по НОХД № 118 / 2009 година
Производството е по реда на чл. 369а – чл. 374 от
НПК.
Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение
против подсъдимия А.Б.Д. за това, че на 07.02.2009
година в землището на село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив,
причинява на И.Н.А., ЕГН **********,***, средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на челюстта, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето
– престъпление
по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
на подсъдимия А.Б.Д. ***, по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. Счита, че
безспорно от събраните по делото доказателства се установява извършването на
деянието от подсъдимия, което следва да се преценява при условията на чл. 58а
във връзка с чл. 55 от НК, предвид реда, по който се гледа делото, и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Изразява становище да му се наложи наказание
по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК във връзка с чл. 58а във връзка с
чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК пробация,
както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител към минимума на предвиденото в закона,
като регистрацията да е с периодичност на явяване и подписване в пробационната
служба два пъти седмично, както и да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски.
Защитникът на подсъдимия, адвокат Н.Ш.Б. ***, се
съгласява със становището на Прокуратурата. Изтъква, че подсъдимият признава
вината си, съжалява. Моли да му бъде наложено минимално наказание при
посочената от Държавното обвинение хипотеза.
Подсъдимият А.Б.Д. се присъединява към казаното от защитника
си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. Изразява съжаление за стореното и заявява, че повече няма да се повтори.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият А.Б.Д. е роден на ***
година в ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с начално
образование, неработещ, живущ ***.
Подсъдимият А.Б.Д. и пострадалият свидетел
И.Н.А. *** и се познават. Двамата са познати в селото като добри хора,
уважаващи семействата и съседите си, безконфликтни личности.
На 06.02.2009 година свидетелят И.Н.А.
взема от Кметството в селото служебна бележка, според която до 08.02.2009
година „има право да отсече клоните на 15 бр. върби в местността в коритото на
реката”.
Към 10:30 часа на 07.02.2009 година
свидетелят И.А. стига до землището на селото с магарешка каруца и на около
Около 11:00 часа на същата дата на река
Мечка е подсъдимият А.Б.Д. с животните си на водопой и вижда как свидетелят А.
сече върби.
Тъй като подсъдимият преди години
засажда тези дървета, ги смята за свои – нещо повече: през 2008 година
свидетелят Я.Я., кмет на селото, заявява в ромската махала, че всеки, който е
засадил върби по коритото на реката, да отиде да си ги отреже, за да се почисти
коритото, в противен случай кметството ще извърши това. Същевременно на
06.02.2009 година и на него е издадена служебна бележка от кмета на село Дълбок
извор, „че има право да отсече клоните на 5 бр. върби в местността Реката”.
Подсъдимият приближава пострадалия и му
казва да спре сечта, понеже върбите са негови. И.А. не се съгласява, при което А.Д.
се ядосва, грабва един от окастрените клони и
започва да го удря по главата и тялото. Свидетелят пада на земята, а
подсъдимият изплашен захвърля клона и побягва.
След известно време пострадалият се
свестява, без да помни какво е станало. Вижда лявата си ръка да кърви и изпитва
силни болки навсякъде. Едва се качва на каруцата, а магарето самò го
отвежда до дома му.
Вкъщи го посреща съпругата му,
свидетелят М.А., и го пита какво се е случило, защото забелязва подутини по
лицето му. Първоначално пострадалият не може да отговори, но постепенно си
припомня и й разказва.
Съпругата му се опитва да се свърже с
„Бърза помощ”, но не успява и се обажда на дъщеря им - свидетеля Г.И.Б. ***.
След като пристига, пострадалият й разказва случилото се, а по-късно и на сина
си, свидетеля Н.А..
Свидетелят И.А. е откаран от близките
си за преглед в „Бърза помощ” - Първомай, а впоследствие и в град Пловдив,
където след поредния медицински преглед е установена спукана челюст и е
предписано лечение.
За извършеното на 07.02.2009 година
спрямо баща му свидетелят Н.А. депозира жалба в Районна прокуратура – Първомай,
а на пострадалия и подсъдимия са съставени Протоколи за предупреждение от
младши полицейски инспектор Г. при РУ на МВР - Първомай.
