МОТИВИ към присъда от 09.12.2009 год. по нохд № 178/2009 год. по описа на РС Първомай

На подсъдимия С.Р.С. е повдигнато обвинение по чл. 149, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на *** г., в гр. П., обл. П., в условията на продължавано престъпление, двукратно, е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Л.Б.П. *** (на 10 години), като блудството е извършено чрез употреба на заплашване.

            По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимия и конституирана като граждански ищец Л.Б.П. ***, чрез особен представител адв. С. К.-М., от АК Пловдив.

            Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от събраните доказателства по делото извършеното от подсъдимия, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Според представителя на обвинението, извършеното от подсъдимия следва да се преценява при условията на чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Становището на прокуратурата е на подсъдимия С.Р.С. да бъде наложено наказание по по чл. 149, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в посочения текст, което наказание, подсъдимият следва да изтърпи реално, при първоначален „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗПС. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, заявява, че следва да се приспадне и времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от *** г. до влизане на присъдата в сила. Становището относно гражданския иск е същият да се уважи по справедливост. Моли да бъде осъден подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

            Гражданският ищец, чрез особения си представител, пледира за осъждане на подсъдимия да заплати на пострадалата сумата от 2000 лева, причинени с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на задължението. Моли да бъде осъден подсъдимият да заплати направените по делото разноски и възнаграждение за особен представител.

Адв. Д., защитник на подсъдимия С., заяви, че с оглед признанията на неговия подзащитен и съдействието му на органите на досъдебното производство, счита, че едно минимално наказание лишаване от свобода, под определения в закона минимум, съгласно нормата на чл. 55 от НК и в размер на установения законен минимум на този вид наказание, е в състояние да постигне целите на наказанието. Счита, че предявения граждански иск е неоснователно завишен и моли да бъде уважен по справедливост.

Подсъдимият заяви в съдебно заседание, че изцяло и напълно признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение и счита, че минимално наказание ще му бъде достатъчно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

Подсъдимият живеел в къща в гр. П., заедно с брат си, децата Л. и И., които брат му знаел и отглеждал като свои деца, доведеният му син Щ., който също живеел в къщата със семейството си, но в друг вход. Децата Л. и И. познавали свидетелят В.Д. като свой баща, а подсъдимият знаели като чичо. По време на раждането на децата майка им била в непрекратен брак с друг мъж, въпреки, че живеела със свидетеля В.Д.. От няколко години майка им ги оставила и заминала, като за тях се грижил свидетелят Д., при когото децата били настанени със съдебно решение по реда на чл. 26 от Закон за закрила на детето.

Вечерта на ** срещу ** август 2009 г. свидетелите И. и Л. Павлови били сами в стаята, която обитавали с баща си и където заспали, защото баща им бил извън града по работа. Свидетелят Щ.П. бил в съседната стая, а подсъдимият бил легнал да спи отвън, пред къщата, за да пази неприбрани дърва. След полунощ, вече на *** г., подсъдимият С.С. влязъл в стаята, където спели двете деца. Пострадалата Л.П. се събудила. Подсъдимият я завел на другото легло в стаята, това на свидетеля В.Д., което било празно. Съблякъл се чисто гол и казал на детето: „Прави ми чекии”. Тъй като пострадалата не знаела какво означава това, подсъдимият хванал ръката й, поставил я на пениса си и я накарал да я движи. Бил възбуден. Подсъдимият заплашил пострадалата, че ако не го прави, ще убие баща й и батко й. Докато траело това, подсъдимият бил съблякъл пострадалата, като й бил свалил панталона и потника, при което тя останала само по долно бельо. След това предупредил  Л.П. да не казва нищо, че нищо не било станало и излязъл навън и си легнал отново пред къщата.

Около обяд на същия ден, *** г., подсъдимият се прибрал в дома си, където била само пострадалата Л.П.. Подсъдимият завел детето в тоалетната, която се намирала в двора на къщата им, където й казал да му прави „свирки”. Пострадалата Л.П. не знаела какво е това и той отново хванал ръката й и я поставил на пениса си, след това я съблякъл, гола и започнал да търка пениса си в нея, като я стискал по гърдите. След известно време, подсъдимият накарал детето да се облече и излезли от тоалетната. Пострадалата, на която й станало лошо, отишла в стаята им, но подсъдимият дошъл там, където отново й разкопчал панталона, бръкнал в гащитите й и започнал да я пипа по половите органи, като в същото време накарал нея да пипа пениса му. В това време свидетелят И.П. се върнал в къщата и през отворения прозорец видял, че чичо му  е в стаята със сестра му, която била с разкопчан панталон. Подсъдимият се опитал да се скрие, но свидетелят И.П. вече го бил видял и влязъл вътре, за да види какво става и подсъдимият излязъл. Свидетелят И.П. попитал сестричката си какво става, а тя му казала, че подсъдимият я стиска по гърдите. Свидетелят И.П. тръгнал веднага, за да намери по–големия им брат  свидетеля Щ.П., когото срещнал по пътя и му разказал за видяното. Свидетелят Щ.П. веднага отишъл в къщата, където пострадалата разказала и на него какво е станало, а подсъдимият С.С. отрекъл. Тогава свидетелят Щ.П., заедно с подсъдимият и пострадалата, отишли в РУ на МВР гр. Първомай, където съобщили за случая.

