23.06.2009 год.

МОТИВИ към присъда от 16.06.2009 год. по нохд № 55 / 2009 год.

На подсъдимата С.Р.Х.,***, е повдигнато обвинение по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода от 19.01.2005 год. до 19.09.2008 год. в гр. Първомай, обл. Пловдив, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание – Декларации за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица, обр. Б-2, приложени към Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, както следва:

- на 19.01.2005 год. – Декларация за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица, обр. Б-2, приложена към Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх. № 155-47 / 19.01.2005 год.;

- на 13.10.2006 год. – Декларация за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица, обр. Б-2, приложена към Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх. № 155-347 / 13.10.2006 год.;

- и на 26.08.2008 год. – Декларация за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване, обр. Б-2, приложена към Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица вх. № 155-334 / 26.08.2008 год.,

е получила в с. Искра, обл. Пловдивска, без правно основание чуждо движимо имущество – пари, както следва:

- на 21.02.2005 год. – сумата от 36,13 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 18.01.2005 год. до 31.01.2005 год.;

- на 21.03.2005 год. – сумата от 80,00 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 01.02.2005 год. до 28.02.2005 год.;

- на 21.04.2005 год. – сумата от 51,61 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 01.03.2005 год. до 20.03.2005 год.;

- на 19.09.2005 год. – сумата от 80,00 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 01.08.2005 год. до 31.08.2005 год.;

- на 20.10.2005 год. – сумата от 74,67 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 01.09.2005 год. до 28.09.2005 год., или за периодите от 18.01.2005 год. до 20.03.2005 год. и от 01.08.2005 год. до 28.09.2005 год., общо сумата от 322,41 лева парично обезщетение за безработица;

- на 20.11.2006 год. – сумата от 252,58 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 07.08.2006 год. до 31.10.2006 год.;

- на 20.12.2006 год. – сумата от 90,00 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 01.11.2006 год. до 30.11.2006 год.;

- на 22.01.2007 год. – сумата от 17,42 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 01.12.2006 год. до 06.12.2006 год., или за периода от 07.08.2006 год. до 06.12.2006 год. общо сумата от 360,00 лева парично обезщетение за безработица, и

- на 19.09.2008 год. – сумата от 112,90 лева – парично обезщетение за безработица за периода от 28.07.2008 год. до 31.08.2008 год., или общо сумата от 795,31 лева парично обезщетение за безработица от Национален осигурителен институт – Районно управление „Социално осигуряване” – Пловдив, с намерение да го присвои.

            Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като извършеното деяние от подсъдимия се преценява при смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно нормата на чл. 55 от НПК, която законът императивно сочи, че следва да бъде прилагана при направено пълно самопризнание в съдебно производство и признаване на всички факти в обвинителния акт. Становището на прокуратурата относно вида и размера на наказанието е на подсъдимата да бъде наложено наказание по чл. 212, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК – „пробация”, както следва : „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност веднъж седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, като посочените пробационни мерки да са в размер около минимума и средата на съответно предвиденото в закона. Искането на прокуратурата е на подсъдимият да се възложат направените по делото разноски.

            Защитникът заяви, че признава обвинението за безспорно доказано, като моли за налагане на наказание под определения в закона минимум, с оглед признаване изцяло на вината и фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, съжалението и за стореното и съдействието и на органите на досъдебното производство.

            Подсъдимата се призна за виновна по така повдигнатото обвинение, като заяви, че изцяло признава фактите, изложени в мотивната част на обвинителния акт. Изрази съжаления и разкаяние за извършеното. Моли за минимално наказание.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, установи:

Подсъдимата била наета по трудов договор като работник в „***” ООД гр. Първомай. Тъй като работата била сезонна, периодично съкращавали работниците, които се записвали на трудовата борса в бюрото по труда и получавали обезщетение за оставането си без работа. Заедно с останалите сезонни работници и подсъдимата се регистрирала като безработна, като лично декларирала всички необходими обстоятелства във връзка с отпускане на обезщетение за оставането и без работа, включително и обстоятелството, че не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст, или професионална пенсия за ранно пенсиониране, подписвайки лично необходимата декларация по образец - Декларация за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица (Обр. Б-2). Подсъдимата обаче получавала пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което това декларирано от нея обстоятелство не било истина.

