МОТИВИ

 

по НОХД № 129 / 2009 година

 

Производството е по реда на чл. 369а – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимите:

П.К.К. за това, че на 24.03.2009 година, в село Татарево, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай с В.В.П. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Деу Ланос” с ДК № ***, собственост на Н.С.Р. от ***, и чрез използване на техническо средство отвертка, е отнел чужди движими вещи – 1 брой компютър на стойност 200,00 лева, 1 брой 14-инчов телевизор „Филипс” на стойност 110,00 лева, 1 брой ДВД плейър „Сони” на стойност 60,00 лева, 1 брой кожено яке от естествена кожа на стойност 50,00 лева, 6 броя родопски одеяла на стойност 120,00 лева, 1 брой китеник за диван на стойност 40,00 лева, 6 бутилки олио „Бисер” на стойност 15,60 лева, 6 кг захар на стойност 9,00 лева, 20 кг пакетирано брашно на стойност 16,00 лева, 7 литра домашна ракия на стойност 49,00 лева и 10 литра червено вино на стойност 30,00 лева - всичко на обща стойност 699,60 лева от владението на П.Д.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В.В.П. за това, че на 24.03.2009 година, в село Татарево, област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (по НОХД № 520 / 2004 година на Районен съд – Димитровград), в немаловажен случай, повторно, след предварително сговаряне в немаловажен случай с П.К.К. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил „Деу Ланос” с ДК № ***, собственост на Н.С.Р. от ***, и чрез използване на техническо средство отвертка, е отнел чужди движими вещи – 1 брой компютър на стойност 200,00 лева, 1 брой 14-инчов телевизор „Филипс” на стойност 110,00 лева, 1 брой ДВД плейър „Сони” на стойност 60,00 лева, 1 брой кожено яке от естествена кожа на стойност 50,00 лева, 6 броя родопски одеяла на стойност 120,00 лева, 1 брой китеник за диван на стойност 40,00 лева, 6 бутилки олио „Бисер” на стойност 15,60 лева, 6 кг захар на стойност 9,00 лева, 20 кг пакетирано брашно на стойност 16,00 лева, 7 литра домашна ракия на стойност 49,00 лева и 10 литра червено вино на стойност 30,00 лева - всичко на обща стойност 699,60 лева от владението на П.Д.К. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимия П.К.К. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и подсъдимия В.В.П. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същите да са извършили престъплението кражба със съответните квалифициращи признаци за всеки от двамата, като извършеното от тях следва да се преценява при условията на чл. 58а във връзка с чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК. Относно наказанията изразява становище на всеки един от подсъдимите да му бъде наложено наказание, както следва:

·            на подсъдимия П.К.К. - за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложения 1 и 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК и след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, предвидена за непълнолетните, какъвто подсъдимият е към момента на извършване на деянието, и във връзка с чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК - обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в учебното заведение, в което учи;

·            на подсъдимия В.В.П. - за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, предложения 1 и 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК и във връзка с чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК лишаване от свобода в размер под минимума на посочения текст, като изпълнението на наказанието следва да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също в размер около минимума на предвидения.

Предлага полагането на възпитателни грижи на подсъдимия през изпитателния срок на условното осъждане да се възложат на съответния полицейски инспектор по местоживеенето на В.П..

Моли подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят и направените по делото разноски.

Адвокат С.К., служебен защитник на подсъдимия П.К.К., моли при определяне на наказанието да се отчетат ниската възраст на подзащитния й и податливостта на тази възраст към чуждо влияние, както и оказаното от него съдействие на органите на досъдебното и съдебното производство, изразяване на съжаление за стореното и признаване изцяло на вината. Присъединява се към казаното от Прокурора и моля да бъде наложено наказание обществено порицание.

