по НОХД № 53 / 2009 година
Производството е по
реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Районна прокуратура –
Първомай повдига обвинение против подсъдимия О.А.А. ***, за това, че на 15.12.2008 година в град Първомай,
област Пловдив, намира чужда движима вещ – мобилен телефон „Нокия Е 66” със
сим-карта на „Вивател” в него на обща стойност 570,00 (петстотин и седемдесет)
лева, собственост на М.С.М. ***, и в продължение на една седмица не съобщава за
нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил – престъпление по чл. 207, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е
предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на
подсъдимия обвинение и счита за безспорно установено от доказателствата по
делото същият да е извършил престъплението, предмет на делото, както и че
деянието му следва да се преценява при условията на чл. 55 от НК, предвид реда,
по който се разглежда делото, и съгласно разпоредбите на чл. 373, ал. 2 от НПК.
Изразява становище на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба в минимален размер.
Адвокат С.Я.Я., служебен
защитник на подсъдимия О.А.А., моли на подзащитния му да бъде наложено възможно
най-минималното наказание, предвидено в закона, поради ниската степен на
обществена опасност на извършеното престъпление и чистото съдебно минало на
подсъдимия.
Подсъдимият се
присъединява изцяло към казаното от защитника си. Признава вината си, както и
на основание чл. 371, т. 2 от НПК - изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Изразява съжаление за стореното и моли Съда за минимално наказание.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият О.А.А. е роден на 22.06.1987 година в ***, ЕГН **********,
самоопределя се като турчин, български гражданин, неженен, неосъждан, с начално
образование, неработещ, с адрес: ***.
Около 18:00 часа на
15.12.2008 година пострадалият М.С.М. излиза от дома на родителите си на улица ***
в град Първомай, област Пловдив. При качването си в автомобила, паркиран пред къщата
на родителите му, от джоба на якето му върху пътното платно пада мобилният му
телефон „Нокия Е
Малко по-късно на
същата дата (около 19:00 - 19:30 часа) по същата улица минава подсъдимият О.А.А..
Забелязва, че „нещо свети” на пътното плътно близо до бордюра на тротоара, по
който се движи. Рита го с крак и вижда, че е мобилен телефон. Взема го и го слага
в джоба си.
Като се прибира в дома
си, подсъдимият вади намиращата се в телефона сим-карта и я изхвърля, а на
нейно място поставя своята. Използва телефона около десет дни, след което го
продава на непознато лице (неустановено по делото) за сумата от 250 лева, която
изхарчва.
Сутринта на 16.12.2008
година свидетелят М.М. констатира липсата на мобилния си телефон. Звъни на
номера му, но той е изключен. Тогава се досеща, че вероятно предната вечер не
химикалът, а телефонът му е паднал на пътя пред дома на родителите му. Веднага
сигнализира оператора на „Вивател”, за да бъде блокирана картата, а на
18.12.2008 година подава жалба в РУ на МВР Първомай.
От проведените
оперативно-издирвателни мероприятия е установен като извършител подсъдимият О.А.,
който признава, че е намерил въпросния мобилен телефон по описания по-горе
начин, както и че го е продал.
От
извършената стоково-оценъчна експертиза се установява, че стойността на
инкриминираното имущество на свидетеля М.М. възлиза на 570,00 лева.
Горната фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите
помежду си, приложени по делото писмени
доказателства: гаранционна карта (л. 18 от дознанието), стоково-оценъчна експертиза
(л. 22 от дознанието), справка за съдимост (л. 25 от дознанието),
характеристична справка (л. 26 от дознанието), от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на
досъдебното производство (л. 16 от дознанието), от показанията на свидетелите (л. 17, л. 19 – л. 20 от дознанието) -
всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и преценени по
реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и счита, че
направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се подкрепя
от събраните на досъдебното производство и в съдебното следствие гласни и
писмени доказателства, които са обективни, взаимно допълващи се и въз основа на
логическото им единство се установява в цялост гореизложената фактическа
обстановка.
Съдът кредитира
заключението на представената по делото и приета по съответния ред експертиза
като компетентно изготвено, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по
делото доказателствен материал.
При обсъждането на
събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, Съдът не
констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства, включени в предмета
на доказване.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение по чл. 207,
ал. 1 от НК тъй като на 15.12.2008 година в град Първомай, област Пловдив,
намира чужда движима вещ – мобилен телефон „Нокия Е 66” със сим-карта на
„Вивател” в него на обща стойност 570,00 (петстотин и седемдесет) лева,
собственост на М.С.М. ***, и в продължение на една седмица не съобщава за нея
на собственика, на властта или на този, който я е загубил.
От
обективна страна. С действията
си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на посоченото престъпление,
защото пострадалият се е лишил от владението на движимата си вещ със
загубването й, а О.А. я намира и прибира, но повече от седмица не съобщава за
това на органите на властта или на лицето, което ги е изгубило.
От
субективна страна.
Подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му, с
пряк умисъл и с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава
обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването
на обществено опасните му последици.
С оглед на посочените
и приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия О.А.А.
престъпление, за да определи наказанието му, предвид целите по чл. 36 от НК и
съобразявайки обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373,
ал. 2 от НПК), Съдът отчете следното:
За подсъдимия са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства като факта, че признава вината
си, съдейства за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало,
недоброто му материално положение, защото е неработещ. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчитат присвоителните действия на
дееца с продажбата на телефона и изхарчването на получените от това пари.
Така при преценка на
горепосочените обстоятелства, съпоставени по относителната си тежест за
подсъдимия, след прилагане на чл. 55, ал. 1, точка 1 от НК, но при съобразяване
с императивната норма на чл. 47, ал. 1, изречение последно от НК Съдът е на
мнение, че най-справедливо би било да му се наложи наказание глоба в размер на минимума от 100 (сто) лева.
Така наложеното
наказание съответства на обществената опасност на деянието и на виновния, на
семейното му и на имотното му състояние и би постигнало своята поправяща и
превъзпитаваща роля спрямо същия.
Причини за извършване на деянието – незачитане на
установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание
за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
Но снование чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК
подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 25,00
(двадесет и пет) лева за стоково-оценъчна експертиза на досъдебното
производство.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
Председател: (п)
СЗ / АГ