Подсъдимата Х. на 19.01.2005 г. се регистрирала като безработна в Дирекция „Бюро по труда” – Първомай. На същата отишла и в НОИ – Първомай – сектор „Парични обезщетения при безработица и гарантирани вземания” гр. Първомай към РУСО – Пловдив. Съгласно действащата към 19.01.2005 г. Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, подсъдимата Х. лично подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица – вх. № 155-47/19.01.2005 г., като към него приложила всички необходими документи, включително и Декларация за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица (Обр. Б-2), където се подписала, декларирайки, че не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 62 от 20.01.2005 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 54б, ал. 3 от КСО, на подсъдимата Х. било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 80 лева месечно за периода 18.01.2005 г. до 17.05.2005 г. Подсъдимата от 21.01.2005 г. до 21.04.2005 г. получила в пощенската станция в с. И., обл. Пловдивска отпуснатото й парично обезщетение за безработица, както следва – на 21.02.2005 г. за периода от 18.01.2005 г. до 31.01.2005 г. в размер на 36,13 лева, на 21.03.2005 г. за периода от 01.02.2005 г. до 28.02.2005 г. в размер на 80,00 лева и на 21.04.2005 г. за периода от 01.03.2005 г. до 20.03.2005 г. в размер на 51,61 лева, или общо 167,74 лева.

По молба на подсъдимата от 21.03.2005 г., поради постъпването й на работа отново в „***” ООД Първомай, с решение от 21.03.2005 г. била прекратена регистрацията й в Дирекция „Бюро по труда” - Първомай, а с решение № 178/21.03.2005 г. било прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица, считано от 21.03.2005 г.

След прекратяване, отново, на трудовото и правоотношение, на 26.07.2005 год., подсъдимата Х. повторно се регистрирала в ДБТ Първомай на 03.08.2005 г., като безработна и подала молба до Директора на РУСО – Пловдив за изплащане на парично обезщетение за безработица. С решение от 03.08.2005 г., считано от 01.08.2005 г., регистрацията в ДБТ – Първомай по отношение на подсъдимата била подновена, като също така и било отпуснато за изплащане на парично обезщетение за безработица за периода 01.08.2005 г. до 28.09.2005 г. в размер на 80,00 лева месечно, на основание чл. 54д, ал. 3 от КСО, с разпореждане № 402/03.08.2005 г. Подсъдимата получила отново, лично, срещу подпис, отпуснатото и парично обезщетение, като за времето от 19.09.2005 г. до 20.10.2005 г. получила парично обезщетение за безработица – общо 154 лева, както следва – на 19.09.2005 г. за периода от 01.08.2005 г. до 31.08.2005 г. в размер на 80,00 лева и на 20.10.2005 г. за периода от 01.09.2005 г. до 28.09.2005 г. в размер на 74,67 лева, или общо през 2005 г. получила в размер на 322,41 лева.

За времето от 26.10.2005 г. до 06.08.2006 г. подсъдимата отново работила като оранжериен работник в „***” ООД Първомай, след което със Заповед от 07.08.2006 г. трудовото й правоотношение било прекратено. На 08.08.2006 г. подсъдимата Х. се регистрирала като безработна в ДБТ – Първомай. На 13.10.2006 г. подсъдимата подала заявление в НОИ – Първомай – сектор „Парични обезщетения при безработица и гарантирани вземания” гр. Първомай към РУСО – Пловдив, за отпускане на парично обезщетение за безработица – вх. № 155-347/13.10.2006 г., като към него приложила необходимите за това документи. Подсъдимата отново получила за попълване и Декларация за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица (Обр. Б-2), която подписала саморъчно, след като декларирала, че не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане № 820 от 17.10.2006 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 54б, ал. 4 от КСО, на подсъдимата Х. било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 90 лева месечно за периода от 07.08.2006 г. до 06.12.2006 г. Подсъдимата, за времето от 20.11.2006 г. до 22.01.2007 г. получила отново в пощенската станция в с. И., обл. Пловдивска, лично, срещу подпис отпуснатото й парично обезщетение за безработица, както следва – на 20.11.2006 г. за периода от 07.08.2006 г. до 31.10.2006 г. общо в размер на 252,58 лева, на 20.12.2006 г. за периода от 01.11.2006 г. до 30.11.2006 г. в размер на 90,00 лева и на 22.01.2007 г. за периода от 01.12.2006 г. до 06.12.2006 г. в размер на 17,42 лева, или общо през 2006 г. подсъдимата получила парично обезщетение за безработица в размер на 360 лева.

За времето от 09.01.2007 г. до 27.07.2008 г. подсъдимата отново работила като оранжериен работник в „***” ООД Първомай. Отново трудовото и правоотношение било прекратено, със Заповед от 25.07.2008 г., считано от 28.07.2008 г. Отново на 26.08.2008 г. подсъдимата се регистрирала в ДБТ – Първомай и отново в НОИ – Първомай – сектор „Парични обезщетения при безработица и гарантирани вземания” гр. Първомай към РУСО Пловдив, подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица – вх. № 155-334/26.08.2008 г., като към него приложила и необходимите за това документи, включително подписала Декларация за обстоятелства за отпускане на парично обезщетение за безработица (Обр. Б-2), в която се е подписала, че не получава пенсия. С Разпореждане № 690 от 26.08.2008 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54а, ал. 1 във вр. с чл. 54б, ал. 4 от КСО, на подсъдимата Х. било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 100 лева месечно за периода от 28.07.2008 г. до 27.11.2008 г. Подсъдимата получила в пощенската станция в с. И., обл. Пловдивска сумите лично, срещу подпис на 19.09.2008 г. за периода от 28.07.2008 г. до 31.08.2008 г. общо в размер на 112,90 лева.

