Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр. Първомай, 20.10.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:

Районен съдия: Елена Калпачка

при секретаря Мария Запрянова

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 242 по описа на съда за 2009г.

за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове на основание чл. 109 от Закона за собствеността.

Ищецът твърди, че е собственик на втори жилищен етаж и на ½ идеална част от общите части на жилищна сграда, изградена на ул. *** № 7, гр. А. Твърди, че в нарушение на строителните правила и норми е изградена допълнителна постройка, която се ползва като фурна за производство на хляб. Според ищеца построяването на сграда № 2 в поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А. е незаконно, тъй като е извършено без съответното разрешение за пристрояване и без да бъдат обявени строителните книжа, а площта на построения гараж надхвърля учреденото му право на строеж, както и е надстроил същият с втори етаж, без необходимото право на строеж и в нарушение на изискванията на одобрения план на застрояване и без негово съгласие като съсобственик на парцела и жилищната сграда. Строежът бил извършен в съсобствения парцел, като бил долепен до всекидневната на ищеца, където ползвали обща стена и съвсем близо до спалнята му. В така построената сграда ответниците извършвали и до момента на подаване на молбата дейност по производство на хляб, от което произтичал шум много над допустимото, въздуха се запрашавал, а на терасата на ищеца се появил мухъл, паразити и гризачи, постоянно в двора и къщата имало хора, които звънели, за да търсят хляб, което пречело на ищеца да използва собствената си сграда по предназначение – като жилище за него и семейството му, както през нощта, така и през деня. Горното счита безспорно доказано в съдебното производство, с оглед събраните свидетелски показания на доведените от него свидетели, като излага доводи за неприемане на свидетелските показания на доведените от ответниците свидетели, както и от събраните по делото писмени доказателства, досежно наличие не необходимите за изграждане на сградата строителни книжа.

Ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да премахнат незаконно построената двуетажна сграда № 2 в поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А., евентуално вторият етаж и площта от първия над 39 кв.м, както и да бъдат осъдени да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб, извършвана лично и/или чрез фирми в същия имот изцяло или евентуално извън работно време от 8 до 17 часа при пет дневна работна седмица с почивни дни събота и неделя. Претендира разноски, като представя списък на направените такива.

Ответниците твърдят, че постройката е извършена с оглед учредено взаимно разрешение за строеж, като отклоненията са допустими по строителните правила и норми. Твърдят, че самата сграда не пречи с нищо на упражняване на правото на собственост на ищеца. Признават, че използват постройката за производство и търговия на хляб, с оглед което е и предприето пристрояване на гаража, което не представлява втори етаж. Твърдят също, че действително е било констатирано наличие на шум над допустимите норми в следствие замерване в дома на ищеца, за отстраняване на което са взели необходимите мерки и към настоящият момент това е поправено. Твърдят, че не е налице замърсяване на въздуха и двора от брашно, тъй като се съхранява другаде, пренася се в чували и се разтоварва на ръка, като, ако е налице замърсяване на двора и улицата се почиства веднага. Твърдят още, че наличието на паразити, гризачи или мухъл не е в следствие постройката или производството на хляб, тъй като е налице договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, който се изпълнява редовно и не са констатирани паразити. Считат твърденията си доказани със събраните гласни доказателства на посочените от тях свидетели, а твърденията си за наличие на допустими по строителните правила и норми отклонения основават на разпоредбите на чл. 229а, ал. 2 от ЗТСУ, чл. 106, ал. 2 от ППЗТСУ, какти и при действието на чл. 41 и сл. от ЗУТ. Претендират присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Негаторният иск е средство за правна защита срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява правото си, съобразно предназначението на имота, в пълен обем. Допустим е иск срещу съсобственик, когато се твърди да е налице незаконно построена сграда в съсобствения имот, която да пречи на собственика да го ползва, съответно на правата си.

