МОТИВИ към присъда от 22.06.2009 год. по НОХД № 88 / 2009 год.

На подсъдимия В.К.Л. е повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 03.06.2009 год., в гр. Първомай, обл. Пловдивска, противозаконно е унищожил чужди движими вещи - два броя автомобилни гуми марка VREDESTEIN, модел QUATRAC, на обща стойност 141, 60 лева (сто четиридесет и един лева и шестдесет стотинки), собственост на В.Н.И. ***, като деянието представлява маловажен случай.

Прокурорът поддържа обвинението, което счита за безспорно доказано от събраните по делото доказателства и пледира за осъдителна присъда, като извършеното деяние от подсъдимия се преценява при баланс на отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и като такива от една страна да се имат предвид чистото му съдебно минало и добри характеристични данни, а от друга времето, мястото и начина на извършване на престъплението – на централна улица в града, чрез използване на нож. Становището на прокуратурата относно вида и размера на наказанието е за налагане на наказание лишаване от свобода в размер около средата на предвиденото в чл. 216, ал. 4 от НК, което счита, че не е необходимо да бъде изпълнявано реално, а да бъде отложено изпълнението му за срок от три години. Искането на прокуратурата относно вещественото доказателство е да бъде унищожено като вещ без стойност, а разноските е да бъдат възложени на подсъдимия.

Подсъдимият, чрез защитникът си, признава факта, че е надупчил двете гуми на автомобила на пострадалия свидетел.

Защитникът на подсъдимия зави, че следва съдът да признае подзащитният и за невиновен в извършване на престъпление, за което е повдигнато обвинение. Не отрича, че подсъдимият е унищожил чуждо имущество, нито оправдава действията му. Счита обаче, че въпреки, че осъществява елементите на престъплението формално, то неговата малозначителност го прави необществено опасно, поради което и не съставлява престъпление и на това основание следва подзащитният й да бъде оправдан. За подкрепа на твърдението си сочи освен добрите характеристични данни на своя подзащитен стойността на унищоженото имущество, което е далеч под минималната работна заплата, както и причините, поради които подзащитният й е извършил деянието – предизвикан от пострадалия с разлепване на стикери, за които е заплатил, направил усилия да залепи, с цел да намери работа.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

На 03.06.2009 год. подсъдимият и синът му били в гр. Първомай и видели, че свидетелят В.И. разлепва из града стикери, с които рекламира своята фирма, с която извършвал услуги циклене на паркет, каквито също извършвали и те. Видели също, че свидетелят И. разлепва тези стикери, които те били залепили. Тръгнали след колата на свидетеля като подсъдимият карал плътно зад него автомобила си. Свидетелят И. избягал от града като увеличил скоростта си и отишъл в село Бяла река. Вечерта се върнал отново в град Първомай и около 20:00 часа, докато лепил стикери и разлепвал стикерите на подсъдимия, подсъдимия спрял рязко с автомобила си до него. Свидетелят избягал, защото подсъдимият и синът му слезли от колата и тръгнали към него. Свидетелят И. се скрил зад един блок когато чул изсъскване на гуми. След като се показал видял автопатрул и двама полицаи, които разпитвали подсъдимия. Полицаите – свидетелите Б. и Н., били дежурният автопатрул при РУ на МВР град Първомай, които видели, как подсъдимият с нож пробожда предната и задна гума на автомобила на свидетеля В.И. Слезли от колата си и подгонили свидетеля, който избягал. Свидетелите проверили документите на подсъдимия и свидетелите, съобщили на дежурния дознател, след което всички изчакали дежурната оперативна група, извършен бил оглед на местопроизшествието и изготвен фотоалбум. Подсъдимият доброволно предал ножа на органите на полицията.

Подсъдимият пожелал и да заплати причинените от него щети на пострадалия – свидетелят И., но тогава последният не пожелал да приеме предложените му пари за унищожените гуми.

В хода на разследването е била извършена стоково-оценъчна експертиза, която е установила стойността на унищоженото имущество – 141,60 лева. Установено е, че една автомобилна гума марка VREDESTEIN, модел QUATRAC, с пробег 20 хиляди километра, каквито са данните от разпита на свидетеля, е на стойност 70,80 лева. Същата бе приета без възражение на страните по реда на чл. 282, ал.3 от НПК.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на събраните в съдебно следствие показанията на свидетелите И., Б. и Н., които бяха свързани, логични и последователни. Между свидетелските показания нямаше никакви противоречия, поради което и като безпристрастни съдът изцяло взе предвид при изясняване на фактическата обстановка. Същите кореспондират изцяло и с приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, приложени към материалите по предварителното производство.

При тази фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице противозаконно унищожаване на чужди движими вещи. Гумите са прободени, против волята на пострадалия, поради което те не могат да служат по предназначение на собственика си.

Деянието е извършено от подсъдимия Л. при наличието на пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неблагоприятните му последици и е желаел настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна с деянието си подсъдимият Л. е осъществил състава на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. Ниската стойност на унищоженото имущество, добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало, са обосновали квалификацията на деянието като маловажен случай, по смисъла на чл. 93, т. 3 от НК.

Съдът прие също безспорно установено в настоящото производство и обстоятелството, че подсъдимият е бил предизвикан от пострадалия с действията си, късайки разлепените от подсъдимия стикери, за което той е заплатил средства и положил усилия с цел да набави средства от дейността си. Това обаче според настоящия състав не обуславя квалификация на деянието като обществено неопасно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Тези обстоятелства ведно с установеното в съдебното производство съдействие на подсъдимия на органите на полицията и досъдебното производство, желанието му да възстанови щетите още при извършване на деянието, квалифицират деянието като маловажен случай, тъй като е с ниска стойност на вредните последици и са налице и посочените смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, но не и като лишено от обществена опасност. Не може да се приеме като явно незначителна обществената опасност на това деяние, което е извършено на място оживено от хора, показващо явно неподчинение на установените норми, макар извършено вследствие на раздразнение предизвикано от пострадалия, което обаче не е пречило на подсъдимия да разбира значението на извършеното от него и да управлява действията си. Нещо повече – деянието е извършено с явното желание да причини на пострадалия неудобство и щети поради поведението на последния.

Причини за извършване на деянието са ниската правна култура на подсъдимия и желанието му за саморазправа въпреки постигане установените норми и ред, при осъществяване на трудовата си дейност. Обществената опасност от деянието не е завишена. От деянието не са настъпили вреди на значителна стойност. Същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

За личността на подсъдимия се установи, че е реабилитиран, български гражданин, женен, не работи по трудово правоотношение, с основно образование.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия съдът определи наказание “ГЛОБА” в размер на средата на предвиденото алтернативно наказание в чл. 216, ал. 4 от НК. За да определи този вид и размер наказание от алтернативно предвидените съдът взе предвид на първо място – добрите характеристични данни на подсъдимия, чистото му съдебно минало, съдействието му на органите на полицията при залавяне на местопроизшествието, желанието му да обезщети пострадалия, което определя едно положително поведение на подсъдимия с осъзнаване на укоримостта на извършеното от него. Освен това е отчетена и ниската стойност на настъпилите от деянието вреди. Размерът на наказанието съдът съобрази както с обществената опасност на деянието, и въпреки данните събрани от Районна прокуратура Първомай, че подсъдимият е безработен, тъй като в съдебното следствие се установи, че подсъдимият осъществява трудова дейност. Като се съобрази с обществената опасност на деянието и на дееца, съдът счете, че наказание „Лишаване от свобода” ще бъде прекалено тежко и явно несправедливо.

Вещественото доказателство – 1 брой нож с дървена дръжка, с дължина 15 см. и с дължина на острието 7,5 см., приложени към делото, съдът счете, че следва да бъде унищожено като вещ без стойност.

Съдът възложи на подсъдимия и направените по делото разноски в размер на 70 лева, които следва да заплати по сметка на РС Първомай.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

Председател: (п)

ЕК / АГ