МОТИВИ към присъда от 11.11.2009 год. по нохд № 165/2009 год. по описа на РС Първомай

На подсъдимия Н.М.Й. е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” от НК, за това, че на *** г., в с. Г., обл. П., в условията на „опасен рецидив” – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и след предварително сговаряне в немаловажен случай с А.М.А. и М.К.А.,***, в условията на продължавано престъпление, двукратно, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1) 2 кг луканка, на стойност 30,00 лева, 1,5 кг суджук, на стойност 21,00 лева, 1 стек цигари „Виктори Ултра”, на стойност 26,00 лева, 2 стека цигари „Средец”, на стойност 50,00 лева, 1 стек цигари „Фемина”, на стойност 9,00 лева, 4 кутии цигари „ММ 100 мм”, на стойност 10,40 лева, 2 кутии цигари „Мелник”, на стойност 4,00 лева и пари – сумата от 40 лева, всичко на обща стойност 190,40 лева - от владението на А.Д.Д. и Д.В.Д.,***; и 2) кобила, на стойност 450,00 лева - от владението на В.И.М. ***; и каруца, на стойност 105,00 лева и амуниция за впрягане на кон, на стойност 175,00 лева, всичко на обща стойност 280,00 лева – от владението на А.Н.М. ***; - без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е 920,40 лева.

На подсъдимия А.М.А. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на ** г., в с. Г., обл. П., като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Н.М.Й. *** и М.К.А. ***, в условията на продължавано престъпление, двукратно, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1) 2 кг луканка, на стойност 30,00 лева, 1,5 кг суджук, на стойност 21,00 лева, 1 стек цигари „Виктори Ултра”, на стойност 26,00 лева, 2 стека цигари „Средец”, на стойност 50,00 лева, 1 стек цигари „Фемина”, на стойност 9,00 лева, 4 кутии цигари „ММ 100 мм”, на стойност 10,40 лева, 2 кутии цигари „Мелник”, на стойност 4,00 лева и пари – сумата от 40 лева, всичко на обща стойност 190,40 лева - от владението на А.Д.Д. и Д.В.Д.,***; и 2) кобила, на стойност 450,00 лева - от владението на В.И.М. ***; и каруца, на стойност 105,00 лева и амуниция за впрягане на кон, на стойност 175,00 лева, всичко на обща стойност 280,00 лева – от владението на А.Н.М. ***; - без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е 920,40 лева.

На подсъдимия М.К.А. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че на 31.07.2006 г., в с. Градина, обл. Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и след предварително сговаряне в немаловажен случай с Н.М.Й. *** и А.М. ***, в условията на продължавано престъпление, двукратно, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1) 2 кг луканка, на стойност 30,00 лева, 1,5 кг суджук, на стойност 21,00 лева, 1 стек цигари „Виктори Ултра”, на стойност 26,00 лева, 2 стека цигари „Средец”, на стойност 50,00 лева, 1 стек цигари „Фемина”, на стойност 9,00 лева, 4 кутии цигари „ММ 100 мм”, на стойност 10,40 лева, 2 кутии цигари „Мелник”, на стойност 4,00 лева и пари – сумата от 40 лева, всичко на обща стойност 190,40 лева - от владението на А.Д.Д. и Д.В.Д.,***; и 2) кобила, на стойност 450,00 лева - от владението на В.И.М. ***; и каруца, на стойност 105,00 лева и амуниция за впрягане на кон, на стойност 175,00 лева, всичко на обща стойност 280,00 лева – от владението на А.Н.М. ***; - без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на отнетото имущество е 920,40 лева.

Граждански иск не е предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от самопризнанието на подсъдимите, подкрепено от събраните доказателства по делото, извършеното от подсъдимите, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Според представителя на обвинението, извършеното от подсъдимите следва да се преценява при условията на чл. 58а , във вр. чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК.

