Р Е Ш Е Н И Е

  87

гр.Първомай, 12.10.2010 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

   

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и десета година, в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 304 по описа за 2009 год.

за да се произнесе, взе предвид:

Иск на осн. чл. 124, ал. 1от ГПК и искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищците твърдят, че са съпрузи и са станали собственици на описания в исковата молба недвижим имот, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност от 08.12.1982 год. до подаване на исковата молба, тъй като за посочения период от време са упражнявали непрекъснато, безспорно и необезпокоявано владение върху имота, който придобили чрез покупка от М. Р. Й., без спазване на изискуемата форма за прехвърляне на собствеността. Молят да бъде признато по отношение на ответниците, че на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, са собственици на УПИ VІІ – 305 в кв. 44 по регулационния план на с. Б., община П., при граници Д. Р. Г., И.  Д. И., Й. Д. А. и улица. Молят и да бъде отменен нотариален акт № *** т. ***, н. д. *** г. по описа на РС Първомай, издадени въз основа на обстоятелствена проверка. Молят присъждане на разноски.

Ответниците не признават иска. Твърдят, че са собственици на имота, съгласно нотариален акт № *** т. ***, н. д. *** г. по описа на РС Първомай, издадени въз основа на обстоятелствена проверка и универсално наследствено правоприемство от баща си. Твърдят, че М. Р. Й. не е била собственик на процесния имот към датата на сключване на продавателния договор с ищцата, поради което освен, че договорът е нищожен, то и не може да даде начало на давностно владение. Твърдят, че баща им е ползвал имота, като е отглеждал разсад за тютюн до 1968 год., като след това до 2002 година го е ползвал като ливада за косене на сено. Оспорват представения договор, въз основа на който ищците твърдят да са придобили държането на имота. Претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:

Искът е установителен за право на собственост върху недвижим имот. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му е наличието на правен интерес от търсената защита. Ищците твърдят, че ползват имота, а ответникът пречи на правото им на собственост, легитимирайки се за собственик с нотариален акт № *** т. ***, н. д. *** г. по описа на РС Първомай, издадени въз основа на обстоятелствена проверка, поради което и с оглед възраженията на ответника, съдът счита, че искът е допустим.

Ищците действително са съпрузи, видно от приложения по делото акт за граждански брак № *** година. Твърденията им, че са придобили държането на имота чрез покупка от М. Р. Й., без спазване на изискуемата форма за прехвърляне на собствеността, с договор от 08.12.1982 год., не се доказа безспорно от събраните по делото доказателства. На първо място представения продавателен договор съдът цени, съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 от ГПК, а с оглед направените в него поправки именно на датата на договора и номера на парцела на имота, записан в договора, не доказва по безспорен начин, че ищците са придобили владението именно на процесния имот на твърдяната от тях дата. Свидетелските показания също не бяха абсолютно категорични за датата на придобиване на владението на имота, като свидетеля Й. единствено бе категоричен за датата на подписване на договора, но с оглед твърденията, че той е „продал” имота, който е бил на неговата съпруга, съдът не прие тези показания за достатъчно категорично доказателство, като взе предвид както заинтересоваността на свидетеля, така и факта, че същите са изолирани и не се подкрепят от останалите събрани доказателства. Не са събрани и не са посочени доказателства в полза на твърдението, че съпругата на свидетеля Й. – М. Р. Й., продавач по представения договор, някога е притежавала собствеността върху имота, но и ищците не основават твърденията си за собственост на придобивна сделка, а на давностно владение – безспорно владение на имота. Такова не бе доказано за периода от декември 1982 година до 1985 година, тъй като свидетелите заявиха, че до тогава ищците са имали спор за имота с наследодателя на ответниците – А. Р. Г., който е техен баща, видно от приетото по делото удостоверение за наследници на от 08.12.2009 год. Свидетелите заявиха, че знаят, че последният е оспорвал собствеността на ищците, тъй като се опитал да се сдобие с нотариален акт, въз основа на „лъжливи свидетели”.

Ответниците се легитимират като собственици с нотариален акт № *** т. ***, н.д. *** г. по описа на РС Първомай, издадени въз основа на обстоятелствена проверка. Същият е приложен като доказателство по делото. В констативната част на документа не е записано кой е признат за носител на правото на собственост върху описания имот, а посоченото в заключителната част на акта, указващи действия в следствие на издаването му, име не съвпада с това на наследодателя на ответниците. Независимо от горното, материалната доказателствена сила на акта бе оспорена категорично от събраните по делото гласни доказателства от разпита на доведените в съдебно заседание свидетели от ищците. Същите заявиха категорично и в показанията на свидетелите Й., С. и Я., нямаше никакви противоречия относно факта, възприет от тях лично, че ищците през последните двадесет години според свидетеля С., а от 1985 год. – според Я., са ползвали непрекъснато и неоспорвано имота, представляващ празно дворно място, като в имота са виждали и бащата на ищците – Д. Р., а след смъртта му само ищеца и съпругата му. Заявиха категорично и убедено, че не са виждали никога в имота ответниците, или техния баща. Заявиха, че имотът е ограден, а оградите не са местени откак познават имота, както и, че никой не е пречил на ищците да го ползват – като ливада и за паша на животните. Видно от представеното от ответниците удостоверение от *** год. на ОбА П., както и от записванията в разписния лист на с. Б., съседният имот № 306, в който, видно от заключението на вещото лице, има построена сграда, е собственост на ищеца Р.Д.Р., като е бил записан в разписния лист като собствен на баща му Д. Р., поради което явно свидетелите са възприели едновременно ползването на двата съседни имота, въпреки, че, според техните показания, са оградени с плет. Разпитани конкретно дали ответниците или техния баща А. Р. Г. е имал там в съседство имот, категорично отрекоха да е имал, или да е ползвал някакъв имот в съседство. Поради това и съдът счете, че е доказан по несъмнен начин факта, че след 1985 година, последната категорична дата, доказана със свидетелските показания, ищците са ползвали имота без прекъсване, като са демонстрирали пред всички, че са собственици на имота, който стопанисвали без оспорване от тогава насетне. Имотът бил деклариран в данъчна служба при община Първомай от ищцата, което също е доказателство за отношението и към собствеността на имота, а и демонстрация на правото и на собственост. Горното е видно от приетите и неоспорени по делото удостоверение за декларирани данни и данъчна декларация на ищцата. Не се спори, че имота се владее от ищците и към момента на подаване на исковата молба – 26.11.2009 год., а и до разпита на свидетелите в съдебно заседание, които заявиха категорично и убедено и този факт. Поради изложеното съдът прие за доказано, че ищците са владели имота от 1985 година до момента на подаване на исковата молба, както твърдят в исковата молба.

