Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
гр. Първомай, 25.06.2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Първомайският
районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесет и шести май
през две хиляди и десета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Мария
Запрянова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 290 по описа на съда за 2009г.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск на
основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 327 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
“***” ООД гр. Д. моли да бъде осъден ответника ЕТ “*** – Я.Д.”***, да му
заплати възнаграждение по сключени седем броя договори за продажба на стоки на
стойност 2 334,63 лева, които ответникът е получил, но не е платил, за
които са издадени седем броя стокови разписки, описани в исковата молба и
допълнителната молба, ведно с лихва за забава върху неплатената цена в общ
размер на 938,30 лева, от датата, следваща деня на издаването на стоковите
разписки, до 11.02.2009 год., датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 срещу ответника за заплащане на сумите,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
Ответникът
оспорва изцяло иска, като твърди, че не се е задължавал по договори за
покупко-продажба, тъй като не е сключвал
такива с ищеца, нито лично едноличния търговец, нито упълномощения изрично А. Й.
Д., нито е получавал описаните стоки. Моли за отхвърляне на исковата претенция
изцяло, както и присъждане на направените разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и
разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Страните
спорят относно факта на възникване на облигационно отношение, за което ищецът
твърди, че съществува като трайни търговски отношения, а конкретните договори
били сключени с ответника, като стоките били приети от пълномощникът му А. Й. Д.,
което лице, въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да
получи изпълнението.
За
доказване на тези обстоятелства, в тежест на ищеца, последният поиска разпит на
свидетел, който бе допуснат от съда и от чиито показания се установи наличието
на извършени доставки на ветеринарномедицински лекарства и консумативи по повод
сключени устно договори за продажби по предварително уговорени цени. Установи
се, че медикаментите и консумативите са били доставяни до фермата на търговеца
в с. П., като договарянето и приемането на стоката било извършвано от А. Д.,
който приемал доставката и оформял документално предаването. За всяко предаване
на стоки се съставяли стокови разписки.
От ответника бяха представени копия от
седем броя стокови разписки, описани в исковата молба и допълнителна молба към
нея, в които са конкретизирани договорите по предмет и стойност, като са
описани предадените стоки и тяхната оферирана цена. Оспорено бе от ответника,
че са подписвани стоковите разписки от него, или упълномощено от него лице, но
въпреки указаната доказателствена тежест, съгласно чл. 193, предложение първо,
от ГПК, доказателства в полза на направеното оспорване не бяха представени от
ответника, поради което и съдът прие, че същото е недоказано. Въпреки това
обаче, съдът не цени представените стокови разписки като доказателства по
делото. По искане на ответника бе задължен ищеца да представи оригиналите на
представените в заверени копия от стокови разписки, на осн. чл. 183 от ГПК.
Представени бяха индигирани копия на поисканите стокови разписки. Представени
са, по приложеното частно гражданско дело, по описа на РС Добрич и заверени от страната
ксерокопия на разписките. Според чл. 32 ЗАдв, заверените от
адвоката копия имат значението на официално заверени преписи, стига заверката
да е извършена "в кръга на работата", т. е. от адвокат, упълномощен
да представлява страната по делото, но тъй като по делото не се представиха
нито оригиналите на документите, нито официално заверени преписи, то съдът следва
да изключи представените по делото копия на стокови разписки като доказателства
по делото. Това се налага, независимо от факта, че ответникът не се яви да
отговори на поставения по реда на чл. 176 от ГПК въпрос дали притежава
оригинала на представените по делото стокови разписки, тъй като нормата на
закона – чл. 183 от ГПК ясно посочва последиците на непредставяне от страната
на оригинала на заверен от нея препис на документ, с оглед правата, които
именно страната черпи от доказателството и разпределянето на доказателствената
тежест.
Ответникът в отговора си на исковата
молба заявява, че фирмата представлява както собственикът, така и
упълномощеният изрично от него А. Й. Д., което е признание на факт, който в
съвкупност със свидетелските показания на разпитания свидетел, прие за
установен по делото. От представената по делото длъжностна характеристика и
трудов договор на свидетеля К. е видно, че същият по силата на изпълнение на
задълженията си по трудово правоотношение с ищеца е длъжен да продава от името
и за сметка на ищеца ветеринарномедицински продукти. Поради изложеното съдът
прие за установено по делото наличието на сключени договори за
покупко-продажба, между упълномощени представители на страните.