Становището на прокуратурата е на всеки от подсъдимите А.М.А. и М.К.А. да му бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвидена за непълнолетните извършители, каквито подсъдимите са били към момента на извършване на деянието и във вр. с чл. 58а, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК – „обществено порицание”, което да се изпълни, чрез прочитане на присъдата по радиовъзел по местоживеене на подсъдимите. По отношение на подсъдимия Н.М.Й. прокурорът пледира за наказание по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в посочения текст, което наказание, подсъдимият да изтърпи реално, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и при първоначален строг режим.

Предлага да бъде направено групиране на наказанията, наложени на подсъдимият Н.Й. с определеното от съда по настоящото дело, с тези по НОХД № */ 06 г. на РС Крумовград, НОХД № */ 06 г. на РС Асеновград, НОХД № */ 06 г. на РС Кърджали, НОХД № */ 07 г. на РС Кърджали, НОХД № */ 07 г. на РС Асеновград, НОХД № */ 06 г. на РС Кърджали, НОХД № */ 06 г. на РС Раднево, НОХД № */ 07 г. на РС Свиленград, НОХД № */ 07 г. на РС Казанлък и НОХД № */ 07 г. на РС Хасково, като му се определи едно общо наказание, а именно - най-тежкото измежду определените му по посочените присъди, като така определеното общо наказание, следва да изтърпи реално, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и при първоначален строг режим, тъй като деянието, предмет на настоящото производство е извършено на ** г. и по отношение на него са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

Счита, че на основание чл. 24 от НК, така определеното на подсъдимия общо и най-тежко наказание, следва да се увеличи с ½ , тъй като са налице основанията за това, предвид данните за личността на подсъдимия, многобройните му предишни осъждания, както и факта, че повечето от деянията, за които е бил осъден са били извършени от него при условията на „опасен рецидив”, включително това, предмет на настоящото производство. Моли на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определеното на подсъдимия общо, най-тежко и увеличено наказание, следва да се приспадне изтърпяната част по който и да е от изброените по-горе съдебни актове.

Моли да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Адвокат С., защитник на подсъдимия Н.Й., счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, с оглед направените самопризнания на подсъдимите, с които признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че в този случай съдът е задължен да наложи наказания под минимума на предвиденото, като при определяне на наказанието да вземе предвид обстоятелството, че подзащитният му Й. е оказал и пълно съдействие на разследващите органи като е признал вината си, и съжалява за стореното. По отношение на наказанието моли да бъде към минумума, предвиден в закона. Присъединява се към становището на РП Първомай относно предложението за групиране на наложените наказания на подсъдимия Й..

Подсъдимият Н. Й. заяви в съдебно заседание че изцяло и напълно признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение и съжалява за извършването му. Моли за кумулиране на наложеното наказание.

Адвокат Я., защитник на подсъдимите А. и А., моли да им бъде наложено едно минимално наказание с оглед на това, че те са направили пълни самопризнания в хода на съдебното следствие и по всякакъв начин са съдействали за разкриване обективната истина, както и поради ниската възраст, липсата на социален и житейски опит и доверчивостта им към момента на извършване на деянията, което счита и причина за извършването им. Моли наказани по вид най-леко от предвиденото в закона, като счита това, предложено от РП Първомай за адекватно и в състояние за постигане на целите на наказанието.

Подсъдимите А.М.А. и М.К.А. също заявиха в съдебно заседание, че изцяло и напълно признават фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признават се за виновни по така повдигнатото им обвинение. Присъединяват се към казаното от защитника си.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

