Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер        39                                   13.05. 2010 година                        Град  Първомай

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети април                                                                     Година 2010 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова               

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 11 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 150 от СК.

 

Ищцата Е.С.П., като майка и законен представител на малолетните деца Б.Г.Г. и Р.Г.Г., твърди в искова си молба, че по гр. д. № *** г. на ПРС ответникът бил осъден да заплаща на малолетните им деца  Б.Г.Г. и Р.Г.Г., чрез ищцата, като тяхна майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 60 лева за първото дете и 40 лв, за второто. От определянето на която на 10.10.2008 г. обстоятелствата относно нуждите на децата от по-висока по размер месечна издръжка се изменили трайно и съществено, тъй като оттогава изминали повече от година. Към момента на определяне на тази издръжка децата били на 12  и на 4 години, а сега на 14 и съответно на 6 години, като с нарастване на възрастта им – нараснала и нуждата им от по-висока по размер ежемесечна издръжка, което било достатъчно основание за увеличението й, независимо дали било налице и изменение във възможностите на ответника, с информация за което ищцата не разполагала към предявяване на иска. Същата получавала брутно трудово възнаграждение в размер на 500-600 лева, от развиваната от нея търговска дейност и живеела в жилището на майка си на посочения в исковата молба адрес, тъй като не разполагала със собствено жилище. Настъпилите през  последните две години икономически промени и инфлация също не били за подценяване. Искането е да се увеличи размера на определената по посоченото дело издръжка на малолетните деца на страните, като се осъди ответникът да им заплаща чрез ищцата, като тяхна майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 90 лева за Б.Г.Г. и на 70 лв за Р.Г.Г. от подаване на исковата молба в съда до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й. Претендира за сторените по делото разноски.

 

          Ответникът Г.С.Г., чрез назначения си особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК, адвокат Т.С.И., редовно и своевременно призован, не е подал писмен отговор, не се явява, като е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Взема становище по предявения иск, като иска издръжката да бъде увеличена минимално.

 

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

          Малолетното дете Б.Г.Г. е родено на  *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене е на възраст 13 години и 7 месеца, видно от представеното по делото удостоверение за неговото раждане. Малолетното дете Р.Г.Г. е родено на  *** г. и към датата на приключване на съдебното дирене е на възраст 6 години и 7 месеца, видно от представеното по делото удостоверение за неговото раждане. Техни родители са страните по делото. Между тях не е спорно, а се установява и от Решение № *** от *** година, по гр. д. № *** / *** година, по описа на ПРС, че децата са родени по време на брака между страните. По силата на горецитирането съдебно решение, ответникът е осъден да заплаща на Е.С. Петров, като майка и законен представител на Б.Г. издръжка в размер на 60 лв и за детето Р.Г., издръжка в размер на 40 лв, считано от 11.18.2008 г. (л. 7).

 

          От присъждането на тази издръжка до приключване на съдебното дирене е изминал значителен период от време от повече от четири години. Ноторно известно е, че за същият икономическата обстановка в страната значително се промени, доказателство, за което е и увеличението на размера на минималната работна заплата, която към момента на определяне на издръжката на малолетното дете е била в размер 150 лева (ПМС № 12/21.01.2005 г.), а към датата на приключване на съдебното дирене е в размер на 240 лева (ПМС № 1/10.01.2009 г.). За посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете на страните несъмнено е нараснала трайно и съществено и с нарастването на възрастта му. Тези обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че предявеният иск за увеличение размера на присъдената му издръжка е доказан напълно в своето основание, защото разпоредбата на чл. 150 от СК предвижда изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържания, какъвто е настоящият случай, или пък на възможностите на дължащия издръжка (р. VIII от мотивите на ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждата на малолетните деца на страните от издръжка съдът определи с оглед на обикновените условия на живот за тях, като взе предвид и възрастта им, тъй като по делото липсват доказателства тези деца да имат изключителни нужди от издръжка. 

 

          По делото липсват доказателства ищцата и ответникът да имат и други ненавършили пълнолетие деца, на които също да са задължени да осигуряват издръжка (чл. 141, т. 1 от СК). От представената от ищцата декларация за СИС се установява още, че същата работи като едноличен търговец и реализира доходи от 500-600 лв месечно, като не получава други доходи от свободни професии, наеми и хонорари, и не притежава недвижими имоти.

Ответникът не е представил по делото доказателства какви доходи получава и какво имущество притежава. По делото обаче липсват и доказателства същият да е неработоспособен или с намалена работоспособност. При това положение съдът намира, че той разполага с минимални за страната възможности да осигурява издръжка на своето малолетно дете, тъй като е работоспособен (т. 11 от ППВС № 5/1970 г.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че за задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете на страните Б.Г.Г., с оглед възрастта му, правилното му отглеждане, развитие и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 170 лева месечно. От същата ответникът, с оглед обстоятелството, че е работоспособен, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в размер на 90 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за това дете общо 170 лева месечно, следва да се поемат от ищцата, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.).

За задоволяване на нуждите от издръжка на малолетното дете на страните Р.Г.Г., с оглед възрастта му, правилното му отглеждане, развитие и възпитание, е необходима и достатъчна общо сумата от 120 лева месечно. От същата ответникът, с оглед обстоятелството, че е работоспособен, следва и може да поеме изплащането на ежемесечна издръжка за това си дете в размер на 70 лева, а останалата част от сумата, до необходимите за това дете общо 120 лева месечно, следва да се поемат от ищцата, като негова майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание (т. 7 от ППВС № 5/1970 г.). При това положение предявеният иск за увеличение размера на присъдената ежемесечна издръжка на малолетното дете Б.Г. и Р.Г., съдът намери за основателен и доказан изцяло, поради това следва да бъде и уважен.  Увеличението на издръжката на децата Б. и Роси с посочената сума следва да се постанови от датата на подаване в съда на исковата молба, в какъвто смисъл е и искането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска (така р. VIII от ППВС № 5/1970 г.; чл. 150 и 146, ал. 1 от СК).   

 

Тъй като ищцата не дължи държавна такса за производството (чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК) дължимата се такава в размер на 86.40 лева върху увеличения размер на издръжката (чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК, във вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК) следва да бъде възложена в тежест на ответника с настоящото решение (чл. 78, ал. 6 от ГПК). Същия следва за заплати и изплатеното от бюджета да съда, възнаграждение на назначения му особен представител. При този изход на делото сторените от ищцата разноски, представляващи заплатено от нея възнаграждение на представляващия я по делото адвокат, следва да се възложат в тежест на ответника съразмерно с уважената част от иска или сумата от 100 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 13.05.2010 г., от която дата тече и срокът за обжалването му (чл. 315, ал. 2 от ГПК).

 

Воден от горните мотиви Първомайският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гражданско дело № *** по описа за *** г. на Първомайски районен съд, като:

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете Б.Г.Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.С.П., с ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 90 (деветдесет) лева считано от 18.01.2010 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплаща на малолетното си дете Р.Г.Г. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Е.С.П., с ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 70 (седемдесет) лева считано от 18.01.2010 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й.

 

 

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплати на Е.С.П., с ЕГН **********,***, сумата от 100 лева (сто лева) представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА Г.С.Г. с ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Първомайски районен съд, сумата от  136.40 лева (сто тридесет и шест лева и четиридесет стотинки) представляваща дължима се държавна такса за производството върху увеличения размер на издръжката и възнаграждение на назначения особен представител.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от 13.05.2010 г.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:     /П/

 

МЗ/НК