по НОХД № 107 / 2009 година
Производството е по реда на чл. 369а –
чл. 374 от НПК.
Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение
против подсъдимия Р.Й.Р. за това, че на 12.10.2007 година
в град Първомай, област Пловдив, след предварително сговаряне в немаловажен
случай с Н.Г.П. *** (спрямо когото наказателното производство е приключило с
влязла в сила присъда по НОХД № 51 / 09 година на Районен съд - Първомай) е
отнел чужди движими вещи – 2 броя бобини за магнитен сепаратор, на обща
стойност 2720,00 лева, от владението на „Чугунолеене – Първомай” АД - Първомай,
без съгласие на ръководството, с намерението противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно
производство е приет гражданския иск, предявен от „Чугунолеене – Първомай” АД -
Първомай, в размер на 1360,00 (хиляда триста и шестдесет) лева срещу подсъдимия
Р.Й.Р. с ЕГН ********** *** - обезщетение за причинените от престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК имуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на деянието – 12.10.2007 година.
Като граждански ищец е конституирано „Чугунолеене –
Първомай” АД – Първомай с процесуален представител адвокат А.А.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
на подсъдимия Р.Й.Р. ***, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК. Счита,
че безспорно от събраните по делото доказателства се установява извършването на
деянието от подсъдимия, на когото предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода под минимума на
предвиденото в закона, предвид реда, по който се гледа делото, и разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК. Намира, че с оглед на постигане на целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК, същите могат да се постигнат и с условно
осъждане на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Предлага на основание чл. 67, ал. 2
във връзка с ал. 1 от НК полагането на възпитателни грижи спрямо осъдения през
изпитателния срок да се възложат на съответния полицейски инспектор по
местоживеене на подсъдимия. По отношение на гражданския иск счита, че същият
следва да бъде уважен в размера, в който е приет за съвместно разглеждане.
Процесуалният представител на гражданския ищец поддържа
гражданския иск по начина, по който е приет за съвместно разглеждане, и моли да
бъде уважен изцяло. Счита, че по делото безспорно се установяват размерът на
щетите и участието на Р.Р. в деянието, за което е гражданският иск. Моли да им
бъдат присъдени и направените разноски.
Защитникът на подсъдимия, адвокат С.М., моли при
постановяване на присъдата да се има предвид реда, по който се провежда
настоящото наказателно производство - Глава
двадесет и седма от НПК, като при определяне на наказанието на подзащитния
й Съдът да се съобрази с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, както и с
чистото му съдебно минало и неговото самопризнание.
Подсъдимият Р.Й.Р. се присъединява изцяло към
казаното от адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява съжаление за стореното. Моли за минимално
наказание. Казва, че до половин година смята да възстанови щетите.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Р.Й.Р. е роден на 22.02.1958 година
в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, с
основно образование, неработещ, живущ ***.
Към инкримината дата
(12.10.2007 година) подсъдимият Р.Й.Р. и свидетелите по чл. 118, ал. 1, т. 1 от
НПК - Я.В.А. и Н.Г.П. (спрямо които наказателното производство е приключило с
влязла в сила присъда) работят в „Чугунолеене – Първомай” АД - Първомай,
първият като пазач, вторият като колерганист (смесоподготвител), а третият като
мотокарист.
Около 15-20 дни преди
09.10.2007 година свидетелите Я.А. и Н.П. участват в подреждането на едно от
складовите помещения в дружеството и забелязват, че там са складирани бобини (за магнитен сепаратор) с големи медни намотки.
На 09.10.2007 година
двамата свидетели извършват кражба на две от бобините, които на следващия ден
продават като скрап в пункт за изкупуване на черни и цветни метали в град
Садово.
На 12.10.2007 година свидетелят
Н.П. е на работа, нощна смяна. В същото време пазач на портала е подсъдимият Р.Й.Р..
В разговор двамата се разбират да откраднат две бобини – да ги изнесат от
склада, да ги пренесат до колата на свидетеля Н.П. и с нея да ги превозят и
продадат на пункт за изкупуване на черни и цветни метали.
Двамата действат по
начина, по който на 09.10.2007 година свидетелите Я.А. и Н.П. открадват първите
две бобини - отиват до склада и влизат в него през отключена врата.
Помещението с бобините е
отделено посредством метални платна с височина
На следващия ден продават
бобините в пункта в град Садово, в който преди това свидетелите Я.А. и Н.П.
продават първите две откраднати бобини, и разделят получената сума.
През деня на 14.10.2007
година свидетелите Н.П. и Я.А. открадват още две бобини и ги продават на същото
място.
Сутринта на 15.10.2007 година
свидетелят И.Н. - управител-склад в „Чугунолеене - Първомай” АД – Първомай -
констатира липсата на шест бобини за магнитен сепаратор от склада, за което
уведомява ръководството на дружеството и впоследствие срещу извършителите е образувано
досъдебно производство.
За извършените деяния на
свидетелите Я.А. и Н.П. е ангажирана наказателната отговорност с влязла в сила
Присъда № 10 / 20.05.2009 година по НОХД № 51 / 2009 година по описа на Районен
съд – Първомай.