Адвокат Т.И., защитник на подсъдимия В.В.П., моли при индивидуализация на наказанието и налагане на наказание на подзащитния му Съдът да има предвид безспорно доказаните обстоятелства по настоящото дело: от разкриване на престъплението до момента подзащитният му изцяло съдейства на досъдебното производство и на съдебното следствие, съжалява за извършеното. Моли да му се даде възможност да се интегрира в общество по най-добрия начин. Моли при условията на чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с разпоредбата на чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК да му бъде определено наказание в минимума, което да бъде отложено при условията на чл. 66 НК, като счита, че това ще е напълно достатъчно за реализация на генералната и индивидуалната превенции на НК.

Всеки от подсъдимите се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява съжаление за постъпките си и моли за възможно най-ниско наказание.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Подсъдимият П.К.К. е роден на *** година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, неработещ, ученик в единадесети клас в ***, с адрес: ***.

 

Подсъдимият В.В.П. е роден на *** година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, неработещ, с адрес: ***.

 

През деня на 23.03.2009 година непълнолетният подсъдим П.К.К. ***, където живее негов познат - непълнолетният свидетел Д.Т.А., за да се видят. Последният го чака на гарата и заедно отиват в дома на техен общ познат - подсъдимия В.В.П.. В разговор свидетелят Д.А.споделя с двамата подсъдими, че знае една вила (собственост на пострадалия П.Д.К. ***) в село Татарево, област Пловдив, (в което подсъдимият П.К. и свидетелят Д.А.имат роднини). Обяснява, че в тази вила е влизал в присъствието на собствениците и знае, че вътре има много ценни вещи, които могат да откраднат.

Тримата решават да извършат кражба от въпросната вила.

Около 20 часа на същата дата (23.03.2009 година) тръгват от град Димитровград за село Татарево. Пътуват с таксиметров лек автомобил „Деу Ланос” с ДК № *** (собственост на Н.С.Р. от ***), управляван подсъдимия В.П., който към онзи момент работи като таксиметров шофьор.

По път спират в град Първомай, област Пловдив, разхождат се и около 24:00 часа тръгват за село Татарево.

След полунощ, вече на 24.03.2009 година, паркират автомобила на около 20-30 метра зад въпросната вила, до оградата й. Свидетелят Д.А.се чувства недобре – прилошава му, има температура, боли го главата, затова остава в автомобила, където заспива.

Двамата подсъдими, прескачат оградата и влизат в двора. Оглеждат къщата, но не успяват да проникнат вътре от предната й част. Заобикалят отзад и забелязват два прозореца. Двамата се качват на гаража, прилепен за вилата, откъдето имат достъп до прозорците. С отвертка, която подсъдимият В.П. носи, опитват да отворят прозореца на стълбището, но не успяват. Отиват до прозореца на тоалетната и с отвертката подсъдимият В.П. успява да отстрани плексигласа, с който прозорецът е изолиран отвън, след което счупва стъклото с ръка, увита в якето му.

След отварянето на прозореца навътре двамата подсъдими проникват в къщата. Под светлината на мобилните си телефони оглеждат какво има вътре, след което от първия етаж открадват един ДВД плейър „Сони”, шест бутилки олио „Бисер”, 6 кг захар, седем литра домашна ракия, десет литра червено вино и 20 кг пакетирано брашно.

Качват се на втория етаж и вземат компютър, цветен 14-инчов телевизор „Филипс”, кожено яке, шест родопски одеяла и китеник за диван.

Вещите пренасят до прозореца, от който влизат в къщата. Подсъдимият В.П. излиза през него върху гаража, а подсъдимият П.К. му подава отвътре откраднатото. Така изнасят всичко върху гаража и подсъдимият П.К. излиза през прозореца.

Подсъдимият В.П. премества колата и започва да товари в нея откраднатите вещи, които подсъдимият П.К. му подава от гаража.

През цялото време свидетелят Д.А.е в колата и докато двамата подсъдими товарят откраднатото, излиза за малко, но не помага.

След като всичко е натоварено в таксиметровия автомобил, тримата потеглят за град Димитровград, където свидетелят Д.А.се прибира у дома, а подсъдимите отиват в дома на В.П. и скриват откраднатото.

