Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер      60                                     16.07. 2010 година                        Град  Първомай

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      II  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На седемнадесети юни                                                                             Година 2010 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова               

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 281 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.53, ал.2, изр.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК от К.М.П., ЕГН **********,*** срещу Ш.Б.Ш., ЕГН **********,***.

Твърди се от ищеца, че е собственик на основание възлагателно решение от *** г., по гр.д. № *** г., на РС Първомай, на поземлен имот с площ от 828 кв.м. /общо застроено и незастроено/, находящ се в с.Е., обл.П., съставляващо по действащия план на селото УПИ ХVІІІ-240 от кв.22, с граници УПИ ХVІІ-241, УПИ ІІІ-241, УПИ ІІ-238 и УПИ ХІХ-239, съответстващ на на парцел ІV-278 от кв.35 по отм. план от 1922 г. Ответника е собственик на поземлен имот УПИ ХІХ-239, на основание покупко продажба, който имот граничал с имота на ищеца откъм запад

Твърди се още, че при изработването на кадастралната карта на с.Е. е допусната грешка, като част от имота на ищеца – 20 кв.м. е заснета като част от имота на ответника.

Твърди се още от страна на ищците, че  ответника направил опит да измести оградата навътре в имота на ищеца, при което била установена грешката в кадастралната карта. Поддържа се още, че към датата на предявяване на иска западната граница на имота на ищеца, започваща от улицата и продължаваща  към дъното на парцела е изместена с около два линейни метра навътре в имота му и на около 15 м по продължение на границата, като по този начин имотът му е намалял с 30 квадратни метра.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че спорното място от 30 кв.м., включено в имот пл.№ 239, е част от имот пл.№ 240, собственост на ищеца. 

Ищеца представя писмени доказателства, допуснати са му и гласни доказателства. Поискана е и назначена съдебно-геодезическа експертиза.  Ищеца не е ангажирал допуснатите му гласни доказателства. Иска възобновяване на хода по същество, за ангажиране на гласни доказателства и оспорване на заключението на съдебно геодезическата експертиза.

Като направени извън срока за събиране и сочене на нови доказателства, исканията на ищеца направени чрез процесуалния му представител адв. Людмила Велкова, следва да бъдат оставени без разглеждане.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск като недопустим и неоснователен. Поддържа се от ответника, че е собственик на имот с  УПИ ХІХ-239, на основание покупко продажба с нот.акт № 183, том Х от 15.12.2005 г. на РС Първомай, сочи доказателства за приложена улична и дворищна регулация. Твърди, че иска е недопустим, тъй като при прилагане на процедурата по параграф 8 от ЗУТ, ищеца не е имал възражения. Иска се от тях съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноските по делото.   

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната страна и като съобрази представените  по делото доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното от фактическа страна.

Ищеца се легитимира като собственик на поземлен имот с площ от 828 кв.м. /общо застроено и незастроено/, находящ се в с.Е., обл.П., съставляващо по действащия план на селото УПИ ХVІІІ-240 от кв.22, с граници УПИ ХVІІ-241, УПИ ІІІ-241, УПИ ІІ-238 и УПИ ХІХ-239, на основание възлагателно решение от 25.01.1971 г., по гр.д. № 172/1970 г., на РС Първомай. Ответника се легитимира като собственик на поземлен имот УПИ ХІХ-239 с площ от 846 кв.м., при граници улица, УПИ ХХ-235, УПИ ХХ-236, УПИ І-237, УПИ ІІ-238 и УПИ ХVІІІ-240, с нот. акт за покупко продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***г. на нотариус с район на действие РС – Първомай , рег. № 428.

