Р Е Ш Е Н И Е

Номер 50 09.06.2010 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети май Година 2010

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 1 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 45, във връзка с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Е.С.Т. с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника си адв. Х. В. от АК - гр. Пловдив, е предявила срещу ответника иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на 15 500 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, както и иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху претендираната сума в размер на законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане. Твърди, че на 29.07.2009 г. ответника и нанесъл няколко удара с тояга, пред входната врата на дома и. Ищцата вдигнала ръце да се предпази, при което два от ударите попаднали върху ръцете и в резултат на което получила открито счупване на лява лакетна кост, довело до трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник и счупване на дясна лакетна кост, довело до трайно затруднение на горния десен крайник. В резултат на тези деяния на ищцата са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в силно главоболие, безсъние, наложен ограничителен режим по отношение на храненето и в бита, както и болки, страдания и неудобства и за продължителен период за вбъдеще. Твърди също, че със споразумение по нохд № *** г., ПРС, II н. с., ответника е признат за виновен и осъден по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Ето защо, моли съдът да осъди ответника да и заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. – за откритото счупване на лява лакетна кост 7000 лв, за счупване на дясна лакетна кост 6000 лв и за причинения и стрес и нервно разстройство 2000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2009 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Подробни съображения за това излага в исковата молба и по съществото на спора. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответника З.В.Т., ЕГН **********,***, чрез упълномощения си представител адвокат В. Д., не признава исковете по основание и размер. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат и твърденията на ищцата за претърпените болки и страдания са силно преувеличени, като счита, че претендираното от ищеца обезщетение се разминава с принципите на справедливостта. Съображения в тази насока излагат в отговора си с вх. № 598/08.02.2010 г. и по съществото на спора. Не ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото няма спор, че ответника З.В.Т. е признат за виновен в това, че на 29.07.2009 г. в с.Д., обл. П. е причинил на ищцата Е.С.Т. средни телесни повреди, изразяващи се в открито счупване на лява лакетна кост, довело до трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник и счупване на дясна лакетна кост, довело до трайно затруднение на горния десен крайник, което съставлява престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, видно от приложеното н. о. х. д. № *** г., ПРС, II състав.

Видно от цит. дело, в хода на наказателното производство няма предявен граждански иск от пострадалата Е.Т..

По делото са приети заключенията на съдебно-медицинска експертиза с вещо лице д-р Т.С.Д. и съдебно психиатрична експертиза с вещо лице д-р Е.И., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени от страните. От тях, вследствие извършения клиничен преглед на ищцата от вещото лице д-р И., се установява, че по време на освидетелстването на ищцата не се установява наличие на рискове за трайни увреждания по отношение на психиката на подекспертната. Според заключението на д-р Д., на ищцата са били причинени открито счупване на лявата лакетна кост, счупване на дясната лакетна кост и разкъсно контузна рана на дясната предмишница. Тези травматични увреждания са причинени директното действие на твърд, тъп предмет и е възможно да е получено така, както е отразено в материалите по делото и в медицинската документация.

В момента на травмата и в първите дни след нея, т. е. в острия период, болките, които е изпитвал пострадалата Т. са били мощни и значителни по интензитет. Пълното възстановяване на функциите на двата крайника, при правилно лечение и обичаен ход на оздравителните процеси, трае около 6 месеца.

По делото е разпитана свидетелката В. Н. Д., показанията на която съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви и базирани на лични възприятия. От показанията на св. Д. се установява, че непосредствено след нанесения побой ищцата е била в тежко състояние, в продължение на 50 дни не е могла да се обслужва сама, нито да се храни. Не можела да става сама от леглото, трябвало постоянно при нея да има човек, който да я подпомага за обслужването и.

При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:

Обективно и субективно съединените искове с правно основание чл. 45, вр. чл.52 и чл. 86 от ЗЗД са предявени пред компетентния съд, от надлежна страна и са процесуално допустими, а по същество са частично основателни.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От приложеното споразумение от *** г., одобрено от съда по н. о. х. д. № *** г., ПРС, II състав, което съгласно чл. 383, ал. 1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, се установяват три от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД - налице е деяние /действие/, изразяващо се в причинени на ищцата на 29.07.09 г. средни телесни повреди - открито счупване на лявата лакетна кост и счупване на дясната лакетна кост, което деяние е противоправно и е извършено виновно от ответника.

От заключенията на изслушаните съдебно-медицинска и съдебно психиатрична експертиза се установява, че средните телесни повреди са причинили на ищцата душевни и физически болки и страдания, които са в пряка причинна връзка с деянието на ответника, поради което следва да бъдат репарирани. Не се установи от заключението на изслушаната съдебно психиатрична експертиза наличието на риск за трайни увреждания на психиката на ищцата. Така, че по отношение на претендираните от ищцата неимуществени вреди в резултат на деликта, изразяващи се в причинения и стрес и нервно разстройство иска е недоказан.

Съдът, след като прецени характера на увреждането, степента и продължителността на причинените морални и физически страдания и техния интензитет, възрастта на пострадалата и степента на възстановяване, както и факта, че ищцата е била нападната и се е защитавала, вдигайки ръце пред главата си и съобразявайки се с разпоредбите на чл. 52 ЗЗД, както и с обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на настъпването им, а не към момента на решаване на спора, намира, че сумата 13 000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, исковете по чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се уважат в размер на общо 13 000 лв., които ответника дължи на ищцата от датата на причиняване на увреждането, като до пълния предявен размер от 15 000 лв. същите се явяват недоказани и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Тъй като главният иск се явява основателен, основателна е и претенцията по акцесорното вземане за лихви, като обезщетението за забава по смисъла на чл. 86 от ЗЗД следва да се присъди в размер на законната лихва, считано от извършването на деликта на 29.07.2009 г. до окончателното плащане, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Ответника следва да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените от нея разноски за един адвокат /уговорено възнаграждение от 200 лв./, съразмерно с уважената част от исковете, или 174 лв., както и да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, да заплати по бюджетната сметка на ВСС общо сумата 743 лв., от които 520 лв. - държавна такса и 223 лв. - разноски за възнаграждение на вещи лица.

Ищцата следва да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от него разноски за един адвокат /уговорено възнаграждение 400 лв/, съразмерно отхвърлената част от исковете, или 52 лв. След компенсация и прихващане следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 122 лв.

Предвид гореизложеното, Първомайският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.В.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Е.С.Т. с ЕГН **********,***, на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, общо сумата 13 000 лв. /тринадесет хиляди лв./ - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на нанесени на 29.07.2009 г. средни телесни повреди - открито счупване на лявата лакетна кост и счупване на дясната лакетна кост, които вреди се изразяват в претърпени болки, страдания и неудобства от нанесеното и травматични увреждания на здравето като силно главоболие, безсъние, наложен ограничителен режим по отношение на храненето и в бита, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.07.2009 г. до окончателното плащане, както и общо сумата 122 лв. /сто двадесет и два лв./ - възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като до пълния предявен размер от 15 000 лв. отхвърля исковете като недоказани и неоснователни.

ОСЪЖДА З.В.Т., ЕГН **********,*** , да заплати по бюджетната сметка на ВВС общо сумата 743 лв. /седемстотин четиридесет и три лв./ - такси и разноски по съд. производство, на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр. Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ/НК