МОТИВИ към присъда от 20.05.2009 год. по нохд № 51/2009 год. по описа на РС Първомай

 

На подсъдимия Я.В.А. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5,  във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода 09.10.2007 год. – 14.10.2007 год. в гр. Първомай, обл. Пловдивска, след предварително сговаряне в немаловажен случай с Н.Г.П. ***, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи: на 09.10.2007 год. – 2 броя бобини за магнитен сепаратор, на обща стойност 2720,00 лева; и на 14.10.2007 год. – 2 броя бобини за магнитен сепаратор, на обща стойност 2720,00 лева, всичко на обща стойност 5440.00 лева, от владението на „***” АД гр. П., без съответно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

На подсъдимия Н.Г.П. е повдигнато обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 5,  във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че през периода 09.10.2007 год. – 14.10.2007 год. в гр. Първомай, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, е отнел чужди движими вещи: на 09.10.2007 год. – след предварително сговаряне в немаловажен случая с Я.В.А. *** – 2 броя бобини за магнитен сепаратор, на обща стойност 2720,00 лева; на 12.10.2007 год. – след предварително сговаряне в немаловажен случай с Р.Й.Р. от гр. П. – 2 броя бобини за магнитен сепаратор, на обща стойност 2720,00 лева; и на 14.10.2007 год. – след предварително сговаряне в немаловажен случай с Я.В.А. *** – 2 броя бобини за магнитен сепаратор, на обща стойност 2720,00 лева, всичко на обща стойност 8160.00 лева, от владението на „***” АД гр. П., без съответно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

            Граждански иск не е предявен.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като счита за безспорно доказано от самопризнанието на подсъдимите, подкрепено от събраните доказателства по делото, извършеното от подсъдимите, съгласно описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Според представителя на обвинението, извършеното от подсъдимите следва да се преценява при условията на чл. 58а , във вр. чл. 55 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. Становището на прокуратурата е на подсъдимите да бъде наложено наказание по чл. 195, ал. 1, т. 5,  във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 58а, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „лишаване от свобода” в размер около минимума на предвиденото в посочения текст, изтърпяването на което наказание, да бъде отложено, на осн. Чл. 66 от НК, също за срок, около минимума на предвидения.

Моли да бъдат осъдени подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Адв. Д., защитник на подсъдимите, заяви, че с оглед признанията на неговите подзащитни, съдействието им на органите на досъдебното производство и в съдебното следствие, счита, че едно минимално наказание лишаване от свобода, под определения в закона минимум, съгласно нормата на чл. 55 от НК, в размер на три месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, е в състояние да постигне целите на наказанието.

Подсъдимите заявиха в съдебно заседание че изцяло и напълно признават фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, признават се за виновни по така повдигнатите им обвинения и съжаляват за извършването им.

Съдът, като прецени събраните доказателства, установи следното:

На 09.10.2007 г., двамата обвиняеми отивали на работа нощна смяна в „***” АД, и се уговорили през нощта да откраднат бобини за магнитен сепаратор, след което да ги продадат за скрап. През нощта двамата отишли до склада, където знаели, че се намират бобините, влезли през незаключена врата в него, след което подсъдимият А. прескочил в помещението, където се намирали частите, през откачен участък от мрежа, с която било оградено помещението. Подал на подсъдимия П., през един от прозорците, който отворил, две бобини за магнитен сепаратор. Подсъдимия П. пренесъл бобините до колата си, като заедно с подсъдимия А. ги натоварили. Успели да ги пренесат през портала, тъй като пазачът в това време не бил там. На следващия ден продали частите в гр. С., в пункт за изкупуване на черни и цветни метали, като парите разделили.

На 12.10.2007 год. подсъдимия П. се уговорил с пазача Р.Р., спрямо който образуваното досъдебно производство е спряно, да откраднат още две бобини от склада. По описания начин отново подсъдимия П. влязъл в склада, подал на Р. две бобини през прозореца, последният ги пренесъл до портала, а след това двамата ги натоварили в автомобила на подсъдимия. На следващия ден продали отново в гр. С. в пункт за изкупуване на метали.

На 14.10.2007 год. подсъдимите били дневна смяна и се разбрали отново да откраднат бобини, през нощта. След като свършили работа, подсъдимите си тръгнали, но около 21.30 часа отново се върнали, като подсъдимият А. влязъл отново в склада и по вече описания начин подал на подсъдимия П. две бобини, след което ги натоварили в автомобила му. На следващия ден подсъдимия П. продал бобините на същият пункт за изкупуване на метали в гр. С., като отново подсъдимите разделили получената сума.

На 15.10.2007 год. свидетеля Н., управител-склад в „***” АД констатирала липсите и сигнализирала ръководството на дружеството, съответно била уведомена полицията.

Общата стойност на отнетото имущество е 8 160 лева, видно от извършената стоково-оценъчна експертиза на досъдебното производство. Това заключение съдът прие изцяло, като професионално изготвено, без основания за съмнения в неговата правилност и прието без възражения от страните.

            Установената от съда фактическа обстановка се основава на направените в съдебно следствие самопризнания на подсъдимите, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство обяснения на подсъдимите, свидетелските показания на свидетелите Т., Д., Б. и П., стоково-оценъчна експертиза, копие от удостоверение за актуално състояние на пострадалото дружество.

Предмета на престъпленията съдът прие за доказан с направените самопризнания на подсъдимите, подкрепени от показанията на свидетелите.

Относно стойността на отнетите вещи съдът прие изцяло експертните заключения, приложени към досъдебното производство.

            Участието на подсъдимите в извършване на деянието е безспорно установено със самопризнанията, дадени пред съда, подкрепени от останалия доказателен материал по дознание № 201/07 на РУ на МВР Първомай – показанията на свидетелите Т., Д., Б. и П.

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че от обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи от подсъдимите. За отнемането подсъдимите са имали предварителна уговорка. Престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление – деянията осъществяват посочения състав на кражба, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което деянията на 12 и 14.10.2007 год. се явяват от обективна и субективна страна продължение на това, извършено на 09.10.2007 година.

Деянието е извършено от подсъдимите при наличието на пряк умисъл – съзнавали са обществено опасния характер на деянието, предвиждали са неблагоприятните му последици и са желаели настъпването им.

Ето защо съдът прие, че както от обективна, така и от субективна страна подсъдимите са осъществили състава на  престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5,  във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

            Причини за извършване на деянията от подсъдимите за получаване на доходи по непозволен от закона начин.

            Обществената опасност от деянието е завишена. Подсъдимите са действали организирано, целенасочено и с предварително уговаряне. Самото деяние е от най-често извършването в района, което също предполага завишена степен на обществена опасност.

            За личността на подсъдимия А. се установи, че не е с висока степен на обществена опасност – не е осъждан, женен, с основно образование, не работи.

Подсъдимият П. също не е осъждан, с основно образование, женен, не работи.

За поправянето и превъзпитанието на подсъдимите съдът определи наказание “лишаване от свобода” в размер под минимума на предвиденото в текста на повдигнатото им обвинение, с приложение на чл. 55 от НК, във вр. с чл. 58 от НК, три месеца. Съдът счете, че следва да определи наказанията при превес на смекчаващи вината обстоятелства - самопризнанията на подсъдимите в досъдебното производство и по време на съдебното следствие, съдействието им за разкриване на обективната истина и искрените съжаления за стореното, които изразиха пред съда, чистото им съдебно минало, както и стремеж да възстановят причинените от тях вреди на дружеството. С оглед най-пълно постигане целите на наказанието и най-вече специалната превенция съдът прецени, че не е необходимо реалното изтърпяването на наложените наказания и за двамата подсъдими, поради което на основание чл. 66 от НК ги отложи за срок от три години.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят по ½ от направените по делото разноски в размер на 56 лева, по сметка на РС Първомай.

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата.

 

Председател: (п)

ЕК / АГ