, които дават право да се получи. Поискана е такава от датата на издаване на фактурата, поради което искането се явява основателно. Не са представени доказателства за размера на акцесорния иск, като съгласно чл. 162 от ГПК, след като искът е установен в своето основание съдът е длъжен да определи размера по своя преценка, или да вземе заключението на вещо лице. С оглед на достъпен интернет калкулатор, след изчисления на страница http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna.php, от където са и приложените от ищеца справки, съдът прецени, че законната лихва за забава върху исковата сума е в размер на 637,75 лева, като до този размер искът следва да бъде уважен, а в останалият предявен до 1000 лева – отхвърлен като неоснователен.

Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, от който възниква задължението за плащане, включва: сключен договор за изработка; изпълнение на конкретната възложена работа; приемане на работата. Ищецът доказа възникване на валидно правоотношение между страните и неговото съдържание, както и, че е изпълнил задължението си за извършване на уговорената работа – засаждане на 495 дка с рапица, с изслушаните по делото свидетелски показания. От свидетелските показания на разпитания свидетел Х. се доказа също, че работата е приета и не са постъпили възражения от ответника, а и противното не се твърди. Няма извършено плащане от страна на ответника, като такива възражения и доказателства не бяха ангажирани, като последните са в тежест на ответника. Поради изложеното съдът счете и този иск за изцяло основателен за претендираното възнаграждение в размер на 3564 лева.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, която е приемането на поръчката, ако не е уговорено друго. Поискана е от датата на издаване на фактура, която е последваща, поради което и искът е доказан по основание. За размерът на иска не бяха ангажирани доказателства, поради което същият бе преценен, както бе описано по-горе и съдът изчисли размер на законна лихва от датата на издаване на фактурата до датата на завеждане на иска в размер на 365,72 лева, поради което и в този размер искът следва да бъде уважен, а за останалия предявен до 500 лева – отхвърлен като неоснователен.

Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски – държавна такса и адвокатско възнаграждение общо в размер 1131 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на 1081 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА К. М. П., с ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „***”, седалище и адрес на управление с. П., ул. „***” № 15, да заплати на Б.Т.С., с ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „***”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Б., обл. П., ул. „***” № 81, сумата от 6215,40 лева, представляваща цена по договор за покупко-продажба на 11510 кг. пшеница, на осн. чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 637,75 лева, мораторна лихва върху възнаграждението от 25.03.2009 год. до 03.02.2010 год., на осн. чл. 86 от ЗЗД, като иска за заплащане на мораторна лихва в останалия предявен размер до 1000 лева отхвърля.

ОСЪЖДА К. М. П., с ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „***”, седалище и адрес на управление с. П., ул. „***” № 15, да заплати на Б.Т.С., с ЕГН: **********, в качеството му на ЕТ „***”, ЕИК ***, седалище и адрес на управление с. Б., обл. П., ул. „***” № 81, сумата от 3564 лева, възнаграждение по договор за изработка – сеитба на 495 дка рапица, на осн. чл. 79, във вр. с чл. 266 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата от 365,72 лева, мораторна лихва върху възнаграждението от 25.03.2009 год. до 03.02.2010 год., на осн. чл. 86 от ЗЗД, като иска за заплащане на мораторна лихва в останалия предявен размер до 500 лева отхвърля.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му, от страните.

Районен съдия: /П/

ЕК / НК