На *** г., през деня, непълнолетните тогава подсъдими А.М.А. и М.К.А. били на борсата за плодове и зеленчуци в гр. Л., обл. Х., където се срещнали с подсъдимия Н.М.Й. и свидетелят З. А. Т., с която последният живеел на семейни начала. Подсъдимият Н.Й. заговорил двамата непълнолетни подсъдими и им предложил да тръгнат с него, като им казал, че ще ги води на едно място, където имало много работа и щели да изкарат много пари. Непълнолетните А.А. и М.А. се съгласили и тръгнали с него. Около 18 часа на същата дата те се качили на влака от гр. Л. и около 21 часа пристигнали в гр. П., обл. П., където слезли и пеша се придвижили до с. Г., обл. П. По пътя подсъдимият Н.Й. казал на непълнолетните тогава подсъдими А. и А., че ще ходят да крадат ваучери и цигари, на което те се съгласили. Изчакали и след полунощ, около 03 часа на ** г., тримата подсъдими влезли в селото. Отишли в центъра на селото и видели, че там имало хранителен магазин, който решили да оберат. Магазинът бил собственост на свидетелите А.Д.Д. и Д.В.Д.,***. От паркиран наблизо трактор подсъдимият Н.Й. взел един чук и една отвертка и отишли до магазина. Подсъдимият Н.Й. се опитал с отвертката да отвори ключалката на вратата на магазина, но след като не успял, счупил едно от стъклата с чука, след което казал на подсъдимия М.А. да влезе вътре в магазина и да вземе от чекмеджето оборота, а на подсъдимия А.А. *** да пази да не дойде някой. Подсъдимият М.А. влязъл в магазина, намерил въпросното чекмедже и го занесъл на Н.Й., който взел отвътре всички налични пари. Освен това, от вътрешността на магазина, М.А. взел и подал още и цигари – различни марки, след което излязъл. През това време подсъдимият Й. извикал и подсъдимия А.А., на когото също казал да влезе в магазина, за да търси ваучери и цигари. Подсъдимият А.А. също влязъл и намерил още пари, като общо сумата, заедно с тази намерена от М.А., станала 40 лева, както и още цигари, а също и луканка и суджук. По този начин подсъдимите изнесли от магазина общо 2 кг луканка, 1,5 кг суджук, 1 стек цигари „Виктори Ултра”, 2 стека цигари „Средец”, 1 стек цигари „Фемина”, 4 кутии цигари „ММ 100 мм”, 2 кутии цигари „Мелник” и пари – сумата от 40 лева. Подсъдимият Н.Й. напълнил всички откраднати вещи в един сак, който носел със себе си още от гр. Л., а чука, отвертката и чекмеджето от магазина - изхвърлил наблизо. След това тримата, заедно с откраднатите вещи, тръгнали към края на селото, където забелязали две къщи, които били отделени от другите. Пред тях имало оставени две каруци, за едната от които имало завързана една кобила. Тримата решили да откраднат по-малката каруца и кобилата. Свалили от каруцата един пластмасов бидон, а подсъдимият Н.Й. влязъл в двора на едната къща, пред която били оставени каруците и животното и откраднал амуниция за впрягане на кон - кушум, палдъм и юздечка, с които впрегнал кобилата в по-малката каруца. Тримата отишли до мястото, където била свидетелката З. Т., след което, заедно с нея, потеглили с каруцата в посока към гр. Ч., а после и към гр. С. З. В с. С., обл. С. З., тримата извършили друга кражба, при която обаче бил заловен подсъдимият М.А., а впоследствие и другите двама подсъдими, като за горното, тримата са били осъдени с влязла в сила присъда по НОХД № */ 06 г. на РС Раднево.

На *** г., сутринта, отивайки на работа, продавачката в магазина на свидетеля А.Д. – Д. Г., констатирала, че било счупено стъклото и в магазина било влизано. Свидетелката Г. веднага уведомила свидетелката Д.Д., както и органите на полицията. Бил извършен оглед на местопроизшествие, при което били намерени и иззети чука и отвертката, които подсъдимите били оставили, както и един „фас” от цигара „ММ”.

Откраднатата каруца била собственост на свидетеля А.Н.М., а кобилата била на свидетеля В.И.М.. Двамата сутринта на *** г., след като констатирали кражбите, също сигнализирали органите на полицията.

Впоследствие, след като подсъдимите били заловени в с. С., били намерени откраднатите от тях кобила, каруца и амуницията за впрягане на кон, които били върнати на пострадалите В. и А. М.

Откраднатите от магазина на свидетелите А. и Д. Д. вещи, не са били върнати или заместени.