Собственика може да иска и от всяко лице да преустанови неправомерните си действия, когато те по някакъв начин пречат на собственика да упражнява правото си в пълен обем, съответно на предназначението на имота си.

В производството са предявени четири обективно съединени иска. Първите два иска, евентуално заведени, касаят искане за премахване на незаконно построена сграда в съсобствен имот, която пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, или евентуално само в частта, за която няма учредена суперфиция и сградата е построена извън дадените права за строеж. Съдът приема така предявените искове за допустими, с оглед направенит твърдения в исковата молба.

Вторите два евентуално предявени иска от ищеца са ответниците да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб, извършвана лично и/или чрез фирми в същия имот изцяло или евентуално извън работно време от 8 до 17 часа при пет дневна работна седмица с почивни дни събота и неделя. Съдът споделя изцяло възраженията на ответниците по отношение на формулировката на така предявения иск за осъждане на ответниците да прекратят дейност лично, или чрез фирми. Искът е предявен срещу физически лица. Ответникът Н. упражнява дейност като едноличен търговец. Фирмата на едноличния търговец не е отделен и самостоятелен правен субект. Освен това и иск срещу ответници, различни от физическите лица, конституирани като страни по делото, не е предявяван. Поради изложеното съдът счита недопустима формулировката на петитума за преустановяване на търговска дейност на ответниците чрез фирми, тъй като на първо място такова посочване на ответник няма, а и е недопустимо предявяването на иск срещу неопределен правен субект. Поради изложеното счита, че следва исковете в тази им част – за осъждане на ответниците да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб, извършвана чрез фирми в същия имот изцяло или евентуално извън работно време от 8 до 17 часа при пет дневна работна седмица с почивни дни събота и неделя, да бъдат прекратени като недопустими. Съдът счита, че няма пречка да се произнесе по исковете в останалата им част – за осъждане на ответниците да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб извършвана в същия имот изцяло или евентуално извън работно време от 8 до 17 часа при пет дневна работна седмица с почивни дни събота и неделя.

Не се спори между страните, а и с представените с исковата молба писмени доказателства – нотариални актове и скица на имота, безспорно се установи по делото, че страните са съсобственици на поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А., при равни права. Собственик на първият жилищен етаж, съставляващ самостоятелен обект от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в имота, е ищеца, а на втория жилищен етаж – ответниците. Ищецът е собственик на основание дарение, извършено с нотариален акт № ***, том ***, дело № *** год. на РС А. и суперфиция за извършване на пристройка към жилищния етаж, учредена с нотариален акт № ***, том ***, н.д. № *** на РС А. Ответниците са собственици на основание договор за прехвърляне правото на собственост върху втори жилищен етаж и една втора идеална част от дворно място и общи части на сградата, от тавана, гаражда в южната част и останалите помещения в западната част на сградата, като по силата на учредена суперфиция с нотариален акт № ***, том *** н.д. № *** на РС А. върху пристройка към жилищната сграда, състояща се от склад със застроена площ от 3,6 кв. м. и гараж със застроена площ от 17,6 кв.м, и двете помещения от приземния етаж на постройката, като гаража е в южната част на същата, както и втори етаж на пристройката, който се състои от една стая и балкон, както и една втора идеална част от тавана на жилищната сграда. С този нотариален акт отново е разпределено правото на ползване на дворното място и право на преминаване към собствени постройки извън жилищната сграда.