Входа на разследването е била извършена съдебно-медицинска експертиза на живо лице – пострадалата Л.П.. От заключението и е видно, че не са били установени видими травматични увреждания по главата, гръдния кош, гръдните жлези, корема, горните и долни крайници, половите органи и аналната област на детето, както и, че е възможно да бъдат извършени описаните от пострадалата действия, без да останат видими следи от това, предвид характера на извършените действия.

От заключението на извършената комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертиза на малолетната пострадала е видно, че пострадалата Л.П.,  с оглед нейното физическо и психическо състояние по време на извършване на инкриминираното деяние, е могла правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях.

            Установената от съда фактическа обстановка се основава на направените в съдебно следствие самопризнания на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство свидетелските показания на пострадалата П., свидетелите И.П., Щ.П., В.Д., протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, съдебно-медицинска експертиза, комплексна експертиза, протокол за връщане на веществени доказателства, преписи от съдебни решения по чл. 26 от ЗЗД.

            Участието на подсъдимия в извършване на деянието е безспорно установено със самопризнанията, дадени пред съда, подкрепени от останалия доказателен материал по дознание № *** на РУ на МВР Първомай – показанията на свидетелите Л.П., И.П. и Щ.П..

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице блудство, извършено двукратно, чрез употреба на заплашване. Подсъдимият е извършил описаните действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание с малолетно дете – Л.П., ненавършила 14 години. Деянието е осъществил, като казал на детето, че ще убие баща и й брат и, което то е възприело като опасност. Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление – деянията осъществяват посочения състав на престъплението блудство, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което двете деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Деянието е извършено от подсъдимият С. при наличието на пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият С.Р.С. е осъществил състава на престъплението по чл. 149, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

            Причини за извършване на деянието от подсъдимия е ниската му правна култура, незачитане на лична свобода и обществени законови и морални порядки.

            Обществената опасност от деянието е завишена. Обекта на закрила на това престъпление са обществените отношения, свързани с личната свобода и половата неприкосновенност на деца. Пострадалата е била в близки отношения с подсъдимия, с оглед положението и на настанено дете в това семейство, знаейки извършителя като свой чичо. Повторност при извършване на деянието.

            За личността на подсъдимия С. се установи, че е с висока степен на обществена опасност – нееднократно осъждан, изтърпял реални наказания лишаване от свобода, с основно образование, женен, не работи.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С. съдът определи наказание “лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в текста на повдигнатото му обвинение, с приложение на чл. 55 от НК, една година и три месеца, което наказание съдът определи подсъдимият да изтърпи реално, при първоначален „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗПС. За да прецени този размер на наложеното наказание, съдът взе предвид от една страна самопризнанията на подсъдимия, с което спомогна за разкриване на обективната истина, както и с оглед реда, по който се разглежда делото приложението на чл. 55 от НК. От друга страна за индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието – посягане на полова неприкосновеност на дете, близките отношения между пострадалото лице и подсъдимия с оглед на доверието, което първата е имала на извършителя като роднина, двукратността на деянието. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът постанови да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от *** г. до влизане на присъдата в сила, като съгласно чл. 59, ал. 2 от НК – задържане от органите на МВР за 24 часа със Заповед *** год., постановление на РП Първомай от *** год. за задържане за 72 часа, с оглед явяване пред съда в производство за вземане на мярка за неотклонение и вземане на постоянна мярка „задържане под стража”, с протокол от *** год. по ДЧНД *** год.

Предявения граждански иск за нанесени нематериални щети от престъплението срещу подсъдимия съдът уважи частично. С доказване на факта на извършване на престъплението, искът се явява доказан в основанието си. За вредите, болки и страдания, изпитани от пострадалата - срам, притеснение, болка, страх, пряка последица от извършеното от подсъдимия деяние, пострадалото лице следва да бъде обезщетено. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на размерът на отговорността за морални вреди съдът следва да изхожда от обективни критерии, които са характерът на увреждането, начинът на извършването на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен резултат, възрастта на увредената, общественото й положение. От материалите по делото се установи, че при извършване на деянието пострадалата е изпитала душевен дискомфорт, тъй като е приемала, че ставащото не е редно. Станало и лошо, при повторното извършване на деянието. Изпитвала е страх от заплахата и от действията на подсъдимия, които не е разбира, притеснение от това, болка от натиска върху гърдите и, а в последствие и срам от стореното с нея. Няма данни за сериозни трайни увреждания, няма данни за промяна на начина на живот на детето или настъпване на други промени в начина на поведението и, в следствие на извършеното деяние, които да свидетелстват за по-дълготрайни негативни последици от деянието върху психиката на детето. Като отчете тези обстоятелства и начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на детето, начинът му на живот, прие, че искът се явява основателен до 1000 лева, а в останалата част отхвърли, поради прекомерност на претенцията. Тъй като за непозволено увреждане деликвента е в забава от извършване на деянието, то съдът присъди и законна лихва като обезщетение за забава, от датата на извършване на деянието *** год. до окончателното изплащане на задължението.

Върху така уважения размер на гражданския иск съдът осъди подсъдимите да заплатят 50 лева държавна такса по сметка ***, съгласно чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, дължима в размер на 4 % върху уважения иск, но не по-малко от 50 лева.

            Съдът възложи на подсъдимия и направените по делото разноски, съгласно представените доказателства за действително направени такива, в размер на 265 лева за съдебно-медицински експертизи на досъдебното производство, като го осъди да ги заплати по сметка ***, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

            Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                                                                    Председател:  /П/