Общата стойност на имуществото, отнето от подсъдимите е 920,40 лева, като това, отнето от свидетелите А. и Д. Д. е 190,40 лева; на това, отнето от свидетеля В.М. – 450,00 лева; а на това, отнето от свидетеля А.М. – 280,00 лева, видно от извършените стоково-оценъчни експертизи на досъдебното производство от експерт стоковед и ветеринарен техник, които съдът възприе изцяло, без основания за съмнения в тяхната правилност.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направените в съдебно следствие самопризнания на подсъдимите, което се подкрепят от събраните в досъдебното производство обяснения на подсъдимите, свидетелските показания на свидетелите Д., Д., В. и А. М., Г., С. и Т., протоколи за оглед на местопроизшествие, стоково-оценъчни експертизи, присъда и намерените на местопроишествието веществени доказателства.

Предмета на престъпленията съдът прие за доказан с направените самопризнания на подсъдимите, подкрепени от показанията на свидетелите.

Относно стойността на отнетите вещи съдът прие изцяло експертните заключения, на двете вещи лица, приложено към досъдебното производство.

Участието на подсъдимите в извършване на деянието е безспорно установено със самопризнанията, дадени пред съда, подкрепени от останалия доказателствен материал по дознание № **/09 на РУ на МВР Първомай –експертизи, показания на свидетеля Т., протоколи за доброволно предаване на ВД.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от подсъдимите. За отнемането подсъдимите са имали предварителна уговорка. Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление – деянията осъществяват посочения състав на кражба, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което двете деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното.

Кражбата е извършена и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 и по буква а и по буква б, от подсъдимият Н.М.Й., след като е бил осъждани за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е било отложено по чл. 66 от НК. Подсъдимият Н.М.Й. е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като описаните по-долу предишни осъждания, квалифицират деянието, предмет на настоящата присъда, като такива, извършени при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” от НК, а именно: 1. Със споразумение от *** г. по НОХД № **/01 г. на РС Хасково е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК. Определението е влязло в сила на *** г.; 2. Със споразумение от *** г. по НОХД № **/ 03 г. на РС Чирпан е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 8 месеца, при „общ” режим, за престъпление по чл. 252, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 251, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, извършено на *** г. Определението е влязло в сила на *** г.; С определение от *** г. по НОХД № ***/ 03 г. на РС Чирпан, на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание по НОХД № **/ 03 г. и НОХД № **/ 98 г. на РС Кърджали - в размер на 1 година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е било приспаднато изцяло изтърпяното наказание по НОХД № **/ 98 г. Определението е влязло в сила на *** г.; 3. С присъда № * от *** г. по НОХД № ***/ 03 г. на РС Хасково е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 2 години, при „строг” режим, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”б” от НК, извършено на *** г., като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато времето, през което е бил задържан, считано от *** г. Присъдата е влязла в сила на *** г. ; 4. Със споразумение от *** г. по НОХД № *** г. на РС Стара Загора е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 2 години, при „строг” режим, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б” от НК, извършено на *** г. Определението е влязло в сила на *** г. С определение № *** от *** г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание по НОХД № *** г., НОХД № *** г. и НОХД № *** г. - в размер на 2 години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. Определението е влязло в сила на *** г. ; 5. Със споразумение от *** г. по НОХД № *** 04 г. на РС Пловдив е осъден на „лишаване от свобода” в размер на 6 месеца, при „строг” режим, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б”, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на *** г. Определението е влязло в сила на *** г.

Деянията са извършени от подсъдимите при наличието на пряк умисъл – съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неблагоприятните му последици и са желаели настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият Н.М.Й. е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, букви „а” и „б” от НК, а подсъдимите А.М.А. и М.К.А. – това по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

Причини за извършване на деянията от подсъдимия Н.М.Й. са трайно изградени престъпни навици, желание за лично облагодетелстване и получаване на доходи по непозволен от закона начин, ниска култура, незачитане на обществените порядки.

Причини за извършване на деянията от подсъдимите А. и А. са ниската възраст на подсъдимите към момента на извършване на деянието, липсата на опит, податливостта им към обещания за лесен и бърз начин на печелене на средства, ниска култура.