През месец октомври 2008 г., при извършена процедура за контрол на лицата с отпуснато парично обещетение за безработица от ЦУ на НОИ, било установено, че подсъдимата Х. получавала и пенсия за осигурителен стаж и възраст, от 22.10.1994 г. С оглед това, че при регистрациите си през 2005 г., 2006 г. и 2008 г. подсъдимата не е имала право на обезщетение за безработица, тъй като е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с разпореждане № 1098/23.10.2008 г. на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО е било прекратено отпуснатото й през 2008 г. изплащане на парично обезщетение за безработица, а с разпореждания № 1101/23.10.2008 г. и № 1100/23.10.2008 г., на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, е било постановено възстановяване на недобросъвестно получените от подсъдимата парични обезщетения за безработица по подадените от нея заявления през 2005 г. и 2006 г. За констатираното използване на документи с невярно съдържание от подсъдимата Х. ***.

Извършената на досъдебното производство счетоводна експертиза е установила, че общата сума на получените от подсъдимата без основание парични обезщетения за безработица е 795,31 лева.

Установената от съда фактическа обстановка се основава на направеното самопризнание на подсъдимата в съдебно заседание, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство – свидетелските показания на свидетелите Й.С., Р.П., декларации за обстоятелствата за отпускане на парично обезщетение за безработица, заверени копия от документи, предоставени от НОИ, РУСО – Пловдив, копия от извлечения от ведомости за изплащане на обезщетения и помощи за безработица, както и от заключенията на съдебно-счетоводна експертиза, които в своята взаимна връзка и логична последователност установяват безспорно приетата фактическа обстановка.

            При тази фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице получаване на чуждо движимо имущество от подсъдимата, нееднократно, за период от 19.01.2005 г. до 19.09.2008 г., чрез използване на неистински документи – декларации за обстоятелствата за отпускане на парично обезщетение за безработица, обр. Б-2.

            Деянието е извършено от подсъдимата Х. при наличието на пряк умисъл - съзнавала е обществено опасния характер на деянието, предвиждала е неблагоприятните му последици и е желаела настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимата Х. е осъществила състава на престъплението по чл. 212, ал.1 от НК. Съдът прие, че е налице продължавано престъпление, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като са налице извършени повече от две деяния, които осъществяват по отделно състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

            Причина за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимата, стремежа и за лично облагодетелстване по неправомерен начин.

            Деянието не е със завишена степен на обществена опасност. Настъпилите щети не са в големи размери.

            За личността на подсъдимата се установи, че не е осъждана. Вдовица, пенсионер, с основно образование. Заяви съжаления за стореното.

            За поправянето и превъзпитанието на подсъдимия съдът определи наказание ”Пробация”, както следва: “Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от девет месеца и периодичност два пъти седмично и “Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от девет месеца. Съдът определи наказанието съгласно чл. 55, ал. 2, б. Б от НК, съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК. Този размер на наказанието съдът счете, че е в състояние да постигне целите, визирани в чл. 36 от НК, и най-вече с оглед превъзпитанието на подсъдимата. В настоящия случай съдът счита, че това наказание е в състояние да постигне целите си, поради това, че подсъдимата осъзнава вината си, съжалява и прави необходимото да възстанови нанесените щети. С оглед тези обстоятелства, съгласно чл. 55, ал. 3 от НК, както и данните за материалното състояние и семейно положение на подсъдимата, съдът счете, че не е необходимо прилагането на алтернативно предвидените в чл. 212 ал. 7 от НК наказания, за постигане на целите на наказанието и най-вече специалната превенция, която бе водеща за съда при определяне на наказанието на подсъдимата, още повече, че следва да и бъде дадена възможност да възстанови и останалата част от нанесените от нея щети, за което, видно и от цялостното и поведение, има желание. Като взе преди всичко предвид възможността за въздействие и превъзпитание на подсъдимата с наложеното наказание, а така също и отчитайки интересите на пострадалото лице, съдът определи наказанията в този вид и размер.

            Съдът възложи на подсъдимата и направените по делото разноски в размер на 40 лева за съдебна счетоводна експертиза в досъдебното производство, като я осъди да ги заплати по сметка на РС Първомай.

            Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

ЕК / АГ