М О Т И В И

по НОХД № 119 / 2009 година

Производството е по реда на Глава двадесет и четвърта от НПК.

Районна прокуратура - Първомай повдига обвинение против подсъдимия С.Д.С. ***, за това, че на 12.07.2009 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство лек автомобил „Ровър 200 СДИ” с ДК № ***, собственост на Л.И. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкомер 931 с № 0249601 - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, като счита за безспорно установено по делото подсъдимият да е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Намира, че извършеното от него следва да се преценява при балансиращи отговорността обстоятелства – от една страна предишните му осъждания, наложено по реда на чл. 78а от НК наказание, също за управление на МПС след употреба на алкохол (по чл. 343б, ал. 1 от НК), както и наличието на данни за извършени други нарушения и наложени наказания по Закона за движение по пътищата, част от които също за управление на МПС след употреба на алкохол, а от друга страна – самопризнанието му и оказаното съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство. Предлага да му бъде наложено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК лишаване от свобода в размер към средата на предвиденото в посочения текст, което да се изтърпи от подсъдимия реално в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим, както и да му бъде наложено наказание по чл. 343г във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС в размер към средата на съответно предвиденото.

Защитникът на подсъдимия - адвокат С.К. - моли независимо от факта, че не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК, като предвиденото в закона за извършено деяние наказание лишаване от свобода се замени с пробация в максимални срокове, като счита, че така в най-висока степен ще бъде осъществено превантивното и превъзпитателното действие на наказанието, защото под страх от ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода нейният подзащитен би се въздържал от извършване на други нарушения. Алтернативно моли, ако бъде наложено наказание лишаване от свобода, то да бъде в минималните размери.

Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката си, признава се за виновен, съжалява за стореното и моли за по-леко наказание.

Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна за установено следното:

Подсъдимият С.Д.С. е роден на 30.03.1979 година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, строителен работник на частни начала, от ***.

На същия до момента е ангажирана отговорност по съдебен ред, както следва:

1. Със Споразумение от 26.10.2001 година по НОХД № 247 / 2001 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 26.10.2001 година, е осъден на глоба в размер на седемдесет лева за престъпление по чл. 197, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 08.10.2001 година.

2. С Присъда № 6 / 02.02.2006 година по НОХД № 8 / 2002 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 20.02.2006 година, на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 02.01.2006 година, като на основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 във връзка с чл. 78а, ал. 4 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца и на основание чл. 59, ал. 3 от НК е приспаднато времето, през което е лишен от това право по административен ред, считано от 02.01.2006 година;

Видно от Писмо рег. № ИЯ / КАТ – 6002 / 05.08.2009 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив наказанието лишаване от право е изтърпяно за времето от 02.01.2006 година до 02.07.2006 година.

3. С Присъда № 48 / 11.03.2005 година по НОХД № 701 / 2004 година на Окръжен съд - Хасково, изменена с Решение № 155 / 15.06.2005 година по ВНОХД № 204 / 2005 година на Апелативен съд – Пловдив, потвърдено с Решение № 242 / 16.03.2006 година по касационно дело № 853 / 2005 година на Върховния касационен съд, влязла в сила на 16.03.2006 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален лек режим за престъпление по чл. 124, ал. 2, предложение 1 във връзка с ал. 1, предложение 2 от НК, извършено на 05.08.2002 година.

Видно от Писмо рег. № 1292 / 28.07.2009 година на Началника на Затвора – Пловдив, наказанието е изтърпяно за времето от 20.04.2006 година до 29.01.2007 година.

На 12.07.2008 година подсъдимият С.Д.С. излиза на заведение с приятелката си и приятел и пие две-три бири. Предварително имат уговорка приятелят му да кара колата на връщане, но той изпива доста алкохол и около 22:30 часа тримата тръгват да се прибират, като подсъдимият шофира ровъра, тъй като не се чувства повлиян от алкохола.