Напълно голословни и неподкрепени с никакви доказателства останаха твърденията на ответниците, че имотът е наследствен на страните, придобит в следствие на неформална братска делба, както и, че баща им е ползвал имота, като е отглеждал разсад за тютюн до 1968 год., като след това до 2002 година го е ползвал като ливада за косене на сено. Тези твърдения бяха и опровергани от събраните по делото гласни доказателства при разпита на свидетелите, като свидетелят С. категорично заяви, че от около двадесет години коси имота за ищеца.

Действително, от приетите също без оспорвания по делото писмо от община П. от *** год. (л. 47), копие от разписен лист на с. Б. от 1955 год. и писмо на община П. от *** год. е видно, че в разписния лист, като собственик на имот пл. № 306 първоначално е бил записан на А. Р., а след това, въз основа на нотариален акт № *** т. ***, н.д. *** г. по описа на РС Първомай – на А. Р. Г. Записванията в разписната книга не създават никакви права за лицата, за които са направени. Още повече, че констатациите в цитирания нотариален акт, ако се приеме, че ползват наследодателя на ответниците, бяха оборени с показанията на свидетелите, събрани в настоящото производство. И не на последно място ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като правото на собственост възниква по силата на правната норма след като е бил осъществен фактическия състав на придобивния способ - давностно владение за посочения в нея период. Без значение е как е завладян имота – дали владението е започнало след сключване на нищожна сделка, която не може да се приеме за начален момент единствено на добросъвестно владение, или завладяване на имота и установяване на владение без всякакво основание, значение има единствено установяването на факта на завладяване на имота и момента на завладяването му. Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗС „правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години”. Наличие на владение на имота с намерение за своене, което се извлича от фактическите действията на ищците - ползването на имота, акта на деклариране на имота и заплащане на данъци за него, установява период на давностно владение продължил от 1985 до 2009 година, или за повече от 10 години. Събраните доказателства в полза на твърденията на ищците за изтичане на законоустановения срок, в който са владели имота – ползвали са го със съзнание, че е техен собствен, което са демонстрирали пред всички, установява осъществяването на фактическия състав на придобиване на собствеността върху спорния имот по давност. Съгласно чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие.

За това съдът намира иска за основателен и доказан и като такъв следва да го уважи изцяло. Исковата претенция касае празно дворно място, за което е отреден урегулиран поземлен имот № VІІ - 305 в кв. 44 по регулационния план на с. Б. Горното искане определя предмета на произнасяне на съда, а и съгласно закона не могат да се придобиват по давност необособени като самостоятелен парцел части от имоти. Съгласно приложената към делото скица и видно от заключението на вещото лице, площта на УПИ VІІ-305 по регулационния план на с. Б., общ. П., одобрен със заповед № *** г., измерена графично е 433 кв.м, от които 170 кв.м от имот пл. № 305 и 263 кв.м от имот пл. № 407, с граници: улица, УПИ VІІІ – 306, УПИ ІХ – 406, УПИ VІ – 407 и УПИ ІV – 303, като уличната и дворищна регулация не са приложени. Няма данни, а и видно от заключението на вещото лице, не е отменено отреждането на регулационния план. За така индивидуализирания имот съдът следва да се произнесе, като уважи иска, а за останалата част до площ от 550 кв. метра следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК следва да бъде отменен и издаденият акт за обстоятелствена проверка № *** т. ***, н. д. *** г. по описа на РС Първомай, касаещ констатиране правото на собственост върху спорния имот, с оглед установеното в настоящото производство притежание на правото на собственост от ищците.

Ищецът претендира присъждане на разноските, които са направени по делото. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно приложения списък на разноските.

 

Ето защо, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Р., с ЕГН: **********,*** и Т.А.Р., с ЕГН: **********,***, че И.Л.Р., с ЕГН: **********, и Р.Д.Р., с ЕГН: **********,***, чрез адв. Св. С.,***, пл. „Централен” № 1б, са собственици на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, на празно дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот VІІ – 305, в кв. 44, по регулационния план на с. Б., общ. П., одобрен със заповед № *** г., с площ от 433 кв.м, при граници: улица, УПИ VІІІ – 306, УПИ ІХ – 406, УПИ VІ – 407 и УПИ ІV – 303, с неприложена улична и дворищна регулация, като иска в останалата му част отхвърля.

 

ОТМЕНЯ нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, № *** т. ***, н.д. *** г. по описа на РС Първомай

 

ОСЪЖДА Р.А.Р., с ЕГН: **********,*** и Т.А.Р., с ЕГН: **********,***, да заплатят на И.Л.Р., с ЕГН: **********, и Р.Д.Р., с ЕГН: **********,***, сумата от 686 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                   

                                                                                                Районен съдия:  /П/

ЕК/НК