С нотариален акт № ***, том ***, нот. дело № *** год. на АРС на отвтентиците е било учредено право на строеж, от праводателите на ищеца, на една гаражна клетка и стопанска постройка върху 39 кв.м, в западната страна, откъм улица ***, съответно е учредено подобно право и от ответниците за праводателите на ищеца. Издадена е била скица с виза от 14.05.1992 год. въз основа на която е изграден гараж със складово помещение. По повод молба на ответника от 23.04.1993 год. е отговорено от ТСУ при Община А., че е възможно преустройството на така изградените сгради в работилница за хляб, след издаване на строително разрешение, за което е било необходимо да бъде представен технологичен проект и съгласие на съсобствениците. Бил е изработен проект, за който са били уведомени собствениците на заинтересованите имоти. Издадена е била скица-виза от 28.10.1994 год., с която е разрешено проучване и проектиране на преустройство на гараж и складово помещение в работилница за производство на хляб. Прието е като доказателство нотариално заверено съгласие на ищеца от 09.04.1994 год., с което безусловно изразява съгласието си новопостроената помощна сграда да бъде ползвана като фурна за хляб. Действително е било необходимо да бъде изготвена КЗР, но с оглед данните от община А., същата не е представена, тъй като не е “предадена за съхранение в архив”. От издадената скица с виза е видно, че именно на основание КЗР се разрешава проучване и проектиране на гараж със склад. Представената и приета без възражения на страните скица е официален свидетелстващ документ, поради което и съдът приема, че такава е била извършена, въпреки, че не е била запазена в община А. Издадено е разрешение за строеж № 2/01.07.1993 год. въз основа на което е изградена процесната сграда в първоначалния си вид.

Преустройството на гаража в работилница за производство на хляб е въз основа на одобрен технологичен проект, разрешение за строеж № 135/20.04.1994 год. и скица виза от 28.10.1994 год. Обектът е приет с протокол образец 16 от 12.12.1994 год. на държавна приемателна комисия, приложен по делото и приет без възражения на страните. Горното се установява и след проверка на представените писмени доказателства и наличните такива в техническа служба на община А. книжа, и е подробно описано в приетите писмени заключения на назначеното по молба на страните вещо лице.

От така приетото изцяло от съда заключение на вещото лице Я. действително се установяват твърденията на ищеца, че преустроената сграда е с обособена площ над тази, за което е отстъпено право на строеж, като е налице обособяване на коридор, в който е усвоено мястото между жилищната сграда и допълнителната постройка, както и е усвоено място под козирката на жилищната сграда, като вещото лице е измерило обща застроена площ по-голяма с 34,53 кв.м, от тази при преустройството на сградата, което ясно е видно и от приложената към заключението схема. Не се доказа да е построен втори етаж на допълнителната постройка, а в самата изградена постройка са обособени две нива, което е описано в заключението на вещото лице.

Ищецът твърди, че поради нарушение на строителните правила и норми, тъй като сградата и дневната му имат обща стена – тази на жилищната сграда, на терасата на ищеца има мухъл, хлебарки и плъхове. Не се доказа наличие на мухъл на стената на ищеца, още повече, в следствие на изградената сграда и несъответнствието и със строителни правила и норми. Наличие на гризачи и паразити също не се доказа по делото по категоричен начин в следствие на сградата на ответниците. Свидетелите, доведени от ищеца, заявиха, че има такива, а свидетелите Я. и С. категорично отрекоха да има хлебарки и мишки в имота. От една страна свидетелите, доведени от ищеца – съпруга, майка и тъща на ищеца, са в много близки родствени връзки с него, имали са предходни спорове с ответниците, във връзка с изграждането на пристройката на жилищната сграда, видно от показанията на свидетеля П., а видно от приложените многобройни писмени доказателства за инициирани проверки във връзка с дейността на ответника Н., включително и сезиране на РП А., напрежението между ответниците и семейството на ищеца, част от което са и свидетелите, се е натрупвало от години. Поради това и съдът, отчитайки пристрастието на първите, даде вяра на незаинтересованите от изхода на делото свидетели Я. и С. Последните са непосредствени съседи на имота на страните. Свидетелят С. пък има и поглед върху дейността на ответниците, тъй като е работил при ответника Н. и е замествал работници на ответника, през различни периоди от време. Показанията им се подкрепят и от събраните писмени доказателства по делото. По повод сигнали на ищеца са били предизвиквани проверки от различни институции, включително ХЕИ, които не са констатирали наличие на паразити и гризачия, данни за което се намират в приложената прокуроска преписка. Горното се удостоверява и от приложеното към исковата молба и прието по делото като доказателство писмо на РИОКОЗ Пловдив от 18.09.2008 год., също приложено и към преписката на РП А., в което е отчетено при извършена проверка, че се спазват правилата на добри хигиенни и производствени практики. От приложените към отговора на исковата молба доклади от извършени инспекции от 15.07.2008 год. 10.10.2008 год. и 14.04.2009 год. също е видно, че не са констатирани подобни нарушения на хигиената. Приложен е и договор за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на помещението. Поради изложеното и съдът счете, че не е категорично доказано, което е в тежест на ищеца, съгласно нормата на чл. 154 от ГПК и указаната по делото доказателствена тежест, че в следствие на построената сграда, ползвана за работилница за хляб, в жилището на ищеца има гризачи и хлебарки. Съмнението за съществуване на фактите и обстоятелствата, които ищецът е длъжен да докаже по един категоричен и безспорен начин, означава неизпълнение на задължението му да проведе пълно главно доказване в производството за тези факти и обстоятелства, а в следствие на това и единствената възможност на съда да ги приеме за несъществуващи.

