МОТИВИ към присъда от 16.09.2009 год. по нохд № 122/2009 год. по описа на РС Първомай

На подсъдимия Р.О.Х. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК за това, че в средата на м. септември 1995 г. в с. В., обл. Пловдивска, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, повторно, в немаловажен случай, е отнел чужди движими вещи – чамова каруца на стойност 4000 неденоминирани лева от владението на Г.З.Д.от с. В., обл. Пловдивска и кон на стойност 4100 неденоминирани лева, ведно с амуниция (кушуми, повод и юздечка) на стойност 750 неденоминирани лева, на обща стойност 4850 неденоминирани лева от владението на Д. З.Д.от с. В., обл. Пловдивска (всички вещи на обща стойност 8850 неденоминирани лева), без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Граждански иск не е предявен за съвместно разглеждане в наказателното производство.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от самопризнанието на подсъдимя, подкрепено от събраните доказателства по делото, извършеното от подсъдимия, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Според представителя на обвинението, извършеното от подсъдимия следва да се преценява при условията на чл. 58а , във вр. чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Становището на прокуратурата е на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в посочения текст. С оглед постигане целите на наказанието – чл. 36 от НК и най-вече с оглед поправяне и превъзпитание на подсъдимите, същото моли да бъде постановено да се изтърпи реално при първоначален „строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Счита, че следва определеното по настоящото дело наказание да бъде групирано с това, по влязла в сила присъда по НОХД *** год. на РС Ч., тъй като деянието, предмет на настоящото производство е извършено преди да е имал влязла в сила присъда по цитираната присъда по НОХД № *** г. на РС Ч., поради което са налице основанията за приложението на чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, като на подсъдимия се определи едно общо наказание, а именно най-тежкото измежду определените му по посочената присъда и настоящата, като така определеното общо наказание, да бъде изтърпяно реално, при първоначален “строг” режим, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, съгласно чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Счита, че на основание чл. 25, ал. 2 от НК, от така определеното общо наказание следва да се приспадне изтърпяното наказание по НОХД № *** г., което наказание в размер на 3 години и 1 месец лишаване от свобода при “строг” режим, подсъдимият Х. е изтърпял изцяло от времето от 07.02.2005 г. до 13.02.2008 г. в Затвора гр. П. Моли да бъде осъден подсъдимия да заплати и направените по делото разноски.

Адвокат С. защитник на подсъдимия Р.О.Х., счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, с оглед направените самопризнания на подсъдимия, с които признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Счита, че в този случай съдът е задължен да наложи наказания под минимума на предвиденото, като при определяне на наказанието да вземе предвид обстоятелството, че подзащитният му Х. е оказал и пълно съдействие на разследващите органи като е признал вината си, и съжалява за стореното. По отношение на наказането счита, че следва да бъде възможно най-ниското, както и да бъде групирано с това по НОХД № *** г. на РС Ч.

Подсъдимият Р.О.Х. заяви в съдебно заседание че изцяло и напълно признава фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признава се за виновен по така повдигнатото му обвинение. Изцяло се съгласява със становището на защитника си.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

През месец септември на 1995 г., около средата на месеца, на неустановена дата, подсъдимият Р.О.Х. помагал на свидетеля Д. З.Д.от с. В., който чистел боклук от стопанския двор на бившето ТКЗС в селото. Боклукът изкарвали с кон и каруца. Коня бил мъжки, 6-годишен към 1995 г., с червен косъм, кастриран, който, заедно с амуницията - кушуми, поводи и юзда, били собственост на свидетеля Д. Д., а използваната чамова каруца била собственост на брат му, свидетеля Г.З.Д.от същото село. След като свършили работа свидетелят и подсъдимият се почерпили в заведение в селото, като подсъдимият закарал коня и каруцата в дома на свидетеля. По-късно вечерта, след смрачаване, подсъдимият се върнал в двора на свидетеля, където взел коня и каруцата и тръгнал с тях към гр. П. Объркал пътя и стигнал в землището на с. С., обл. Хасковска. Там подсъдимият разпрегнал коня, оставил го в ливада да почива, а каруцата скрил наблизо, след което отишъл до селото. По-късно през деня, около 15:00 часа следобед, обвиняемият отишъл до мястото, където оставил коня и каруцата, но не намерил нито коня, нито каруцата, поради което отишъл пеша до най-близкия град и оттам хванал автобус за с. Ч., обл. Стара Загора.

През деня, докато обвиняемият бил в с. С., свидетелят И. Я. К. забелязал оставения от обвиняемия кон, видял, че конят не бил вързан, както и, че около него нямало никого, поради което си помислил, че животното е изгубено и го прибрал, като по-късно го взел със себе си в село К., обл. Хасковска, където се преместил да живее.

За извършената им кражба свидетелите Д. и Г Д. сигнализирали органите на полицията към средата на месец ноември 1995 г., тъй като първоначално сами търсели отнетите им вещи. От извършените оперативно-издирвателни мероприятия от полицейските органи, бил разкрит извършителя, както и коня, който през пролетта на 1996 г. бил намерен у свидетеля И. Я. К. и бил предаден от него с протокол за доброволно предаване от 05.03.1996 г. на органите на полицията, като животното било върнато с разписка на собственика, свидетеля Д. Д.