В същото време свидетелите Г.Й.М. и Т.П.Б. (полицаи при РУ на МВР - Първомай) са дежурен автопатрул нощна смяна и извършват проверки на улица „Хаджи Димитър”. Забелязват след тях да се движи автомобил „Ровър”, сив на цвят. Спират го до магазин „Трите мълнии”, на улица „Калоян”, пресечка на „Хаджи Димитър”. Искат от водача документи за проверка. Той представя застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност, както и документите на автомобила, но не и свидетелство за управление на моторно превозно средство - обяснява, че си го е забравил. Признава, че е пил и тъй като полицаите не разполагат в момента с техническо средство за измерване на алкохола в кръвта, свидетелят М. и подсъдимият С. се качват в патрулния автомобил, а свидетелят Б. в ровъра и отиват в РУ на МВР – Първомай. Там нарушителят е изпробван за алкохол, при което алкомерът отчита 1,32 на хиляда. При извършена справка в АИС на МВР се установява, че свидетелството за управление на МПС на С.С. е с изтекла валидност. Съставен е акт за установяване на административно нарушение.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от дадените в съдебно заседание показания на свидетелите Г.Й.М. и Т.П.Б., от обясненията на подсъдимия и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: Писмо рег. № ЗМ – 138 / 09 / 28.07.2009 година на Началника на РУ на МВР – Първомай и приложените към него заверени копия от Наказателно постановление № 1 / 06.01.2006 година и Наказателно постановление № 192 / 24.03.2009 година (л. 16 - л. 18 от делото), Писмо рег. № 1292 / 28.07.2009 година на Началника на Затвора – Пловдив за изтърпяното от подсъдимия наказание по НОХД № 701 / 2004 година на Окръжен съд – Хасково (л. 19 от делото), Справка за съдимост рег. № 4344 / 29.07.2009 година на Районен съд – Пловдив ведно с преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 22 – л. 26 от делото), Писмо рег. № ИЯ / КАТ – 6002 / 05.08.2009 година на Началника на сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР – Пловдив ведно със справка за нарушител за подсъдимия (л. 28 – л. 29 от делото), Акт за установяване на административно нарушение № 619 / 12.07.2009 година на РУ на МВР – Първомай (бланка № 868849) (л. 9 от БП); Телефонна справка на водещия разследването от ПП и КАТ – Пловдив (л. 10 от БП); заверено копие от Свидетелство за регистрация на МПС, І част № 003392836 (л. 11 от БП); Характеристична справка (л. 14 от БП).

Съдът кредитира гласната доказателствена съвкупност като обективна, логична, взаимно допълваща се и кореспондираща с писмената, въз основа на които се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

Доколкото се констатират противоречия в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия, те са несъществени за обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият С.Д.С. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК за това, че на 12.07.2009 година в град Първомай, област Пловдив, управлява моторно превозно средство лек автомобил „Ровър 200 СДИ” с ДК № ***, собственост на Л.И. ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкомер 931 с № 0249601.

От обективна страна с действията си подсъдимият осъществява обективните признаци от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, като управлява посоченото моторно превозно средство след употреба на алкохол, установено с техническо средство „Алкомер 931” с № 0249601, като съдържанието на алкохол в кръвта му надвишава инкриминираната граница от 1,2 на хиляда, а именно 1,32 на хиляда.

От субективна страна деянието е извършено при наличието на пряк умисъл. Подсъдимият разбира обществено опасния характер на извършеното от него, като предвижда и обществено опасните последици от деянието си, но въпреки това съзнателно кара след употреба на алкохол, с което иска и настъпването на тези последици.

С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието му предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 от НК, Съдът отчете следното:

За подсъдимия като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат самопризнанието му и оказаното съдействие в хода на досъдебното и съдебното производство, както и ниската концентрация на алкохол в кръвта му от 1,32 на хиляда - малко над инкриминирания от законодателя минимум от 1,2 на хиляда. Но са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства - предишните му осъждания, наложеното по реда на чл. 78а от НК наказание, също за управление на МПС след употреба на алкохол (по чл. 343б, ал. 1 от НК), наличието на данни за извършени други 5 нарушения и наложени наказания по Закона за движение по пътищата, едно от които също за управление на МПС след употреба на алкохол.

Всички тези обстоятелства, съпоставени в относителната си тежест и имащи значение за отговорността на подсъдимия, го характеризират като лице с висока степен на обществена опасност, и в тази връзка са несъстоятелни доводите на защитника му за приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието, алтернативно за определяне на предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода в минимума на посоченото в закона.

От Съда се отчита, че управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол е деяние с висока степен на обществена опасност, поради потенциалната заплаха за здравето и дори живота на останалите участници в движението, а в случая – и реално съществуваща такава за двамата пътници в автомобила на подсъдимия.

При съвкупна преценка на горното настоящата инстанция е на мнение, че е най-справедливо на подсъдимия за престъплението му по чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер към средата на предвиденото в закона, а именно шест месеца, което на основание чл. 61, т. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 343г във връзка с чл. 343б, ал. 1 от НК във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от една година, като се отчитат отегчаващите отговорността му обстоятелства.

Тези наказания са най-справедливи, съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на семейното и имущественото му положение и са в състояние да постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Видно от Писмото на Началник-сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Пловдив, С.С. е придобил свидетелство за управление на моторно превозно средство, категория С, с изпитен протокол № 1096 / 12.08.1998 година, а фактът, че валидността на СУМПС е изтекла на 08.05.2008 година не прави подсъдимия неправоспособен водач, по аргумент от разпоредбите на Наредба № 31 / 26.07.1999 година за изискванията, условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, Наредба № І – 157 / 01.10.2002 година за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и Наредба № 38 / 16.04.2004 година за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити.

Причини за извършване на деянието - ниска правна култура и незачитане на установения в страната правов ред и правилата за движение по пътищата.

Воден от горните съображения, Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