Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. Първомай, 01.07.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 21 по описа на съда за 2010г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 266 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на договор за изработка с ответника, ищецът е извършил описаните строително-монтажни работи в приемо-предавателен протокол от 10.05.2004 год., за обект „***”, както и е приготвил и доставил описани във фактура № *** год. строителни материали. Твърди също, че ответникът е приел извършената работа без възражения. Въпреки, че ответникът приел работата, не изплатил напълно уговореното възнаграждение, описано в приложената по делото фактура. След поискване на остатъка не е изплатено доброволно задължението, поради което е подадено заявление от ищеца за издаване на заповед за изпълнение, след уважаване на което е постъпило възражение от ответника, поради което е заведен установителен иск за съществуване на вземането, към датата на завеждане на заявлението. Ищецът моли да бъде признато по отношение на ответника съществуването на задължение в размер на 12 414,06 лева представляващи неизплатена сума по фактура № *** год. за извършени СМР съгласно констативен протокол от 10.05.2004 год., за обект „***”, и приготвяне и доставка до обекта на строителни материали в количества, посочени във фактурата, 5 382,85 лева, мораторна лихва за периода от 10.12.2006 год. до 10.12.2009 год., ведно със законна лихва върху главницата от 11.12.2009 год. до окончателното изплащане на задължението. Периодът на претендираната лихва е съобразен с изменение на размера на акцесорния иск, направено и прието в съдебно заседание от 26.05.2010 год. и прекратяване на делото, поради отказ от иска, в частта за искането да бъде присъдена лихва за забава върху неизплатената част от главницата в размер на 12 414,06 лева за периода от 06.01.2005 год. до 10.12.2006 година.

Ответникът не признава възникване на задължението, тъй като оспорва, че ответното дружество е задължено по сключения договор, обективиран в представената фактура, тъй като лицето, което е подписало за дружеството не е било упълномощено да го задължава и не е било представител на дружеството. Твърди, че задължението е погасено по давност. Твърди също, че доколкото ответното дружество се е обогатило с извършените в негов имот строителни работи е платило същите, въпреки, че не е задължено по договора, тъй като лицето, което е представлявало дружеството при сключването му е било без представителна власт. Твърди, че за останалата сума строителните работи не са извършени в имот на ответника, поради което и не дължи заплащането им.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за изработка, въз основа на който ищецът е поел задължения да извърши определени строително монтажни работи, като достави и материалите за изпълнението им. Уговорените строително монтажни работи са описани в приложения по делото констативен протокол, приет като доказателство и неоспорен от страните. Материалите са описани в приложената и приета като доказателство фактура от 05.01.2005 година. Същата съдържа записи за уговорената цена между страните за извършените СМР и материали, както и подписи на възложителя и изпълнителя. Видно от приложените извлечения от разплащателна сметка на ищеца от 21.01.2008 год. и 04.03.2008 год., по договора са извършвани частични плащания от страна на ответника, което е удостоверено и от приложената счетоводна справка за разчетните отношения с ответника. Поради изложеното съдът приема за безспорно установено сключването на договора между страните с описания предмет, удостоверен в представената фактура, която съдържа всички съществени реквизити на договора. Оспорена е, от представителя на ответника, възможността на лицата, които са подписали фактурата и констативния протокол, да представляват ответника и да извършват правно валидни действия, които да го задължават, тъй като не са имали представителна власт към момента на подписване на документите. Действително, от представената справка е видно, че към момента на подписване на фактурата представител на дружеството е бил С. М. Същият обаче, с нарочна декларация, приложена към делото, е заявил, че е потвърдил изцяло действията на съдружника П.П., изразяващи се в подписване на констативен протокол от 10.05.2004 год. и на съдружника С. С., изразяващи се в подписване на фактура от 05.01.2005 год. В изпълнение на договора има и извършени плащания, което също предпоставя приемане и потвърждаване на действията, на съдружниците, извършени без представителна власт, на осн. чл. 301 от ТЗ, поради което съдът счита, че същите обвързват ответника.

Изпълнението на задълженията на ищеца по договора се установи от приложения констативен протокол и разпита на свидетеля П., който го е подписал, като последният заяви, че работата, извършена от ищеца напълно е удовлетворила нуждите от сключване на договора и е била приета без никакви възражения от страна на възложителя.

Ответникът твърди, че не дължи заплащане на остатъка от цената, тъй като част от строително-монтажните работи не е била извършена върху собствена на ответница земя, а върху такава, собственост на Община Първомай. За частта от работата, която била извършена върху собственост на ответника, последният си бил платил. Не се доказа твърдението на ответника, че СМР не са били извършени върху собствена на ответника земя, което в негова тежест да установи. Независимо от това се установи безспорно, че никой не се е противопоставял на извършване на СМР на мястото, посочено в договора, сключен между страните. Установи се от разпита на свидетеля П., че те били изпълнени точно така, както били възложени от страна на възложителя.

Размерът на непогасеното задължение от ответника е установен с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която установи неизплатена част по фактура № *** год. в размер на 12414,06 лева. Този е и посоченият размер на задължението на ответника в исковата молба.

