Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. Първомай, 29.04.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и дeвети март през две хиляди и десета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2 по описа на съда за 2010г.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 266 от ЗЗД.

Ищецът “***” ЕООД гр. Х. моли да бъде осъден ответника “***” ЕООД гр. П., да му заплати възнаграждение по сключен договор за изработка в размер на *** лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателно изплащане на задължението. Твърди, че въз основа на сключен договор за изработка с ответника, с уговорен срок до 21.08.09 год., впоследствие с удължен на 22.08.09 год., е изпълнил качествено и в срок 2 066 бр. ризи, като ответника ги е приел без възражения за качеството им, но не е платил уговорената по договора цена. Претендира разноски.

Ответникът твърди, че не дължи сумата и моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен. Твърди, че договора не е изпълнен в срок и качествено от ищеца, което е довело до загуби за него. Поради това и използвайки правната възможност на чл. 265, ал. 1 от ЗЗД е намалил възнаграждението, като е удържал цялото дължимо възнаграждение. Моли присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че между тях е бил сключен устно договор за изработка. Установи се, че същият е сключен между упълномощени от страните лица, чиито действия са приети без възражение от управителните им органи и за това страните не спорят. Не се спори и относно предмета на договора – ушиване на 2066 броя ризи срещу уговорено заплащане в размер на *** лева. Ответникът не оспорва и сумата, която е фактурирана в представената и приета без възражения от страните, фактура № *** год., като договорено възнаграждение по договора.

Спорно между страните е дали ищецът е изпълнил в срок и качествено. Не се стори, че е бил уговорен първоначално срок на изпълнение на договора 21.08.2009 година, както и, че на тази дата не е последвало изпълнение от ищеца. Ищецът твърди, че е имало допълнителна уговорка към договора за удължаване на срока, което се оспорва от ответника, който твърди, че такова съгласие не е било давано. Съгласно указаната доказателствена тежест ищецът следва да проведе пълно главно доказване на факта на постигане на съгласие между страните за удължаване на срока. Установи се безспорно от разпита на свидетелите и на двете страни, че ризите са доставени в склада на ответника на 22.08.2009 година след 23.00 часа, към 24.00 часа, която дата е записана и в представената и приета по делото като доказателство рекламация. Свидетелят на ищеца Т. заяви, че в телефонен разговор със свидетеля Р. Б., мениджър при ответника, съгласно изявленията на управителя му, е било получено съгласие за удължаване на срока на доставката с един ден. Свидетелката Т., работник на ищеца, заяви, че тъй като са разбрали, че срокът не може да бъде продължаван, се наложило да говорят и със свидетеля Т., също работник на ищеца, да съдейства за удължаване на срока, като проведе разговор с представители на фирмата на ответника, след което разбрали, че изпълнение е следвало да постъпи най-късно на следващия ден, защото стоката трябвало да замине същата седмица. Установява се по делото от разпита на свидетелите, че на следващия работен ден изпълнение не е постъпило, а такова е постъпило след 23.00 часа, тъй като след този час, според свидетеля Т., е била експедицията на изработените изделия, а според свидетеля на ответника Г. – към 24.00 часа. Последната заяви при разпита си, че стоката е следвало да пристигне около 19.00 часа, но тъй като това не се случило, работниците се прибрали по домовете си и впоследствие отишли отново в склада за разтоварване на стоката. При тези доказателства – свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели и показанията на свидетеля Г., съдът не счита, че е безспорно и категорично установено съгласие на представители на ответника за удължаване на срока, тъй като свидетелските показания на доведените от ищеца свидетели, като негови работници, са заинтересовани от изхода на делото, а и показанията им не бяха достатъчно категорични в посока дадено съгласие за удължаване на срока от представител на ответника. Свидетелят Б. в съдебно заседание заяви, че действително е воден разговор със свидетеля Т., но съгласие от негова страна не е давано, тъй като само е бил уведомен, че няма да постъпи изпълнени в срок, а такова ще постъпи на следващия ден и той не е имало какво друго да направи и каже, тъй като е бил поставен пред свършен факт. Съдът не взе предвид свидетелските показания на свидетеля Б., тъй като същият присъства при разпита на свидетелите на ищеца, разпитвани в предходно съдебно заседание а фактите, за които бяха поставяни въпроси от страните се припокриваха с фактите, които бяха доказвани с разпита на свидетелите на ищеца, а и също е заинтересован от изхода на делото, като служител на ответника. Поради това съдът не прие за несъмнено и категорично доказана по делото уговорката за удължаване на срока, твърдяна от ищеца. Въпреки това се установи, както от разпита на свидетелите, така и поради признанието на безспорните между страните обстоятелства, че ответникът е осигурил за приемане на стоката работници, независимо, че е това е станало много след приключване на работния ден и не на първоначално уговорената от страните дата. Ответникът не се твърди да се е възползвал от правото си да развали договора, което му дава закона. Той е изчакал изпълнение и е приел фактически изработените изделия, доставени не на уговорената между страните първоначална дата.