За
предмета на сключените договори обаче, с оглед изключване на представените по
делото стокови разписки, не се представиха писмени доказателства. За конкретния
предмет на всеки един от процесните седем договора, описани в исковата молба и
допълнителна молба към нея, свидетелят не даде показания, а само заяви, че е
съставял стокови разписки, в които са описани предадените стоки, въз основа на
постигнатото договаряне с ответника, подписвани от А. Д. За доказване на това
обстоятелство, както и за доказване на факта на получаване на описаните
конкретно в исковата молба стоки, предмет на сключените договори, както и
уговорената цена за тях, ищецът постави въпрос на осн. чл. 176 на ответника, а
именно получил ли е описаните стоки по номенклатура и брой. Ответникът не се
яви да отговори на поставения от ищеца въпрос за доказване на обстоятелствата
за предмета на договорите и изпълнение на задължението на ищеца за предаване на
стоките, чиито цена се претендира в настоящото производство. Причини за
неявяването си страната не посочи. На страната в призовката, в която са вписани
въпросите, на които следва да отговори, се указват и последиците при неявяване
или отказ да отговори на поставените въпроси. Ето защо, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 176, ал. 2 от ГПК, съдът следва да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняване на които страната постави въпросите, а именно
предметът на сключените договори, описан в исковата молба и предаване на
стоките, предмет на договорите, на ответника. Факта на предаване на стоките, за
които са били сключени договорите, на упълномощения представител на ответника –
А. Д., се установи и от показанията на разпитания свидетел. От свидетелските
показания се установи, че това е била трайната практика при контактите с
ответника, като лицето е приемало стоката на уговореното за това място – ферма
в с. П., както това е ставало и преди при договорните им отношения, при които
спорове не е имало и задълженията са били коректно изпълнявани и от двете
страни. Поради това и по процесните договори, според приетите от съда за
истинни свидетелски показания на свидетеля К., дадени под страх от наказателна
отговорност, стоките са били предадени на А. Д., упълномощен от ответника и
явяващ се лице, което от обстоятелствата, посочени по-горе, се явява овластено
да приеме изпълнението на договора. Поради това и съдът прие, че ищецът е
изпълнил поетите от него задължения за предаване на стоката, предмет на
сключените договори, на ответника.
Ответникът
не твърди и не доказва плащане, което е негова тежест да установи. Според
приетата по делото счетоводна експертиза, то тези договори не са били
осчетоводени в счетоводството на ответника, нито счетоводно са отразени
доставени стоки от ищеца, нито пък задължения към него. Задължението за
заплащане на цената настъпва в този случай при предаване на стоката, съгласно чл. 327,
ал. 2 от ТЗ, като друга уговорка не е доказана, и настъпва по силата на
договора и възникналото облигационно задължение, а не осчетоводяване на
получени стоки или задължения за плащане.
С договора за търговска продажба купувачът се задължава да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго, а продавачът се задължава да предаде стоката.
Установи се по делото, че са били сключени седем договора за продажба, детайлно
описани в исковата молба и приложената допълнителна молба, стоката, предмет на
договорите, е била предадена на упълномощено от ответника лице, поради което и
получателят дължи заплащането на цената на продавача. Доказателства за
заплащане на цена не бяха представени, поради което и съдът прие основателен
иска за осъждане на ответника да заплати изцяло уговорената цена по договорите,
за основателен. Поради това следва да бъдат уважени претенциите на ищеца за
заплащане на сумата от 725,04 лева, представляваща цена по договор за продажба
от 10.02.2006 год.; сумата от 120,82 лева, представляваща цена по договор за
продажба от 31.03.2006 год., сумата от 362,59 лева представляваща цена по
договор за продажба от 20.04.2006 год.; сумата от 121,55 лева представляваща
цена по договор за продажба от 28.04.2006 год.; сумата от 19,38 лева представляваща
цена по договор за продажба от 12.05.2006 год.; сумата от 338,77 лева представляваща
цена по договор за продажба от 26.05.2006 год. и сумата от 646,48 лева представляваща
цена по договор за продажба от 30.06.2006 год.
Предявена е претенция по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неизпълнение
съответно от датата, следваща датата на предаване на стоката по договорите до 11.02.2009
год., датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
приложеното частно гражданско дело № *** год. по описа на РС Добрич. Съгласно
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът по неизпълнен договор освен реално изпълнение
на задължението може да иска и обезщетение за забава. Нормата на чл. 86, ал. 1
от ЗЗД сочи, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При договор за
покупко-продажба цената се дължи при предаване на стоката или на документите,
които дават право да се получи, следователно длъжникът е изпаднал в забава след
предаване на стоката. Поискана е такава от датата, следваща датата на предаване
на стоката, поради което искането се явява основателно. За установяване на
размера на доказаните по основание акцесорни искове бе приетото от съда и
неоспорено от страните заключение на вещото лице С.. В същото бяха дадени суми,
представляващи законна лихва върху посочените от ищеца цени, дължими по
договорите, които са по-високи от поисканите в исковата молба, поради което и тези искове, като основателни и
доказани следва да бъдат уважени в претендирания размер. А именно: по договор
за продажба от 10.02.2006 год., лихва за забава в размер на 306,80 лева, за
периода от 11.02.2006 год. до 11.02.2009 год.; по договор за продажба от
31.03.2006 год., лихва за забава в размер на 49,30 лева, за периода от 01.04.2006
год. до 11.02.2009 год.; по договор за продажба от 20.04.2006 год., лихва за
забава в размер на 146,12 лева, за периода от 21.04.2006 год. до 11.02.2009
год.; по договор за продажба от 28.04.2006 год., лихва за забава в размер на
48,52 лева, за периода от 29.04.2006 год. до 11.02.2009 год.; по договор за
продажба от 12.05.2006 год., лихва за забава в размер на 7,55 лева, за периода
от 13.05.2006 год. до 11.02.2009 год.; по договор за продажба от 26.05.2006
год., лихва за забава в размер на 132,22 лева, за периода от 27.05.2006 год. до
11.02.2009 год. и по договор за продажба от 30.06.2006 год., лихва за забава в
размер на 244,79 лева, за периода от 01.07.2006 год. до 11.02.2009 год.