Подсъдимият П.К. нощува в дома на подсъдимия В.П..

На следващия ден двамата продават една част от откраднатите вещи, а друга остава у подсъдимия В.П., която по-късно той сам продава.

На 28.03.2009 година пострадалият свидетел П.К. *** в къщата си в село Татарево и констатира кражбата, за което сигнализира органите на полицията.

От заключението на назначените по делото стоково-оценъчни експертизи се установява, че стойността на противозаконно отнетите вещи от владението на пострадалия свидетел П.Д.К. ***, възлиза в размер на общо 699,60 лева.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие ведно с приложен фотоалбум (л. 3 – л. 15 от дознанието); стоково-оценъчни експертизи (л. 45, л. 48 от дознанието); справки за регистрацията и собствеността на лек автомобил „Деу Ланос” (л. 52 – л. 55 от дознанието); справки за съдимост (л. 60 – л. 61 от дознанието); характеристични справки (л. 63 – л. 64 от дознанието); частично от обясненията на подсъдимите, дадени в качеството им на обвиняеми на досъдебното производство (л. 22 – л. 23, л. 25, л. 27, л. 28, л. 30, л. 34 – л. 35 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 36, л. 39 - л. 43 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

При постановяване на решението си Съдът не взема предвид приложените по дознанието показания на П.К. на л. 37 – л. 38 от дознанието, тъй като са дадени от лицето в друго процесуално качество.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от всеки от подсъдимите самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Експертизите се кредитират от настоящата инстанция като компетентно изготвени с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите от досъдебното производство в частта им, в която отричат отнемането на всички вещи - настоящата инстанция ги намира за позиция, изказана с цел да се избегне следващата се наказателна репресия за противоправното им поведение, тъй като от една страна тези думи не кореспондират с останалата доказателствена съвкупност по делото, а от друга – в съдебно заседание и двамата подсъдими признават изцяло повдигнатото срещу всеки един от тях обвинение.

При обсъждането на останалите събрани по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си всеки от подсъдимите е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно:

Ø     подсъдимият П.К.К. по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 24.03.2009 година в село Татарево, община Първомай, област Пловдив, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, след предварително сговаряне в немаловажен случай с В.В.П. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Деу Ланос” с ДК № ***, собственост на Н.С.Р. от ***, и чрез използване на техническо средство отвертка отнема чужди движими вещи: един брой компютър на стойност 200,00 лева, един брой 14-инчов телевизор „Филипс” на стойност 110,00 лева, един брой дивиди плейър „Сони” на стойност 60,00 лева, един брой яке от естествена кожа на стойност 50,00 лева, шест броя родопски одеяла на стойност 120,00 лева, един брой китеник за диван на стойност 40,00 лева, шест бутилки олио „Бисер” на стойност 15,60 лева, шест килограма захар на стойност 9,00 лева, 20 кг пакетирано брашно на стойност 16,00 лева, 7 литра домашна ракия на стойност 40,00 лева и 10 литра червено вино на стойност 30,00 лева – всичко на обща стойност 699,60 лева (шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) от владението на П.Д.К. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои;

Ø     подсъдимият В.В.П. по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 24.03.2009 година в село Татарево, община Първомай, област Пловдив, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (по НОХД № *** / 2004 година по описа на Районен съд - Димитровград) в немаловажен случай, повторно, след предварително сговаряне в немаловажен случай с П.К.К. ***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на моторно превозно средство лек автомобил „Деу Ланос” с ДК № ***, собственост на Н.С.Р. от ***, и чрез използване на техническо средство отвертка отнема чужди движими вещи: един брой компютър на стойност 200,00 лева, един брой 14-инчов телевизор „Филипс” на стойност 110,00 лева, един брой дивиди плейър „Сони” на стойност 60,00 лева, един брой яке от естествена кожа на стойност 50,00 лева, шест броя родопски одеяла на стойност 120,00 лева, един брой китеник за диван на стойност 40,00 лева, шест бутилки олио „Бисер” на стойност 15,60 лева, шест килограма захар на стойност 9,00 лева, 20 кг пакетирано брашно на стойност 16,00 лева, 7 литра домашна ракия на стойност 40,00 лева и 10 литра червено вино на стойност 30,00 лева – всичко на обща стойност 699,60 лева (шестстотин деветдесет и девет лева и шестдесет стотинки) от владението на П.Д.К. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно да ги присвои.