Поради изложеното и съдът прие, че самата сграда, построена в съсобствения парцел на страните, не създава пречки за упражняване правото на собственост на ищеца. Сградата е построена като гараж със склад и не е незаконно построена. Доказа се, че за същата има както отстъпено право на строеж, така и издадени съответни разрешения от администравитвния орган, отговорени за допустимостта на строителството. Преустроена е също в съответствие с издадено разрешение на компетентните административни органи, отговорни за техническата допустимост на преустройството и въведена в експлоатация съобразно становищата на компетентните за това административни органи. Не се доказа, така построената сграда, след спазване на описаната по-горе процедура, отразена и в двете приети без възражения писмени заключения на вещото лице Я., приети изцяло от съда като обосновани и категорични, да създава твърдените пречки за упражняване на правото на собственост на ищеца. Не се доказа това да се случва и поради извършеното без противопоставянето на ищеца усвояване на коридор и пространство под козирката място, с което застроената площ на сградата надхвърля тази, по проекта за преустройство на сградата в работилница за хляб. Поради изложеното и съдът счете първите два иска за недоказани, поради което и следва да бъдат отхвърлени от съда.

Твърди се от ищеца в така построената сграда ответниците да извършват дейност по производство на хляб, от което произтичал шум много над допустимото, въздуха се запрашавал, а на терасата на ищеца се появил мухъл, паразити и гризачи, постоянно в двора и къщата имало хора, които звънели, за да търсят хляб, което пречело на ищеца да използва собствената си сграда по предназначение – като жилище за него и семейството му, както през нощта, така и през деня. С горните обстоятелства обосновава иска си да бъдат осъдени ответниците да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб, извършвана в същия имот изцяло или евентуално извън работно време от 8 до 17 часа при пет дневна работна седмица с почивни дни събота и неделя.

Всеки собственикът може да иска от всяко лице да преустанови неправомерните си действия, когато те пречат на упражняване на правото му на собственост. Следователно следва да бъде установено безспорно неправомерността на твърдените действия на ответниците, както и наличието на твърдените пречки, които не позволяват на ищеца да ползва собствения си имот по предназначение – като жилище. На първо място упражняването на търговска дейност, така както е формулирано искането на ищеца и след указанията за конкретизирането и поясняването му, не е неправомерно действие, а напротив – утвърдено право, признато както от върховния закон във вътрешното ни законодателство, така и от правото на ЕС. Поради което неправомерност на упражняване на търговската дейност на ответниците не е налице. Именно по този начин е формулирано искането на ищеца и съдът дължи произнасяне точно по него, като е недопустимо преформулиране с оглед наличните твърдения, за преустановяване на създаваните шум над допустимите норми, запрашеност и замърсеност, от съда. Доколкото се твърди търговската дейност на ответниците да е свързана с производство и търговия с хляб, това не се отрича от ответниците и се установява както от разпита на всички изслушани свидетели, така и от приложените документи за въвеждане в експлоатация на преустроената сграда и разрешение на Министерство на икономиката, на осн. чл. 12, ал. 4 от ЗХ (ДВ 90/99 г.). Твърди се от тази дейност, която сама по себе си не е неправомерна, видно от цитираните книжа, да произтичат шум много над допустимите норми, запрашеност, замърсеност и наличие на гризачи и паразити в жилището на ищеца, което му пречи да го ползва по предназначение – за отдих, почивка и нормално обитаване. Тези обстоятелства също не бяха безспорно доказани в настоящото производство.

Твърди се наличие на шум, в следствие на работата на машините, наличието на работници и клиенти за закупуване на хляб, нареждане в палети и превозване на готовата на превозване на готовата продукция с количка и автомобили. Разпитана по делото, свидетелят Р.П., съпруга на ищеца заяви, че всичко описано в исковата молба отговаря на истината, което се потвърди от показанията и на свидетеля А., тъща на ищеца, която заяви, че тези обстоятелства ги знае от ищеца и дъщеря си и е чувала шума, когато са ходили на гости. В този смисъл са и показанията на майката на ищеца – свидетелката К. П., която обаче заяви, че за част от източниците на шум ответниците вземат мерки, когато има оплаквания от нея, като сменят гумичките на колелата на количката, с която изнасят готовата продукция. С оглед оплакванията на ищеца е било извършено замерване на шума и установен шум над допустимите норми през нощта в жилището на ищеца. Бил е съставен протокол, като на ответниците са били дадени задължителни предписания, видно от приложеното към исковата молба писмо на РИОКОЗ Пловдив от 18.09.2008 год., като докладът за извършеното контролно замерване на 12.09.2008 год. е приложен като доказателство с отговора на исковата молба. Въз основа на дадено предписание за извършване на хигиенни мероприятия от същата дата е извършен план за корективни мероприятия с цел намаляване на допустимите норми на проникващ шум в жилищната сграда. Не се доказа наличие на шум над допустимите норми, което може да бъде установено само и единствено след замерване на нивото на шума в жилището на ищеца. Разпитания като свидетел Ч., главен инспектор в дирекция „Лабораторни изследвания” при РИОКОЗ Пловдив заяви, че не е правено такова замерване, тъй като когато е следвало да го извърши ищецът не е бил вкъщи. Това обстоятелство е удостоверено и в писмо на РИОЗОЗ, приложено на л. 58 от делото. Установява се, че към датата, когато е следвало да бъде извършена повторно проверка на нивото на шума, проникващо в жилищната сграда на ищеца, същият е бил възпрепятстван да укаже съдействие, тъй като заедно със съпругата си свидетеля П. са били на санаториално лечение, видно от приложените към делото епикризи. Горното е без значение обаче, с оглед задължението на ищеца да установи по безспорен начин наличие на шум над допустимите норми след извършените корективни мероприятия от ответниците. Неизпълнението на така разпределената доказателствена тежест води до недоказването на твърдението на ищеца, а от там и последиците – приемане от съда, че не е налице шум над допустимите норми, проникващ в жилището на ищеца. За наличието на шум изобщо от дейността на фурната бяха разпитани и свидетелите С. и Я., които категорично и ясно заявиха пред съда, че шум от дейността на фурната в техните имоти, съседни на този на страните, няма. Техните показания съда цени като безпристрастни, обективни и непротиворечащи с останалите събрани по делото писмени доказателства. Такива са приложените към делото и приложената преписка на РП А. протоколи за извършени проверки от РПУ А., във връзка със жалби срещу работници на фирмата на ответника и дейността му, която нарушавала обществения ред, съгласно приложената Наредба за осигуряване и поддържане на обществения ред, чистота и безопасност на движение на територията на община А. Тези проверки са обобщени в докладна записка от 15.09.2009 год., от която е видно, че нарушение на нощната тишина при извършените проверки не е констатирано.

Наличие на запрашеност и замърсеност в имота, в следствие на дейността на фурната, също не бе доказано по категоричен и несъмнен начин от ищеца. Отново доказателства в тази насока са свидетелските показания на свидетелите, доведени от ищеца в съдебно заседание, чиято предубеденост съдът отчита при обсъждането им. Те противоречат изцяло на показанията, дадени от безпристрастните свидетели Я. и С., които от своя страна се потвърджават от приложените по делото доклади за извършени инспекции от РИОКОЗ, в които се отразява липса на констатирано замърсяване. Освен това, както свидетелите Я. и С., така и свидетелката К. П. заявиха, че при разтоварване на брашното има жена, която веднага почиства, както фурната, така и двора, като преди не е правила такова почистване на двора, според свидетеля П., но вече се почиства и двора, след всяко разтоварване на брашно.

Относно наличието на гризачи и паразити в жилищната сграда на ищеца, съдът обсъди събраните доказателства по-горе, като приема, че също не се доказа безспорно и несъмнено наличието им, в следствие на дейността на фурната на ищците.

С оглед така установените факти и обстоятелства, съдът счита ирелевантни останалите приложени по делото писмени доказателства.

За да бъде проведен успешно един негаторен иск по чл. 109 от ЗС, ищецът следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е собственик на имота, че е налице противоправно действие или създадено състояние, което пречи на собственика да упражнява правата си, съобразно предназначението на имота. Не се доказаха по делото такива обстоятелства, твърдени в исковата молба, по категоричен, безспорен и несъмнен начин. Поради това и съдът прие исковете за недоказани, а като такива следва да бъдат отхвърлени. Тъй като са предявени евентуални искания и се отхвърлят главните, съдът дължи произнасяне по всички.

На ответниците следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, съгласно направеното искане и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, за адвокатска защита, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие (л. 67), в размер на 1500 лева, заплатен от ответниците.

Водим от горните съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта на предявения от С.А.П., с ЕГН: **********,*** срещу Г.П.Н., с ЕГН: **********, и М.Н.Н., с ЕГН: **********,***, за осъждане на ответниците да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб, извършвана чрез фирми в сграда № 2 в поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А. изцяло или евентуално извън работно време от 8 до 17 часа при пет дневна работна седмица с почивни дни събота и неделя, като недопустим.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.П., с ЕГН: **********,*** за осъждане на Г.П.Н., с ЕГН: **********, и М.Н.Н., с ЕГН: **********,***, да премахнат незаконно построена двуетажна сграда № 2 в поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А., както и евентуално предявения иск за осъждането им да премахнат вторият етаж и площта от първия над 39 кв.м, от сграда № 2 в поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А., на осн. чл. 109 от ЗС.

ОТХВЪРЛЯ иска на С.А.П., с ЕГН: **********,*** за осъждане на Г.П.Н., с ЕГН: **********, и М.Н.Н., с ЕГН: **********,***, да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб, извършвана в сграда № 2 в поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А. изцяло и евентуално предявения иск за осъждането им да прекратят търговската си дейност – производство и търговия с хляб, извършвана в сграда № 2 в поземлен имот № 00702.515.72 по кадастралната карта на гр. А. извън работно време от 8 до 17 часа при пет дневна работна седмица с почивни дни събота и неделя, на осн. чл. 109 от ЗС.

ОСЪЖДА С.А.П., с ЕГН: **********,***, да заплати на Г.П.Н., с ЕГН: **********, и М.Н.Н., с ЕГН: **********,***, сумата от 1500 лева разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис.

Районен съдия: /П/

ЕК/НК