Поискано е и присъждане на законна лихва върху главницата по процесните
договори от 11.02.2009 год. – датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по частно гражданско дело № *** год. по описа на РС
Добрич, до окончателното издължаване на задълженията. Законна лихва се дължи
върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
заплащане на сумите. Не е направено изменение на исковите претенции на осн. чл.
86 от ЗЗД, поради което и същите са предявени до датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не до датата на подаване на
исковата молба, с оглед предмета на първоначално заявената претенция по чл. 422
от ГПК, която касае установяване на съществуване на задължение към датата на
издадена заповед за изпълнение. Поради това и претенцията за присъждане на
законна лихва, следваща основателността на главното задължение, следва да бъде
присъдена, но с оглед характера на иска – от датата на подаване на исковата
молба.
Следва
на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно чл. 78,
ал. 1 от ГПК и представения списък на разноските, а именно сумата от 1274 лв.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ “*** – Я.Д.”, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление с. Т., общ. П., обл. П., регистрирано по ф.д. № ***
г. на ПОС, представлявано от Я.П.Д., с ЕГН: **********, да заплати на “***” ООД,
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Д., ул. “***” № 4, представлявано
от В. Х. П., с ЕГН: **********, следните суми,
представляващи неплатена цена по договори за покупко продажба, както следва:
- сумата от 725,04 лева по
договор за продажба от 10.02.2006 год., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 327 от ЗЗД, ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 306,80 лева, за периода от 11.02.2006 год. до 11.02.2009 год., на осн. чл.
86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2009 год. до
окончателното и издължаване;
- сумата от 120,82 лева по
договор за продажба от 31.03.2006 год., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 327 от ЗЗД, ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 49,30 лева, за периода от 01.04.2006
год. до 11.02.2009 год., на осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от 26.06.2009 год. до окончателното и издължаване;
- сумата от 362,59 лева по
договор за продажба от 20.04.2006 год., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 327 от ЗЗД, ведно с лихва за забава върху сумата в размер на 146,12 лева, за периода от 21.04.2006
год. до 11.02.2009 год., на осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от 26.06.2009 год. до окончателното и издължаване;
- сумата от 121,55 лева по
договор за продажба от 28.04.2006 год., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 327 от ЗЗД, ведно с лихва за забава в размер на 48,52 лева, за периода от 29.04.2006 год. до 11.02.2009 год., на
осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2009
год. до окончателното и издължаване;
- сумата от 19,38 лева по
договор за продажба от 12.05.2006 год., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 327 от ЗЗД, ведно с лихва за забава в размер на 7,55 лева, за периода от 13.05.2006 год. до 11.02.2009 год., на
осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2009
год. до окончателното и издължаване;
- сумата от 338,77 лева по
договор за продажба от 26.05.2006 год., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 327 от ЗЗД, ведно с лихва за забава в размер на 132,22 лева, за периода от 27.05.2006 год. до 11.02.2009 год., на
осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2009
год. до окончателното и издължаване и
- сумата от 646,48 лева по
договор за продажба от 30.06.2006 год., на основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с
чл. 327 от ЗЗД, ведно с лихва за забава в размер на 244,79 лева, за периода от 01.07.2006 год. до 11.02.2009 год., на
осн. чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2009
год. до окончателното и издължаване;
ОСЪЖДА
ЕТ “*** – Я.Д.”, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление с. Т., общ. П., обл. П., регистрирано по ф.д. № ***
г. на ПОС, представлявано от Я.П.Д., с ЕГН: **********, да заплати на “***” ООД,
ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. Д., ул. “***” № 4, представлявано
от В. Х. П., с ЕГН: **********, сумата
от 1 274 лв., направени деловодни
разноски, на основание чл. 87, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване от страните, пред Окръжен съд Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия: /П/
ЕК/НК