Общата стойност на отнетото имущество е 8850 неденоминирани лева, видно от извършените и приети по делото стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство от 22.04.2009 г. от вещото лице М. П. относно стойността на каруца на стойност 4 000 неденоминирани лева и амуниция – кушуми, повод и юздечка на стойност 750 неденоминирани лева и повторна такава, определяща пазарната стойност на отнетото животно, извършена от д-р Д. на 08.07.2009 г., определяща стойността на коня на 4100 неденоминирани лева. Тези заключения съдът прие изцяло, като професионално изготвени, без основания за съмнения в тяхната правилност и приети без възражения от страните. Останалите извършени експертизи съдът не взе предвид при преценка на доказателствата, тъй като същите не са пълни и обосновани.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направеното в съдебно следствие самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство свидетелски показания на свидетелите Д. Д., Г. Д., И. К., протокол за доброволно предаване, разписка, стоково-оценъчни експертизи.

Предмета на престъпленията съдът прие за доказан с направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепено от показанията на свидетелите.

Относно стойността на отнетите вещи съдът прие изцяло обсъдените експертни заключения, приложено към досъдебното производство.

Участието на подсъдимия в извършване на деянието е безспорно установено със самопризнанията, дадени пред съда, подкрепени от останалия доказателен материал по дознание № *** на РУ на МВР П. –показанията на свидетелите Д. и К.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от подсъдимия. Престъплението е извършено при условията на повторност, след като като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с присъда № 10 от 21.03.1991 г. по НОХД № *** г. на РС гр. С., с която е бил осъден на “лишаване от свобода” за срок от 2 години, при първоначален “общ” режим, за престъпление по чл. 252, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и 7, вр.с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1, вр. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като присъдата е влязла в сила на 05.04.1991 г.

Деянието е извършено от подсъдимия при наличието на пряк умисъл – съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

Причини за извършване на деянието от подсъдимия са ниската култура, незачитане на обществените порядки, стремеж за облагодетелстване по непозволен от закона начин.

Обществената опасност от деянието е завишена. Самото деяние е от най-често извършването в района, което също предполага завишена степен на обществена опасност.

За личността на подсъдимия Х. се установи, че е с висока степен на обществена опасност – многократно осъждан за извършени престъпления против собствеността, не се ползва с добро име, по настоящем в затвора П., с начално образование, неженен.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия съдът определи наказание “лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в текста на повдигнатото им обвинение, с приложение на чл. 55 от НК, във вр. с чл. 58а от НК, а именно девет месеца. Съдът счете, че следва да определи наказанието, като отчете от една страна смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанието на подсъдимия в досъдебното производство и по време на съдебното следствие, съдействието му за разкриване на обективната истина, дългият период от време от извършване на деянието до реализиране на отговорността, а от друга страна предишни осъждания както и общия престъпен резултат – сравнително високата стойност на отнетото имущество. С оглед най-пълно постигане целите на наказанието и най-вече специалната превенция съдът прецени, че е необходимо реалното изтърпяването на наложеното наказание, поради което на основание чл. 61 от ЗИНЗС постанови реално изтъпряване при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като се съобрази и с параграф 3, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

Тъй като подсъдимият е бил осъждан многократно за извършени престъпления, по които към момента на извършване на деянието по настоящото производство не е имало влязла в законна сила присъда са налице основанията за групиране на така наложените наказания по тях и настоящата присъда. Съдът счете, че в най-добър интерес на подсъдимия е групирането на наказанието по настоящата присъда и по присъда № 2 / 24.02.2004 година по НОХД № *** година на Районен съд – Ч., като по този начин няма да бъдат нарушени изградените вече комулативни връзки, както и следва да намери приложение чл. 25, ал. 2 от НК, тъй като така определеното вече наказание по цитираната присъда е изцяло изтърпяно, видно от приложения бюлетин. Поради изложеното и на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК съдът групира наказанието, наложеното на подсъдимия Х. с настоящата присъда, с това, наложено му с присъда № 2 / 24.02.2004 година по НОХД № *** година на Районен съд – Ч., влязла в сила на 11.03.2005 година. Деянието по настоящото дело – НОХД *** на РС П. е било извършено преди да е имало влязла в законна сила присъда по НОХД № *** година на Районен съд Ч. Съдът определи едно общо за изтърпяване наказание, а именно най-тежкото от определените му в размер на три години и един месец “лишаване от свобода”, което с оглед постигане на целите на наказанието, постанови на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален “строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът счете, че не следва да прилага чл. 24 от НК, въпреки, че наказанията са от един и същи вид, тъй като това не е необходимо за постигане целите на наказанието и превъзпитанието на подсъдимия.

Тъй като са налице и условията на чл. 25, ал.2 от НК - еднакви по вид наказания с определеното за изтърпяване общо такова, то съдът постанови да се приспадне изцяло изтърпяната част по присъда № 2 / 24.02.2004 година по НОХД № *** година по описа на Районен съд Ч.

Съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 90 лева, по сметка на РС П., направени за стоково-оценъчни експертизи на съдебното производство и на досъдебното производство.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Председател: /П/

ЕК/НК