М О Т И В И

по НОХД № 92 / 2009 година

Производството е по реда на чл. 369а – чл. 374 от НПК.

Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение против подсъдимия Д.К.М. за това, че на 27.02.2009 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, отнема чужди движими вещи: един брой конски кошум на стойност 108,00 лева, един брой конска юзда на стойност 36,00 лева и един брой юлар на стойност 36,00 лева – всичко на обща стойност 180,00 (сто и осемдесет) лева от владението на А.И.А. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатите обвинения по отношение на подсъдимия Д.К.М. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК и счита за безспорно установено от доказателствата по делото същият да е извършил престъплението кражба със съответните квалифициращи признаци. Предвид реда на разглеждане на делото и съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК – лишаване от свобода в размер под минимума на посочения текст на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като наказанието да се изтърпи реално при първоначален строг режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, както и на основание чл. 59, ал. 1 от НК да се приспадне и времето, през което Д.К.М. е бил задържан, считано от 23.06.2008 година.

Моли подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

Адвокат С.Я., служебен защитник на подсъдимия, моли на подзащитния му да бъде наложено наказание под минимума, тъй като делото е по съкратената процедура, освен това подзащитният му прави пълни самопризнания по обвинителния акт, инкриминираните вещи нямат особена стойност и престъплението не е извършено с насилие или по някакъв специфичен начин. В тази връзка счита, че в случая наказание от шест месеца лишаване от свобода е най-адекватно и справедливо с оглед на извършеното деяние.

Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът след проверка на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Д.К.М. е роден на 08.09.1975 година в ***, ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, неработещ, живущ ***, понастоящем в Затвора – Пловдив.

Същият до момента е осъждан, както следва:

1. С Присъда № 73 / 22.07.1997 година по НОХД № 30 / 1997 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 06.08.1997 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на четири години при първоначален общ режим, за престъпление по чл. 195, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, извършено на 11.01.1997 година, като с присъдата е зачетено предварителното му задържане от 15.01.1997 година.

Видно от писмо рег. № И – 7665 / 21.04.2009 година на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието и писмо рег. № 755 / 21.04.2009 година на Началника на Затвора – Пловдив, подсъдимият Д.К.М. е изтърпял това наказание от 15.01.1997 година до 02.03.2000 година, когато е освободен по изтърпяване.

2. С Присъда № 22 / 17.10.2000 година по НОХД № 272 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 17.11.2000 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на три години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 13.08.2000 година, като с присъдата е зачетено предварителното му задържане от 15.08.2000 година.

Съгласно писмото на Началника на Затвора – Пловдив, подсъдимият Д.К.М. е изтърпял това наказание от 15.08.2000 година до 10.02.2003 година.

3. Със Споразумение от 27.03.2001 година по НОХД № 11 / 2001 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 27.03.2001 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А от НК, извършено през месец август 2000 година.

Видно от писмата на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието и на Началника на Затвора – Пловдив подсъдимият Д.К.М. е изтърпял това наказание от 10.02.2003 година до 21.11.2003 година, когато е освободен по изтърпяване.

4. Със Споразумение от 18.03.2002 година по НОХД № 36 / 2002 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 18.03.2002 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 12.03.1994 година.

С отделно Определение от същата дата по посоченото дело, влязло в сила на 03.04.2002 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 30 / 1997 година и НОХД № 36 / 2002 година, и е определено едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по която и да е от двете присъди.

5. С Присъда № 14 / 05.11.2002 година по НОХД № 210 / 2002 година на Районен съд – Първомай, влязла в сила на 06.12.2002 година, е осъден на лишаване от свобода в размер на една година при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 от НК, извършено в периода 31.05.1996 година – 07.06.1996 година.

Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията, наложени му по НОХД № 30 / 1997 година, НОХД № 36 / 2002 година и НОХД № 210 / 2002 година и е определено едно общо наказание в размер на четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по която и да е от посочените присъди.

Видно от писмата на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието и на Началника на Затвора – Пловдив наказанията по НОХД № 36 / 2002 година и НОХД № 210 / 2002 година на подсъдимия Д.К.М. не са приведени в изпълнение, тъй като заради групирането им с наказанието по НОХД № 30 / 1997 година са изтърпени изцяло.

6. Със Споразумение № 9 от 07.09.2004 година по НОХД № 178 / 2004 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 07.09.2004 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 28.08.2004 година.

Съгласно писмата на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието и на Началника на Затвора – Пловдив, подсъдимият Д.К.М. е изтърпял това наказание от 10.09.2004 година до 07.01.2005 година, когато е освободен по изтърпяване.

7. Със Споразумение № 10 от 04.07.2005 година по НОХД № 112 / 2005 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 04.07.2005 година, му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 07.04.2005 година.

Видно от писмата на Началник-сектор „Режимна дейност” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София при Министерство на правосъдието и на Началника на Затвора – Пловдив, подсъдимият Д.К.М. е изтърпял това наказание от 11.07.2005 година до 16.06.2006 година, когато е освободен по изтърпяване.

На 27.02.2009 година подсъдимият Д.К.М. заедно с брат си Д.Р.А. (спрямо когото наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК), и двамата от град Първомай, се среща в квартал Любеново на град Първомай с бившата си съпруга, върнала се от Република Гърция.

След срещата подсъдимият и Д.А. отиват до птицекланицата в град Първомай да съберат умрели пилета, но не намират, връщат се обратно по посока на старата ромска махала и минават покрай ПГСС „Васил Левски" - Първомай. По пътя забелязват впрегнат в каруца кон без стопанин да влачи поводите си по земята. След каруцата върви възрастна жена - свидетелят Х.К. и ги моли да спрат и вържат коня за стълба. Добавя, че животното е на зет й, свидетеля А.И.А. ***. Подсъдимият и брат му й казват, че и те са от същия квартал, че познават собственика на коня и каруцата и че ще ги закарат до дома му. Свидетелят Х.К. им вярва и се съгласява.

Двамата братя минават с коня и каруцата по улиците на квартал Любеново, след това отиват до ромската махала на квартал Дебър в град Първомай, връщат се обратно в Любеново и до първите къщи на квартала оставят коня и каруцата. Подсъдимият споделя с брат си, че ще вземе кошума, юздите и юлара на коня, а Д.А. му отвръща да прави каквото иска и си тръгва.

Д.М. разпряга коня, прибира кошума, юздечката и юлара в чувал и ги занася в дома на свой познат - свидетеля Т.С.Т. от същия квартал. Казва му, че са негови собствени и се прибира у дома си в град Първомай.

Сутринта на 28.02.2009 година подсъдимият Д.М. с братята си Д.Р.А. и А.Р.А. отиват с каруцата и коня на последния в дома на свидетеля Танев в квартал Любеново, откъдето, без да му се обади, подсъдимият взема чувала с отнетото имущество, след което тримата тръгват по посока на животинския пазар в град Първомай.

Същата сутрин свидетелят А.И.А., намерил предишната вечер каруцата си с коня на поляна зад фирма „Ран 93”, се обажда на кметския наместник на квартал Любеново и съобщава, че му липсват кошума, юздите и юлара. Последният уведомява свидетеля Г.Т.А., младши полицейски инспектор в РУ на МВР - Първомай за извършената кражба.

При среща със свидетеля Г.А. и колегата му Д.Г. пострадалият казва, че от свидетеля Т. разбира, че предишната вечер е оставен в дома му чувал с конска амуниция до следващата сутрин. Тримата посещават дома на Т. и установяват, че чувалът липсва, а последният съобщава името на лицето, което го е оставило - Д. ***.

Двамата полицаи и пострадалият тръгват веднага по посока на животинския пазар и до газстанция „Русат" застигат каруцата на А.А. с братята му в нея. Установяват, че вътре се намират откраднатите вещи.

Подсъдимият М. и Д.А. са откарани в РУ на МВР - Първомай за изясняване на случая, където първият предава отнетото имущество с протокол за доброволно предаване.

С Постановление за връщане на веществени доказателства от 07.04.2009 година имуществото, предмет на кражбата, е върнато на собственика - А.И.А..

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства, а именно: справка за съдимост, ведно с преписи от бюлетини за съдимост и справка за правното положение на подсъдимия (л. 37 – л. 46 от делото, л. 47 - л. 48, л. 60 – л. 61 от дознанието); протокол за доброволно предаване (л. 13 от дознанието); стоково-оценъчна експертиза (л. 34 от дознанието); постановление за връщане на веществени доказателства (л. 36 от дознанието); характеристична справка (л. 66 от дознанието); обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 17 – л. 18, л. 30 – л. 31 от дознанието) и от показанията на свидетелите (л. 22 – л. 29, л. 31 – л. 32 от дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.

При постановяване на съдебния си акт Съдът не взема предвид обясненията на Д.Р.А. (л. 20 – л. 21, л. 30 – л. 31 от дознанието), дадени в качеството му на обвиняем на досъдебната фаза, тъй като спрямо него наказателното производство е прекратено.

От назначената по делото стоково-оценъчна експертиза, която се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по делото доказателствен материал се установява, че общата стойност на противозаконно отнетите вещи възлиза в размер на общо 180,00 лева от владението на А.И.А. ***.

Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в Обвинителния акт и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства по делото, които са обективни, взаимно допълващи се, и въз основа на логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.

При обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета на доказване.

При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието си подсъдимият Д.К.М. осъществява обективните и субективни признаци от състава на престъплението кражба с квалифициращите признаци, за които му е повдигнато обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, тъй като на 27.02.2009 година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, отнема чужди движими вещи: един брой конски кошум на стойност 108,00 лева, един брой конска юзда на стойност 36,00 лева и един брой юлар на стойност 36,00 лева – всичко на обща стойност 180,00 (сто и осемдесет) лева от владението на А.И.А. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.

От обективна страна с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като на инкриминираната дата с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи своя фактическа власт.

Особеност от обективна страна е, че кражбата е осъществена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.

За подсъдимия Д.К.М. по влезлия в сила съдебен акт по НОХД № 112 / 2005 година не са изтекли 5 години от изтърпяване на наложеното наказание по смисъла на чл. 30, ал. 1 от НК, за тежко умишлено престъпление е, по което на подсъдимия е наложено наказание не по-малко от една година лишаване от свобода и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал. 1, буква А от НК. Същевременно този съдебен акт и актът по НОХД № 178 / 2004 година, от изтърпяването на наказанието по който също не са изтекли пет години, касаят умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. е налице хипотезата и на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е налице едно осъждане по смисъла на чл. 29, ал. 1, буква А от НК.

От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, като съзнава общественоопасния характер на стореното от него и иска настъпването на общественоопасните последици.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието, предвид целите му по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 55 от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:

За подсъдимия са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признава вината си, съдейства за разкриване на обективната истина на досъдебното производство и в съдебно заседание, невисоката стойност на противозаконно отнетото и възстановяването му в цялост на пострадалия. Налице е обаче и отегчаващо отговорността му обстоятелство - предишните му седем осъждания, все за престъпления против собствеността, като всички са квалифициращи състави на кражбата.

Това отегчаващо обстоятелство, макар и едно, е достатъчно, за да характеризира подсъдимия като лице с висока степен на обществена опасност, спрямо което, ако не се наложи по-висока санкция за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, след прилагане на разпоредбата на чл. 58а във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от същия Кодекс, предвид реда, по който се разглежда делото, не биха се изпълнили генералната и индивидуалната превенции на наказанието. В тази връзка се несъстоятелни доводите на защитника на Д.М., че тъй като вещите са без особена стойност, налагане на шест месеца лишаване от свобода на подзащитния му е най-адекватно - преценката за ангажиране на наказателна отговорност на виновния обхваща както отрицателното въздействие на деянието му върху обществото, така и неговите лични характеристични данни, а не само стойността на противозаконно отнетото. Що се отнася до аргумента на адвоката при определяне на наказанието да се има предвид признаването на вината от подсъдимия, това обстоятелство е отчетено от закона в правилата за съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция - реда, по който се разглежда делото.

С оглед на изложеното при преценка на горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест, Съдът е на мнение, че най-справедливо е на Д.К.М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и един месеца, което наказание предвид факта, че същият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно реално от подсъдимия в затвор или затворническо общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

Това наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.

От така определения размер на наказанието за подсъдимия Д.К.М. на основание чл. 59, ал. 1 от НК следва да се приспадне времето, през което същият е с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 23.06.2008 година до влизане на присъдата в законна сила.

Причини за извършване на деянието - незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

Подбуди - користни.

На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство, както и сумата от 5,00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения Съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

СЗ / АГ