От заключението на извършената в хода
на разследването съдебномедицинска експертиза, неоспорена от страните и
кредитирана от Съда като компетентно изготвена с необходимите професионални
знания в съответната област, е видно, че на свидетеля И.А. е причинено:
Ø
счупване на
долната челюст, без разместване на фрагментите и нарушаване на целостта на
надкостницата (пукване), довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК;
Ø
мозъчно
сътресение, разкъсно-контузна рана на главата, отчупване на фрагмент от
коронката на зъб, кървене и контузия на носа сами по себе си и по отделно
довеждат до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК;
Ø
контузия на
гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания на кожата на главата, лицето,
крайниците и лявата седалищна област довеждат до болка и страдания без
причиняване на разстройство на здравето - лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си,
приложени по делото писмени доказателства,
а именно: медицински документи за пострадалия и рентгенография (л. 15, л. 44 –
л. 49 от дознанието), копия на служебни бележки, издадени от кмета на село
Дълбок извор (л. 16, л. 17, л. 45 от дознанието, характеристични справки за
подсъдимия и пострадалия (л. 18 – л. 19, л- 58 – л. 59 от дознанието), справка
в ИПС на МВР (л. 20 от дознанието), протоколи за предупреждение (л. 23, л. 24
от дознанието), съдебномедицинска експертиза по писмени данни (л. 51 – л. 55 от
дознанието), справка за съдимост (л. 57 от дознанието, л. 27 от делото); частично от обясненията на подсъдимия,
дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство при разпит и
очна ставка (л. 32, л. 42 – л. 43 от дознанието), частично от показанията на пострадалия свидетел (л. 33, л. 42 – л.
43 от дознанието) и от показанията на другите
свидетели (л. 34 – л. 41 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал.
1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от
подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са
обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се
установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство в частта им, в която твърди, че след като пострадалият
свидетел И.А. замахва към него с брадва, той се защитава с неокастрения кол,
като го удря само веднъж - настоящата инстанция ги намира за позиция, изказана
с цел да се избегне следващата се наказателна репресия за противоправното му поведение,
тъй като от една страна тези думи не кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност по делото, а от друга – в съдебно заседание А.Д. признава изцяло
повдигнатото срещу него обвинение.
Не се кредитират от съда и показанията на свидетеля И.А.
в частта, че подсъдимият го удря, без да има спор помежду им чии са върбите. Тези
твърдения се отчитат за изказани с цел пострадалият да отхвърли от себе си
евентуално съмнение собственото му поведение да е причина за престъпното
посегателство срещу личността му.
Доказателствата водят до извод, че А.Д., макар и
необосновано, вярва, че е собственик на въпросните върби и реагира срещу оспорването
на несъществуващото си право. Друг е въпросът, че действа в противовес на
закона и морала и осъществява престъплението, предмет на делото.
При обсъждането на останалите събрани
по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира
наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 129, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй като на 07.02.2009
година в землището на село Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив,
причинява на И.Н.А. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
челюстта, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето.
От обективна
страна. С действията си подсъдимият А.Б.Д.
реализира обективните признаци от състава на престъплението – причиняване на средна телесна повреда,
тъй като на инкриминираната дата счупва челюстта на И.Н.А., което довежда до
трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като му причинява и леки
телесни.
От субективна
страна. Подсъдимият извършва
престъплението, за които е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл и с
целени и настъпили обществено опасни последици, защото съзнава обществено
опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването на тези
последици.
С оглед на посочените и приети по-горе
правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е
подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание,
предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК
(съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:
Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като
факта, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, не е неосъждан, с
положителни характеристични данни е и е семейно и трудово ангажиран.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
приема факта, че освен причинената средна телесна повреда с неправомерното си
поведение подсъдимият нанася на пострадалия и няколко леки телесни повреди и то
при двете хипотези - ал. 1 и ал. 2 - на чл. 130 от НК.
При преценка на горепосочените обстоятелства,
съпоставени по относителната си тежест, и като отчита високата степен на
обществена опасност на деянието, тъй като се засягат обществени отношения,
свързани с телесната неприкосновеност на гражданите, но като съобразява, че
подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност предвид смекчаващите
отговорността обстоятелства и мотивацията на поведението му, Съдът е на мнение,
че е най-справедливо на подсъдимия А.Б.Д. да бъде наложено наказание пробация към минимума на предвиденото в
закона, а именно:
Ø
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем
месеца с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
Ø
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем
месеца.
Това наказание съответства на обществената опасност
на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му
състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване
на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, слаби
волеви задръжки, неуважение към телесната неприкосновеност на гражданите.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК
подсъдимия А.Б.Д. следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата
от 55,00 (петдесет и пет) лева за съдебномедицинска експертиза на досъдебното
производство и явяване на експерт в съдебно заседание, както и сумата от 5,00
(пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По гореизложените съображения Съдът постанови
присъдата.
Председател: (п)
СЗ
/ АГ