Обществената опасност от деянието е завишена. Подсъдимите са действали организирано, целенасочено и с предварително уговаряне. Самото деяние е от най-често извършването в района, което също предполага завишена степен на обществена опасност.

За личността на подсъдимия Й. се установи, че е с висока степен на обществена опасност – многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността, не се ползва с добро име, не работи, с начално образование, неженен.

Подсъдимият А. е без образование, осъждан, неженен, не работи.

Подсъдимият А. е с начално образование, неграмотен, не работи, нежен, осъждан.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Н.М.Й. съдът определи наказание “лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в текста на повдигнатото им обвинение, с приложение на чл. 55 от НК, във вр. с чл. 58а от НК, две години и шест месеца. Съдът счете, че следва да определи наказанието, като отчете от една страна смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанието на подсъдимия в досъдебното производство и по време на съдебното следствие, съдействието му за разкриване на обективната истина, възстановяване на част от отнетото имущество, а от друга страна предишните му осъждания, които не влияят на квалификацията на деянието. С оглед най-пълно постигане целите на наказанието и най-вече специалната превенция съдът прецени, че е необходимо реалното изтърпяване на наложеното наказание, поради което на основание чл. 61 от ЗИНЗС постанови реално изтъпряване при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като се съобрази и с параграф 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Съдът прецени, че с оглед постигане на целите на наказанието и най-вече с оглед реда по който се разгледа делото и определяне на наказанието съгласно чл. 55 от НК, не следва да бъде прилаган чл. 196, ал. 2 от НК по отношение на подсъдимия.

Деянието, предмет на настоящото производство е извършено на *** г. и по отношение на него са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като присъдата по настоящото, съдът групира с тези по НОХД № *** г. на РС Крумовград, НОХД № *** г. на РС Асеновград, НОХД № *** г. на РС Кърджали, НОХД № *** г. на РС Кърджали, НОХД № *** г. на РС Асеновград, НОХД № *** г. на РС Кърджали, НОХД № *** г. на РС Раднево, НОХД № *** г. на РС Свиленград, НОХД № *** г. на РС Казанлък и НОХД № *** г. на РС Хасково, като му определи едно общо наказание, а именно - най-тежкото измежду определените му по посочените присъди, две години и шест месеца лишаване от свобода, като така определеното общо наказание определи да бъде изтърпяно реално, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Тъй като съдът прецени, че са налице основанията на чл. 24 от НК, с оглед постигане на целите на наказанието и най-вече осъществяване на личната превенция, а и за осъществяване на целите на генералната такава. Налице са множество наложени наказания от един и същи вид, за деяния, извършени при опасен рецидив, с висока степен на обществена опасност на деянията и дееца, то съдът постанови увеличаване на общото наказание с ½, - с една година и шест месеца, като общото, най-тежко и увеличено наказание постанови в размер на три години и девет месеца.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК приспадна изтърпяната част от наложените по която и да е от групираните присъди наказание, от наложеното най-тежко, увеличено наказание в размер на три години и девет месеца.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимите А.М.А. и М.К.А. съдът определи наказание “обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по местния радиовъзел – по местожителство ***. Съдът счете, че следва да определи наказанието, като отчете от една страна смекчаващи вината обстоятелства – самопризнанието на подсъдимите в досъдебното производство и по време на съдебното следствие, съдействието им за разкриване на обективната истина, възстановяване на част от отнетото имущество, а от друга страна предишните им осъждания. Наказанието на подсъдимите съдът определи, съобразно чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвидена за непълнолетните извършители, каквито подсъдимите са били към момента на извършване на деянието и във вр. с чл. 58а, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като счете, че с оглед личността на подсъдимите, възрастта им при извършване на деянието, дългият период от време от извършване на деянието до осъществяване на наказателната репресия, наказанието „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по радиовъзел по местоживеене на подсъдимите е в състояние напълно да постигне целите на осъждането.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят по 1/3 от направените по делото разноски в размер на по 18,35 лева, по сметка на РС Първомай, направени за стоково-оценъчни експертизи на досъдебното производство.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Председател: /П/

ЕК/НК