 

От обективна страна с действията си всеки от подсъдимите реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

Престъплението и за двамата се квалифицира с признаците на предварително сговаряне в немаловажен случай и с тези на разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, както и на използване на техническо и моторно превозно средство за осъществяването му, тъй като подсъдимите вземат решението за извършване на деянието предварително в една сравнително спокойна обстановка, предхождаща по време самото изпълнение, и за да реализират противозаконните си намерения, си служат с отвертка и лек автомобил и проникват в жилището на пострадалия чрез счупване на прозорец.

Особеност в случая е, че за подсъдимия В.В.П. кражбата е извършена и при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1, от НК, тъй като от влизане в сила на присъдата му по НОХД № *** / 2004 година на Районен съд - Димитровград не са изтекли 5 години по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК и се касае за същото по вид престъпление - кражба, за каквото деяние този подсъдим е подведен под отговорност и по настоящото дело, а поради сравнително високата стойност на противозаконно отнетото в размер на 699,60 лева деянието му не може да се определи като маловажен случай съгласно чл. 93, т. 9 от НК.

 

От субективна страна. Всеки от подсъдимите извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му с пряк умисъл, с общност на умисъла и с целени и настъпили общественоопасни последици. Всеки от тях съзнава общественоопасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на общественоопасните му последици, като знае, че и другият с него действа за настъпването на целения общ обществено опасен резултат, като подсъдимият П.К.К. разбира свойството и значението на деянието и може да ръководи постъпките си.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от всеки от подсъдимите престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието на всеки от тях предвид целите му по чл. 36 от НК, а за подсъдимия П.К.К. – и по чл. 60 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а във връзка с чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

И за двамата подсъдими са налице отегчаващи отговорността им обстоятелства – че не са възстановени причинените от престъплението имуществени вреди и че квалифициращите признаци на извършената от тях кражба са повече от един, но и за двамата смекчаващи отговорността обстоятелства са фактът, че признават вината си, съдействат за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, младата им възраст, а за подсъдимия П.К.К. - и чистото съдебно минало.

При преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че заради квалифициращите го белези деянието е с висока степен на обществена опасност, но извършилите го лица са с ниска степен на обществена опасност и най-справедливо е на подсъдимите да бъдат наложени следните наказания:

Ø                 за подсъдимия П.К.К. след редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК – обществено порицание;

Ø                 за подсъдимия В.В.П. след прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – лишаване от свобода размер на шест месеца.

За подсъдимия П.К. в съответствие с чл. 52 от НК публичното порицаване следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред учениците и учителите в ***.

Наказанието на подсъдимия В.П. не следва да бъде търпяно реално и същото може да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК, защото размерът му е до три години, а по предходното му осъждане наложеното наказание не е лишаване от свобода, като най-подходящо е изпитателният срок да бъде определен в минимума на предвиденото в закона – три години.

На основание чл. 67, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК настоящата инстанция намира, че през изпитателния срок на условното осъждане спрямо подсъдимия В.В.П. следва да се полагат възпитателни грижи от полицейски инспектор от РУ на МВР – Димитровград по местоживеене на подсъдимия.

Тези наказания съответстват на обществената опасност на виновните и на извършеното от всеки от тях деяние, на семейното им и имотно състояние и биха постигнали своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същите.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

 

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК всеки от подсъдимите П.К.К. и В.В.П. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева за стоково-оценъчни експертизи на досъдебното производство, както и сумата от по 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

СЗ / АГ