Другият съществен спорен въпрос между страните е дали е била приета изработената продукция от ответника и дали са били направени възражения за качеството на изработката при приемането и. Не се спори, че късно вечерта на 22.08.2009 год., непосредствено след пристигане на стоката в склада на ответника, същата е била разтоварена в склада и натоварена на чакащият камион за Англия, където се намира съконтрагент на ответника, поръчал изработването на ризите, предмет и на договора между страните. Не се твърди към този момент да се постъпили възражения относно качеството на изработените изделия от ответника. Твърди се, че възражения относно качеството са направени от английска фирма - поръчващ, по договор за изработка с ответника. Съдът прие за доказано по делото с приетите писмени доказателства, представени от ответника, че между него и английската фирма “***” ООД е бил сключен рамков договор за изработка на 3147 броя блузи. Съдът прие, че ответникът доказа автентичността на представените по делото писмени доказателства, с представените оригинали на приетите договори и документи, поради което и прие направеното оспорване на автентичността им за недоказано. От своя страна ответникът сключва договори за изработка на тези изделия с ищеца и друга фирма “***” ООД гр. С., като на ищеца било възложено изпълнението на 2066 броя от блузите. Останалите бройки били изпълнени от фирма “***” ООД гр. С., за което са представени и приети като доказателства по делото приемо-предавателни протоколи от 15 и 18 август 2009 година, в които е записано, че няма направени възражения за качествено изпълнение. След получаване на стоката английската фирма прави възражения за качеството на изделията, като описва установените дефекти, ведно със снимков материал, приложен към възражението, наименовано коментар за дрехи от 27.08.2009 год. На 26.09.2009 год. ответникът прави рекламация към ищеца, относно изработката на 2066 броя дамски блузи, тъй като, както в самата рекламация е посочено, са констатирани видими дефекти – петна от неизчезващ маркер, сгрешени ръкави, дупки, изпрошнати фирмени марки, криво зашити ръстови номера, непочистени конци, разлика в номера и баркода на етикета, нецентровани фирмени марки и разминаващи се пластрони.

Съгласно чл. 264 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да плегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае до скрити дефекти. Страни по процесния договор са ищеца и ответника. Ответника в качеството си на поръчващ е бил длъжен при приемането на работата да извърши плеглед за качественото и изпълнение. Ищецът е обвързан единствено и само с уговорките, които е направил с ищеца, сключвайки процесния договор, а не с уговорките, които ответникът е имал от своя страна с поръчващия нему изработката на същите изделия, като могат да му бъдат противопоставени съответно възраженията на ответника при приемане на извършената работа от него, а не тези на договарящия с ответника. Приемането на работата включва фактическото получаване на изработеното и изявление, че то съответства на договореното. Фактическото приемане на стоката е станало на 22.08.2009 год., което е установено със свидетелските показания на разпитаните свидетели. Ответникът не само фактически е приел, но и се е ползвал от изпълнението, като от своя страна е престирал изработеното на своя договарящ по догор за изработка, като го е изпратил с превоз за Англия. Към момента на приемането на изработеното не са постъпили никакви възражения – такива не се твърди от никоя от страните да са правени към онзи момент. Ответникът на по-късен етап прави възражения за качество, продиктувани от направените нему такива по сключения договор с трето лице – английската фирма “***” ООД, повече от месец след приемането на работата. Явно е, че се касае за видими дефекти на стоката, както са описани в коментара за дрехи на английската фирма и рекламацията на ответника, поради което възражения за тях не могат да бъдат правени след приемането на работата, независимо от знанието на изпълнителя, тъй като не се касае до скрити недостатъци. Такива възражения за видими недостатъци следва да бъдат направени при обикновен преглед на изработеното, при фактическото приемане на работата, което е задължение на ответника. Възражение за неправилно изпълнение не е направено при приемане на изработеното от ответника, поради което и съгласно чл. 264, ал. 3 от ЗЗД работата се счита приета. Поради изложеното съдът прие доказан факта на приемане на работата от ответника.

Ответникът прави възражение за намаляне на възнаграждението, поради некачествено изпълнение, като е удържал цялото дължимо възнаграждение. Липсата на своевременно преглеждане на изработеното и съответно възражение за некачествено изпълнение, води до приемането на работата, което, от своя страна, преклудира възможността на ответника да прави възражения по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД на по-късен етап, тъй като работата се счита приета без възражения за качествено изпълнение. Ето защо направеното възражение от ответника не може да доведе до прихващане със задължението за заплащане на уговореното възнаграждение по договора.

Поради изложеното съдът прие за установено, че страните са сключили договор за изработка, като ответникът в качеството на поръчващ е възложил на ищеца изработката на 2066 броя ризи, срещу уговорено възнаграждение в размер на *** лева. Изпълнителят – ищецът по делото, е изработил договореното, като го е представил на ответника, който не е направил възражения за неправилно изпълнение, поради което и е приел работата. Ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на договореното възнаграждение.

Ето защо съдът счита иска за заплащане на сумата в размер на *** лева, представляваща уговорено възнаграждение по договор за изработка, съгласно фактура № *** год., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска 07.10.2009 год. до окончателното изплащане на задължението, както е поискано, тъй като ответникът е бил в забава след поискване на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

Следва на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно сумата от *** лв. дължима държавна такса, като липсват доказателства за направени други реални плащания от ответника във връзка с производството.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК: ***, адрес гр. П., ул. “***” № 28, представлявано от В.И.Б., с ЕГН: **********, да заплати на “***” ЕООД, ЕИК: ***, гр. Х., бул. “***” № 2, представлявано от Д.Д.Д., сумата от *** лв. /***/, по фактура № *** год., неизплатено възнаграждение по сключен договор за изработка, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 266 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 07.10.2009 год. до окончателното изплащане на задължението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните, пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК