№ 41
гр.Първомай, 14.05.2010 год.
Първомайският районен съд, първи съдебен състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и десета
година, в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при секретаря Мария Запрянова
като разгледа докладваното от председателя по гр. дело № 222 по описа за 2009 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Иск на осн. чл. 124, ал.
1от ГПК.
Ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че като
наследник на Г. Н. В. ***, починал на 21.05.1980 год., и Я. К. В., б.ж. на село
И., общ. П., починала на 02.06.2005 год., е собственик на 1/5 идеална част от
незастроен поземлен имот № 760 с площ от 760 кв.м, находящ се в кв. 78 по
регулационния план на с. И., общ. П., при граници: улица, УПИ VІІ-76, УПИ
VІ-763 и УПИ ІV-759, с приложена дворищна и улична регулация, попадащ в терен,
предназначен за зеленина. Твърди, че наследодателите му били собственици на
имота, който придобили чрез покупко-продажба на част от имот пл. № 610 в кв. 39
и в последствие на част от имот 609 в кв. 39 по плана на с. И., като сделката
не била оформена в изискуемата нотариална форма, но купувачите влезли във
владение на така закупените части от имоти, за които били отредени съответно
парцели ІІІ – 610, VІ – 610, VІІ – 610 и VІІІ – 610 в кв. 39 по плана на с. И.
от 1928 година. Твърди също, че от закупуването на частите от имоти не са
губили владението си върху тях, като го владели като общо дворно място. С
приемане на регулационния план на село И. от 1971 год. за това дворно място
били отредени парцел VІ-763 и процесния имот пл. № 760,с площ от 760 кв. м,
попадащ в терен, предназначен за озеленяване, и двата в кв. 78. Твърди също, че
отчуждително производство не е провеждано и озеленяване не е осъществявано. За
парцел VІ-763 в кв. 78 по плана на с. И. наследниците на купувачите се снабдили
с нотариален акт, но за останалата част - имот пл. № 760, с площ от 760 кв. м,
попадащ в терен, предназначен за озеленяване, в кв. 78 по плана на с. И. от
1971 год., не могли, поради наличие на съставени акт за частна общинска
собственост и № 161 от 02.10.2008 год. и предхождащият го акт за държавна собственост
№ *** год. Моли да бъде признато по отношение на ответника, че като наследник
на Г. Н. В. ***, починал на 21.05.1980 год., и Я. К. В., б.ж. на село И., общ.
П., починала на 02.06.2005 год., е собственик на 1/5 идеална част от незастроен
поземлен имот № 760 с площ от 760 кв.м, находящ се в кв. 78 по регулационния
план на с. И., общ. П., при граници: улица, УПИ VІІ-76, УПИ VІ-763 и УПИ
ІV-759, с приложена дворищна и улична регулация, попадащ в терен, предназначен
за зеленина. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Твърди, че същият е
неоснователен, тъй като наследодателите не са придобили имота, както се твърди
в исковата молба, чрез покупко-продажба неоформена в нотариален акт, както и
оспорва твърденията на ищеца, че за закупените части от имоти, с приемане на
регулационния план на село И. от 1971 год., били отредени парцел VІ-763 и
процесния имот пл. № 760,с площ от 760 кв. м, попадащ в терен, предназначен за
озеленяване, и двата в кв. 78, тъй като имот пл. № 609 по плана на с. И. от
1928 год. не е идентичен с имот № 760 по плана на село И. от 1971 год., т.е.
наследодателите на ищеца никога не са придобивали имот № 760 по плана на село И.
от 1971 год. Твърди също, че за общински имоти давност не тече до 31.12.2011
год., поради което и не би могъл ищецът да придобие правата върху имота по
давност.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от
ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна, следното:
Искът е установителен за право на собственост
върху недвижим имот. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването му е
наличието на правен интерес от търсената защита. Ищецът твърди, че ползва имота,
съответно на наследствените си права, поради което и съдът счита, че искът е
допустим до размерът им.