Видно от назначената и приета по делото съдебно-геодезическа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и подкрепена с останалите доказателства по делото, е дала заключение, че съгласно отменения план от 1922 г., дворищно регулационната линия между парцел ІV-278 и парцел V-262 от кв.35, не минава по имотните граници на същите, видно от скица 2. Между двата имота има тупик /общинско място/, който обслужва друг парцел. По отменения план между двата процесни имота има изчертана пунктирана линия, която прополовява тупика по диагонал и най-вероятно очертава ограда от лек тип. Няма данни Община Първомай за уреждане на регулационни сметки. Парцел ІV-278, кв.35, по отм. регулационен и кадастрален план на с.Е., съответства на УПИ ХVІІІ-240, кв.22, по действащия регулационен и кадастрален план.

Парцел V-262, кв.35, по отм. регулационен и кадастрален план на с.Е., съответства на УПИ ХІХ-239, кв.22, по действащия регулационен и кадастрален план. От заключението е видно, че парцелната граница съгласно действащия към настоящия момент регулационен план, съвпада с изчертаната с пунктир линия по отменения план от 1922 г., като квадратурата на УПИ ХVІІІ-240, кв.22, съвпада с квадратурата на парцел ІV-278, кв.35, по отм. регулационен и кадастрален план на с.Е.

От разпита на доведените от страните свидетели се установи поставянето и мястото на фактическата граница /ограда/ между имотите на страните през годините.

От правна страна съдът намира следното: предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

Видно от приложеното по делото Решение  № 882 от 08.08.2008 година на Административен съд Пловдив, жалбата на ищеца за изменение на ПУП, поради това, че същия съдържа съществени непълноти или грешки е отхвърлена. Тъй като се касае за спор за материално право иска е допустим.

Предмет на иска по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР е установяване правото на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесената /според ищец/ в кадастралната основа имотна граница с имота на ответника и твърдяната вярна имотна граница към минал момент. Ищеца, следва да установи правото на собственост към един предходен момент и при наличието на кадастрална грешка да бъде извършена поправка в кадастъра, и ако тази грешка е релевантна към регулационните предвиждания, да се извърши изменение и на дворищната регулация.

Според чл.14, ал.5 от ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите. За да се установи грешка при изготвяне на кадастралната основа за процесните имоти, трябва да е налице разминаване между регулационните граници и границите на кадастралната карта. Такова разминаване обаче не е налице както се твърди в исковата молба.

От една страна се установи безспорно, че нанесената в кадастралната основа граница съвпада с регулационната граница между имотите на страните преди кадастралната карта на село Е. От друга страна ищеца не установи правото на собственост върху претендираните 30 кв.м. по дължината на общата граница. Напротив установи се, че претендираните 30 кв.м. са били общинска собственост. Тъй като в Община Първомай, липсват доказателства на неуредени регулационни сметки и не се съхраняват преписки, съдът счита, че уличната и дворищната регулация са приложени и сметките са уредени.

Съгласно от експертизата по делото, не са придавани части от имота на ищеца към този на ответника и обратно, а са придавани части от общински имот към имотите на страните, като лицевата част на общинското място тупик е придадена към имота на ответника, и същото е разделено по диагонал /скица №2 към заключениетоІ

Поради това се налага извода, че предявеният иск за установяване на грешка в кадастралната карта е неоснователен. Ищеца следва да понесе направените от ответника разноски,  платено адвокатско възнаграждение – 300 лева.

Така мотивиран, Съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К.М.П., ЕГН **********,*** иск за признаване на установено по отношение на Ш.Б.Ш., ЕГН **********,***, на основание чл.53,ал.2 от ЗКИР, че ищеца е собственик на частта от имот пл. № 240, включена в имот пл. № 239, която представлява площ от около 30 кв.м., разположена на запад от общата им граница на 2 метра навътре в имота на ответника и на около 15 метра по протежение на границата им, при граници на тази плащ имот пл. № 239, улица и имот пл.№ 240, като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА К.М.П., ЕГН **********,*** да заплати на Ш.Б.Ш., ЕГН **********,***  направените по делото разноски общо в размер на 300 лева /триста лева/,  платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

МЗ/НК