От заключението на назначената стоково-оценъчна
експертиза (л. 41 – л. 42 от дознанието) се установява, че стойността на инкриминираните
вещи възлиза общо на 8160,00 лева, т.е. стойността на една бобина е 1360,00
лева.
Съдът кредитира заключението по експертизата като
компетентно изготвено с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по
делото доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си,
приложени по делото писмени доказателства,
а именно: Мотиви към Присъда № 10 / 20.05.2009 година по НОХД № 51 / 2009
година по описа на Районен съд – Първомай (л. 21 – л. 22 от делото),
удостоверение за актуално състояние на „Чугунолеене – Първомай” АД – Първомай
(л. 26 и л. 75 от дознанието), страница от регистър на покупките и вноса за
отпадъци от черни и цветни метали, покупко-изплащателна сметка и декларация (л.
29 - л. 31 от дознанието), справка от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Пловдив ведно с разпечатка от регионална база КАТ – Пловдив (л. 45 – л. 46 от
дознанието), Присъда № 10 / 20.05.2009 година по НОХД № 51 / 2009 година по
описа на Районен съд – Първомай (л. 71 от дознанието), справка за съдимост (л.
72 от дознанието), характеристична справка (л. 73 от дознанието); частично от обясненията на подсъдимия,
дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 68 от
дознанието) и от показанията на
свидетелите (л. 17 - л. 18, л. 22 – л. 23, л. 24 – л. 25, л. 27 – л. 28, л.
32 – л. 33, л. 34, л. 38 – л. 39 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373,
ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт, и счита, че направеното от
подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са
обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се
установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство в частта им, в която отрича участието си в престъпното
деяние. Настоящата инстанция счита тези изявления за позиция, изказана с цел да
се избегне следващата се наказателна репресия за противоправното поведение на
подсъдимия, тъй като от една страна тези думи не кореспондират с останалата
доказателствена съвкупност по делото, а от друга – в съдебно заседание Р.Й.Р.
признава изцяло повдигнатото срещу него обвинение.
При обсъждането на останалите събрани
по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира
наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на
доказване.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, точка 5
във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, тъй
като на 12.10.2007 година в град Първомай, област Пловдив, след предварително
сговаряне в немаловажен случай с Н.Г.П. *** (спрямо когото наказателното
производство е приключило с влязла в сила присъда по НОХД № 51 / 2009 година по
описа на Районен съд – Първомай) отнема чужди движими вещи: два броя бобини за
магнитен сепаратор на обща стойност 2720,00 (две хиляди седемстотин и двадесет)
лева от владението на „Чугунолеене – Първомай” АД – Първомай, без съгласие на
ръководството, с намерението противозаконно да ги присвои.
От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните
признаци от състава на престъплението кражба, тъй като на инкриминираната
дата 12.10.2007 година, с присвоително намерение и съвместно със свидетеля Н.П.
отнема посочените движими вещи от ощетеното юридическо лице, без съгласие на
ръководството, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя
фактическа власт. Деянието му се квалифицира с признаците на предварителен сговор, тъй като преди
започване на престъпната дейност между подсъдимия и свидетеля Н.П. е постигнато
предварително съгласие с обсъждане в спокойна обстановка на ролята на всеки от
тях при изпълнение на деянието и сговарянето е в немаловажен случай, предвид стойността на противозаконно отнетото.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е
ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Той съзнава обществено опасния характер на стореното от него,
предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици, като знае, че и
свидетелят Н.П. действа с него за настъпването на целения общ обществено опасен
резултат.
С оглед на посочената и приета по-горе
правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е
подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото наказание предвид
целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно
императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:
Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства като
факта, че подсъдимият признава вината си в съдебно заседание, същият е
неосъждан, а отегчаващо отговорността обстоятелство е високата стойност на
противозаконно отнетото, като никаква част от него не е възстановена.
При преценка на горепосочените обстоятелства,
съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че на подсъдимия Р.Й.Р.
е най-справедливо да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, като
изпълнението на наказанието на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за срок от три години, а полагането на
възпитателни грижи в изпитателния срок на условното осъждане следва да бъде
възложено на полицейския инспектор по местоживеене на осъдения.
Това наказание съответства на обществената опасност
на виновния и на извършеното от него деяние, на семейното и имотното му
състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване на деянието - незачитане на установения
в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично
облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
Приетият за съвместно разглеждане срещу подсъдимия Р.Й.Р.
граждански иск за имуществени вреди Съдът намира за доказан по своето основание
и размер.
От събраните доказателства по делото безспорно се
установява, че имотната вреда е настъпила за ощетеното юридическо лице и че
никаква част от претендираната сума не е възстановена. Сумата от 1360,00 лева
следва на основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите да се заплати
от подсъдимия изцяло, тъй като е част от размера на виновно причинената на
ощетеното юридическо лице имуществена вреда, пряка и непосредствена последица
от действията на извършителите, между които подсъдимия Р.Р..
На основание чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията
и договорите подсъдимият дължи сумата по иска ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият Р.Й.Р. следва да заплати на ощетеното
юридическо лице и сумата от 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения Съдът постанови
присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