От представеното удостоверение за наследници № ***
г., на община П., кметство с. И., представено по настоящото дело, е видно, че
ищецът е наследник на Г. Н. В. – негов баща и на Я. К. В. Това обстоятелство не
се оспорва и от ответника. Като такъв ищецът е универсален правоприемник на Г.
Н. В., наред с останалите негови наследници. Съгласно представения официален
документ ищецът притежава една пета идеална част от наследството на Г. В., на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗН.
Ищецът твърди, че наследодателите му са били
собственици на процесния имот, който придобили чрез покупко-продажба на част от
имот пл. № 610 в кв. 39 и в последствие на част от имот 609 в кв. 39 по плана
на с. И., като сделката не била оформена в изискуемата нотариална форма, но
купувачите влезли във владение на така закупените части от имоти, за които били
отредени съответно парцели ІІІ – 610, VІ – 610, VІІ – 610 и VІІІ – 610 в кв. 39
по плана на с. И. от 1928 година. Доказателства за закупуване на части от имоти
пл. № 610 и 609 в кв. 39 по плана на с. И. от 1928 год., не в предвидената
нотариална форма, не се представиха. Разпитаните по делото свидетели заявиха,
че ищеца има от баща си дворно място със сгради, цялото от около два декара и
половина, което баща му, след неговата смърт майка му и децата им, са владели
необезпокоявано и спокойно. Свидетелят В., незаинтересован от изхода на делото,
съсед на имота, твърди, че своят имот придобил през 1949 година, когато вече
бащата на ищеца бил придобил своя имот. От тогава до настоящият момент твърди
да са го ползвали само Г. В. и след неговата смърт – наследниците му, като
имота бил заграден и по този начин се ползвал и сега от синовете на Г. В.. Свидетелят
Кирилов свидетелства, че познава имота от как се е родил и винаги той се е
ползвал от родителите на ищеца, а след това от децата им. Свидетелят В. също
потвърди, че знае имота като техен – на родителите на ищеца, от 1956 година,
когато се бил заселил в махалата, където било местонахождението му. До деня на
разпита заяви, че го ползвали наследниците на Г. В., без да са имали спорове с
някого, без да има граница между двата имота и без да има някакво озеленяване,
осъществявано от Общината.
Твърденията на ищеца са, че родителите му са
закупили части от имоти през 1943 – 1944 година, като не била спазена форма, но
веднага влезли във владение и до ден днешен имота се ползвал от наследниците
им. Твърденията на ищеца, подкрепени с показанията на свидетелите, не могат да
обосноват начало на давностно владение върху претендирания имот от 1944 година,
тъй като съгласно тогава действащият Закон за благоустройството на населените
места не могат да се придобиват реални части от дворища с утвърдени регулации,
а такива са били налице, видно от представената скица от ответника от
7.VІІ.2008 година за част от квартал 39 по дворищно регулационния план на село
И., утвърден със заповед № 2826 / 1928 година. Такава продажба би била
недействителна, като противна на императивна норма на закона, а поради тази
забрана – чл. 32 от ЗБНМ (отм.) не би било възможно и придобиването по давност
на части от парцели. Не се оспорва обаче, че след влизане в сила на новия
дворищно регулационен план на с. И. през 1971 година, за имотите, които бил
придобил наследодателя на ищеца, били отредени УПИ VІ - 763 и поземлен имот пл. № 760, попадащ в терен,
отреден за зеленина. Не се спори, а и е установено със свидетелските показания
на изслушаните по делото свидетели, че към 1971 година до 2010 година имота,
така, както е придобит сега като УПИ VІ - 763
и поземлен имот пл. № 760 продължава да се ползва от наследниците на Г. В.,
без материализирана граница между двата имота. От тогава до сега имота се
ползва до смъртта на В. през 1980 година от него и съпругата му, а след това от
неговите наследници. Ответникът твърди, че въпреки това, необезпокояваното ползване
на имота и своенето му не е могло да породи правото на собственост в
патримониума на ищеца, тъй като с АДС № *** година парцел VІІ – 610, с площ от
600 кв.м, се актува като държавен имот. Въз основа на този акт в разписната
книга на действащия ДРП на с. И., одобрен със Заповед № *** год., имот пл. №
760 е записан като собствен на кмета на с. И., въз основа на АДС № *** година,
издаден на основание акт на финансовия отдел на Околийски народен съвет П. от
04.12.1958 год., който не е наличен към настоящия момент. В акта е записано, че
имота се отнема от Г. Н. В.. Горното се установява безспорно както от
представеното копие от АДС № *** година, писма на Община П. до ищеца от 2007 и
2008 година, приложени към делото и удостоверение № *** год. на ОНС П., така и
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът
възприе изцяло. Видно от приложения акт за частна общинска собственост № ***
год. спорният незастроен поземлен имот с площ от 760 кв. м. е актуван като
общински на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС.
Съгласно приетата без възражения от страните
съдебно-техническа експертиза, за процесния имот никога не е бил съставян акт
за държавна собственост, тъй като АДС № *** година парцел VІІ – 610, с площ от
600 кв.м визира част от друг имот, а не съвпада с незастроен поземлен имот №
760 с площ от 760 кв.м, находящ се в кв. 78 по регулационния план на с. И.
Мероприятието, за което се твърди да е извършено отчуждаване не е осъществено и
отчуждително мероприятие няма данни да е било провеждано. Съгласно
свидетелските показания процесният имот винаги се е ползвал необезпокоявано,
непрекъснато и безспорно от наследодателя на ищеца и след неговата смърт – от
правоприемниците му. Поради това към датата на съставяне на акт за общинска
собственост за спорния имот вече същият е бил собственост на наследниците на Г.Н.
В., тъй като същите са го били придобили по давност. Вписванията в разписната
книга не могат да създадат права, поради което и това вписване не е в състояние
да характеризира имота като държавен, към датата на влизане в сила на дворищно
регулационния план на с. И. от 1971 година и не е пречка по отношение на него
да тече придобивна давност. Изследвания акт за държавна собственост касае друг
имот от стария план на селото от 1928 година, който не се припокрива дори
отчасти със спорния имот. Ето защо съдът счита, че не е била налице пречка за
придобиване на имота, след осъщественото и доказано в производството безспорно
ползване на имота като свой от Г. Н. В. от момента на обособяването му като
такъв с регулационния план на селото, до смъртта му, а след това продължило в
лицето на наследниците му, като същото е осъществявано повече от десет години,
по отношение на описания недвижим имот. Поради изложеното и съдът приема, че
наследниците на Г. Н. В. са придобили имота по наследство и присъединено
давностно владение, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС.
За това съдът намира иска за основателен и доказан
и като такъв следва да го уважи изцяло.
Ищецът претендира присъждане на разноските, които
са направени по делото. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК съразмерно уважената част от иска. Тъй като делото е прекратено в
едната му част, то ответникът дължи разноски на ищеца в размер на 1/5 от 758
лева – заплатен адвокатски хонорар, държавна такса за образуване на дело и
депозит за призоваване на вещо лице, или в размер на 151,60 лева.
Ето защо, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Първомай, представлявана от А. А. П. – кмет, гр. П., ул. „***”
№ 50, че Н.Г.В., с ЕГН: **********,***,
като наследник на Г. Н. В. ***, починал на 21.05.1980 год., и Я. К. В., б.ж. на
село И., общ. П., починала на 02.06.2005 год., е собственик на 1/5 идеална част
от незастроен поземлен имот № 760 с площ от 760 кв.м, находящ се в кв. 78 по
регулационния план на с. И., общ. П., при граници: улица, УПИ VІІ-76, УПИ
VІ-763 и УПИ ІV-759, с приложена дворищна и улична регулация, попадащ в терен,
предназначен за зеленина.
ОСЪЖДА Община
Първомай, представлявана от А. А.
П. – кмет, гр. П., ул. „***” № 50, да
заплати на Н.Г.В., с ЕГН: **********,***,
сумата от 151,60 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на
препис от него.
Районен
съдия: /П/
ЕК / НК