Р Е Ш Е Н И Е

Номер 85 01.10. 2010 година Град Първомай

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЪРВОМАЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и трети септември Година 2010

в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Матей Златанов

Секретар: Таня Петрова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Златанов гражданско дело номер 101 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.53, ал.2, изр.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 59 от ЗЗД от Й.Д.Т., ЕГН **********,*** срещу Й.К.Т., ЕГН **********,***.

Твърди се от ищеца, че е собственик въз основа на наследство и покупко продажба на поземлен имот в гр.*** площ от 800 кв.метра УПИ ХІХ-752, предназначен за жилищно строителство, при граници УПИ ХХ-753, УПИ ХІV-775, УПИ ХVІ-751, УПИ ХVІІ-750, УПИ ХVІІІ-749 и улица, с административен адрес гр.***, а ответника – собственик на съседния им от запад имот УПИ-753 с административен адрес гр.***. Твърди се още, че при изработването на кадастралната карта на гр.*** е допусната грешка, като част от имота на ищеца – около 25 кв.м. е заснета като част от имота на ответника.

Твърди се още от страна на ищеца, че границата между имотите е минавала от съществуващ кладенец по пръдължение на имота и също така, че ответника умишлено е заровил кладенеца, за да заличи съществуващата граница.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че спорното място от 25 кв.м., отграничено в западната част от имота на ищците, съставляващо разликата /площта/ между западната им граница с ответниците по кадастралната карта на гр.*** и неприложената дворищна регулация е негова собственост. Иска също така да му бъде присъдено обезщетение в размер на 2000 лв за пропуснати ползи от използването на процесната ивица, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и да бъде задължен ответника да възстанови кладенеца, от който започва границата между имотите им.

Ищеца представя писмени доказателства, ангажира гласни доказателства, навежда доводи по същество чрез процесуалния си представител. Поискана е и назначена съдебно-техническа експертиза Претендира разноските по производството.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се от ответника, че иска е недопустим, алтернативно, че е неоснователен. Поставил е въпроси към вещото лице, по назначената съдебно техническа експертиза. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Съдът, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната страна и като съобрази представените по делото доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено следното от фактическа страна.

Не се спори и се установява от доказателствата по делото, че ищеца и ответника са собственици на два съседни имота находящи се в гр.***.

Видно от назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и подкрепена с останалите доказателства по делото, е дала заключение, че процесните имоти пл.№ 752 и № 753 от действащия КРП от 1965 г., представляват част от имот пл.№ 320 по плана от 1916 г. С оглед твърдяното от страните разделяне на имот пл.№ 320 от плана от 1916 г., граници не са определени. За първи път установените във формалната делба граници са заснети в кадастралния план от 1965 г., като в общи линии регулацията следва имотните граници. В плана от 1965 г. регулацията следва материализирани имотни граници, като няма отбелязване за наличие на материално правен спор за граници. Местоположението на имотната и регулационната граница между имотите на страните се покриват с регулационния план на ***. Застроителното петно за пристрояване на сграда в УПИ ХІХ-752, включва и придаваеми 28,5 кв.м. от УПИ ХХ- 753.

Останалите представени по делото писмени и гласни доказателства не оказват влияние върху правните изводи на настоящия състав на съда.

От правна страна съдът намира следното: предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан.

Предмет на иска по чл.53, ал.2, изр.2 от ЗКИР е установяване правото на собственост на ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесената /според ищците/ в кадастралната основа имотна граница с имота на ответника и твърдяната вярна имотна граница към минал момент. Ищеца, следва да установи правото на собственост към един предходен момент и при наличието на кадастрална грешка да бъде извършена поправка в кадастъра, и ако тази грешка е релевантна към регулационните предвиждания, да се извърши изменение и на дворищната регулация.

Според чл.14, ал.5 от ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти регулационните линии стават граници на имотите. За да се установи грешка при изготвяне на кадастралната основа за процесните имоти, трябва да е налице разминаване между регулационните граници и границите на кадастралната карта. Такова разминаване обаче не е налице както се твърди в исковата молба.

От една страна се установи безспорно, че нанесената в кадастралната основа граница съвпада с регулационната граница между имотите на страните преди кадастралната карта на гр.***. От друга страна ищеца не установи правото на собственост върху претендираните 28,5 кв.м. по дължината на общата граница. Фактическото положение, къде е поставена оградата между двата имота през миналите години е ирелевантно за установяване на собствеността, тъй като съобразно действащите тогава ЗПИНМ / чл.40, ал.2/ до 1973г., ЗТСУ /чл.59/ до 2001г. и чл.200 от ЗУТ след 2001г. - не могат да се придобиват по давност части от поземлени имоти в населените места, които не отговарят на съответните изисквания за минимални размери или се придават към съседен имот. Съгласно т.4 от експертизата по делото, не са придавани части от имота на ищеца към този на ответника, а обратно. Претендираната част от дворно място от 28,5 кв.м. не отговаря на изискванията на закона, като правна възможност това място да е придобито от страна на ищеца чрез давностно владение.

Поради това се налага извода, че предявеният иск за установяване на грешка в кадастралната карта е неоснователен и недоказан. С оглед на акцесорния характер на предявените искове за възстановяване на кладенец, за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане и обезщетение за ползване на процесните 28,5 кв.м., същите следва да бъдат отхвърлени, тъй като следват съдбата на главния иск.

Ищеца следва да понесе направените от ответникат разноски, съгласно представения списък с разноските по производството в размер на 1085 лв.

Воден от горното, Съдът

                                    Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й.Д.Т., ЕГН **********,*** иск за признаване на установено по отношение на Й.К.Т., ЕГН **********,***, на основание чл.53,ал.2 от ЗКИР, че при заснемане на кадастралния план на гр.*** е допусната грешка като имотната граница между имоти УПИ ХІХ-752, кв.47 и УПИ ХХ-753, кв.47, е заснета неправилно – навлиза в имота на ищеца с 28,5 кв.м. по продължение на границата, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Д.Т., ЕГН **********,*** срещу Й.К.Т., ЕГН **********,*** акцесорни искове за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване, обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане и за възстановяване на кладенец, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Й.Д.Т., ЕГН **********,*** да заплати на Й.К.Т., ЕГН **********,*** направените по делото разноски общо в размер на 1 085 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

МЗ/ВК РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/