Направено е и възражение за погасяване на задължението по давност, на основание чл. 110 от ЗЗД. Действително, договорът за изпълнение на СМР по съществото си представлява договор за изработка. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, а давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съставянето на фактурата не съставлява елемент от договора, относима е към установяване на данъчно задължение, поради което денят, в който вземането за възнаграждението за изпълнените СМР е станало изискуемо, не следва да се свързва с издадените от ищеца фактури, а с приемането на работата, или срока, който страните са уговорили в договора за плащане на възнаграждението. Не се установи уговорен срок за изпълнение на паричното задължение за заплащане на възнаграждението за извършената работа. Приемането е станало на 10.05.2004 година, когато е подписан двустранния протокол. Пет годишната давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД, изтича на 10.05.2009 година. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено след изчитане на срока, но е установено безспорно по делото, че има направени частични плащания на същото задължение на 18.01.2008 год. и на 29.02.2008 година, които по силата на чл. 116 б. "а" от ЗЗД са прекъснали давността, тъй като представляват извънсъдебно признаване на вземането от длъжника. Поради това от този момент е започнала да тече нова давност, съгласно чл. 117 от ЗЗД, която в случая е общата петгодишна, съгласно чл. 110 от същия закон. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е депозирано в съда на 11.12.2009 година. Към този момент новата давност не е била изтекла. Датата на подаване на заявлението в съда е моментът, към който следва да бъде преценено наличието на изтекла давност за погасяване на задължението, тъй като интересът от предявяване на настоящият иск е направено възражение в заповедното производство, наложило за ищеца необходимостта да установи със сила на присъдено нещо наличието на съществуващо задължение на ответника, именно към момента на издаване на заповедта и най-вече с оглед разпоредбата на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, от който възниква задължението за плащане, включва: сключен договор за изработка; изпълнение на конкретната възложена работа; приемане на работата. Ищецът доказа възникване на валидно правоотношение между страните и неговото съдържание, както и, че е изпълнил задължението си за извършване на уговорената работа. Налице е сключен устно договор за извършване на СМР, който е вид договор за изработка, консенсуален, неформален. От свидетелските показания на разпитания свидетел П. се доказа, че работата е приета и не са постъпили възражения от ответника, а и противното не се твърди. Няма извършено плащане изцяло от страна на ответника на уговореното възнаграждение, като незаплатената част към момента на издаване на заповедта за изпълнение по приложеното ч. гр. дело № *** год. на РС Първомай е било в размер на 12414,06 лева. Поради изложеното съдът намира, че искът за установяване на съществуване на задължение за заплащане на възнаграждение за извършени СМР съгласно констативен протокол от 10.05.2004 год., за обект „***” и доставени във връзка с това строителни материали, на основание сключен между страните устно договор за изработка, в размер на 12 414,06 лева представляващи неизплатена сума по фактура № *** год., следва да бъде уважен.

Твърди се, че съществува и задължение за заплащане на мораторна лихва върху така формираното основно задължение за заплащане на възнаграждение по договора, за периода от 10.12.2006 год. до 10.12.2009 година в размер на 5 382,85 лева. Поради основателността на основния иск, следва и тази на акцесорния за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение, на осн. чл. 86 от ЗЗД. За периода от 06.01.2005 год. до 10.12.2006 година е направен отказ от иска, поради което и делото е прекратено. С оглед това се явява неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, на осн. чл. 111, б. „б” от ЗЗД, тъй като в предмета на делото са претенции за лихви до три години от завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и искът следва да бъде уважен изцяло, тъй като и размерът на задължението е доказан по размер с приетата съдебно-счетоводна експертиза. Следва да бъде признато съществуване на задължението ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.12.2009 год., с оглед разпоредбата на 422 от ГПК и предмета и целта на производството.

Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно приложен списък, общо в размер 3096,01 лева, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, с оглед частичното прекратяване на производството, а именно в размер на 2668,20 лева.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА съществуването на задължение към датата на издаване на заповед за изпълнение от *** година по ч.гр.д. № *** год. по описа на РС Първомай, на „***” ООД (в ликвидация), с ЕИК: 115794286, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П., ул. „***” № 21а, представляван от Н.З.И. - ликвидатор, към „***” ООД, ЕИК 825362513, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П., ул. „***” № 4, представлявано от Т.Й.Х. - управител, в размер на сумата от 12 414,06 лв., представляващи неизплатена сума по фактура № *** год. за заплащане на възнаграждение по договор за извършени СМР, съгласно констативен протокол от 10.05.2004 год. за обект „***” и доставени във връзка с това строителни материали, на основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, във вр. с чл. 266 от ЗЗД, сумата от 5 382,85 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от 10.12.2006 год. до 10.12.2009 год. на осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 11.12.2009 год. до пълното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „***” ООД (в ликвидация), с ЕИК: 115794286, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П., ул. „***” № 21а, представляван от Н.З.И. - ликвидатор, да заплати на „***” ООД, ЕИК 825362513, със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П., ул. „***” № 4, представлявано от Т.Й.Х. – управител, сумата от 2668,20 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните и връчване на препис от него.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК